Гостуваме в артистичния дом на маестра Константина Петкова в с. Пчеларово – един век място на духовността
Снимка: Светослав Николов

Гостуваме в артистичния дом на маестра Константина Петкова в с. Пчеларово – един век място на духовността

Слушаме концерт на „Ева квартет“, разговаряме с гостоприемната ни домакиня и гостуващите артисти

Голямата оперна звезда Константина Петкова създаде културен център в дома си в с. Пчеларово и там вече 10 години със своето изкуство вълнуват местната общност и дошли от цялата страна хора творци от всички жанрове на музиката и от други изкуства.

Снимка: Светослав Николов

Гостувахме й при концерта на „Ева квартет“ със специалното участие на Костадин Генчев, за да споделим с вас атмосферата на този дом на изкуството и на духовността в рубриката ни „Филми за джаза“.

Снимка: Светослав Николов

Сред тишината на Добруджа звучи музика, представят се театрални спектакли и изложби. Улиците около дома на маестра Петкова са изпълнени с автомобили с регистрации от различни региони, има и стари, и нови, дори „Тесла“ белее в сянката на високите царевици.

Снимка: Светослав Николов

От началото на миналия век до наши дни тук са гостували Дора Габе, Йордан Йовков, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Иван Вульпе, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Вели Чаушев, Рада Москова, Теди Москов, Мая Новоселска, Антони Дончев, Гинка Станчева...

Снимка: Светослав Николов

И още: Мирослава Кацарова, Теодосий Спасов, Венцислав Благоев, Борис Таслев, Димитър Семов, Петър Момчев, Димитър Благоев, Васил Петров, групите „Спектрум“ и „Подуене блус бенд“, „Мистерията на българските гласове“ и много, много други.

Снимка: Светослав Николов

Творци и публика се събираме в наследствения дом на маестра Петкова. Той е построен от дядо й с цел селскостопанско производство.

Снимка: Светослав Николов


В големия обор са се отглеждали коне, а днес там се изнасят концерти и представления.

Снимка: Светослав Николов

Белите стени са украсени с афиши от прочути американски мюзикъли и ръчно изработени плакати за гостуващите спектакли.

Снимка: Светослав Николов

„Дядо ми, тъй като е самодеец, пишел е разкази, поеми и пиеси, е имал идея да направи културен център и да представя театрални спектакли с артисти от селото.“ – разказва маестра Константина Петкова. В Женева я достига вестта от журналист, че е открил баба Станка – последната жива актриса от тази трупа.

Снимка: Светослав Николов

Оперната звезда незабавно хваща самолета, за да чуе нейния разказ. „Той пишеше за семейните взаимоотношения, за разприте между роднини.“ – започва баба Станка. После разказва, че когато имало спектакъл, той се обявявал от глашатая, конете се извеждали от обора, а всеки зрител си носел тиква, на която сядал и гледал.

Снимка: Светослав Николов

„Цялото място е изключително!“ – възкликва Гергана Димитрова от „Ева квартет“. „Важно е да има места като това, защото те пазят, защото дават възможност на изкуството да живее.“ – продължава тя.

Снимка: Светослав Николов

След освобождението на Добруджа цар Борис III изпраща Елин Пелин, Пейо Тодоров и Димитър Талев да проследят как върви българското образование в нова България. Когато пристигат в Пчеларово, разговаряйки с кмета, научават, че тук има много добри учители. Учудват се, защото битовите условия никак не са добри. „Бай Петко ги събира, раздава им книги, кани ги на вечери.“ – обяснил кметът.

Снимка: Светослав Николов

Те се срещнали с него и разказали всичко на цар Борис III. Той идва в дома заедно с принц Кирил лично да се запознае с дядо Петко. Мраморна плоча пред къщата пази спомена за това събитие – 1 ноември 1942 г.

Снимка: Светослав Николов

„Царят се впечатлява от разказаното от дядо ми, който споделя своите политически позиции – че е социалдемократ. Царят му отговорил: „От това може да се роди приятелство.“ И се ражда много странно приятелство. Царят се впечатлил този селянин, който е много малко образован, но много чете.“ – разказва маестра Константина Петкова. Нейното детство минава с каруцата, с която ходят да получават от влака книгите, които дядо й си изписва от издателските къщи.

Снимка: Светослав Николов

„Преди да отиде при Хитлер, царят го кани го в двореца за няколко дни и накрая му подарява часовника си. Когато Борис III почина, царицата покани дядо ми в двореца: „Той ми каза към вас да се обърна. Какво трябва да направя?“ – попитала тя. Дядо ми отвърнал: „Виж какво стана с царското семейство в Русия. Тръгвайте! Заминавайте колкото се може по-бързо цялото семейство.“

Снимка: Светослав Николов

След десетилетия по световните оперни сцени, когато се завръща в България, маестра Петкова закупува къщата от сестра си и я реставрира.

