Фолклорът е колективна мъдрост – идва от миналото и всеки добавя към него. Натрупаното се синтезира във времето и до нас достига най-важното, завещано ни от предишните поколения. Към него със своя талант, знания и вдъхновение, добавяме собствения жизнен опит. Така представиха българския фолклор художественият ръководител и диригент на Оркестъра за народна музика на Българското национално радио Димитър Христов и солисти от състава в поредната среща с артисти от инициативата „Джаз на четвъртия етаж“ на СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен и Jazz FM.
В разговора участваха Петьо Костадинов – гайда, Костадин Генчев – кавал, Петър Миланов – тамбура, Христина Белева – гъдулка, и вокалистката Петя Панева, която е специален участник в турнето на формацията в Северна България. То се реализира с подкрепата на Министерството на културата. Оркестърът бе в Шумен за концерт на 23 март, а разговора пред учениците проведохме на следващия ден.
Той започна с музика. Петокласникът Кристиян Тончев изсвири Дайчово хоро на акордеон. „Слънчице мило мамино“ изпя седмокласничката Аслъ Исмаил в акомпанимента на преподавателя по гайда Мирослав Минчев, преподавателя по акордеон и корепетитор Георги Дочев и 12-класника Мартин Ганчов на тъпан.
След това Мартин засвири на гайда, неговият учител го придружи на тъпан, а само няколко такта след началото на изпълнението Петър Миланов се присъедини с тамбурата си.
Така случилото се илюстрира свързващата сила на музиката.
„Народната музика е създадена от нашите предци, но ние създаваме тази, която чуваме днес, вие ще създадете онази, която ще слушаме след 10 години. Важно е да познавате в детайли направеното от предците ни, за да боравите свободно с народната мъдрост. Никога светът не започва от нас. Когато разберем това, ще сме сигурни, че правим нещата по най-добрия начин.“ – обърна се към учениците художественият ръководител на състава и диригент Димитър Христов.
Включилите се в срещата деца изучават и изпълняват фолклор – като певци, инструменталисти и танцьори. Димитър Христов ги насърчи: „Дълбок поклон, че се занимавате с народна музика. Тя ни отличава от всички други и трябва да се гордеете, че го правите. Бъдете най-добри, не оставяйте да бъдете посредствени. Стремете се, знайте – така ще успеете и ще имате онези аплодисменти, които имахме снощи.“
Публиката два часа слуша с възхищение и възторжено аплодира изпълненията на Оркестъра за народна музика на БНР, поднесъл пъстра програма от класики и нови произведения, създадени от солисти на състава. Формациите бяха разнообразни – чухме много ансамблови изпълнения с виртуозни сола, както и камерни формации, като например три кавала или гъдулка, тамбура и контрабас. Слушателите излязоха заредени от преживяното, повтаряйки определението на диригента Димитър Христов – „оркестър от солисти“, както е популярен в цялата страна този оркестър.
„Най-важното, което народната музика ни дава, е идентичност. Ние, хората, които поддържаме фолклора, и вие, които идвате след нас, имаме задължението да я съхраним.“ – посочи приемствеността в предаването на наследството Костадин Генчев. Той призова младите таланти да надграждат това вековно дело: „Всяко поколение се учи от предишното, всичко се гради на основата на някой, който преди нас е стъпил на стълбичката. Трябва да ги ценим и уважаваме. Адмирации, че поддържате фолклора, желая ви прекрасни кариери! Всичко е въпрос на много труд и знание, но и на много естетика. Всичко, което се прави, трябва да се прави с ум. Желая ви устрем, да бъдете позитивни, търсещи и смели. Всичко е пред вас!“
Да създава красота, в която въплъщава важно послание, е мисията на твореца. На концерта предишната вечер специален участник бе ветеранът в музиката Недялко Цонев, а солисти – вокалисти – Петя Панева и Димитър Арнаудов.
Певицата, станала любима на цялата страна от „Гласът на България“ по bTV също участва в срещата в СУ „Сава Доброплодни“, на което вече е гостувала и с чиито ученици е пяла на концерт. Тя сподели тяхното вълнение да се срещат с големите имена в изкуството.
Петя Панева и Недялко Недялков
„Търсете, знайте много добре какво искате да постигнете и правете всичко възможно да го направите по най-добрия начин. Търсете извора! Той е непресъхващ. Поставете си ясна цел и с много, много труд ще я постигнете.“ – увери ги тя на базата на своя жизнен опит.
Христина Белева определи музиката като проявление на душата и на нашите чувства. „Има качества на търпение и на дисциплина, които са достатъчно полезни във всяко едно отношение във всичките действия в ежедневието ни. Ако не губим време, ако не спираме да търсим и да откриваме, ще научаваме все повече. Натрупването на знания е безкрайно. Въпросът е да не спират нашето вдъхновение и стремежът ни. Направеното от вас се предава нататък.“ – окуражи и тя младите таланти да са вечно любознателни и вникващи в дълбочина.
„Работете в детайл. Детайлите правят неща красиви. С желание, вдъхновение и много любов – имаме много да учим и това е най-прекрасното!“ – каза още Христина Белева и сподели как, когато започваме деня с благодарност и имаме добра нагласа за него, той се изпълва със смисъл. „Затова сме тук и трябва да работим.“ – завърши тя.
Христина Белева е от тези търсещи артисти, които възприемат изкуството като широко поле и не си поставят ограничения. Тя обича да импровизира както във фолклора, така и в джаза, с интерес създава нови проекти, постига традиционното и търси нехарактерното звучене. Често партньор в тези нейни пътешествия в народната музика и между жанровете е изпълнителят на тамбура Петър Миланов.
