Мечтата на Милчо Левиев неговият Концерт за комбо и щрайх да бъде изпълнен на живо в цялост в София се сбъдна близо 60 години, след като първите две части на произведението са представени на концерт в зала „България“ от Софийския естраден оркестър под диригентството на художествения ръководител Емил Георгиев. На 28 октомври 2024 г. в инициатива на Jazz FM, осъществена съвместно с Общински културен институт Дом на културата „Красно село“ с директор Ивелина Кючукова, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Константин Добройков – музикален ръководител на проекта – част от Календара на културните събития на Столична община, и плеяда от джаз музиканти пресъздадоха творбата в концерта „Легенда за Милчо“.
Проф. д-р Момчил Георгиев в „Култура“: Портал за култура, изкуство и общество
Той се състоя в същата зала, в която през 1965 г. трите състава към Столичния народен съвет – „Софийски солисти“, Софийският духов оркестър и оркестър „София“ – музицират заедно за първи път. На събитието 59 години по-късно прозвучаха „Понеделник сутрин“ премиерно във вариант квартет с тромпет, „Рапсодия в синьо“ от Гершуин и – премиерно в столицата – филмови композиции на Милчо Левиев, превърнати в песни в завещан от него недовършен проект. Концертът с водещ програмния директор на Jazz FM Светослав Николов бе записан и се излъчва по Jazz FM в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ на 13 януари 2026 г. от 21 ч. с повторение на 17 януари от 19 ч.
„Легенда за Милчо Левиев“ на 28 октомври в зала „България“: разказва Вики Алмазиду - Jazz FM
„Легенда за Милчо“ започна с темата от филма „Понеделник сутрин“ на Ирина Акташева и Христо Писков, създаден през 1966 г. и веднага забранен. Но още на следващата година в грамофонна плоча на Софийския естраден оркестър за „Балкантон“ музиката е записана под заглавието „Делнична утрин“. Солист е тромпетистът Иван Данов.
В плочата от 1967 г. вече присъства в цялост Концерт за комбо и щрайх. Тези две произведения Емил Георгиев е възнамерявал да се изпълнят на концерт на Софийския естраден оркестър, както личи от ръкописните му бележки на програмата от друга изява на състава – с музиката на Гершуин – през сезон 1967/1968 г. Това намерение остава неосъществено.
През 1968 г. „Понеделник сутрин“ е изпълнена от квартета на Милчо Левиев „Джаз фокус’65“ със Симеон Щерев, Любомир Мицов и Петър Славов.
През 2024 г. произведението за първи път прозвуча на живо във формат квартет със солиращ инструмент – тромпет. На пианото е Антони Дончев, участват двама от обучавалите се в майсторския клас на Милчо Левиев и Вики Алмазиду в Нов български университет музиканти – тромпетистът Тодор Бакърджиев и контрабасистът Васил Хаджигрудев, както и барабанистът Кристиан Желев.
Към „Понеделник сутрин“ ще се завърнем и по-късно в програмата на концерта „Легенда за Милчо“, когато ще чуем композицията, превърната в песен. Тази паметна вечер на 28 октомври 2024 г. продължи с „Рапсодия в синьо“ от Гершуин с Мартин Гонев на рояла. Това произведение е едно от трите, които Милчо Левиев посочи в разказа си в „Джаз истории“ по Jazz FM като оказало фундаментално въздействие върху него: „Беше края на войната, 1945 г. Аз бях на 7 години, роден съм през 1937 г. Комунистите не бяха взели властта веднага – гледах американски филми, сред които един, в който Глен Милър свиреше In the Mood. Първото ми впечатление за джаза дойде от тази мелодия. Пиесата е в блус схема, което тогава не знаех. Извадих нотите на пианото. Един Господ знае как съм я свирил, но съм налучквал. Следващото голямо впечатление е преди да вляза в Музикалното училище в Пловдив, което трябва да е било 1949 – 1950 г., когато съм бил на 11 години. Чух по радиото рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров. Радиото постоянно си вървеше вкъщи и като чух тази мелодия, попитах майка ми коя е. Тя знаеше: „Това е рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров – голям композитор!“ Аз полудях от густо. И третото – един мой съученик беше намерил нотите на „Рапсодия в синьо“ от Джордж Гершуин. Още не я бях слушал. За първи път я чух, докато я свиря. И досега помня как той ми даде нотите – около 40 страници – и настоя до сутринта да му ги върна. Преписах ги веднага. В България през 50-те, по времето на Сталин, ти да имаш „Рапсодия в синьо“ бе светотатство. Ние бяхме съседи: „Аз ти вярвам, но всичко може да стане – някой да види, да пита какви са тези работи тук.“ – обясни той. Това бяха най-големите ми впечатления, които – не бих казал, че са оформили насоката ми като музикант, но до голяма степен го направиха. „Рапсодия в синьо“ е първото голямо смесване на класическа музика с джаз. Тя никога няма да умре! Тя е като Петата симфония на Бетовен – милиарди пъти е свирена. Тогава нищо не съм знаел за смесването на жанровете, какво е джаз, но някак си съм усетил, че това ми харесва – мешана салата, да не е само домати, например, колкото и хубави да са. И цял живот вече смесвам джаза с български фолклор, с друга етническа, с класическа музика…“
В паметно изпълнение на „Рапсодия в синьо“ в Шумен под диригентството на Васил Казанджиев, Милчо Левиев вплита в импровизация Рапсодия „Вардар“ на техния любим учител Панчо Владигеров, на когото е посветен концертът.
