„Легенда за Милчо Левиев“ разказва Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с плеяда от джаз музиканти под диригентството на Константин Добройков. Знаменателното събитие е на 28 октомври от 19 ч. в зала „България“. Организатор е Общински културен институт „Красно село“, към който ансамбълът работи. Концертът е част от Календара на културните събития на Столична община. За първи път на живо в София ще прозвучи в цялост Концерт за комбо и щрайх от Милчо Левиев. Също премиерно столичната публика ще чуе филмовата музика на Милчо Левиев, превърната в песни от Вики Алмазиду с нейна поезия и със стихове, написани от Златна Костова. Билетите са вече в продажба на касата на зала „България“ и в мрежата на Eventim. „Много хубаво го е казал Радой Ралин: „Милчо със своята музика разширява границите на България.“ – коментира в студиото на Jazz FM Вики Алмазиду. Радиото ни е медиен партньор на концерта, по време на който ще прозвучат записани от нас думи на Милчо Левиев, акад. Васил Казанджиев и Димитър Симеонов. Водещ ще бъде програмният директор на Jazz FM Светослав Николов.
Интервю с диригента Константин Добройков: За първи път на живо в цялост в София Концерт за комбо и щрайх от Милчо Левиев. И първо изпълнение в столицата на песни по негова филмова музика - Jazz FM
Концертът започва с изпълнение на „Делнична утрин“ – композиция на Милчо Левиев по музиката му към филма „Понеделник сутрин“. Солист ще е тромпетистът Тодор Бакърджиев – ученик на маестрото от майсторските му класове с Вики Алмазиду в Нов български университет. „Той беше на 16 – 17 години, когато го чухме в Ниш заедно с бигбенд. Казаха ни: „Обърнете внимание на младия тромпетист!“ Милчо веднага разбра за какъв музикант става дума. Тошко, както го наричаме, буквално израсна с нас. Идваше на всички класове на Милчо първо като ученик, а след това – като колега за участие в заключителния концерт. Милчо имаше много специално отношение към него, аз също. Веднъж Милчо трябваше да участва във Фестивал на бигбендовете на Америка в Лос Анджелис, на който да представи собствени пиеси. Неговите колеги и приятели бяха събрали бенда, той замина за репетициите и взе със себе си Тодор Бакърджиев.“ – разказа Вики Алмазиду. „Милчо успя да го вкара в още концерти с други големи музиканти от бигбендовете. След това, когато започнах само аз да водя този клас, каня Тодор Бакърджиев за заключителния ни концерт. Особено приятно е чувството всеки път като се видим, с всички спомени за Милчо.“ – сподели вдовицата на големия музикант.
Връчване на дипломи от майсторския клас в НБУ
След часовете от майсторския клас, след репетиции и концерти Милчо Левиев беше наобиколен от млади таланти, споделяше им своите проникновения за изкуството и дори не вечеряше, защото всички бяха увлечени в разказа. Той бе носител на дълбока мъдрост. „Много от студентите усещаха това. Той им казваше важни неща. Всичко това за мен самата, но и за учениците, бяха уроци. Милчо казваше, че джазът е манталитет. Променяше мисленето на нашите студенти за музиката.“ – върна се назад към тези моменти Вики Алмазиду. Сред участниците в концерта на 28 октомври е още един ученик на Милчо Левиев – басистът Васил Хаджигрудев. „Васко замина да учи в Нидерландия с наша огромна подкрепа. Като се върна, отново дойде при нас. На моите концерти работя с тези музиканти, защото те днес вече са в елита на българския джаз.“ – посочи Вики Алмазиду. Другите двама партньори на „Софийски солисти“ в представянето на „Делнична утрин“ са Антони Дончев – пиано, и Кристиан Желев – барабани. Маестро Дончев участва в множество проекти с музиката на Милчо Левиев и чрез него творчеството на големия ни музикант продължава да живее в залите и клубовете. По-нататък в концерта ще чуем внуците на неговия учител Панчо Владигеров – Александър и Константин, а също и участвалият в майсторските класове на маестрото Вили Стоянов.
Питър Ърскин: „Посвещавам концерта си в София на Милчо Левиев“
Снимка:
Личен архив на Милчо Левиев, предоставен на Jazz FM за проекта „Джаз истории“
С Александър и Константин Владигерови
Милчо Левиев създаде силно въздействаща музика за ключови български филми. В „Джаз истории“ той разказа, че е бил киноман от дете и от гледането на филми опознава различните подходи за писане на музика за киното. Той я възприема като герой, а негова мечта е да режисира филм. „Музиката е била допирът му с магията на киното. Милчо казваше, че двете открития на миналия век в изкуството са джазът и киното.“ – предава неговите думи Вики Алмазиду. Във филмовата си музика той влага своя характер – абсолютната си свободолюбивост, безкомпромисност и преданост към изкуството. В кратките мигове, в които музиката звучи във филма, тя предава есенцията на цялата му емоция.
