Алея на джаза в Банско по жив и непосредствен начин разказва за историята на жанра в България чрез приноса на неговите творчески личности. Асен Овчаров, Леа Иванова, Милчо Левиев, Вили Казасян, Румен Тосков – Рупето… Делото на установилите традицията и отворилите нови пътища на джаза в България е увековечено от скулптури, изработени от автори от цялата страна в открити за публиката ателиета по проекта „Музиката в камъка“ на Асоциация Фестивалите в България, реализиран в партньорство с Община Банско и с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Скулптурата на Леа Иванова
Поставен бе и бюст на основателя на Банско джаз фестивал д-р Емил Илиев, чиято дългогодишна мечта бе създаването на такъв мемориален кът. Преди години бяха изработени бюстове на Людмил Георгиев и Вили Казасян: първият е поставен край голямата фестивална сцена, а вторият е в читалището в Банско сред предметите от първата постоянна експозиция „Джазът в България“.
Тя бе създадена през миналата година по инициатива на Илияна Щерева, председател на Асоциация Фестивалите в България, с партньорството на Jazz FM. Асоциацията пое организирането с Община Банско на Банско джаз фестивал след смъртта на основателя му д-р Емил Илиев. И още в първата година създаде сцена „Млади таланти“ в парка, която на следващата година надгради с „Джаз точки в града“ по пешеходната улица „Гоце Делчев“ и с „Банско джаз академия“.
Така, тръгвайки от концертите на българските и световните звезди на голямата сцена, фестивалът се обърна към младото поколение, а след това го свърза с традицията в родния джаз. „С днешното откриване на Алея на джаза нашият град става по-богат в истинския и стойностен смисъл на тази дума, защото става богат на култура. От вчера Банско живее под знака на джаз музиката, с вълненията и емоциите на „Банско джаз фестивал“ – един фестивал, който тръгна по алеята на джаза преди 27 години. Най-напред беше малко екстравагантно за нашите традиции и бит събитие, но стигнахме до днешния му мащаб и днешното му значение като ключово музикално събитие за България и най-важно в културния и туристическия календар за Банско.“ – каза на церемонията по откриването кметът на Банско Стойчо Баненски.
Скулптурите заживяха. Деца веднага припознаха каменните ноти от една от тях като място, на което могат да бъдат креативни, да се забавляват, да се докоснат до музиката и изкуството въобще.
В студиото на Атанас Карадечев в Пловдив при подготовката за изработването на скулптурите на Милчо Левиев и д-р Емил Илиев
„Това са славни хора, но не бяха суетни. Те бяха хора с мисия и имаха отговорност да я носят.” – каза вдовицата на Милчо Левиев – джаз певицата Вики Алмазиду.
„Алеята на джаза в Банско още веднъж дава възможност хората да се докоснат до изкуството с различните си сетива, до познанието за тези музиканти – хора, допринесли за джаз културата на България от 40-те години до днес. Това е продължение на нашите усилия да вървим по линията на приемственост и традиции, уважение и почит към музиката и нейните създатели, към творците, оставили следа в историята на българския джаз. Даваме път на младите и им показваме, че този път е отворен от музикантите преди тях.“ – определи замисъла в интервю по Jazz FM председателят на Асоциация Фестивалите в България Илияна Щерева.
Скулптурата на Милчо Левиев
Така едно цяло ново поколение има опора в примера на колосите. Но алеята говори и на по-широката аудитория. Тези скулптури разказват историята на родното джаз изкуство. Това напомня още веднъж, че духовното остава и то бележи цялата нация. Авторите на петте скулптури са (от ляво надясно на снимката долу): Здравко Здравков, Олга Йорданова, Рашо Митев, Иван Стоянов и Атанас Карадечев.