Алея на джаза в Банско пази паметта и вдъхновява за бъдещи постижения - Jazz FM
Бюст на Милчо Левиев на Алеята на джаза в Банско
Част от къта на Милчо Левиев в постоянната експозиция „Джазът в България“ в Банско
Милчо Левиев в „Джаз истории“ III: единение на класиката и джаза - Jazz FM
Проектът „Легенда за Милчо“ бе структуриран около първото изпълнение на живо в цялост в София на Концерт за комбо и щрайх, в който бароковата музика маестрото пренася на полето на джаза. Ето какво отбеляза в „Джаз истории“ акад. Васил Казанджиев – състудент на Милчо Левиев в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров – думи, които също прозвучаха и в залата по време на концерта: „Аз си спомням много добре концерта, на който се изпълни неговото произведение за комбо и щрайх. Дирижираше Емил Георгиев, а Милчо тогава свири и „Рапсодия в синьо“. Но пиесата на Милчо беше блестяща! Неговото ниво още тогава веднага се наложи на най-висока степен. Още тогава прояви характерните качества на своя стил – голяма изобретателност, високо професионално майсторство и фантазия като композитор. Той направи нещо неокласично – възраждане на старите форми, завещани от барока, от класиците, от предкласиката, което тогава беше и характерен стил за епохата – това, което започнаха Стравински, Прокофиев и други гении в целия свят. Той, имитирайки такъв стил в произведенията на Бах преди всичко, написа това произведение за комбо и щрайх. Неслучайно то носеше името „Бранденбургски фрагменти“ – едно напомняне за принципите и идеите, заложени в шестте Бранденбургски концерта на Бах. Произведението имаше огромен успех, както винаги при него. Това остана и като един много ярък спомен. Скоро след това той замина за Америка. Радвам се, че беше записано на плоча.“
Да напише тази творба през 1965 г. го кани Сашо Михайлов, но до концерта остава съвсем малко време. В „Джаз истории“ Милчо Левиев разказа: „Поръча го Сашо Михайлов. Той много ме обичаше. И Емил много се зарадва. Не бях свършил третата част, а втората част – „Пасакалията“, е бавна. И така свърши и Емил Георгиев каза: „Незавършената симфония на Левиев ще завърши…“ След това написах третата част, която на живо никога не се изсвири, никога. В Америка го свирихме и моят патрон Дон Елис каза: „Страхотна творба, но тази „Пасакалия“, втората част, е… Поклон!“ Това е едно от моите любими деца.“ В тази втора част солото изпълнява саксофонистът Димитър Симеонов, който в „Джаз истории“ също открои Концерт за комбо и щрайх като едно от любимите произведения, в чието изпълнение е участвал. И го описа с удовлетворение като истинско предизвикателство, с което достойно се е справил. „Солата са изписани. Така го направих и е страшно! А те звучат като импровизирани. И сега да го пиша, пак няма да оставя за импровизация.“ – каза Милчо Левиев.
„Отидохме у тях – покани ни с Емил Георгиев и Сашо Михайлов. Милчо беше написал щима на тенор саксофона и искаха да видят дали ще се справя. Милчо даде: „Раз – два – три – четири.“ И аз като почнах… Може би съм сбъркал един-два пъти, но при нас аз бях известен със свиренето на примависта. И така, като свърших, Милчо стана, прегърна ме и каза: „Ще бъде един прекрасен концерт!“ – разказа Димитър Симеонов в „Джаз истории“. Продължава разказът на Милчо Левиев: „На Мончо това му е най-трудното соло, което е свирил, той самият ми го казваше. А знаете ли какво направи на репетицията? Нотите бяха в диплянка – 20 страници. Той излиза отпред като солист и изведнъж гледам – взе нотите и се покри целият с тях: „Това ми е чаршафът, с него съм спал снощи!“ – каза. „Как може да пишеш такива работи, кой ще ги свири!“ – обърна се към мен.
