Албумът с филмова музика на Милчо Левиев „Понеделник сутрин“, подготвен от Вики Алмазиду и Валери Костов, сбъдва една от мечтите на маестрото - творбите му за киното да бъдат превърнати в песни и да се изпеят на български език. Теми от „Горещо пладне“, „Един снимачен ден“, „Понеделник сутрин“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Малки тайни“ и „Отклонение“ са развити в песни с текстове на Вики Алмазиду и Златна Костова, а от „Внимание, грубиян!“, „Опасен полет“ и „Осмият“ се развити в пиеси. За първи път слушаме една от последните творби на Милчо Левиев от 2018 г. по мелодия на Вики Алмазиду – Che’s Antiwaltz Groove. Всички те са аранжирани от Валери Костов. Три бонус трака допълват колекцията с две солови изпълнения на Милчо Левиев на негови композиции за киното и посветената му от Валери Костов „Неделя вечер“. В записите участват многобройни приятели на Милчо Левиев. Албум на много светове, Вики Алмазиду го представя в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM. Предаването излъчваме на 20 септември от 19 ч. с повторение на 23 септември от 14 ч.
През 60-те Милчо още живее в България и пише музиката към доста филми – игрални, документални и анимационни, сред тях са прословутите „Фокуси“ по сценарии на Радой Ралин. Едно цяло поколение ходеше на кино само за да ги гледа. Те са много симпатична сатира, каквато само Радой можеше да прави. От там се ражда и квартетът „Джаз фокус’65“ с кръстник Радой. С Валери се спряхме върху музиката на Милчо Левиев към няколко от филмите. Заедно със Златна Костова написахме текстове към темите, които реших, че могат да се изпеят. Други не са запеваеми, а стоят по-добре, когато останат като инструментални пиеси.
Променихме някои от заглавията съобразно стиховете. Първата песен се нарича „Самота“, но е от фирма „Горещо пладне“ на режисьора Зако Хеския. Златна Костова написа текста. В албума участваха про боно много, много приятели и съмишленици на Милчо – Антони Дончев, братя Владигерови, братя Паунови, Мария Митева – интересна дама, която от скоро се появява в България и живее в Люксембург, но свири много Милчови пиеси, Тошко Бакърджиев, Филип от Холандия, Васил Хаджигрудев, Кристиан Желев и много други музиканти. Владимир Костов дори – синът на Валери, който живее в Белгия, участва в албума.
До 1970 г. Милчо Левиев създава музиката за безброй късометражни и 9 пълнометражни филма. И в САЩ, и след това в България той продължава да пише музика за киното. Когато в кратките си минути един филм е разказал целия живот, музиката на Милчо Левиев отпечатва у зрителя есенцията на почувстваното и разбраното. И това е неизменно във всяка лента, в която изкуството му се вгражда с мощта на своето въздействие. Тези филмови пиеси остават в зрителя завинаги и в най-специалните мигове отново извикват емоцията на преживяното пред екрана. Киното е изкуство, с което Милчо Левиев се чувства свързан от дете, разказа той в „Джаз истории“ по Jazz FM: „Още от малък бях киноман. От дете се помня – умирах да гледам филми. Родителите ми ме водеха на кино – тогава се даваха филми като „Магьосникът от Оз“. До 1947 г. имаше свобода в България! Всякакви филми даваха, постепенно наложиха ограниченията. Филми, филми, филми – и помнех мелодии от тях. Дори в един мой албум – Bulgarian Piano Blues, има японска тема – The Island. Помня я като мелодия от филм, който съм гледал през 1961 г., тогава още бях в Пловдив. Така ми хареса, че си я записах. Години след това, пред 90-те, когато правех този албум в Япония, открихме композитора за разрешение, за да я издадем. Прекрасна мелодия! Тъй като гледах много филми, разбрах колко различни подходи има към писането на музика. Тя не е илюстрация към филма, музиката е актьор, тя има роля, която може да е противоположна на развиващото се действие. Ей тези неща тук в България ги нямаше – музиката се слага да приглася на филма. Това са глупости, наивен подход, като Холивуд през 1931 г. с първите филми с музика. Бях маниак на филми, следях всичко – френската школа, чешката, Новата вълна. Така се запалих, че си казах – ако имам време да науча още нещо в този живот, режисьор искам да стана, да направя аз филм.“
Втората ни пиеса е върху „Един снимачен ден“ – телевизионен филм на Борислав Шаралиев. В нашия вариант се нарича „Есенно слънце“. Дълго търсихме текст. Накрая се оказа, че едно мое стихотворение все едно е написано за тази музика. Без да променя нито една дума, се изпя върху музиката на Милчо.