„Хората първосигнално започват да търсят прилика в образите. Но понеже джазът е изкуство на импровизацията, дадохме на творците свобода да вложат виждането си за артиста и да превърнат скулптурите в произведения на изкуството, а не в паметници. Тази алея е наистина на мястото си. Добре е да са в симбиоза различните изкуства. Скулптурите влязоха в духа, в усещането за музиката, влязоха в джаза, „присъстват“ на концертите, едновременно с това почитателите на джаза и гостите на Банско имаха възможност да се докоснат до артистите, работещи с природните материали. Тази симбиоза между изкуствата ми носи удовлетворение.“ – каза още Илияна Щерева. Публиката на Банско джаз фестивал научи още за творците от Алеята на джаза в един от модулите на съпътстващата програма, посветен на легендарните артисти. Водещи бяха журналистите от БНР Лили Големинова и Цветан Цветанов. Илияна Щерева създаде този формат през миналата година, когато Светослав Николов от Jazz FM срещна публиката с легендите Лени Вълкова, Мими Николова, Лиана Антонова, Недко Трошанов и Стефан Славов, както и с продуцента, режисьор и сценарист на джаз филми Радослав Спасов, а Таня Иванова проведе разговор пред публика с Живко Петров.
След откриването – при скулптурата на Румен Тосков – Рупето
Основният материал, с който скулпторите работят, е пирински гранит. Така Алеята прави връзката между планината и града, между силата на природата и силата на човешкия дух. Олга Йорданова изработва от стъкло образа на Вили Казасян. Вечер той е осветен отвътре с идеята за светлината, която изкуството ни дава. Скулптурата веднага привлече вниманието на деца, които докоснаха образа от стъкло и за кратко смутиха нашия разговор. Започваме го с анализ на идеята за запазване на паметта по този начин – памет за изкуството, памет за творците чрез тяхното наследство. Скулптурата съдържа в себе си същността на музиката и на създалата я личност. „На първо място е уважението към твореца. Второто е идеята, която всеки от нас има. Всеки е подходил по различен начин и използва различен допълнителен материал. Работата със стъкло при мен е сякаш водата замръзва за миг и този миг се увековечава. Този миг е в снимката, която използвах за образа – тя е от по-ранните години на Вили Казасян. Но тази усмивка, това застиване в мига, много ми се върза с идеята за стъклото.“ – разказва за реализацията на творческата си идея Олга Йорданова.
Осветеният лик на Вили Казасян
Тя избира да направи скулптурен портрет на Вили Казасян, защото безкрайно много му се е възхищавала: „Музиката, която е създал, идеите, които е прокарал в джаз обществото... Тази негова специфична усмивка винаги много ми е харесвала – много искрена, много честна. В скулптурата е уважението ми към този човек.“ Неговият лик е озарен. „Осветлението е насочено назад, към камъка, и от там се връща в стъклото. То се осветява много нежно и образът изскача напред, всичко останало остава на заден план.“ – описа ефектът авторката.
Край образа на Асен Овчаров са разпръснати камъни, символизиращи нотите от петолинието, които могат да се използват като места за сядане и за игра, както съвсем непосредствено показаха, докато правя снимки, двама малчугани. Те не спряха да тичат и докато разговарям с автора Рашо Митов. Асен Овчаров е една от най-забележителните личности с мисията да организира професионалната ни джаз сцена. „Като четох за него, ми хареса неговото отношение, отдадеността му към изкуството, към живота. Той се е жертвал за изкуството. Работата, която направих, исках да създава пространство около себе си – място, на което хората биха могли да се покатерят, да поседнат...“ – казва Рашо Митов. В някои от символите е спиралата, която води нагоре с идеята за развитието, в други – отпечатъка, който оставяме. Човекът е крехък, но следата в гранита показва колко трайно е неговото наследство. Всичко това се предава по съвсем естествен начин. Поведението на обживилите скулптурата деца го доказват.
„Пробвах да направя нотите във форма. Това си заживява, хората го усещат, даже да не разбират какво е.“ – коментира авторът. Всеки сам създава своята връзка. А какви са връзките, които прави самият Рашо Митов? „Банско, планината, след това – темата за джаза. Ние сме творци, работещи във форма, и изобразяваме хора, които работят със звук. Музиката е изкуство, много по-директно докосващо хората като въздействие.“
Така Алеята на джаза пази паметта и вдъхновява за бъдещи постижения.
На основната снимка: след церемонията по откриването от ляво надясно са заместник-министърът на културата Илко Ганев, авторите Здравко Здравков, Олга Йорданова и Рашо Митев, кметът на Община Банско Стойчо Баненски, председателят на Асоциация Фестивалите в България Илияна Щерева и авторът Атанас Карадечев.
