Мечтата на Милчо Левиев неговият Концерт за комбо и щрайх да бъде изпълнен на живо в цялост в София се сбъдна близо 60 години, след като първите две части на произведението са представени на концерт в зала „България“ от Софийския естраден оркестър под диригентството на художествения ръководител Емил Георгиев. На 28 октомври 2024 г. в инициатива на Jazz FM, осъществена съвместно с Общински културен институт Дом на културата „Красно село“ с директор Ивелина Кючукова, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Константин Добройков – музикален ръководител на проекта – част от Календара на културните събития на Столична община, и плеяда от джаз музиканти пресъздадоха творбата в концерта „Легенда за Милчо“.
Той се състоя в същата зала, в която през 1965 г. трите състава към Столичния народен съвет – „Софийски солисти“, Софийският духов оркестър и оркестър „София“ – музицират заедно за първи път. На събитието 59 години по-късно прозвучаха „Понеделник сутрин“ премиерно във вариант квартет с тромпет, „Рапсодия в синьо“ от Гершуин и – премиерно в столицата – филмови композиции на Милчо Левиев, превърнати в песни в завещан от него недовършен проект. Концертът с водещ програмния директор на Jazz FM Светослав Николов бе записан и се излъчва по Jazz FM в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ на 13 януари 2026 г. от 21 ч. с повторение на 17 януари от 19 ч.
„Легенда за Милчо Левиев“ на 28 октомври в зала „България“: разказва Вики Алмазиду - Jazz FM
„Легенда за Милчо“ започна с темата от филма „Понеделник сутрин“ на Ирина Акташева и Христо Писков, създаден през 1966 г. и веднага забранен. Но още на следващата година в грамофонна плоча на Софийския естраден оркестър за „Балкантон“ музиката е записана под заглавието „Делнична утрин“. Солист е тромпетистът Иван Данов.
В плочата от 1967 г. вече присъства в цялост Концерт за комбо и щрайх. Тези две произведения Емил Георгиев е възнамерявал да се изпълнят на концерт на Софийския естраден оркестър, както личи от ръкописните му бележки на програмата от друга изява на състава – с музиката на Гершуин – през сезон 1967/1968 г. Това намерение остава неосъществено.
През 1968 г. „Понеделник сутрин“ е изпълнена от квартета на Милчо Левиев „Джаз фокус’65“ със Симеон Щерев, Любомир Мицов и Петър Славов.
През 2024 г. произведението за първи път прозвуча на живо във формат квартет със солиращ инструмент – тромпет. На пианото е Антони Дончев, участват двама от обучавалите се в майсторския клас на Милчо Левиев и Вики Алмазиду в Нов български университет музиканти – тромпетистът Тодор Бакърджиев и контрабасистът Васил Хаджигрудев, както и барабанистът Кристиан Желев.
Към „Понеделник сутрин“ ще се завърнем и по-късно в програмата на концерта „Легенда за Милчо“, когато ще чуем композицията, превърната в песен. Тази паметна вечер на 28 октомври 2024 г. продължи с „Рапсодия в синьо“ от Гершуин с Мартин Гонев на рояла. Това произведение е едно от трите, които Милчо Левиев посочи в разказа си в „Джаз истории“ по Jazz FM като оказало фундаментално въздействие върху него: „Беше края на войната, 1945 г. Аз бях на 7 години, роден съм през 1937 г. Комунистите не бяха взели властта веднага – гледах американски филми, сред които един, в който Глен Милър свиреше In the Mood. Първото ми впечатление за джаза дойде от тази мелодия. Пиесата е в блус схема, което тогава не знаех. Извадих нотите на пианото. Един Господ знае как съм я свирил, но съм налучквал. Следващото голямо впечатление е преди да вляза в Музикалното училище в Пловдив, което трябва да е било 1949 – 1950 г., когато съм бил на 11 години. Чух по радиото рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров. Радиото постоянно си вървеше вкъщи и като чух тази мелодия, попитах майка ми коя е. Тя знаеше: „Това е рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров – голям композитор!