„Необятно“ е първи самостоятелен албум на Георги Добрев. Той съдържа 11 пиеси и в него се включват трима гост участници. Самият Георги Добрев е основният изпълнител в концепция, в която кавалът е разположен на широка музикална основа, изцяло създадена от него. Така до съвремието идва музиката не само от българското, но и от световното наследство, не само на фолклора, но и на класиката.
За мен музиката е необятна и това може да се чуе в албума. Той е светът на моята фантазия. Аз съм музикант с много отворено съзнание, слушам разнообразна музика в различни жанрове и стилове. В албума съм предал моите мисли и чувства. Свиря на българския фолклорен инструмент кавал. От това се подразбира, че основният жанр, който изпълнявам, е фолклор. Но в албума съм съчетал и балканска музика и музика от Близкия изток с модерни аранжименти. Някои са по-джазови, други – повече в рок музиката, трети – по-класически. Албумът е доста цветен и е в едно собствено настроение. Надявам се слушателят да се замисли и музиката да остави у него позитивни емоции. Това е, което съм чувствал, докато съм го записвал.
„Откровение“ е доста специална за мен пиеса. Започнах да я творя в края на 2022 г. Тази и още няколко пиеси са в размер 4/4 и са структурирани като поп и аренби песни – започват с интро, следват първи куплет, припев, пак куплет, припев с модулация и завършват с аутро. „Откровение“ изпълнена с фолклорни балкански мотиви, мотиви от класическата музика, от фламенкото, има модерни бийтове. Доста цветна е. Оставих проекта малко да си почине – някой път правя така, докато дойде моментът да я завърша. За мое огромно съжаление, баща ми Пламен Добрев, на когото дължа много – той бе моят първи учител по кавал, си отиде от нашия свят. Месец след това аз изпитвах емоции, които трябваше да споделя чрез музиката, и го направих в „Откровение“. Тези мои емоции се усещат в композицията. Пиесата има и красив музикален видео клип, който е подкрепен от културния фонд на „Музикаутор“. Сътворихме го с оператора и режисьор Жоро Ставрев и двама прекрасни танцьори от Пловдивската опера и балет. Получи се нещо много магично, мистично. Клипът е сниман в гора над Хисаря. Много съм щастлив и доволен от крайния резултат.
Видеото носи усещането за тайнства. Той е за тайнството на любовта – онова, което ни свързва, и начина, по който намираме нужното, за да се чувстваме цели, в любимия човек.
Видеото е наречено „Историята на една откровена любов“. Аз съм разказвачът с моя инструмент – кавала.
Дължа моя музикален път на родителите си. Баща ми Пламен Добрев бе дългогодишен преподавател по кавал в СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив и имаше часове по кавал в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Майка ми Елена Добрева е народна певица и дълги години преподава в АМТИИ. Отраснал съм с народните песни, кавалджийските мелодии. Започнах да свиря на кавал, когато бях на 7 години. Татко ми нареди пръстите. Вкъщи постоянно се пееше и свиреше. Това няма как да не прерасне в един бъдещ музикант като мен. Разбира се, че имаше период на осъзнаване. Докато бях още дете, ученик, имах доста данни, свирех, но някак си по задължение. В училище имахме много изяви, концерти, конкурси. Но още не знаех какво искам да правя в своя професионален път. Като наближаваше конкурс, учех по нотите, дадени от баща ми, но мислех за игра с приятели навън. На 15 години дойде моето себеосъзнаване. Започнах да се интересувам сам, да слушам много музика, да я вадя и изпълнявам, да импровизирам върху нея. След това моят музикален път започна да се издига. След като завърших средното си образование, се записах в Музикалната академия в Пловдив с кавал. Пътят ми все повече започна да се разширява, започнах все повече да търся и да се интересувам, да свиря във формации – автентичен фолклор в оркестри за народна музика, също така – в оркестри за сватбарска музика. Но винаги съм се интересувал и от други жанрове. Фолклорът е на първо място в сърцето ми, но „Необятно“ нямаше да се осъществи, ако нямах тези по-широки интереси. Продължих с магистратура тонрежисура, която завърших през 2022 г. Освен във формациите и оркестрите в България, започнах да свиря и в международни проекти. Направихме I Silenti с мадригалдите на Монтеверди, съчетани с балканска музика, с композитор саксофониста Фабрицио Касол и цигуларят Ча Лимбергер. Освен че музиката е много богата и различна, много се хареса от публиката, имаме издаден албум. Направихме този проект в театрална форма – бяхме облечени в костюми, имаше сценография. Аз съм единствен от България, другите са от Аржентина, САЩ, Белгия, Финландия, Франция. За мен тези представления бяха голяма школа и съм благодарен, че участвах в този проект. Един от другите международни проекти е Mosaic. Той съществува от четири години, а другите музиканти са от Франция, Тунис и Португалия. Свирим изцяло авторска музика, всички композиции са наши, а специфичното е, че не използваме ноти. В различни държави правим по 10 – 11-часови репетиции, на които композираме. Идват идеи, свирим ги постоянно, аранжиментите се получават в действие. Жанрът е балкански джаз, има доста свободен джаз. Този проект е богат на музикални размери, полиритмики, мелодии, импровизации. Скоро ще издадем албум и ще се радвам слушателите да го чуят.
