Голямата оперна звезда Константина Петкова създаде културен център в дома си в с. Пчеларово и там вече 10 години със своето изкуство вълнуват местната общност и дошли от цялата страна хора творци от всички жанрове на музиката и от други изкуства.
Гостувахме й при концерта на „Ева квартет“ със специалното участие на Костадин Генчев, за да споделим с вас атмосферата на този дом на изкуството и на духовността в рубриката ни „Филми за джаза“.
Сред тишината на Добруджа звучи музика, представят се театрални спектакли и изложби. Улиците около дома на маестра Петкова са изпълнени с автомобили с регистрации от различни региони, има и стари, и нови, дори „Тесла“ белее в сянката на високите царевици.
От началото на миналия век до наши дни тук са гостували Дора Габе, Йордан Йовков, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Иван Вульпе, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Вели Чаушев, Рада Москова, Теди Москов, Мая Новоселска, Антони Дончев, Гинка Станчева...
И още: Мирослава Кацарова, Теодосий Спасов, Венцислав Благоев, Борис Таслев, Димитър Семов, Петър Момчев, Димитър Благоев, Васил Петров, групите „Спектрум“ и „Подуене блус бенд“, „Мистерията на българските гласове“ и много, много други.
Творци и публика се събираме в наследствения дом на маестра Петкова. Той е построен от дядо й с цел селскостопанско производство.
В големия обор са се отглеждали коне, а днес там се изнасят концерти и представления.
Белите стени са украсени с афиши от прочути американски мюзикъли и ръчно изработени плакати за гостуващите спектакли.
„Дядо ми, тъй като е самодеец, пишел е разкази, поеми и пиеси, е имал идея да направи културен център и да представя театрални спектакли с артисти от селото.“ – разказва маестра Константина Петкова. В Женева я достига вестта от журналист, че е открил баба Станка – последната жива актриса от тази трупа.
Оперната звезда незабавно хваща самолета, за да чуе нейния разказ. „Той пишеше за семейните взаимоотношения, за разприте между роднини.“ – започва баба Станка. После разказва, че когато имало спектакъл, той се обявявал от глашатая, конете се извеждали от обора, а всеки зрител си носел тиква, на която сядал и гледал.
„Цялото място е изключително!“ – възкликва Гергана Димитрова от „Ева квартет“. „Важно е да има места като това, защото те пазят, защото дават възможност на изкуството да живее.“ – продължава тя.
След освобождението на Добруджа цар Борис III изпраща Елин Пелин, Пейо Тодоров и Димитър Талев да проследят как върви българското образование в нова България. Когато пристигат в Пчеларово, разговаряйки с кмета, научават, че тук има много добри учители. Учудват се, защото битовите условия никак не са добри. „Бай Петко ги събира, раздава им книги, кани ги на вечери.“ – обяснил кметът.
Те се срещнали с него и разказали всичко на цар Борис III. Той идва в дома заедно с принц Кирил лично да се запознае с дядо Петко. Мраморна плоча пред къщата пази спомена за това събитие – 1 ноември 1942 г.
„Царят се впечатлява от разказаното от дядо ми, който споделя своите политически позиции – че е социалдемократ. Царят му отговорил: „От това може да се роди приятелство.“ И се ражда много странно приятелство. Царят се впечатлил този селянин, който е много малко образован, но много чете.“ – разказва маестра Константина Петкова. Нейното детство минава с каруцата, с която ходят да получават от влака книгите, които дядо й си изписва от издателските къщи.
„Преди да отиде при Хитлер, царят го кани го в двореца за няколко дни и накрая му подарява часовника си. Когато Борис III почина, царицата покани дядо ми в двореца: „Той ми каза към вас да се обърна. Какво трябва да направя?“ – попитала тя. Дядо ми отвърнал: „Виж какво стана с царското семейство в Русия. Тръгвайте! Заминавайте колкото се може по-бързо цялото семейство.“
След десетилетия по световните оперни сцени, когато се завръща в България, маестра Петкова закупува къщата от сестра си и я реставрира.
