Двата най-ранни албума на Лутър Вандрос стават широко достъпни почти половин век след появата си, за да осветлят важни детайли от творческия път на владетеля на сърцата на милиони със своите лирични композиции и топъл глас. Издаденият през 1976 г. едноименен за групата на музиканта Luther и излезлият година по-късно This Close to You за първи път се появяват във всички възможни формати, включително на диск, на плоча и в дигиталните платформи. Първият вече е факт, а вторият ще се появи на 7 юни. Паралелно по екраните тръгва документален филм за Лутър Вандрос, носещ заглавието на неговия първи албум от самостоятелната му кариера – Never Too Much.
Luther ни дава възможност да опознаем всичко, което е в основата на силното въздействие на музиката на Лутър Вандрос – поетичен и изпълнен с енергия глас, с любов към фънк музиката и със страст към соул баладите. Албумът ни показва един изграден още в самото начало на своя път артист – чувствителен към музиката, изцяло намерил призванието си в нея, сетивен за начина, по който тя ще въздейства на слушателя. Luther е албум – заявка за блестящо бъдеще на гениален музикант. Когато го подготвя, той е на 24 години, но вече е звезда като автор на песен за мюзикъла The Wiz, която също присъства в албума.
Откриващата Funky Music (Is a Part of Me) описва същността на музиката на Лутър Вандрос. И дори после той да ни е много любим с баладите си, те са изпълнени с тази вътрешна енергия, която е присъща на фънка. Същевременно и в текста на песента се съдържа идеята за танца – движението, към което музиката предизвиква тялото. Паралелно Лутър Вандрос пресъздава песента с Дейвид Боуи за неговия албум Young Americans, където тя се появява със заглавието Fascination.
Втората песен бележи рязка промяна в темпото – The 2nd Time Around е драматична балада с джаз окраски в моментите, когато като солиращи инструменти първо саксофонът усилва емоцията, а след това флейтата отбелязва приемането на чувствата, прави ги още по-дълбоко осмислени. Тази песен е значима със своето оформление и в компактдиска и дигиталната версия на албума присъства и като инструментал. Във втори план в продукцията във връзка с класическата звучност са използвани и щрайх и арфа, за издигането на емоцията в поредица от връхни точки и последващото снижаване на вълната на чувствата до кулминацията с увереността, че щастието в любовта неизбежно предстои.
Именно това излелият сърцето си в песен Лутър Вандрос не успява в пълнота да реализира в живота си. Спекулациите за хомосексуалността му той посреща с нееднозначни отговори, в които я признава. Едва миналата година неговата приятелка Пати Лабел потвърди това в телевизионно интервю и по този начин в прехода на времето виждаме колко по-различен е светът сега. Част от приемането на различията и на личния избор е и в съдържателните песни за любовта, които съпровождат живота ни. И във всяка трудност и изпитание на времето ще се справим, провъзгласява третата песен в албума I’ll Get Along Fine, оформена като сърцераздирателен дует с Джей Даян Самлър. Всяко устояване идва с прилагането на свръхусилие.
Всичко това ни казва един млад, вече наясно със своето бъдеще артист. Само година по-рано той е станал популярен като автор на една от емблематичните песни от мюзикъла The Wiz по „Магьосникът от Оз“. Everybody Rejoice, позната още като A Brand New Day, се появява в един от ключовите моменти – при първата Победа на Доброто над Злото, с което възвестява по-хубавото бъдеще. Тя, разбира се, е включена в албума, и това е единственото й изпълнение в цялост от автора. В записа под музикалното ръководство на Куинси Джоунс с основните вокали на Майкъл Джексън и Даяна Рос за филмовата версия на мюзикъла Лутър Вандрос пее само първия стих.
Втората страна на плочата следва конструкцията на първата. Началото е с фънк-диско песен, която автоматично те кара да направиш две неща – да усилиш звука и да пожелаеш да танцуваш. Тук отново виждаме Лутър Вандрос като абсолютен новатор – походът му оповестява началото на диско ерата, откъсваме се от традиционния суров ритъм енд блус звук на фънка и се пренасяме на полето на популярната музика, която значително повече хора ще слушат. Това показва Лутър Вандрос като музикант с чувство за хит. Това е единствената песен в албума, създадена в партньорство – с Хюбърт Ийвз III.
