На Младежки джаз фестивал – Димитровград млади хора споделят любовта си към джаза с връстници или с няколко години по-малки от тях деца. Музиканти от цялата страна гостуват в училища, свирят и пеят там, а след това и на площада, показват как джазът е за всеки, отворил сърцето си към красотата, мечтаещ да се реализира по пълноценен начин. Идеята е на джаз апостола Димитър Русев, а в нейната реализация той е подкрепен от Община Димитровград. През 2025 г. фестивалът се проведе за 17-и път. Най-младият участник бе 13-годишният Павел Найденов от Добрич, който само няколко месеца по-рано блесна на националната сцена и на конкурси впечатли експерти, които го обсипаха с награди, свири с български и световни музиканти на Банско джаз академия. Впечатлен от таланта му, като член на неговия проект „Задругата за джаза“, го подкрепя барабанистът Ясен Димитров: „Страхотен е, феномен. Призовавам всички, ако не са го чули и видели, да го засекат някъде на българската сцена. И му пожелавам все така да се развива, много нови сцени да покорява и публика, хорските сърца.“
Павел Найденов използва времето след саундчека за своя нов интерес в музиката – към барабаните.
Учениците от СУ „Любен Каравелов“ в Димитровград, а след това и слушателите в Културен дом „Химик“ останаха смаяни от таланта на Павел Найденов и щедро го възнаградиха с аплодисменти и комплименти. На Младежки джаз фестивал – Димитровград, музиканти и публика заедно растат. В първите стъпки на Павел Найденов към професионалната сцена до него е басистът Николай Петров: „Изключително добре се чувстваме тук. Митко Русев толкова добре ни посреща и ни приема. Днес в училище бе супер, защото децата дават хубава енергия, слушаха през цялото време. Действително усетихме – и чухме много хубави отзиви – че харесват джаз музиката. Едно момченце каза, че са очаквали концерта. А тук, в тази концертна зала, е съвсем различно преживяване от клубната сцена, на която вчера бяхме във „В джаза“. Много хубаво се почувствах лично аз.“
Фестивалът през 2023 г., първа част: Между връстници: Младежки джаз фестивал – Димитровград се провежда за 15-и път - Jazz FM
13-годишният Павел Найденов вече е свикнал да свири пред големи аудитории от възрастни – в Добрич, Балчик, Варна, Пловдив, Банско, Шабла, Синеморец. Но в училището в Димитровград за първи път застана пред публика основно от свои връстници в друг град, освен родния. С желанието да им покаже какво има в джаза, което го прави любимата музика за изразяване на едно дете: „Да покажа самата стилистика, какво е то джазът. Повечето хора, когато им кажеш „джаз“, не могат да разберат какво е. Показахме някои неща в джаза, обяснихме и виждам, че се справихме добре.“
Това е специален момент, в който децата се докосват до джаза и само за броени минути трябва да го почувстват, за да го допуснат до себе си и след това да го търсят и опознават, откривайки чрез него себе си и света. Това са мигове, които променят живота. И именно това е задачата на музикантите, поканени от Димитър Русев на Младежки джаз фестивал – Димитровград. Борис Селенски пя с Борис Петков в ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“: „Границата е доста голяма и когато бъде пречупена, хората се отпускат, първичните неща изчезват, и могат да се насладят на изкуството като цяло. Когато ги предразположиш, те могат да усещат свободно, не се затормозяват с мисли и с ежедневни проблеми човешки. Това създава един тунел, проход, път между хората отсреща и хората на сцената. Обменът на информация тече свободно. Смятам, че топлината е основното нещо, което търсим, близостта, и да сме малко по-човечни. Поне за кратко. Ти сам каза, че се изисква много малко време, за да се случи това. Смятам, че постигнахме една цел, която си бяхме възложили, и отговорът на публиката бе изключително верен.“
Тук ентусиазмът на децата започна от момента, в който чуха пианото на звуковата проба. Те наобиколиха Борис Петков, пускаха му свои любими песни и го молеха да им ги изсвири по своя начин. А когато чуеха музиката, пресъздадена от него, ахваха.