“ Аз полудях от густо. И третото – един мой съученик беше намерил нотите на „Рапсодия в синьо“ от Джордж Гершуин. Още не я бях слушал. За първи път я чух, докато я свиря. И досега помня как той ми даде нотите – около 40 страници – и настоя до сутринта да му ги върна. Преписах ги веднага. В България през 50-те, по времето на Сталин, ти да имаш „Рапсодия в синьо“ бе светотатство. Ние бяхме съседи: „Аз ти вярвам, но всичко може да стане – някой да види, да пита какви са тези работи тук.“ – обясни той. Това бяха най-големите ми впечатления, които – не бих казал, че са оформили насоката ми като музикант, но до голяма степен го направиха. „Рапсодия в синьо“ е първото голямо смесване на класическа музика с джаз. Тя никога няма да умре! Тя е като Петата симфония на Бетовен – милиарди пъти е свирена. Тогава нищо не съм знаел за смесването на жанровете, какво е джаз, но някак си съм усетил, че това ми харесва – мешана салата, да не е само домати, например, колкото и хубави да са. И цял живот вече смесвам джаза с български фолклор, с друга етническа, с класическа музика…“
В паметно изпълнение на „Рапсодия в синьо“ в Шумен под диригентството на Васил Казанджиев, Милчо Левиев вплита в импровизация Рапсодия „Вардар“ на техния любим учител Панчо Владигеров, на когото е посветен концертът.
Алея на джаза в Банско пази паметта и вдъхновява за бъдещи постижения - Jazz FM
Бюст на Милчо Левиев на Алеята на джаза в Банско
Част от къта на Милчо Левиев в постоянната експозиция „Джазът в България“ в Банско
Милчо Левиев в „Джаз истории“ III: единение на класиката и джаза - Jazz FM
Проектът „Легенда за Милчо“ бе структуриран около първото изпълнение на живо в цялост в София на Концерт за комбо и щрайх, в който бароковата музика маестрото пренася на полето на джаза. Да напише тази творба през 1965 г. го кани Сашо Михайлов, но до концерта остава съвсем малко време. В „Джаз истории“ Милчо Левиев разказа: „Поръча го Сашо Михайлов. Той много ме обичаше. И Емил много се зарадва. Не бях свършил третата част, а втората част – „Пасакалията“, е бавна. И така свърши и Емил Георгиев каза: „Незавършената симфония на Левиев ще завърши…“ След това написах третата част, която на живо никога не се изсвири, никога. В Америка го свирихме и моят патрон Дон Елис каза: „Страхотна творба, но тази „Пасакалия“, втората част, е… Поклон!“ Това е едно от моите любими деца.“ В тази втора част солото изпълнява саксофонистът Димитър Симеонов, който в „Джаз истории“ също открои Концерт за комбо и щрайх като едно от любимите произведения, в чието изпълнение е участвал. И го описа с удовлетворение като истинско предизвикателство, с което достойно се е справил. „Солата са изписани. Така го направих и е страшно! А те звучат като импровизирани. И сега да го пиша, пак няма да оставя за импровизация.“ – каза Милчо Левиев.
„Отидохме у тях – покани ни с Емил Георгиев и Сашо Михайлов. Милчо беше написал щима на тенор саксофона и искаха да видят дали ще се справя. Милчо даде: „Раз – два – три – четири.“ И аз като почнах… Може би съм сбъркал един-два пъти, но при нас аз бях известен със свиренето на примависта. И така, като свърших, Милчо стана, прегърна ме и каза: „Ще бъде един прекрасен концерт!“ – разказа Димитър Симеонов в „Джаз истории“. Продължава разказът на Милчо Левиев: „На Мончо това му е най-трудното соло, което е свирил, той самият ми го казваше. А знаете ли какво направи на репетицията? Нотите бяха в диплянка – 20 страници. Той излиза отпред като солист и изведнъж гледам – взе нотите и се покри целият с тях: „Това ми е чаршафът, с него съм спал снощи!“ – каза. „Как може да пишеш такива работи, кой ще ги свири!“ – обърна се към мен.
