2024 г. в световния джаз бе белязана от появата на много албуми и сингли със силна социална чувствителност. Чрез любовта, с която бяха създадени, те отправиха призив да сме активни в изграждането на един по-добър свят, в който да сме сплотени в единна общност на развитието. В тях се съдържа идеята за емпатията, за човека като творец на живота за себе си, но и за другите. Те очертаха посока напред в здрава връзка с корените, от които черпим знание и вдъхновение, показаха как можем да се освободим от мрака на миналото като вървим към светлината на бъдещето, как да се откъснем от тегобите на ежедневието като се погрижим за душите. Важни проекти ни показаха, че най-голямата сила идва от това да се откриваме в изкуството и, пречистени чрез него, да вдигаме поглед към нови хоризонти. Те ни показаха как растем и преобразяваме света, колко по-добър и благороден изкуството го прави.
Символично на 1 януари излезе албум на една легенда. Марта Хай в продължение на 32 години работи с Джеймс Браун и след като славата ѝ залезе преди 15 години тя бе преоткрита в период на възход на ретро естетиката и отново излезе на сцената. В Jazz and Blues тя събира песни, които цял живот е искала да запише, чула ги в детството от майка си. Затова и тук тя ни ги предава с майчина обич.
Музиката като спонтанен израз на творческата същност на човека подчертава в поредицата от краткосвирещи албуми Wildflowers Кърт Елинг. Те се появиха изненадващо, точно както внезапно разцъфват диви цветя и само в миг правят света удивително пъстър. На 26 август и от 12 ч. до 16 ч. (уточнява се специално) на 20 септември са записани тези два албума, които имат обща основа – те са сътрудничества глас и пиано (със Съливан Фортнър и с Джоуи Калдерацо) и имат специален участник – жена (вокалистката Сесил Маклорин Салвант и тромпетистката Ингрид Йенсен). Репертоарът преминава през цялата записана музикална история – от блус и джаз класиките, през неокласиците до съвременни водещи артисти. И в двата има по една песен на тандема пиано и вокал Фред Хърш (музика) и Норма Уинстоун (текст). За Wildflowers, Vol. I авторът получи своята 17-а номинация за наградата „Грами“. А междувременно в читателската класация на DownBeat Кърт Елинг с огромна преднина е начело като най-добър джаз вокалист.
Светлината на живота в цветове след мрака на пандемията възпява Нора Джоунс в новия си албум Visions. „Когато за първи път чух песните, ми стана ясно, че тя е устояла на бурята и е излязла от нея с поглед към светлината.“ – казва президентът на издателската компания Blue Note Дон Уас. Пилотният сингъл Running е за непреодолимата сила на любовта, която ни изпълва, дори по навик да бягаме от нея. Тя озаглавява албума „Видения“, защото идеите ѝ идват посред нощ в момента точно преди да заспи. Повечето от песните са направени в обсъждане на хрумванията ѝ като на джемсешън заедно с продуцента Лиън Мичълс. Нейните видения са за живот, в който Раят е тук, на Земята.