„Направи ми впечатление и много ми хареса, че са страшно любознателни. Те наистина участваха в този процес и усещаха музиката. Джазът се води за по-високото изкуство, а е толкова достъпно до сърцето на всеки човек. Тези деца, необременени от нашите музикантски предразсъдъци, успяха да усетят музиката по неподправен и директен начин. На тях им стана интересно, искаха да чуят повече за джаза, да слушат изпълнители, да свирят нещо, дори посвирихме заедно. Много сериозен интерес и любопитство имаше, което много ме зарадва и много ме топли, защото в джаза няма остро очертани граници между солист, акомпанятор, публика. Всичко е общ процес.“ – сподели Борис Петков.
Това е общо преживяване преди, по време на и след концерта с джаз стандарти и блус, с балади и динамични пиеси. Децата слушаха внимателно, реагираха спонтанно, аплодираха като на концерт на стадион, включиха се в импровизациите. След края се втурнаха към пианото, искаха още, а когато Борис Петков и Борис Селенски излязоха навън, цяла група любознателни деца ги последваха, задаваха въпроси, питаха каква музика да слушат. Всеки получи лично на телефона си по една песен или видео като препоръка от Борис Петков. Чух едно от неговите предложения – Ангел Демирев.
И когато отново влязохме вътре, трябваше да приберем техниката, но учениците имаха друго намерение – искаха да свирят. И тогава Борис Петков ги направи импровизатори: „То е много интересно, чух го от един страхотен професор в Германия – Боб Хелер, който бе голям педагог, много обичаше своите студенти и бе далеч от кариеризма, който върлуваше там. В тази методика се използват само черните клавиши, защото те образуват пентатоники, които в почти всички комбинации звучат добре, ако има човек, който да подплатява баса, да го регулира и да следи формата. Когато човек свири само на черните клавиши, се предпазва от страха от грешки. Каквото и да изсвири, все ще е вярно. Има директно музициране, което пречупва най-голямата бариера – човек да започне да се занимава с импровизационно изкуство. Това създава обща звукова картина. На децата им харесва, те се чувстват част от нея, няма чувство за йерархия. В изпълнението на четири ръце звуковата картина се чува като едно цяло. Те могат да се потопят и да получат мостра от едно усещане, което идва по-късно в етапа на развитие – като свобода, приемственост, да се чувстваш част от импровизационния процес. Всеки се отпуска, всеки се запалва по това. Видяхме го и тук. Това момче се запали много и страшно му хареса. Наистина се получи магия и един взаимен процес. Вярвам, че се посяха неща, които ще имат продължение в близкото бъдеще.“
Отсега начертаните перспективи ни водят към организирания от Jazz FM Пътуващ фестивал „Джаз в цялата страна“ през 2026 г. в Хасково, Димитровград, Кърджали и Маслиново от 10 до 13 юни, за изява на който две деца от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“ получиха покана да се включат заедно с Борис Петков – при условие, че започнат сериозно да се занимават с пиано. Едното от тях се похвали, че вече учи чрез приложение на телефона си.
Всичко това се случва в момент, когато децата са се запознали с многоликостта на джаза и са попаднали под въздействието на неговата същност – да въздига, да сплотява. Незабравимо преживяване създадоха за тях гостуващите музиканти, споделили любовта си към джаза. „Показахме я като изпяхме някои от джаз стандартите, които всички знаят. Показахме, че джазът е свобода и се случва на момента. Показахме, че ни харесва да изпълняваме тази музика. Има си тънкости, но е хубаво, че е свобода.“ – и така вече децата знаят какво е джазът като музика, но и като ценности, чухме от думите на Виктория Добрева от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора, пяла със своите учители и съученици в Природоматематическата гимназия „Иван Вазов“. Групите внимателно подготвят репертоара си, за да покажат многообразието в джаза в най-емоционалната форма на себеизразяване. Борис Селенски посочва: „Стараем се да обхванем по-голяма част стилистически, но най-вече това, което минава през нас, това, с което резонираме. Смятам, че джазът е много цветен и е хубаво да се запознаем с повече аспекти. Аз съм по-лиричен, текстовете ме касаят повече, докато има хора, които са по-инструментално насочени. Искам да изпълняваме песни, които минават през сърцето и можем да ги изразим искрено, а не просто да бъдат изсвирени.“