„Балканска рапсодия“ е една от първите пиеси, които записах за албума. Заглавието много говори за това, което се случва в нея. Започвам с арпеж, вдъхновен от класическата музика и след това се заформя балканска фиеста, която е подкрепена от аранжимент, богат с рок барабани и класически хор. Пиесата е пълна импровизация, записах я на един дъх.
Десет години работих в щатния Академичен оркестър на АМТИИ в Пловдив. Това бяха 10 щастливи години! Свирехме всеки ден по ноти различни пиеси, като ни дирижираха студенти. Имали сме доста участия с Академичния народен оркестър и ансамбъл и в България, и по света. Още откакто започнах студент първи курс, ме назначиха в щатния оркестър. След това започнах в Оркестъра за народна музика на БНР. Да работя там е моя сбъдната мечта, която имам още от ученическите си години. За всеки музикант този оркестър е връх в инструменталното изкуство. Всеки, който все още прохожда, си е мечтал някой ден да свири с този оркестър или да е част от този колектив. Доста пъти съм ходил на техни концерти и съм си представял един ден как ще свиря с тях. Но не знаех дали това ще се осъществи. И ето, този ден дойде в края на 2023 г. Имаше конкурс, явих се. Нямаше какво да изгубя, тъй като много обичам Пловдив и бях на работа като оркестрант в Щатния оркестър на АМТИИ. Но щеше много да ме е яд, ако не се бях явил. Спечелих конкурса и изключително много се радвам, че съм част от този прекрасен колектив с диригент Димитър Христов, с моите колеги, от които съм се учил и продължавам да се уча. Щастлив съм, че съм част от Оркестъра за народна музика на БНР!
Полъха от родината се превръща в световна музикална стихия в следващите две пиеси, свързани с предходната – „Балканска рапсодия“.
За „Полъх от Родопите“ съм благодарен на колегата си Вели Чаушев, който записа китарата и сътвори аранжимента. Докато я слуша, човек може да си представи Родопите – магична планина, която има особена енергия. Много ми харесва да изпълнявам родопската музика. Бавната, безмензурната мелодия в началото е импровизация на родопска основа, като към нея съм добавил полъх, който се чува още в началото. След това Вели влиза с китарата и започва нашето пътешествие из планината. След импровизацията следва меланхолична, магична тема в ¾. Полъхът отново се появява, все едно пиесата завършва в планината.
След това „Етно фантазия“ започва с буря. Така полъхът прераства в нещо съвсем различно. Това е първата композиция, която записах за албума. Тя също е структурирана като песен, както „Откровение“ – интро, куплет, припев. „Етно фантазия“ представя импровизации на балканска основа, съпроводени от модерен аранжимент, в който има хип-хоп бийтове. Накрая бурята изведнъж отминава. Така завършва цикълът от трите композиция.