През 2024 г., няколко поколения по-късно, в първото изпълнение на живо в цялост на Концерт за комбо и щрайх от Милчо Левиев, до Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ застават Антони Дончев – пиано, Димитър Благоев – китара, Иван Йорданов, Арнау Гарофе, Димитър Льолев – саксофони, Иво Паунов – флейта, Тодор Бакърджиев – тромпет, Вили Стоянов – тромбон, Васил Хаджигрудев – контрабас, Кристиан Желев – барабани. Отново – поколения, сплотени в музиката. В тяхното изпълнение чухме огромното уважение към Милчо Левиев и към предшествениците, сътворили в средата на 60-те години монументална творба, равна по световните образци.
В края на концерта „Легенда за Милчо“ прозвучаха за първи път в София пет песни от завещан от Милчо Левиев проект – негови творби за киното да бъдат превърнати в песни, които да изпее съпругата му Вики Алмазиду. Посмъртно тя изпълни това негово желание. Стиховете са нейни и на Златна Костова, аранжиментите – на Валери Костов. До 1970 г. Милчо Левиев създава музиката за безброй късометражни и 9 пълнометражни филма. И в САЩ, и след това в България продължава да пише музика за киното.
Когато в кратките си минути един филм е разказал целия живот, музиката на Милчо Левиев отпечатва у зрителя есенцията на почувстваното и разбраното. Тези филмови пиеси остават в зрителя завинаги и в най-специалните мигове отново извикват емоцията на преживяното пред екрана. Милчо Левиев е киноман и, както сподели той – „От малък умирах да гледам филми“. Така той научава колко различни подходи има към писането на музика. „Тя не е илюстрация към филма, а действащо лице“ – посочва той и казва, че ако има едно нещо, което би искал да направи, ако имаше време – е да бъде режисьор на свой филм. Милчо Левиев пише и изпълнява музиката за сатиричните филми „Фокус“ на Радой Ралин, той озвучава първата българска филмова музикална импресия „Търси се спомен“. В своите композиции за киното Милчо Левиев отваря широко прозореца към света чрез езика на джаза и духа на свободата.
В „Джаз истории“ разказа: „Зако Хеския поръча музика за филма „Осмият“,Зако Хеския поръча музика за филма „Осмият“, но времето беше толкова малко, че не беше успял да я чуе преди да я запишем. А тя започва с каубойски момент, все едно че гледаш филм на Metro-Goldwyn-Mayer, но в бриджа веднага тръгва балкански мотив. Пускаме записа, музиката започва да звучи и Зако се провиква: „Стоп!“ „Какво правиш бе, човек?“ – обръща се той към мен: „Какви са тези американски мелодии.“ Успокоявам го: „Почакай малко, виж как се развива мелодията.“ Като дойде фолклорният момент, казва: „Може, ще минем.“ А аз я направих така, защото това е български уестърн. Това ми е вторият филм с него. А в първия – „Горещо пладне“ – боса нова! Той не знаеше какво е боса нова, чувства, че е джаз. Притеснява се: „Да не ни смъмрят.“ Аз му казвам: „Ще ни смърмят, ама теб и за филма ще те смъмрят. Какво си мислиш?“ Радой провокира: „Това им е работата – да мъмрят.“ Той подкукуросваше все по-смели неща да се правят: „Туй не е досатъчно ясно.“ И той му отговаря: „Ами то нали като стане ясно, тя и нашата ще стане ясна.“ Радой: „Тъй де, но ние ще кажем, каквото трябва да се каже.“
Вики Алмазиду изпя пет песни по филмови композиции на Милчо Левиев с Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Константин Добройков и с Антони Дончев – пиано, Димитър Благоев – китара, Александър Владигеров – тромпет и флюгелхорн, и Константин Владигеров – кларинет, внуци на учителя на Милчо Левиев – Панчо Владигеров, Иво Паунов – саксофон и флейта, Васил Хаджигрудев – контрабас, и Кристиан Желев – барабани. Слушаме с енергията на филмите, „Самота“ из „Горещо пладне“ на Зако Хеския, „Жена-Любов“ из „Отклонение“ на Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Понеделник сутрин“ из едноименния филм на Ирина Акташева и Христо Писков, темата от „Малки тайни“ – съвместна продукция на Западен Берлин и България на режисьора Волфганг Штауте, и „Есенно слънце“ из „Един снимачен ден“ на Борис Шаралиев.