Снимка: Светослав Николов

В две от стаите са обособени етнографски сбрики.

Снимка: Светослав Николов

В тях са изложени предмети на бита, земеделски сечива, носии, скринове, шкафове.

Снимка: Светослав Николов

Великолепни картини, изящни покривала и възглавници, книги, книги, книги разказват история на уважение към духа и красотата.

Снимка: Светослав Николов

Каменна селскостопанска постройка също е превърната в галерия.

Снимка: Светослав Николов

От нея научаваме как са живели децата в този край.

Снимка: Светослав Николов

В двора има хиляди цветя, за които маестра Петкова лично се грижи. Сред тях звучи музика, а хората слушат, седнали на пейки под асмите „Самата обстановка е по-непосредствена. Това предполага близък контакт между изпълнителя и публиката. Обратната връзка, която получаваме, интересът и вдъхновението, с което виждаме, че ни слушат, ни зареждат допълнително и ние се стараем максимално да дадем всичко от себе си, за да стане прекрасен и невероятен концерт. Самата обстановка го предразполага и провокира.“ – описва мястото като източник на вдъхновение Даниела Стоичкова от „Ева квартет“.

Снимка: Светослав Николов

Чух как хората казват на маестра Петкова, че е създала късче от рая. Тя приема думите с удовлетворението, че ги е зарадвала, срещайки ги с красотата: „Тази инициатива я имам винаги навксякъде. В Ню Йорк със съпруга ми взехме под наем изоставени индустриални помещения и там също направих доста неща. Освен това един много голям галерист ми предостави неговата галерия в Ню Йорк за концерти и спектакли. В моя характер е да правя тези неща по-мащабни. Не знам за рая, защото не знам какво представлява той. Но знам, че това иска много труд. Вече не мога да сложа ръцете си на пианото, защото загрубяха от тежката работа със земята. Тя изисква много усилия и ежедневно постоянство. Радвам се, че им харесва на хората, че е приятно за гледане.“ Домакинята ни отделя много време да се научи на цветарство и градинарство, обича цветята и тяхната жива красота: „В момента държа едни откъснати цветя, за които ми е страшно тъжно. Не обичам цветята да умират. Оставям ги да умрат от естествената си смърт.“

Снимка: Светослав Николов

За да продължи да извисява публиката на концертите със свободен вход, маестра Петкова продава семейните реликви, както и националната носия, с която изпълнява съвременна оперна музика във Френското национално радио през 1976 г.

Снимка: Светослав Николов

На концерта днес „Ева квартет“ представят новия си албум, а между техните песни слушаме солови изпълнения на кавал на Костадин Генчев, който каза: „Това, което видях, много ме изненада, и останах очарован от духа тук. От маестра Петкова можем да се научим да създаваме духовни места. Не само да изнасяме концерти, а да организираме такава духовна общност. Тя това е направила. Видях хората, дошли на концерта, колко бяха положително настроени, колко бяха с хубаво очакване и получиха това, за което са дошли. Това е възпитано от маестрата. Тази общност е свикнала да й се поднася качествена музика. Цялата атмосфера, целият дух, който витае на това място, са невероятни. Надявам се и ние, когато имаме възможност и време, да успеем да създаваме такива пространства – пространства на изкуството и на духа.“

Снимка: Светослав Николов

За съвместно изпълнение накрая под дървото пред публиката са Костадин Генчев и неговият съученик – гайдарят Христо Стефанов. Гергана Димитрова повежда другите членове на „Ева квартет“ в хоро, към което се присъединяват всички.

Снимка: Светослав Николов

А аз влизам в галерията срещу сцената, за да разгледам творбите от изложбата на Господин Цветков, който живее в Германия, но всяка година представя тук свои картини, богати на цветове и на усещания, с морето и духовността в центъра.

Снимка: Светослав Николов

Хорото свършва с аплодисменти, в радост. Започват разговорите, които дълго не свършват в топлото късно лято в дома на маестра Константина Петкова. И макар един след друг автомобилите да потеглят, тук продължава да се чувства присъствието на публиката, събрала се за изкуството и с любов в този дом на духовността. Само след няколко дни програмата с концерти продължава…

Снимка: Светослав Николов

Вижте филма за маестра Константина Петкова в нашия Ютюб канал и във Фейсбук:

Репортаж можете да чуете чрез плейъра под основната снимка.

Ключови думи:
@