В следващите две пиеси с едно спокойно съзерцателно утро идва началото на емоционален и изпълнен с щастлив и радостни преживявания ден. Както ще усетим, това е необичайна музика. Когато коментирах това пред Георги Добрев, той каза: „Аз съм необичаен човек“ и разказа за своите влияния, които тръгват от фолклора, но междувременно той слуша и Deep Purple и хип-хоп. В музиката за него граници няма. Мотото на обложката на албума гласи: „Музиката е необятна и разкрива необятни светове, които вдъхновяват фантазията. Тя ни пренася в измерения, в които всичко е възможно, и ни позволява да мечтаем без граници.“ Защо за теб няма стилови и жанрови бариери, които да те затварят в определено пространство?
Всичко зависи от фантазията на един музикант и колко е отворено съзнанието му. Аз още от моето детство съм израснал с различни стилове и жанрове, това ме е обогатило, за да създам този албум и да приема, че музиката е безгранична. Фолклорът ни е изключително богат и цветен, той се дели на много фолклорни области, като всяка е доста специфична. Но музиката е необятна. Аз се интересувам от вселената и Космоса, което също влияе на творбите ми. Неслучайно обложката изглежда по този начин. Какво си представяш?
Усещане за начало и пълнота; небесно тяло, в което има мощ; едно, което съдържа всичко.
Обложката също е свързана с моите интереси в музиката. За мен това е космическо тяло – планета или звезда, но за друг човек може да е нещо съвсем различно, да създава у него съвсем друга представа. Самата идея е артистична, различна. Харесвам различното. Когато видиш албума отпред, цветът е един, вселената е една, но, когато го отвориш, вътре е съвсем различен.
А кавалът на гърба е като телескоп, с който можеш да видиш далеч или детайлите от голямото завършено цяло. Това е емблема на албума не само визуално, но и музикално като концепция. Първата асоциация от обложката е за изгрева на слънцето. Следва „Изгрев“, която ще чуем заедно със свързаната с нея „Приключения в 9“. След спокойното утре на един ден, следват дълги часове на вълнение. От медитацията и равновесието достигаме до искрящо, радостно чувство от моменти на открития и разнообразни преживявания.
„Изгрев“ е акапелна пиеса, в която има три кавала. Единият е основен, той свири основната мелодия, а другите два го подкрепят и аранжират. Тази композиция създава мажорно настроение. Лично мен ме кара да си представя пейзажна лятна картина – зеленина, прекрасно синьо небе, с цветя, планина, прелитащи птички.
„Изгрев“ е въведение към „Приключение в 9“. Озаглавих я така по три причини. Тя е приключение и пътешествие, както ще чуем. В 9/8 е, в който размер се случват много различни неща. И трето, защото в моето съзнание това приключение започва в 9 ч. сутринта малко след изгрева. В „Приключение в 9/8“ е богата на музикални жанрове, стилове и похвати. Произведението започва с тема, която прераства в импровизационното приключение в доста богата стилистика. Можете да чуете доста свободен джаз, фънк, рок, след това се появяват балкански ритми, ритми от Близкия изток. И след това съм вмъкнал част от увертюрата на „Вилхелм Тел“ от Росини. Това е малко екстравагантно, но реших да го направя, защото съм различен в музицирането. Така се получи това приключение.
Как звукът на кавала резонира у теб. Защо го обичаш?
Звукът на кавала е много душевен, той много се доближава до гласа на човека. Кавалът е много богат инструмент с много възможности, стига да ги владееш. Кавалът е богат на много различни тембри и регистри, много е цветен и е много важно да изпълняваш музиката на кавал с душа. Това винаги се усеща. Кавалът е много специален инструмент за мен, на който дължа всичко в моя музикален път. Инструмент, на който винаги ще бъда благодарен. Винаги ще бъда благодарен на баща ми, който ми даде този път.