През 2024 г., няколко поколения по-късно, в първото изпълнение на живо в цялост на Концерт за комбо и щрайх от Милчо Левиев, до Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ застават Антони Дончев – пиано, Димитър Благоев – китара, Иван Йорданов, Арнау Гарофе, Димитър Льолев – саксофони, Иво Паунов – флейта, Тодор Бакърджиев – тромпет, Вили Стоянов – тромбон, Васил Хаджигрудев – контрабас, Кристиан Желев – барабани. Отново – поколения, сплотени в музиката. В тяхното изпълнение чухме огромното уважение към Милчо Левиев и към предшествениците, сътворили в средата на 60-те години монументална творба, равна по световните образци.
В края на концерта „Легенда за Милчо“ прозвучаха за първи път в София пет песни от завещан от Милчо Левиев проект – негови творби за киното да бъдат превърнати в песни, които да изпее съпругата му Вики Алмазиду. Посмъртно тя изпълни това негово желание. Стиховете са нейни и на Златна Костова, аранжиментите – на Валери Костов. До 1970 г. Милчо Левиев създава музиката за безброй късометражни и 9 пълнометражни филма. И в САЩ, и след това в България продължава да пише музика за киното.
Когато в кратките си минути един филм е разказал целия живот, музиката на Милчо Левиев отпечатва у зрителя есенцията на почувстваното и разбраното. Тези филмови пиеси остават в зрителя завинаги и в най-специалните мигове отново извикват емоцията на преживяното пред екрана. Милчо Левиев е киноман и, както сподели той – „От малък умирах да гледам филми“. Така той научава колко различни подходи има към писането на музика. „Тя не е илюстрация към филма, а действащо лице“ – посочва той и казва, че ако има едно нещо, което би искал да направи, ако имаше време – е да бъде режисьор на свой филм. Милчо Левиев пише и изпълнява музиката за сатиричните филми „Фокус“ на Радой Ралин, той озвучава първата българска филмова музикална импресия „Търси се спомен“. В своите композиции за киното Милчо Левиев отваря широко прозореца към света чрез езика на джаза и духа на свободата.
В „Джаз истории“ разказа: „Зако Хеския поръча музика за филма „Осмият“,Зако Хеския поръча музика за филма „Осмият“, но времето беше толкова малко, че не беше успял да я чуе преди да я запишем. А тя започва с каубойски момент, все едно че гледаш филм на Metro-Goldwyn-Mayer, но в бриджа веднага тръгва балкански мотив. Пускаме записа, музиката започва да звучи и Зако се провиква: „Стоп!“ „Какво правиш бе, човек?“ – обръща се той към мен: „Какви са тези американски мелодии.“ Успокоявам го: „Почакай малко, виж как се развива мелодията.“ Като дойде фолклорният момент, казва: „Може, ще минем.“ А аз я направих така, защото това е български уестърн. Това ми е вторият филм с него. А в първия – „Горещо пладне“ – боса нова! Той не знаеше какво е боса нова, чувства, че е джаз. Притеснява се: „Да не ни смъмрят.“ Аз му казвам: „Ще ни смърмят, ама теб и за филма ще те смъмрят. Какво си мислиш?“ Радой провокира: „Това им е работата – да мъмрят.“ Той подкукуросваше все по-смели неща да се правят: „Туй не е досатъчно ясно.“ И той му отговаря: „Ами то нали като стане ясно, тя и нашата ще стане ясна.“ Радой: „Тъй де, но ние ще кажем, каквото трябва да се каже.“
Вики Алмазиду изпя пет песни по филмови композиции на Милчо Левиев с Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Константин Добройков и с Антони Дончев – пиано, Димитър Благоев – китара, Александър Владигеров – тромпет и флюгелхорн, и Константин Владигеров – кларинет, внуци на учителя на Милчо Левиев – Панчо Владигеров, Иво Паунов – саксофон и флейта, Васил Хаджигрудев – контрабас, и Кристиан Желев – барабани. Слушаме с енергията на филмите, „Самота“ из „Горещо пладне“ на Зако Хеския, „Жена-Любов“ из „Отклонение“ на Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Понеделник сутрин“ из едноименния филм на Ирина Акташева и Христо Писков, темата от „Малки тайни“ – съвместна продукция на Западен Берлин и България на режисьора Волфганг Штауте, и „Есенно слънце“ из „Един снимачен ден“ на Борис Шаралиев.