В албума сложихме и Blue Butterfly от „Внимание, грубиян!“ – анимационен филм с режисьор Стоян Дуков. Тук има интересна флейта, която свири Мария Митева.
„Понеделник сутрин“ е много обсъждан филм, направен през 1966 г. и забранен до 1988 г. заради темата, която обрисува жената на различни социални нива. Това е филм на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, за които Милчо непрекъснато говореше.
В „Джаз истории“ Милчо Левиев разказа: „За „Понеделник сутрин“ какво да кажа – те го спряха. Солист с тромпет е Иван Данов, той е като Майлс със сурдината – от там ми е вдъхновението, винаги съм харесвал такива изпълнения. По филма работих със страхотни хора – Христо Писков, Ирина Акташева. Ирина е от Русия, те там са се запознали. След този филм нямаха работа. Правеха социалистичмески рекламки за сапун – режисьори, които можеха да продължат да правят хубави филми. Кастрираха ги и тях. Това беше положението в България. Ако имаш дупе, можеш да стоиш там, аз нямах. Нямах толкова смелост да остана и да правя това, което искам. Един артист, ако не прави това, което иска, какъв е смисълът да го прави? Артист, а не занаятчия, който е овладял занаята и ще си осигури добро положение в обществото. Това винаги го е имало, така е и в свободните общества. Това е въпрос на верую. Човек трябва да вярва в нещо, нали? Не искам да се пиша герой – Солженицин е герой, който буквално го изтласкват на границата да излезе от страната, а той им казва: „Вие трябва да се махнете от тук. Аз принадлежа на моята Родина, вие не принадлежите на нея.“ Това е да си герой. Моето може да се нарече страх – мен не ме е страх от тях, мен ме е страх за мен какво ще стане – вече нямаше лагери, но щях да се пропия, това щеше да стане. Човек си има характер. Какво се случи с Рембранда – страшно нещо – това са убити хора! Аз направих грешка, че се махнах на 33 години, трябваше още на 20. Направете страната така, че да стоят хората, не да бягат от нея. Излиза, че да се махнеш е най-правилният начин. В никакъв случай! Има вътрешна емиграция и външна. Аз бях външен емигрант, а вътрешни имаше много. Дори Светлин Русев правеше неща, които не показваше – бяха много мрачни за нашата социалистическа действителност. „Антивалс“… Хайде, това е абстрактно… В музиката бяха най-зле, защото не можеха да разберат. Обаче в театъра, в киното – там бяха професори по всичко. Веднага се вижда дали това пасва или не на диалектическия материализъм. Те бяха едни схематици – следваха схема, по която се правеше изкуство в социалистическия реализъм. Както каза Юлия Огнянова: „Искаха да правим драма без драма.“ Така да излезе, че няма драма в социалистическото общество. Бинка Желязкова, авторът на филма „Партизани“ – Христо Ганев… Само Бинка един „Балон“ направи после и него нещо го спряха. А Христо нищо не направи – той е много горд човек. Той отказа да прави филми.“
Темата от филма „Понеделник сутрин“, пресъздадена като песен, слушаме в едноименния албум с филмова музика на Милчо Левиев, представен по Jazz FM от неговата дългогодишна спътница в живота Вики Алмазиду – вокалист в албума, автор на текстове, съавтор на музика. Текстът на песента е на Златна Костова и Вики Алмазиду, а в изпълнението към Валери Костов се присъединяват Евгения Палазова – цигулка, Иво Паунов – сопран саксофон, Вихрен Паунов – бас, и Филип Ернстинг – ударни.
„Няма нищо по-хубаво от лошото време“ е също доста обсъждан филм по отношение на музиката. Милчо пише основната тема, която Жоро Минчев изпява с китара. Това е криминален филм на Методи Андонов от 1971 г., след което Милчо заминава за Америка или, както обичаше да казва: „Реших да си сменя резиденцията.“ Темата много се е харесала, попада в ръцете на нашия приятел Борис Карадимчев. То работи върху нея и я доразвива, добавяйки и други теми. Дълго време името на Милчо не се е споменавало във връзка с този филм. След промените вече бе обявено, че темата е написана от него, въпреки че тя се повтаря много пъти в различни аранжименти. Тази песен я пея на английски език. Имаше и български текст, но съм я записвала по-рано и остана така.