„Гласът на вятъра“ е записана по времето на Ковид, когато бяхме затворени, с моя приятел и колега Христо Христов. Бяхме в неговото домашно студио, той направи записа и смесването на тази пиеса. Често се събирахме, а в този ден решихме просто да включим микрофона. Взех моя си бемол кавал – за разлика от почти всички пиеси, записани с ре кавал. Този инструмент е по-дълъг, звучи по-плътно и по-дълбоко. Пиесата е пълна импровизация на балканска основа с елементи от Ориента. За нея бях вдъхновен от арменския дудук, който е също уникален инструмент, най-много доближаващ се като звук до гласа на човека. „Гласът на вятъра“ се роди от първия път. Аз свиря, Христо ме подкрепяше на кийборда. Интрото е изсвирено от него с миди клавиатурата. То подчертава балканско-ориенталското звучене. Тази пиеса е доста релаксираща, кара те да се замислиш за древното минало и ти оставя едно усещане за автентичност.
Пътят на Георги Добрев в музиката е път на сбъднати мечти. Следва пиесата „Като насън“. Кои са следващите мечти след последната сбъдната да си част от Оркестъра за народна музика на БНР?
Винаги мечтая и съм много щастлив, че повечето ми мечти са се сбъдвали. Мечтаех да свиря на големи сцени пред многобройна публика, да обиколя света – всичко това от няколко години се случва. Един музикант-артист трябва постоянно да мечтае и да си представя своите сценарии за бъдещето. Чрез силата на мисълта и на Вселената, те един ден се осъществяват. Но, разбира се, трябва и доста труд.
За да стане след това, което трябва, по начина, по който трябва, в пореден етап от извървян път – път на развитие.
„Като насън“ записах през 2020 г. Тя също е една от пиесите със структурата на поп песен. Има доста елементи от класиката, които са съчетани с аренби бийт. По-голямата част от аранжиментите са направени с виртуални звуци, записани от истински инструменти. Старал съм се музиката да звучи възможно най-живо и достоверно. Тези аранжименти са част от концепцията на албума, от моето авторско музициране. „Като насън“ е изпълнена с такъв аранжимент. Музиката е отново импровизация, освен куплета на инструментала, който се повтаря няколко пъти и в който също има няколко кавала – три гласа са. В много от произведенията съм вкарал няколко кавала, това също е част от моето музициране. „Като насън“ е доста прочувствена пиеса, която кара слушателя да изпитва дълбоки емоции, споделяли са с мен. Повечето пиеси в албума правят така, че слушателят да бъде докоснат, те го карат да се замисли, да изпита различни емоции. Чрез музиката предавам своите чувства на слушателя. Много пъти хора ми казват, че са ги усетили. „Като насън“ е пиеса, която предава по-дълбоки емоции.
В MoonWaves сте с Илин Илиев – и двамата сте от Пловдив. Разкажи ни за своето чувство за Пловдив – там, където си роден, където си учил, където си влязъл в света на музиката и си тръгнал в своя път. Какво е Пловдив като чувство и енергия за теб?
Пловдив е моят любим град, в който съм роден и израснал, в който започнах моя музикален път. Той носи атмосфера и енергия, които не съм усещал в никой друг град. Много ми беше трудно да се разделя с него. Не че съм се отделил изцяло – Пловдив е на два часа път. Всеки петък отиваме със съпругата ми към Пловдив или Калофер, откъдето е тя. Ако нямам ангажимент, свиря в едно заведение в Калофер. Трудно е човек да се раздели с Пловдив, но се приспособява.
И все пак градът си остава в сърцето и си съдбовно свързан с него, видно и в това сътрудничество с Илин Илиев.
Илин ме намери преди няколко години по интернет. Той живее в Англия. Той е страхотен музикант, който свири на няколко инструмента, пее, композира, много обогатен човек, духовен, мой приятел. Много се радвам, че той се свърза с мен! Беше започнал да свири на кавал и си търсеше онлайн учител. Попаднал на мен. Бях му допаднал като кавалджия. Направихме няколко онлайн урока. След време си дойде в Пловдив за кратко и решихме да се видим, за да направим джемсешън у тях и да му предам още един урок по кавал, вече на живо. Веднага си паснахме. Много ни се доближава музицирането. На моменти мислим еднакво. Така се роди и MoonWaves. Той направи аранжимента, записа и китарата, изпрати ми проекта, аз добавих кавала, направих смесването и мастерирането и се получи вълшебна композиция, която те кара да си представиш как си на плажа, вечерно време, гледаш вълните, има пълнолуние и релаксираш, не мислиш за нищо, просто се отпускаш. Такава е музиката, която правим с него. Преди няколко години имахме концерт в Bee Bop Cafe, благодарение на който възникнаха няколко авторски пиеси. От тях е реализирана само MoonWaves. Други предстои да осъществим. На 15 април отново в Bee Bop Café пак ще свирим заедно.