С Вики Алмазиду
Концертът на 28 октомври започва и завършва с музиката за киното на Милчо Левиев. Превърнатите в песни негови филмови композиции ще прозвучат за първи път в София. „Това бе една от няколкото папки с недовършени проекти, които Милчо Левиев остави. Един по един с целия екип около мен довършваме неговите замисли. Той искаше филмовата му музика да се изпее на български език. Много трудно се пише текст върху вече създадена композиция. С тази трудна задача се зае Златна Костова, с която от дълги години работим. Понеже някои от музикалните теми са много нестандартни, тя ми каза, че има пиеси, към които не може да напише стихове. За една от темите никой не можа да се сети какво да сътвори. Вече наближават записите и не знам какво ще пея. Реших да отворя за идея моите дневници в рима. И както разгръщам всички тефтери и тетрадки, попадам на стихотворение, озаглавено „Есенно слънце“. Писано е преди 20 години. То легна идеално на музиката на Милчо. Промених едно-единствено изречение – финалното. Не знам как се е получило, но в едно от тези магични чудеса, които се случват в изкуството, тази песен си намери текста. Милчо искаше мелодията да се изпее точно, да се придържам към нотния текст. Изпяла съм ги точно по този начин.“ – разказа Вики Алмазиду. В концерта в понеделник ще чуем „Самота“ по музиката от филма „Горещо пладне“, „Понеделник сутрин“, „Малки тайни“ – копродукция на България със Западен Берлин, „Жена – Любов“ от „Отклонение“, „Есенно слънце“ от „Един снимачен ден“. Аранжиментите са на Валери Костов, с когото Милчо дълги години работи като аранжор и за записи. В изпълненията се включват: Вики Алмазиду – вокал, Антони Дончев – пиано, Александър Владигеров – тромпет и флюгелхорн, Константин Владигеров – пиано, Иво Паунов – саксофон и флейта, Димитър Благоев – китара, Васил Хаджигрудев – контрабас, Кристиан Желев – барабани.
С Вики Алмазиду
Второто произведение, което ще прозвучи в зала „България“, публиката в София ще чуе за първи път на живо в цялост. Концерт за комбо и щрайх Милчо Левиев започва да пише през 1965 г. по поръчка на Емил Георгиев за концерт на същото място на Софийския естраден оркестър (сборна формация от трите състава към СГНС – КА „Софийски солисти“, Софийския духов оркестър и Оркестър „София“). Но написването на произведението е възложено в последния момент и за датата на събитието са готови само първите две части. Третата е записана за грамофонна плоча на СЕО от 1967 г. Тя никога не е изпълнявана на живо в София. В поднасянето ѝ сега към КА „Софийски солисти“ ще се присъединят Антони Дончев – пиано, Димитър Льолев – саксофон, Арнау Гарофе – саксофон и флейта, Иво Паунов – саксофон, Велислав Стоянов – тромбон, Тодор Бакърджиев – тромпет, Васил Хаджигрудев – контрабас, Кристиан Желев – барабани.
С акад. Васил Казанджиев
След нея ще прозвучи „Рапсодия в синьо“, която бе любима на Милчо Левиев и той я използваше, за да постави рамо до рамо големите в музиката. Слушал съм негови изпълнения под диригентството на Васил Казанджиев – и двамата – ученици на Панчо Владигеров. В момент за импровизация се появява Рапсодия „Вардар“ и разбираш как българското изкуство е световно и как световното изкуство е близко до българската душевност. Така, чрез изразеното от Милчо Левиев, осъзнаваш, че човекът е дефиниран чрез изкуството. Васил Казанджиев е член-основател на „Софийски солисти“ (в началото – Софийски камерен оркестър) и дълги години диригент на състава. „Двамата имаха уникална връзка. Уважението един към друг бе невероятно. Също и взаимното възхищение с голямо разбиране за музиката. Васил идваше на всичките ни концерти, на всичките ни майсторски класове, слушаше студентите и бе изумен от техните постижения. Откакто Милчо почина, той винаги казва: „Не мога да повярвам, че Милчо го няма.“ – разказа Вики Алмазиду и сподели две от историите на Милчо Левиев с „Рапсодия в синьо“. „На много официална вечер в Америка той е свирил на пиано. Хората много-много не са заслушвали в музиката. И Милчо решил да изсвири Рапсодията. Един от гостите отишъл при него и попитал: „Нима знаете цялата рапсодия?!“ Сложил 100 долара на пианото и казал: „Ваши са, ако я изсвирите.“ Разбира се, Милчо направил това – не заради парите, а заради музиката. А друг път, след концерт, на който свири Рапсодията с джазово трио и импровизира в каденците, към него се приближила възрастна дама и му казала: „Аз бях там!“ На въпросителния поглед на Милчо пояснила, че е слушала произведението в изпълнението на автора. „Но вашите импровизации са по-добри.“ – коментирала тя. Нищо чудно, че всяко следващо поколение, стъпвайки на постиженията на предходното, става все по-добро. И добре е, че нещата вървят по този начин.“ – разказа Вики Алмазиду. Солист на „Рапсодия в синьо“ ще бъде Марин Гонев.
В петък в „Следобедни импровизации“ по Jazz FM и в „За града“ по bTV Radio очаквайте репортаж от общата репетиция за концерта.
На основната снимка: Милчо Левиев при първия му концерт у нас по време на емиграцията му – в зала „Универсиада“