Тя е с текст на Богомил Райнов и превод на английски на Милчо Левиев.
„Опасен полет“ е филм на Димитър Петров. Тази тема също е само инструментално изсвирена. Тя има блусов характер, много е хубава, тук на саксофон свири Вихрен Паунов.
„Малки тайни“ е съвместна продукция на Западен Берлин и България от 1969 г. с немски режисьор. В текста отново се проявих като поет.
Следващата тема е „Отклонение“ – любим мой филм на Гриша Островски и Тодор Стоянов от 1967 г. Текста написа Златна Костова и даде заглавието на песента: „Жена – любов“.
„Балкански каубой“ е по „Осмият“ с Георги Георгиев – Гец в главната роля. Гледала съм го като малка. Той е за много известен партизанин – Чочоолу от Стара Загора. Когато Милчо занесъл темата – тя започва като американски уестърн, Зако казал: „Стоп, стоп! Ти какво искаш – да ни забранят филма ли?“
Свободен дух в страна на безброй ограничения. Ето какво разказа за написването на музиката към „Осмият“ Милчо Левиев в „Джаз истории“ по Jazz FM през 2018 г.: „Зако Хеския поръча музика за филма „Осмият“, но времето беше толкова малко, че не беше успял да я чуе преди да я запишем. Тя започва с каубойски момент, все едно че гледаш филм на Metro-Goldwyn-Mayer, но в бриджа веднага тръгва балкански мотив. Пускаме записа, музиката започва да звучи и Зако се провиква: „Стоп!“ „Какво правиш бе, човек?“ – обръща се той към мен. „Какви са тези американски мелодии!“ Успокоявам го: „Почакай малко, виж как се развива мелодията.“ Като дойдѐ фолклорният момент, казва: „Може, ще минем.“ А аз я направих така, защото това е български уестърн. Това ми е вторият филм с него. А в първия – „Горещо пладне“ – боса нова! Той не знаеше какво е боса нова, чувства, че е джаз. Притеснява се: „Да не ни смъмрят.“ Аз му казвам: „Ще ни смърмят, ама теб и за филма ще те смъмрят. Какво си мислиш?!“ Радой провокира: „Това им е работата – да мъмрят.“ Той подкукуросваше все по-смели неща да се правят: „Туй не е досатъчно ясно!“ И Зако му отговаря: „Ами то нали като стане ясно, тя и нашата ще стане ясна.“ Радой: „Тъй де, но ние ще кажем, каквото трябва да се каже.“
Следва една пиеса, която не исках да влезе в този албум. Милчо ме провокираше да пиша музика, тъй като непрекъснато си пея мелодии. Някои от тях той ги записваше и ги правеше на песни. Но тази я написах съвсем неслучайно. Исках тя да бъде отговор на неговия „Антивалс“. Той я кръсти Che’s Antiwaltz Groove – „Антивалс ала Че“, „Грууви Че“.
За „Антивалс“ в „Джаз истории“ Милчо Левиев разказа: „Антивалс“ написах през 1966 г. Издирижирах го, там пиано партия почти няма. Вече се бях освободил от оркестъра, но те казаха: „Нали нямате нищо против, ако нещо дойде…“ Отговорих: „Не, в никакъв случай!“ Поръчката ми бяха дали преди да напусна оркестъра, без да ми посочват заглавие – пиеса за бигбенд. Ангел Заберски – той ме оправяше. Написах „Антивалс“, стана страхотен запис, аз още си го обичам. Комисията ме вика да слушаме записа, но още не знаеха заглавието. Заберски го видя и започна да се смее: „Сега ще видим какво ще стане!“ Предупреди ме преди да влезем. Отговорих: „Чакай сега, може да мине.“ Не мина. Чуха го, настана тишина. След това ме извикаха горе в „кабината за комунисти“, фалшиви: „Другарю Левиев, пиесата е хубава, модерничка, ама защо заглавието е такова?“ Казвам: „Ами защото не е валс. В три-четвърти е, но не е валс, по-грубичко е малко.“ „Е, защо „анти“?“ То е ясно защо е „анти“, но аз се правя, че няма нищо такова. Те продължават: „Анти“ няма ли нещо…“ Аз: „Не е валс, а е антивалс.“ И един се обади: „Какво ни ги разправяте? Анти какво си?“ Аз си повтарям, че е „антивалс“. Те се побъркаха: „Няма да се свири пиесата!“ Бяха ми я платили, да правят каквото искат. А аз вече и не бях диригент.“
След това Милчо Левиев посочи: „Антивалс“ е с темата срещу конформизма.