С концепцията си и с участниците Младежки джаз фестивал – Димитровград създава атмосфера на взаимност, която е стимул за развитие. Той дава нова енергия за движение напред, както чуваме и в думите на Бетина Драгиева от НУМСИ „Христина Морфова“: „За мен джазът е нещо ново. Тази година се записах в Музикалното училище. Много ми хареса как всичко става живо, пеенето с целия оркестър. Много се радвам, че се получи доста добре. Бих продължила с голямо удоволствие да уча с г-н Цонев.“
Това е многостранното въздействие на проекти като Младежкия джаз фестивал в Димитровград – не само да задължи младите таланти към високо ниво на представяне, но и да ги направи комуникатори на джаза. За успешно изпълнената задача свидетелства и огромната група доброволци да помогнат в пренасянето на техниката след концерта. Те не се разотидоха, а продължиха със своите връстници разговорите за музиката, изкуството въобще и живота като цяло. Преподавателят в Музикалното училище в Стара Загора Павел Цонев е щастлив от успехите на своите възпитаници – дейци и посланици на джаза: „Надявам се да им е приятно това и да се чувстват горди, че промотират такъв неособено слушан стил, особено в по-малките градове. Много е важно да се правят такива събития. Все някой, дори и малък процент от публиката, би харесал това нещо и би се зарадвал.“
За големия ефект на тези концерти говори Георги Белчев, за когото тази изява също бележи ново развитие. Завършил и преподаващ класическо пиано в НУМСИ „Христина Морфова“, в концертите в Природоматематическата гимназия по обед и на площад „Поезия“ вечерта той се изяви като джаз пианист: „Първо искам да благодаря, че за първа година имам възможност да участвам в този фестивал. Много е важно за подрастващите ученици, които тепърва започват да се занимават с музика и пеене, да се занимават с джаз. Той развива въображението, възпитава във вкус, които е важно да се изгради в началния етап от развитието на един творец. Показахме джаз музиката на учениците от ПМГ „Иван Вазов“. Мисля, че те успяха да се вдъхновят, съдейки по израженията им. Направихме един много хубав концерт.“
Младежкия джаз фестивал в Димитровград е стимул за творчество. Тук премиера направи с най-новата си пиеса 13-годишният Павел Найденов, ученик в профилираното в изкуствата СУ „Св. Климент Охридски“ в Добрич. През тази година неговото изкуство напусна пределите на Североизточна България и той бе аплодиран на организираните от Jazz FM или провеждащи се с наше партньорство джаз фестивали в Банско и Синеморец. Насърчението от тези изяви го насочи още по-напред в работата му като композитор. Неговото любопитство го отвежда и към нови музикални територии. Написал „Джазамба“ – съчетание на джаз и самба, в Димитровград той направи премиерата на „Българоджаз“: „Първоначално ми дойде като идея да напиша нещо по-интересно, по-различно. Помислих си какво би било да свържа джаза с корените, с България. Опитах се няколко пъти, излезе един мотив, от него стана друг, след това – трети. Свързах ги заедно и се получи „Българоджаз“. В това произведение използвах хармонията на джаза и мотивите на фолклора. Когато мелодиите ни са толкова познати и ги сложим в средата на джаза, като използваме различни хармонии и интересни неща, може да стане фолклор плюс джаз.“
Фестивалът през 2023 г., втора част: Младежки джаз фестивал – Димитровград в богатата палитра на музикалния живот с традиция, датираща от възникването на града - Jazz FM
Училището на Павел Найденов – „Св. Климент Охридски“, завършва и саксофонистът Преслав Пеев, който след това учи в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Така проектът „Задруга за джаза“ на фестивала в Димитровград хвърли мост между поколенията и регионите и показа пътя напред, по който артисти и публика вървят заедно. Преслав Пеев се върна в спомените: „От първи клас съм там, трябваше да вляза като художник, но г-н Леонардо Хубисарян каза, че трябва да стана кларинетист. Излъгах се. През годините много ми помагаше фамилията Капитанови. Драгомир Капитанов, Борко и Наско бяха направили духов оркестър, с който три години поред ходехме и представяхме България в Италия. Нямаше връщане назад. Искам да продължавам да свиря, да обикалям и да се занимавам с това, което обичам.“