Раят е тук, на Земята, в деветия студиен албум на Нора Джоунс Visions - Jazz FM
И отново с темата за пътя към светлината в действия, с които правим живота по-добър, в ключов момент от политическото и социалното развитие на Съединените щати Стиви Уондър издаде песен – призив за действие Can We Fix Our Nation's Broken Heart („Можем ли да поправим счупеното сърце на нашата нация“). Заглавието е с въпрос, но без въпросителната. Действието за по-добър живот няма алтернатива, ясно посочва в стиховете Стиви Уондър. Той ни насърчава да сме щедри в приноса си, задължава ни чрез децата ни, в които е светлината и които заслужават ново начало. Песента ни призовава да не позволяваме светлината да изгасне, защото тогава ще бъдем пометени. „Лъжите ни разкъсват / но в действителност с истина, състрадание и любов можем да поправим счупеното сърце на нацията.“ – казва се накрая в песента. И се отправя призив към действие: „Ключът е в нас.“
Пак с идеята за развитието, което можем да постигнем, когато сме сплотени, е албумът Portrait на Самара Джой. Продължител на наследството на големите джаз вокалистки – Ела Фицджералд, Сара Вон и Били Холидей, като тях чрез творчеството си тя се изявява като личност с интегритет и ясна концепция за живота. Нейните идеи са ориентир в днешния ден, с не по-малко предизвикателства от миналото, но с нови задачи и нови възможности за развитие. Албумът е създаден в рамките на три дни в легендарното студио на Руди ван Гелдър. В разработката на песните участва и октетът, с който тя изнася концерти и впоследствие записва. Той е повече от група музиканти – общност, която твори съвместно. В основата на концепцията на проекта е да пренесе в студиото енергията на живото изпълнение. С овладян еластичен глас Самара Джой използва своите впечатляващи вокални възможности, за да създаде многообразие от настроения в импровизации с участието на цялата група. Интересното в тях е, че макар да са моментна реакция на всеки, се явяват общ път за всички. Това е идеализиран образ на общността, живееща по правилата на хармонията – явно не само утопия, а възможна реалност. В пеенето на Самара Джой гласът е висш емоционален изразител – напомняне, че трябва да го използваме само за изричане на най-чистите и светли чувства. Със своето изкуство тя задава правила, по които да живеем, но също така и открива нови измерения.
Portrait на Самара Джой: гласът е за изричане само на най-чистите и светли чувства - Jazz FM
Също като Самара Джой дълбоко свързан с традицията е тромпетистът Ибрахим Маалуф. Роден в раздирания от война Ливан и отраснал във Франция, Ибрахим Маалуф от личен опит знае колко е спасителна музиката. Затова и превръща албума си в кауза – да направи изобретения от баща му през 60-те четвърттонов тромпет достъпен за хората по света чрез производството му, обучението в свирене на него и създаването и разпространяването на записи. На обложката на албума е снимка на духовия оркестър на дядо му, направена преди 99 години в Ливан. Включвайки в изпълненията и баща си, и сина си, Ибрахим Маалуф върви по линията на приемствеността в традицията. „Тромпетите на Микеланджело“ разказват историята на живота, който непрекъснато се обновява и обогатява. Албумът проследява любовта между двама души, които създават семейство, отглеждат своите деца и ги пускат в широкия свят, уверени, че не просто ще се справят, а ще надградят.
Единни, променяме света, правим го тъй пъстър, събирайки се хора от различни култури, както ни казва и Анджелик Киджо. Тя продължи да среща света с музиката на Африка – нейна мисия в живота, по няколко музикални направления – на поп, клубната и симфоничната музика. В следващите минути ще ви предложа студийната версия на песента Jerusalema, която изпълни на откриването на възстановената катедралата „Нотр дам“ в Париж. Изпълнението си Анджелик Киджо описа като „послание за мир“. Изборът на песен е натоварен със символика. Jerusalema се появи в пика на Ковид 19 и стана символ на възможността да останeм свързани и заедно да се справим с изпитанията. Тя е написана и записана в Южна Африка, но завладя с енергията си целия свят, стана тема на глобално предизвикателство и се превърна във феномен. Съвсем пряка е препратката с тази песен към обединението на хората от всички краища на планетата за възстановяването на „Нотр дам“.
Друга вокалистка, задълбочен изследовател и щедър популяризатор, е Катрин Ръсел. Тя подбира песни от 20-те до 50-те, в чиито сюжети чрез ситуации от обичайното ежедневие се пресъздават дълбоко съкровени чувства. Този портрет на джаза Катрин Ръсел прави в дуо с младия пианист Шон Мейсън и така задава още една линия на приемственост. Степента на сливането им служи да покаже колко е голяма сплотяваща сила на тази музика. Дълбочината на осмислянето и елегантността на представянето на музикалния материал от двамата едновременно са все доказателства, че джазът не предпоставя, а предразполага. Свободата, която си дават, още по-близко ги събира в синергия. Докато записват, те разсъждават, обменят идеи, вълнуват се, съпреживяват. Албумът представя жанра като лично преживяване и кани слушателите да го открият в себе си и да го изразят. My Ideal e с номинация за „Грами“ в категорията за най-добър вокален джаз албум.
