Минава 22 ч., Димитър Русев е прибрал озвучителната и осветителната техника от пл. „Поезия“ в центъра на Димитровград. Денят е започнал рано с концерт на ученици и преподаватели от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора в ПМГ „Иван Вазов“ и музиката е звучала до съвсем скоро на втория за деня на концерт – в градската среда. Това е третият ден на 17-ото издание на Младежки фестивал – Димитровград, създаден от Димитър Русев и провеждан с подкрепата на местната община. 13 години преди това той е основал „Хасково джаз“, от който се е появило цяло поколение музиканти, като Мирослав Турийски, Николай Карагеоргиев, Александър Леков… Започвам разговора с Димитър Русев с впечатленията за въздействието на неговото дело през три от четирите дни на фестивала. Видях как ученици от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“ импровизираха на пианото с Борис Петков. Те получиха от мен обещание да бъдат включени в „Джаз в цялата страна“ през 2026 г., ако продължат заниманията си с пиано. С голямо желание 13-годишният Павел Найденов направи тук първото представяне на най-новата си пиеса „Българоджаз“. Ученици от ПМГ „Иван Вазов“ се надпреварваха да бъдат доброволци и да помогнат в пренасянето на техниката и след това дълго продължиха разговорите си с вокалистите от НУМСИ „Христина Морфова“ – Стара Загора. Вечерта младежи бързо преминаха с колелетата си покрай концертната сцена на пл. „Поезия“, но чуха музиката, забавиха темпото, спряха се, обърнаха се и слушаха… Делото на Димитър Русев променя живота. Той прави всичко – програмиране, организация, озвучаване, осветление – с огромно желание, със съзнанието, че това е неговата мисия, със знанието, че случилото се има значение и оставя дълбока следа.
Час преди интервюто: снимка на финала на концерта на НУМСИ „Христина Морфова“ – Стара Загора на пл. „Поезия“ в центъра на Димитровград
„Всичко това си заслужава усилията. Резултатите ми дават сила да продължавам напред и да превъзмогвам трудностите, които не чак толкова много, но си има такива физически и психически моменти. Това дава отпечатък върху културния облик на града, неминуемо то ще остане в спомените на младежите, които минават, на децата, които са попаднали в тази музикална среда. И се надявам, че това по някакъв начин ще възпита едно много мъничко зрънце в тяхното съзнание и тяхното ежедневие. Такива събития трябва да има по-често и много често. Надявам се, че младите, които свирят на тази сцена, ще продължат да се занимават с музика, ще продължат да надграждат това, което ни представят. И да вървим към един по-добър свят.“ – споделя той и в думите му е цялото удовлетворение от постигнатото.
Фестивалът през 2025 г.: Посланици на джаза: млади артисти от цяла България споделят любовта си към музиката пред връстници и почитатели по време на Младежки джаз фестивал – Димитровград - Jazz FM
Снимка:
Светослав Николов
След концерта на ученици и преподаватели от НУМСИ „Христина Морфова“ – Стара Загора в ПМГ „Иван Вазов“
Ивайло Манев: Да свиря тук е носталгия, защото като ученик съм го правил. Митко Русев дава огромна мотивация и трамплин за джаза в България. Неговата кауза е много хубава и се надявам да продължава дълги години.
След концерта на Борис Селенски и Борис Петков в ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“
Борис Селенски: Митко дава изключително много на всички от себе си, лично ни кани често и сме изключително благодарни. Да се поддържа пламъкът е изключително трудоемко при силните ветрове. Но с правилните методи и с правилната нагласа той бива разпространен и започва да топли много повече хора, отколкото ако не бъде поддържан. Митко си подклажда този огън, гледа го, слага му постоянно дръвчета и развива цялостно сцената на България, дава ни възможност за изява, да изразим себе си, да е истинско, да е по изключително непринуден начин. С това влага в цялото нещо такъв смисъл… Рядкост е да има хора, които да дават и да не спират да дават, независимо от обстоятелствата. Затова аз съм вдъхновен и не искам да спирам.
Борис Петков: Митко е заслужил и получава любовта на страшно много хора. Ако не го заслужаваш, не можеш да го получиш. Всеки, докоснал се до него, го прегръща и го обича. Това говори повече от всички думи какъв човек е, как е докоснал сърцето на всички хора, с които е говорил и на които е помагал. Той не само ни дава сцена, но и ни възпитава в начин на мислене.
След концерта на „Задругата за джаза“ в Културен дом „Химик“
Борис Гроздев: Това, което Митко Русев прави всяка година в продължение на толкова много години, е прекрасно. Дано да продължава дълги години да организира фестивалите в Хасково и Димитровград. Много млади музиканти прохождат на тях. На мен това ми бе първият фестивал и много други студенти в академията, и не само, са тръгнали от тези фестивали.
Ясен Димитров: Митко Русев прави популяризиране и разпространение на нови млади изпълнители в тази непозната все още за масовата аудитория стилистика – джаза.