В две от стаите са обособени етнографски сбрики.
В тях са изложени предмети на бита, земеделски сечива, носии, скринове, шкафове.
Великолепни картини, изящни покривала и възглавници, книги, книги, книги разказват история на уважение към духа и красотата.
Каменна селскостопанска постройка също е превърната в галерия.
От нея научаваме как са живели децата в този край.
В двора има хиляди цветя, за които маестра Петкова лично се грижи. Сред тях звучи музика, а хората слушат, седнали на пейки под асмите „Самата обстановка е по-непосредствена. Това предполага близък контакт между изпълнителя и публиката. Обратната връзка, която получаваме, интересът и вдъхновението, с което виждаме, че ни слушат, ни зареждат допълнително и ние се стараем максимално да дадем всичко от себе си, за да стане прекрасен и невероятен концерт. Самата обстановка го предразполага и провокира.“ – описва мястото като източник на вдъхновение Даниела Стоичкова от „Ева квартет“.
Чух как хората казват на маестра Петкова, че е създала късче от рая. Тя приема думите с удовлетворението, че ги е зарадвала, срещайки ги с красотата: „Тази инициатива я имам винаги навксякъде. В Ню Йорк със съпруга ми взехме под наем изоставени индустриални помещения и там също направих доста неща. Освен това един много голям галерист ми предостави неговата галерия в Ню Йорк за концерти и спектакли. В моя характер е да правя тези неща по-мащабни. Не знам за рая, защото не знам какво представлява той. Но знам, че това иска много труд. Вече не мога да сложа ръцете си на пианото, защото загрубяха от тежката работа със земята. Тя изисква много усилия и ежедневно постоянство. Радвам се, че им харесва на хората, че е приятно за гледане.“ Домакинята ни отделя много време да се научи на цветарство и градинарство, обича цветята и тяхната жива красота: „В момента държа едни откъснати цветя, за които ми е страшно тъжно. Не обичам цветята да умират. Оставям ги да умрат от естествената си смърт.“
За да продължи да извисява публиката на концертите със свободен вход, маестра Петкова продава семейните реликви, както и националната носия, с която изпълнява съвременна оперна музика във Френското национално радио през 1976 г.
На концерта днес „Ева квартет“ представят новия си албум, а между техните песни слушаме солови изпълнения на кавал на Костадин Генчев, който каза: „Това, което видях, много ме изненада, и останах очарован от духа тук. От маестра Петкова можем да се научим да създаваме духовни места. Не само да изнасяме концерти, а да организираме такава духовна общност. Тя това е направила. Видях хората, дошли на концерта, колко бяха положително настроени, колко бяха с хубаво очакване и получиха това, за което са дошли. Това е възпитано от маестрата. Тази общност е свикнала да й се поднася качествена музика. Цялата атмосфера, целият дух, който витае на това място, са невероятни. Надявам се и ние, когато имаме възможност и време, да успеем да създаваме такива пространства – пространства на изкуството и на духа.“
За съвместно изпълнение накрая под дървото пред публиката са Костадин Генчев и неговият съученик – гайдарят Христо Стефанов. Гергана Димитрова повежда другите членове на „Ева квартет“ в хоро, към което се присъединяват всички.
А аз влизам в галерията срещу сцената, за да разгледам творбите от изложбата на Господин Цветков, който живее в Германия, но всяка година представя тук свои картини, богати на цветове и на усещания, с морето и духовността в центъра.
Хорото свършва с аплодисменти, в радост. Започват разговорите, които дълго не свършват в топлото късно лято в дома на маестра Константина Петкова. И макар един след друг автомобилите да потеглят, тук продължава да се чувства присъствието на публиката, събрала се за изкуството и с любов в този дом на духовността. Само след няколко дни програмата с концерти продължава…
Вижте филма за маестра Константина Петкова в нашия Ютюб канал и във Фейсбук:
Репортаж можете да чуете чрез плейъра под основната снимка.