Това са личностите на джаза, които придвижват жанра напред. Една от тях, която много ни липсва, е Ал жеро. Но ето че през 2024 г. чухме за първи път в албум неговите последни записи от концерти при европейско турне отпреди осем години. Те са направени в посветен на Дюк Елингтън проект на диригента на Бигбенда на Северногерманското радио и телевизия Йорг Ахим Келер. Сред предложените от него песни вокалистът избира тези, в които може да каже нещо свое за Елингтън, така че „хората да чуят музиката по различен начин от всякога досега“. И отново в едно са джаз, поп и ритъмендблус в уникалното съчетание на Ал Жеро с безграничността на неговия талант, с откриването на специфичен подход към песента и с пленителните му вокални умения. Това са последните записи на големия артист, и то със състава, с който става популярен в средата на 70-те, благодарение на продуцента Зиги Лох. Сега неговият лейбъл АCТ издаде последните записи на вокалиста.
Тази година ни даде възможността да преоткрием Лутър Вандрос с издаването на неговите най-ранни два албума от втората половина на 70-те преди той да заблести ярко в поп стилистика през 1981 г. с албума си Never Too Much. Първият му албум от 1976 г. носи неговото собствено име, както е наречена и групата му – само Luther. Той ни дава възможност да опознаем всичко, което е в основата на силното въздействие на музиката му – поетичен и изпълнен с енергия глас, с любов към фънк музиката и със страст към соул баладите. Албумът ни показва един изграден още в самото начало на своя път артист – чувствителен към музиката, изцяло намерил призванието си в нея, сетивен за начина, по който тя ще въздейства на слушателя. Luther е албум – заявка за блестящо бъдеще на гениален музикант.
И още един отглас от миналото. Молитва за добро бъдеще на Южна Африка в мир и в любов между хората отправя концертът на Уитни Хюстън в Дърбан през 1994 г., който 30 години по-късно се издава за първи път в албум точно на датата на неговото провеждане – 8 ноември. С надежда за по-светли дни напред отвъд ерата на апартейда певицата, на върха на своята слава, изнася три концерта в Република Южна Африка месеци след встъпването в длъжност на президента Нелсън Мандела. В репертоара са нейните хитове, с което тя показва колко далеч може да стигне един артист, както и госпъл химни, с които напомня, че винаги трябва да сме свързани с корените и в общността. И с начина на поднасянето на програмата вокалистката също отправя важни послания. Тя фразира в активно взаимодействие с беквокалистите и гост-участниците, правейки ги равноправни участници, като така показва значението на всеки един и подчертава достойнството на личността. В концертния албум е включено студийно изпълнение, което сега се издава за първи път: „Любовта е това, което направим от нея…“
Ето така джазът бележи времето чрез великите творчески личности. В обзора ми на музиката на света за 2024 г. слушаме част от изпълненията, издадени за първи път през 2024 г. – някои – чисто нови, други – отглас от десетилетията. Но всички те ни показаха как растем и преобразяваме света, колко по-добър и благороден изкуството го прави. Завършвам с нов поглед към една класика – популярна песен с важно послание – We Have All The Time in The World от едноименния филм за Джеймс Бонд. Проектът свързва Грегъри Портър с двама лондонски музиканти – продуцентът на съвременна електронна музика Кам Блекууд и звукозаписният инженер Суиндъл, свързан с ритъм енд блуса, хип-хопа и джаза. Записите са направени с голям оркестър с щрайх и брас, а на пианото е Рубен Джеймс. И както казва песента: „имаме цялото време на света само за любов – нищо повече, нищо по-малко – само любов“.