Пътешествието през чувствата продължава от любовта от пръв поглед към същинското ѝ преживяване. Тази обърнатост на погледа навътре олицетворяват и пасажите с фалцетно изпяване, което превръща This Strange Feeling в диалог на пълното разкриване. В любовта си длъжен да бъдеш абсолютно откровен. И във втората балада с многото детайлни партии и сложното им съчетаване показва Лутър Вандрос като музикант, който може да мисли многопластово и да оглежда композицията от всички страни. Особено внимание заслужава да се отдели и на аранжора на албума – Пол Райзър – тромбонист, аранжор за Motown. Той е вписал името си със златни букви в световната музикална история като аранжора на My Girl и Papa Was a Rollin' Stone на The Temptations (за втората песен получава наградата „Грами“), I Heard It Through the Grapevine на Марвин Гей, Ain't No Mountain High Enough в изпълнението на Даяна Рос. Той е и съавтор на Джими Ръфин в големия му хит What Becomes of the Brokenhearted.
Финалът на албума затваря кръга и отново е за посвещението към музиката. It’s Good for the Soul е мост между жанровете соул и фънк и показва колко живителен за душата е фънкът. Само на 24 години Лутър Вандрос е завършен артист, абсолютно наясно със същината на музиката – от нейната сърцевина, която добре познава, до обвивката, с която толкова красиво я опакова, за да ни я поднесе като безценен дар.
Дата на издаване: 19 април 2024 г. от Sony Legacy (първоначално излязъл от Cotillion Records през 1976 г.)
В Luther е първата среща на Лутър Вандрос с Нат Адърли Джуниър, който тук свири на пиано, а след това посвещава голяма част от живота си да бъде съавтор на неговите хитове, техен аранжор и музикален директор на концертите му. Чули първия албум на Лутър Вандрос, се насочваме към неговото продължение година по-късно с This Close to You. Вече излезе пилотният сингъл с едноименната песен.
А на филмовия фестивал Tribeca през юни премиерата си ще направи документалния филм за Лутър Вандрос, в който са използвани архивни кадри с музиканта и за когото в специални интервюта разказват копродуцентът Джейми Фокс, Марая Кери, Ричард Маркс, Дион Уоруик, Пати Лабел, Робърта Флек, Велъри Симпсън, Лиса Фишър, Маркъс Милър, Найл Роджърс, Нат Адърли Джунър. В продуцентския състав е и Колин Фърт. „В своя нов документален филм Доун Портър извайва изумителния образ на изключителен музикант. Той е не само популярен сред феновете заради кадифения си глас и романтичните си песни, но и обичан от колосите в кинопрофесията, някои от които се появяват в този филм.“ – пише Hollywood Reporter и определя филма като „задължителен за гледане“. Изданието разказва, че Luther: Never Too Much съдържа много документални кадри – черно-бели от репетициите и цветни от изявите на сцената. В завръщане към детството Лутър Вандрос разказва, че е живял в бедност, но това не му е пречило да се чувства добре. „Израснах с чувството, че животът е прекрасен!“ – споделя музикантът и разкрива с колко любов е бил изпълнен домът му. От филма научаваме, че Лутър Вандрос е знаел, че иска да стане певец, когато е бил на 13 години. За опита му да създаде група с приятели разказват самите те. Един от акцентите в споделеното от тях илюстрира прецизния му поглед – той ги убеждавал да си купят еднакви нефритено зелени обувки. Hollywood Reporter отбелязва, че от думите на музикантите, с които той работи в професионалната си реализация, разбираме защо творчеството му оставя такъв силен отпечатък. Филмът разкрива като детайл насърчението, което Робърта Флек е дала на Лутър Вандрос да започне солова кариера с албума Never Too Much през 1981 г. А за напрежението във връзката със себе си свидетелства разглеждането на темата за теглото му, заради което често се подлага на безмилостни диети. Режисьорката прави компилация по темата от шеги на комици, коментари на телевизионни водещи и вестникарски заглавия. В статията за филма се отбелязва, че той не се спира подробно на темата за неговата хомосексуалност, а по-скоро разглежда дистанцията, която Лутър Вандрос спазва в любовта. Рецензията на The Hollywood Reporter заключава: „В края на Luther: Never Too Much имаме жива представа за Вандрос като толкова внимателен към тъканта на музиката, че тя през цялото време му се отплаща с любов.“ Цялата статия е тук.