Музицирането с приятели прави желанието за творчество още по-силно. Към ентусиазма се добавя непосредствеността на общуването между артистите и на музикантите с публиката в уютната атмосфера на Младежки джаз фестивал – Димитровград. Борис Гроздев е щастлив от възможността да изпълнява музиката на обичани творци заедно с тях – Павел Найденов и Николай Петров, а част от удоволствието е да предадеш това чувство на аудиторията: „Много съм благодарен, че свиря с такива прекрасни музиканти и с такива таланти като Павчо, който, както каза Яската, наистина е феномен. Изключително е приятно да свиря техните композиции, много хубави пиеси, забавляваме се, докато ги свирим, всеки път се получава нещо различно.“
13 години преди да създаде Младежки джаз фестивал – Димитровград, Димитър Русев основава „Хасково джаз“. И двете мащабни инициативи силно въздействат върху сцената и формират от една страна нови поколения артисти, от друга – нови публики за джаза. Димитър Русев променя като призовава към изразяване с изкуство, като отстоява нови пространства на стойностното. И младите сега от НУМСИ „Христина Морфова“ – Стара Загора получиха възможност за изява на нова сцена, както като ученик там, благодарение на Димитър Русев, е имал шанса да направи в Димитровград Ивайло Манев: „От личен опит виждам, че имат голямо желание да се занимават с тази музика и са доста запалени. Да свиря тук е носталгия, защото като ученик съм го правил. За мен е голямо удоволствие и съм с мои колеги и приятели – Георги Белчев и Павел Цонев – с които сме работили и преди заедно. Удоволствието е голямо. Митко Русев дава огромна мотивация и трамплин за джаза в България. Неговата кауза е много хубава и се надявам да продължава дълги години.“
За първи път на фестивална сцена Димитър Русев извежда и Борис Гроздев: „Това, което Митко Русев прави всяка година в продължение на толкова много години, е прекрасно. Дано да продължава дълги години да организира фестивалите в Хасково и Димитровград. Много млади музиканти прохождат на тях. На мен това ми бе първият фестивал и много други студенти в академията и не само са тръгнали от тези фестивали.“ „Митко Русев прави популяризиране и разпространение на нови млади изпълнители в тази непозната все още за масовата аудитория стилистика – джаза.“ – казва Ясен Димитров. Преслав Пеев продължава: „Борим се за традиция, ценност и култура, всеки труд да бъде видян, чут и оценен. Митко Русев ни дава възможност да покажем труда си. Винаги сме отворени за всякакви сцени и изпълнения, искаме да се развиваме, млади сме, ще продължаваме.“
Огромния талант на Борис Петков и на Борис Селенски Димитър Русев забеляза на Банско джаз фестивал, докато се грижи за техническото обезпечаване на първия им концерт на джаз точка в града. За втория той вече бе до тях с китарата си. Борис Селенски и Борис Петков са благодарни и също говорят с много обич, огромно уважение и дълбока признателност за Димитър Русев и неговото дело. Борис Селенски казва: „Митко дава изключително много на всички от себе си, лично ни кани често и сме изключително благодарни. Да се поддържа пламъкът е изключително трудоемко при силните ветрове. Но с правилните методи и с правилната нагласа той бива разпространен и започва да топли много повече хора, отколкото ако не бъде поддържан. Митко си подклажда този огън, гледа го, слага му постоянно дръвчета и развива цялостно сцената на България, дава ни възможност за изява, да изразим себе си, да е истинско, да е по изключително непринуден начин. С това влага в цялото нещо такъв смисъл… Рядкост е да има хора, които да дават и да не спират да дават, независимо от обстоятелствата. Затова аз съм вдъхновен и не искам да спирам. Борис Петков добавя: „Митко е заслужил и получава любовта на страшно много хора. Ако не го заслужаваш, не можеш да го получиш. Всеки, докоснал се до него, го прегръща и го обича. Това говори повече от всички думи какъв човек е как е докоснал сърцето на всички хора, с които е говорил и на които е помагал. Той не само ни дава сцена, но и ни възпитава в начин на мислене.“
Със своето дело Димитър Русев възпитава във вкус към музиката и във всеотдайност в живота. Със своя пример той прави това за младите таланти, а те предават нататък към учениците и публиката в Димитровград. Както обобщава Павел Цонев след концерта в училище на възпитаници и преподаватели от НУМСИ „Христина Морфова“: „Показахме на учениците, че хубавите неща изискват доста усилия, за да станат толкова добре направени.“