Преслав Пеев: Борим се за традиция, ценност и култура, всеки труд да бъде видян, чут и оценен. Митко Русев ни дава възможност да покажем труда си. Винаги сме отворени за всякакви сцени и изпълнения, искаме да се развиваме, млади сме, ще продължаваме.
Николай Петров: Изключително добре се чувстваме тук. Митко Русев толкова добре ни посреща и ни приема. Днес в училище бе супер, защото децата дават хубава енергия, слушаха през цялото време. Действително усетихме – и чухме много хубави отзиви – че харесват джаз музиката. Едно момченце каза, че са очаквали концерта. А тук, в тази концертна зала, е съвсем различно преживяване от клубната сцена, на която вчера бяхме във „В джаза“. Много хубаво се почувствах лично аз.
С Младежки джаз фестивал – Димитровград Димитър Русев допринася в синергично единодействие на множество посоки на развитие: дава сцена на млади таланти от цялата страна, поставя ги в ситуация да са посланици на джаза пред връстници или с няколко години по-малки от тях слушатели, прави така, че джазът да звучи целодневно в Димитровград (а с другите му активности – целогодишно). В трите интервюта с групи, които съм направил, двама от членовете им са ми казали, че тяхното първо излизане на фестивална сцена е именно тук. „Тази идея се роди в съзнанието ми, когато през далечната 2000 г. започнах работа в Димитровград като музикален ръководител на Акустично джазово трио. Тогава вече съществуваше „Хасково джаз“, но в един момент ми се прииска един от дните на фестивала да пренеса в Димитровград. Обмислях това около две години. В един момент осъзнах, че няма младежки джаз фестивал. Той би създал сцена на младите джаз изпълнители, които винаги съм представял на „Хасково джаз“. И сметнах, че е много удачно тези младежи да влязат в класните стаи. Учениците могат да видят свои връстници, дори по-малки, като Павел, които са се потопили в тази музика – изключително деликатна, носеща много свобода и импровизация. Импровизацията е нещо безценно. И може би чулите я ще се вдъхновят от това да кандидатстват в музикално училище. Идеята е не само младите изпълнители да се представят, но и да се популяризират школите, училищата и академиите, в които се изучава джаз, но и класическа музика.“ Димитър Русев дава пример с групата „Бричебор“, която закрива фестивала в неговия четвърти ден. В нея са ученици, изучаващи класика в НМУ „Любомир Пипков“, дори пианистът Дари е бил доброволец на Банско джаз фестивал преди две години. „Целта е да популяризираме тази музика в класните стаи, в които с Акустично джазово трио изнасяме джазови концерти, и да правим реклама на училищата и академиите, в които се учи музика.“ И отново виждаме колко внимателно Димитър Русев структурира дейността си, за да постига максимален ефект с наличните ресурси. Всичко, което той прави, повежда в една посока с енергия от много страни в целогодишна дейност.
Неговата любов към музиката се поражда още когато е дете. Най-ранният му спомен е как на грамофона в кухнята постоянно се върти плоча с песента „Марина, Марина“. Във времето се връщаме към 1962 г. – 1963 г. „После си спомням Кирил Семов, спомням си, че сме го слушали на концерт в Спортната зала с Леа Иванова. След това се появиха другите изпълнители като Стефан Воронов. Започнах да слушам музика и тя много ми харесваше. Някак си вкъщи се появи китара, започнах да свиря с нея с един пръст. Няколко месеца тя нямаше четвърта, пета и шеста струна, скоро се появиха. След това получих покана да участвам в група „Лотос“, която през 2024 г. навърши 50 години от съществуването си. Свирейки в нея в Младежкия дом, се появи един ръководител, родом от Ямбол, където се е провел първият джаз фестивал и има дълбоки джаз традиции. Той бе свирил със „Синьо-белите“, с Митко Щерев. Това е Андон Балахуров, който каза: „Стига с този „Пърпълс“ (така наричаше групата), виж нещо по-сериозно!“ и ми донесе лента със запис на Chicago. Годината е 1972 г., албумът е от 1969 г.“ За неговата 55-а годишнина кръщелникът му му изпраща от САЩ оригиналната плоча. „Този албум запали в мен любовта към импровизациите, защото в него има изобилие от тях. Ние свирихме Uriah Heep, Deep Purple, Led Zeppelin на забави пред публика от 1000 души. Тази музика преобърна цялата ми представа. Бих искал да изкажа голяма благодарност на Людмил Георгиев, Владимир Радулов и Райчо Иванов за техните предавания по радиото. Когато години по-късно Райчо дойде на „Хасково джаз“, му казах, че съм записвал на тетрадка неговите думи, защото нямаше откъде да се получи тази информация. В началото на 80-те създадох джаз клуб, но това бе по-скоро джаз лектория – пусках музика и представях различни изпълнители, благодарение на фонотеката, която имах от Полския, Чешкия, Унгарския и Немския център. Използвах и сп. „Джаз форум“ на немски и английски. Всичко се наслоява малко по малко. По-късно дойде Jazz FM. След това чух Джон Маклафлин под улична лапа на транзистора на приятел. Събирахме се вечер към 23 ч. – 23:30 ч., слушахме сръбски и румънски радиопредавания. От там нататък всичко съвсем се преобърна. След това: Оскар Питърсън, Crusaders, Хърби Хенкок... Изрязвах от сп. Humanite diManche рецензиите за In a Silent Way на Майлс Дейвис.“