Понасяме се по лунната пътека с MoonWaves, а след това ще се пренесем с „Бавна мелодия“ в Странджа. Странджа е планина на мистичността, за разлика от Родопите, която е планината на откровения. В какво си се убедил до момента, че е тайнството на живота?
Върху този въпрос мисля почти всеки ден. Защо сме тук? Как сме се появили? Каква е нашата мисия? Много е важно как един човек възприема света с отворено съзнание – дали вярва в Бог, какви са неговите гледни точки за Вселената. Всеки сам си избира отговора на твоя въпрос.
„Бавна макамлийска мелодия“ е изцяло фолклорна пиеса, поднесена с модерен, мистичен аранжимент. Тя е вдъхновена от кавалджията Матю Добрев, който свиреше в този стил, и от странджанската народна музика. Спомням си как я сътворих – бях вкъщи, в моето студио, и музата дойде. Мисля, че преди това бях слушал записи на странджанска музика. Включих микрофона, взех си бемол кавала и записах мелодията напълно естествено. Тя е отново импровизация, като много голяма част от албума. Импровизацията също е част от моята същност. Направих аранжимента и съм много доволен от това, което се получи – прочувствена пиеса, мистична, една от малкото в албума, в която първо записвам мелодията с кавала, а след това правя аранжимента.
Достигнахме до финала на албума „Небоятно“ на Георги Добрев в приятен разговор в студиото, в който пътешествахме във времето, в географските пространства, в мечтите. Погледнахме назад в пътя на постигането им. Защото, както виждаме и от неговия опит, мечтите не се сбъдват, те се постигат с много труд. И с усещането за мисия и цел в живота, което го води от точка в точка в неговия път, резултат на личен избор и извървян с подкрепата на хората до него. Как се виждаш в погледа назад към четирите години на създаване на албума?
Може би все още не мога да осъзная какво съм сътворил. Сбъднах моя много голяма мечта. Много пъти съм си представял този момент и съм наистина щастлив. Сега виждам в себе си един търсещ музикант, който се старае да изгради собствен почерк и стил. Надявам се да съм постигнал частица от това чрез музиката в този албум.
„Ритуал“ е доста интересна пиеса. Във въведението можете да чуете едни шамани, които изпях. Ритуалът се състои от три части. В началото е шаманското въведение – подготовката на ритуала. След това започва мелодична тема. Изведнъж тя прераства в необятна част, безмензурна, в която се случват много неща. Тук вече трябва да играе фантазията на слушателя. Цялата композиция е в 7/8. Но последната част е по-кинематографична. Гледам много, много филми и слушам много филмова музика. От там идва и това влияние върху целия албум. „Ритуал“ е цветна и специфична пиеса.
Искам да благодаря на всеки замесен, всеки, който е оставил своята музикална следа в този албум. На първо място отново искам да благодаря на моите родители и моето семейство, които ми дадоха пътя в музиката – във фолклора и не само. Искам да благодаря на своите вдъхновители през годините в кавалджийското изкуство и не само. Мога да изброя много имена: Недялко Недялков, Теодосий Спасов, Матю Добрев, Костадин Генчев, Кръстю Димов, Никола Ганчев, Драган Кърпчански, Стоян Величков... Учил съм се от много кавалджии и други музиканти и винаги ще им бъда благодарен. Чрез тях този стил достига до нас и към тях трябва да отдаваме своето уважение и почит. И най-вече – да бъдем откровени, истински и уважителни към музиката, света и хората, природата и Вселената. Към живота в неговата цялост.
„Необятно“ на Георги Добрев представяме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 19 март от 19 ч. с повторение на 22 март от 14 ч. Албумът може да се чуе във всички дигатални платформи, както и да се закупи на диск от Дюкян „Меломан“ или чрез личен контакт с автора във Фейсбук.