Албумът „Понеделник сутрин“ с филмова музика на Милчо Левиев е записан много приятели на Милчо Левиев – Валери Костов е автор на аранжиментите и основен изпълнител, а гости са Антони Дончев, Александър и Константин Владигерови, Вихрен и Иво Паунови, Мария Митева, Тодор Бакърджиев, Филип Ернстинг, Васил Хаджигрудев, Кристиан Желев, Евгения Палазова и Владимир Костов. Следват три пиеси като бонус тракове, като първите две са соло пиано изпълнения на Милчо Левиев.
Има два бонус трака, които са от албума Quiet March. Едната пиеса е върху музиката от Chickpeas – филм, за който Милчо пише музиката в Америка, а другата – от „Писмо до Америка“.
И както той хвърляше мост между културите със своето изкуство, така и тези две изпълнения свързват брегове – с музиката към филм, създаден в Америка, и с музиката към филма „Писмо до Америка“ с режисьор Иглика Трифонова. Последната пиеса в албума – трети бонус трак, е посвещение към Милчо Левиев. Композитор и автор на аранжимента е Валери Костов, който изпълнява творбата заедно с тромпетиста Тодор Бакърджиев.
Албумът „Понеделник сутрин“ завършва с „Неделя вечер“ – пиеса, която Валери Костов посвети на Милчо. Тя напомня много на всичко, което той правеше – събиране на различни стилове. Валери, като човек, който много дълги години бе дясна ръка на Милчо – аранжираше, помагаше при записи, знаеше как той пишеше музика и усещаше какво би му харесало да му се посвети. Милчо би харесал този поздрав от Валери.
Албумът с филмова музика на Милчо Левиев „Понеделник сутрин“ излиза през 2023 г. като част от отбелязването на 85 години от рождението на големия ни музикант. В почит към него незабравимата му филмова музика звучи и на концерт в Пловдив на 6 октомври в Дом на културата „Борис Христов“.
Албумът бе издаден с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. Много приятели участват – съмишленици, хора, свързани с Милчо. След издаването му решихме, че трябва да го представим и в концертен вариант, който да се различава. Валери направи нови аранжименти за концерта, който ще представим в Пловдив на 6 октомври. Той ще се нарича „Отклонение“ и ще е в по-разширен състав – със струнен квартет, освен Антони Дончев, Валери Костов, Вихрен Паунов, братята Владигерови, Васил Хаджигрудев и Кристиан Желев. Сдружение за култура образование „Милчо Левиев“ и в мое лице като преподавател подписахме договор за сътрудничество с музикалното училище (НУМТИ) „Добрин Петков“, което Милчо е завършил. В нашия концерт ще участват и деца от там. Изключително талантливи млади хора с отношение към това, което Милчо правеше, те ще изпълнят аранжимента му за албум на Ал Жеро на Blue Rondo à La Turk на Брубек. Ще го изпее изключителната певица Аглея Канева.
Тази премиера нямаше да се случи без огромната подкрепа на Община Пловдив. Те одобриха нашия проект, затова премиерата му ще се случи в родния град на Милчо и е част от културния календар на Община Пловдив.
Продуцент на албума е дългогодишният сътрудник на Милчо Левиев Иван Минчев.
„Соната ’57“ (2021 г.) е последният албум на Милчо Левиев, завършен посмъртно - Jazz FM
Милчо остави няколко недовършени проекта. Това е вторият, който завършваме като основен екип с Валери Костов и Иван Минчев и с много музиканти. Предходният бе „Соната 57“. Има и още един недовършен проект на Милчо. Той работеше по няколко паралелно и не обичаше да говори за тях. Искаше когато ги завърши, тогава да ги обяви. Но тези три проекта са певчески и съм пряко свързана с тях, знам за какво се отнасят. И при двата досегашни албума съм се съобразявала с неговите наставления, които пазя като видеозаписи от репетициите, които направихме.