Плакати и други предмети от личната колекция на Димитър Русев са в постоянната експозиция „Джазът в България“ в Банско
Димитър Русев предостави и кожата на барабана, на който свири Били Кобъм на Банско джаз фестивал през 2022 г. с автограф на големия музикант
Някои от джаз героите на Димитър Русев са в изложба в Клуба на дейците на културата, защото той впоследствие работи с тях. Всяка година Младежкият джаз фестивал в Димитровград е съпътстван от такава експозиция. Тази година са показани плакати от личната колекция на Димитър Русев, един от тях е за концерт на Spyro Gyra по случай третия рожден ден на Jazz FM. „При големите ми прави впечатление, че няма претенции, особено за джаз музикантите. Тях можеш да ги оставиш да свирят, те се слушат един друг, има пълен баланс. Тази музика е висш пилотаж. А каква аура притежават! Спомням си концерта на Yellow Jackets – те бяха като вълшебна топка, която се въртеше – свиреха и от там тази топка имаше излъчване... Който може да го улови, настръхва. Потапяш се в нещо неземно – не може да се опише, трябва да го усетиш.“
На „Хасково джаз“ освен значими български проекти се представят и световни музиканти, включително с номинации за „Грами“, като Чад Лефковиц-Браун, Дон Брейдън. Димитър Русев разказва за тях с възхищение и преклонение. „Просто е невероятно! На последното издание дойде Стив Хамилтън, когото за първи път слушах с Били Кобъм, но е свирил с Фреди Хъбард и с кого ли не още. Впечатляващо е!“
Димитър Русев обича да гледа концертите отстрани, за да наблюдава музикантите. „И ми става хубаво като ги виждам как преживяват нещата. Красота голяма е и е много вдъхновяващо!“ Към тази музика насочва не само ученици, но и най-малките. Той редовно е в детските градини. „В приказния свят на джаза“ започва през 1980 г., когато създава джаз лекторията в Младежкия дом, продължила три години. „Как съм пътувал в автобуса с грамофона с плочи… Младост, ентусиазъм, който още не е загинал! И сега с нови сили тръгвам по детските градини да обяснявам на децата какво представляват музикалните инструменти, как трябва да се отнасят с тях, да им разказвам мъничко за джаза и за имената в него. Дори да не ги запомнят, те ще са ги чували. Така и тази вечер – който мина от тук, видя и усети момента, попи в себе си, взе от тази музика и си я отнесе.“ Димитър Русев разказва, че често деца се обръщат към него на улицата, казват му, че го познават, споменават, че им е говорил как трябва да си изключват телефоните, когато ходят на концерт. „Всичко им обяснявам. Как трябва да уважават хората, които свирят, защото това е невероятен труд. Докато другите си играят на телефона или на топка, ти свириш ладовете, защото ти е хубаво. Всичко това искаш да го покажеш на някого. И правиш това без да го натрапваш. Излизаш и изливаш себе си. И е хубаво в такъв момент публиката да е уважителна към теб, дори да не разбира това, което слуша. Това се опитвам да обясня на децата с прости думички.“ „В приказния свят на джаза“ е заключителна за годината инициатива на Димитър Русев след концерти с Акустично джазово трио, провеждането на „Хасково джаз“ и Младежки джаз фестивал – Димитровград. Когато няколко часа по-рано за миг се бе спрял, се замисли на глас с какво продължава. „О, детските градини!“ – възкликна. Сега отново сподели вълнението: „Много е весело с тях, особено по селата е толкова хубаво! И гледам да е близо до Новогодишните празници, да им идват като подарък тази веселба, с която отивам при тях – „Приказният свят на веселия джаз.“
Фестивалът през 2023 г.:
Между връстници: Младежки джаз фестивал – Димитровград се провежда за 15-и път - Jazz FM
Красимир Гълъбов: „Тази подкрепа на организаторите на фестивали означава, че има накъде да се развиваме, какво да учим. Помагат ни с инструменти, сцена. Изключително Благодаря на Димитър Русев! Идвам на този фестивал за втора година, посрещането е изключително топло и приятно. Тук се чувствам у дома си.“
Димитър Русев ще честваме на организирания от Jazz FM Пътуващ фестивал „Джаз в цялата страна“ през 2026 г. в Хасково, Димитровград, Кърджали и Маслиново от 10 до 13 юни. Ще отпразнуваме 30 години Джаз клуб – Хасково и „Хасково джаз“, 25 години Акустично джазово трио – Димитровград.
На основната снимка: Димитър Русев с поредна инициатива – „История на джаза“, гостува в ПЕГ „Иван Богоров“. Източник: Фейсбук страницата на музиканта.