С тях Jazz FM сме реализирали множество проекти, включително изява на „Велека кайт и джаз фест“ и във филма концерт, с който радиото ни по време на пандемията бе виртуална сцена на Фестивала на спомените „Козе мляко“ в Бела речка.
„Нямаме оправдания, трябва да се работи!“ – с усмивката, с която очакваме плодовете на своя труд, Петър Миланов направи паралел с това, че за да изядеш един домат, трябва да засадиш семенцето, да поливаш и да прекопаваш, да връзваш и да колтучиш. „Ще го гледаш зеленото доматче, но няма да му се сърдиш, че още не става за ядене, ще го чакаш да узрее. Трябва грижа. Безграничен език е музиката. Когато научим това, което е в гените, много по-лесно ще научим и другото.“ – призова за методичност в действията той.
На финала Петьо Костадинов подчерта, че фолклорът е най-ценното нещо на една държава и трябва да го съхраним: „Развивайте се, учете и се старайте да го запазите. Това е най-голямото богатство, това са най-стабилните основи за всяка музика. Не се отказвайте, бъдете последователни и ще имате успехи!“
От думите на музикантите стана ясно, че с дарения ни талант сме отговорни да допринасяме за общото благо. Очертахме и посоките на развитие чрез усъвършенстване на музикалното майсторство с преодоляване на препятствията и справяне с трудностите в път към нови достижения.
Димитър Христов ръководи оркестър, обединяващ ярки личности в обща цел. „Нашето изкуство е колективно и това му е чарът.“ – каза той, припомняйки 73-годишната история на състава и големите артисти, които са го водили и са добавяли стойност към него.
Доайенът на оркестъра
„Нужни са много труд и много доверие. Всеки знае, че може да разчита на партньора да себе си и всеки дава всичко, за да звучи съставът по най-добрия начин. Това е огромна сила! Всеки се грижи за другия, грижата е толкова е осезаема, че можеш да я докоснеш.“
Георги Добрев
Оркестърът за народна музика на БНР е сплотен в своята кауза и музикантите работят неуморно. Те току-що бяха пристигнали от Варна след концерт преди това в Добрич, направиха двучасова подготовка за събитието в Шумен и след 20 минути засвириха на сцената. В деня на нашата среща в училището те продължиха към Русе, а после към Плевен и Видин в шестдневно турне без пауза.
В края на концерта ученици от СУ „Сава Доброплодни“ категорично поканиха класната си на бал, като ѝ дадоха три възможности: „да“, „разбира се“ и „нямам избор“
Петър Миланов описа първия миг, когато се свързва със своя инструмент. „Когато тамбурата за първи път дойде при мен, бях на 7 години. Първото, което направих, е да помириша лака. От тук тръгва връзката с инструмента, който ти е непознат, но овладяваш.“ Отново подчертавайки нуждата от непрестанен труд, той посочи, че когато работата е посвещение, човек няма нужда от почивка: „Свиренето става твоето естествено състояние.“ Димитър Христов пожела на учениците да направят така, че с много труд да им е хубав животът: „Защото ще работите това, което най-много обичате да правите – да свирите, да танцувате и да пеете. Ние сме най-щастливите хора!“ Петър Миланов продължи: „Когато работиш с инструмента, се обръщаш навътре към себе си и работиш със своята душа и със своите сетива. Така даваш на хората духовна храна и самият ти ставаш все по-фин.“
Костадин Генчев се е учил от най-старите майстори и днес е сред хората, от които новите поколения приемат знание: „От всеки научаваш нещо, надграждаш. Нашето поколение също допринесе за развитието на кавала. Инструментите ни изглеждат архаични, но предоставят много възможности. Сега имате много информация, използвайте я по най-добрия начин. Търсене, опитване – това е пътят.“
Петя Панева добави за пеенето, че развитието и ученето продължават цял живот: „Гласът е навсякъде с теб. Усъвършенстването е в това да искаш да научаваш още и още.“
Христина Белева подчерта, че трудът и вдъхновението са водещи в това човек непрекъснато да се развива: „Всеки от нас има личности, които го вдъхновяват. Когато виждам, че това са живи хора, сътворили невероятни красоти, поривът, че това съществува, за мен е голяма провокация да открия с какво мога да допринеса и аз. В този път човек стига до себе си и до себеосъзнаването. Трябва да следваме собствения път и да слушаме вътрешния си глас за него. Нека да бъдем себе си, да знаем, че това е нашият живот, да го живеем доволно, благодарно и, по възможност, с усмивка.“
Послание в Бялата книга на училището
Петьо Костадинов изрази възхищението си от това, че преподавателят Мирослав Минчев е създал последователи, желаещи да свирят на гайда: „Следвайте мечтите си! Моята бе да съм в Оркестъра за народна музика на БНР, защото моят идол бе Никола Атанасов. Като малък ходих да го слушам навсякъде. Бъдете последователни, продължете да се развивате: от музикалното училище – в академията и нататък – до безкрай!“
Гостите поставиха финал на срещата с общо изпълнение, в което импровизираха, давайки нужното на музиката в момента на сътворяването ѝ.
След това те разгледаха материалната база на училището с кабинети по изкуствата и звукозаписно студио и дадоха интервюта за Радио Шумен на БНР.
Предходната среща в „Джаз на четвъртия етаж“ в СУ „Сава Доброплодни“ – Шумен бе с Васил Петров. В публикацията по-горе ще откриете повече и за историята на съвместната инициатива на училището и Jazz FM. А в новия епизод на рубриката за училищния живот „Код: Сава“ по Телевизия Шумен можете да чуете джаз изпълнение на деветокласничката Ния Пеева, както и да видите прекрасни изпълнения на фолклорния танцов ансамбъл на национален форум.
