Музиката в нейния най-естествен и неподправен вид е в поредицата от краткосвирещи албуми Wildflowers на вокалиста Кърт Елинг. Те се появиха изненадващо, без специална предварителна разгласа, освен анонсирането с няколко сингъла. Точно така внезапно разцъфват диви цветя и само в миг правят света удивително пъстър. От края на лятото насам вокалистът издаде два, но концепцията му предполага безброй комбинации, които винаги ще се слушат с интерес от проявяващата внимание към музиката аудитория. Няколко са свързващите нишки, две от които са, че това са сътрудничества глас и пиано със специален участник, винаги жена. В първия албум дуетите са със Съливан Фортнър, а във втория – с Джоуи Калдерацо. В първия специалният участник е вокалистката Сесил Маклорин Салвант, а във втория – тромпетистката Ингрид Йенсен.
Репертоарът преминава през цялата записана музикална история. Тук са ранните блус и джаз класики Paper Doll от 1915 г., изпълнена за първи път през 1943 г. от The Mills Brothers, It’s Only a Paper Moon на Харолд Арлън, Ип Харбърг и Били Роуз, Things Ain’t What They Used to Be на Мърсър Елингтън от 1942 г., както и Lost in the Stars на Курт Вайл от 1949 г. В джазов баладичен вид са претворени поп песента August Winds на Стинг от мюзикъла му The Last Ship, както и аренби хита After the Storm на Кали Учис. Самият той смел новатор, Кърт Елинг поднася творби на неокласици – от Джо Завинул и Weather Report от миналото с Current Affairs до съвременника ни Михил Бортслап от Нидерландия, носител на наградата „Телониъс Монк“ за композиция, с Memory of Enchantment, към която Елинг добавя собствен текст. Впечатление прави, че и в двата албума има по една композиция на Фред Хърш с текстове на неговата отдавнашна сценична партньорка Норма Уинстоун – в първия това е Wish (Valentine), а във втория – Stars (Endless Stars), вдъхновена от погледа, вдигнат към обсипаното със звезди небе в ясна мразовита зимна нощ в Ню Хемпшър. Всички те са превърнати в диаманти на вокалния джаз, като че написани точно за да бъдат изпълнени от Елинг.
При всички случаи става дума за заглавия, които не са от най-очевидните, а съчетанието им в една програма по удивителен начин показва колко гъвкава и податлива на обработка е музиката в съзнанието и емоцията на такъв талант. Колкото и да сме познавали Кърт Елинг като абсолютен майстор в музиката, той отново изненада и показа, че и най-големите очаквания могат с лекота да бъдат надминати, а за висотите граници няма. Със своя подход към музиката той ни даде пример как постоянното усъвършенстване води до количествени натрупвания, които можеш да извадиш и да използваш в нужния момент. Както го видяхме и при гостуванията му в България – първо на Plovdiv Jazz Fest, а след това – с Бигбенда на БНР, Кърт Елинг живее с музиката до степен тя да стане негова същност. Той не пропуска важни детайли от безбрежния й океан и е в състояние да изгради солидна концепция, която да намери своята най-спонтанна реализация.
Тази реактивност в момента е специално подчертана в комуникацията на албумите. Прессъобщенията по повод проектите са лаконични и акцентират върху времето, за което са създадени албумите – първият – на 26 август, вторият – на 20 септември и то за четири часа, посочени конкретно – от 12 ч. до 16 ч. Те са издадени дни по-късно. За да постигнеш този резултат, е нужно да обединиш в обща цел. В един от малкото коментари на проекта Кърт Елинг извежда на първо място партньорството. За втората част на „Диви цветя“ той посочва: „Да си сътруднича с Джоуи Калдерацо и с Ингирд Йенсен за един следобед бе приключение по отношение на фокус и посвещение.“ Вокалист и пианист отдавна създават музика заедно като част от групата на Бранфорд Марсалис, като изнасят концерти и участват в албума Upward Spiral от 2016 г. Този абсолютно непредвидим, но и напълно очакван ход от посветилия се на музиката Елинг, моментално бе възнаграден от вниманието на аудиторията и на професионалната общност. За Wildflowers, Vol. I авторът получи своята 17-а номинация за наградата „Грами“ и само след месеци ще разберем дали тя ще стане третото грамофонче в колекцията му. А междувременно в читателската класация на DownBeat Кърт Елинг с огромна преднина е начело като най-добър джаз вокалист.
Само седмици след тези два албума Елинг бе в Европа за концерт с Бигбенда на Западногерманското радио и телевизия, на който изпълни джаз класики с нови аранжименти на Боб Минцър.
Дати на издаване: 30 август и 8 ноември 2024 г. от Kurt Elling
