„Имаше толкова много разговори за ограниченията на джаза, да не говорим за явното неразбиране на неговата функция. Казаха, че джазът трябва да бъде в строго определено темпо. Трябваше да се придържа към танцовите ритми. Реших, ако е възможно, да убия това погрешно схващане с един удар. Вдъхновен от тази цел, се заех да композирам с необикновена бързина. Нямах определен план в ума си – нямах структура, на която музиката ми да отговаря. Както виждате, Рапсодията е започнала като цел, а не като план. Опитах се да осмисля композицията като цяло. Чух я като музикален калейдоскоп на Америка – нашия кипящ котел, нашата многонационална енергия, нашия блус, нашата улична суматоха.“
Джордж Гершуин
Оригиналните импровизации на Константин Костов в „Рапсодия в синьо“ ще чуем и във Велико Търново и София на концерти с музиката на Гершуин със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Стара Загора под диригентството на Ивайло Кринчев. Програмата започва с „Кубинска увертюра“ и завършва със Симфонична картина „Порги и Бес“. Премиерата бе на 31 януари в залата на Старозагорската опера. На 9 май концерта слушаме в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, а на 10 май – в столичната зала „България“. Jazz FM е медиен партньор. Програмата пренася до нас важния исторически момент, когато преди век Гершуин слива класиката и джаза в сътворяването на модерна музика, която да достигне до най-широки аудитории. В импровизациите си Константин Костов разчита на владеенето и на двата жанра и свързва българската култура със западноевропейската перспектива и американската традиция.
Още от дете Константин Костов желае да свири джаз, да композира и да импровизира, докато учи класическо пиано в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. Той се завърна там на 13 февруари миналата година за организирана от Jazz FM образователна среща, в която участва и неговата преподавателка Елеонора Карамишева. Тя посочи неговото постоянно влечение към джаза и към свободното изразяване, а в съзнанието ѝ се е запечатал този момент: „Дойде и ми каза, че много иска да изсвири „Рапсодия в синьо“. Съобразих и отвърнах: „Добре, но първо научи „Лунната соната“ и тогава веднага ти давам „Рапсодия в синьо“. И той я научи и много хубаво я свиреше! Но после „Рапсодия в синьо“ бе неговото.“
По време на срещата с учениците в НУИ „Панайот Пипков“ Константин Костов импровизира върху тази творба, 100 години от чието създаване се бяха навършили предишния ден. След като завършва училище, пианистът продължава своето обучение отново в отделните потоци и пресечните точки на класическата и джазовата музика. Негов преподавател в Националната музикална академия е друг новатор, създал своя школа в съвременния подход към класическото музициране – проф. Юлия Ценова – единствената ученичка на проф. Панчо Владигеров. След това продължава да учи при проф. Леонид Чижик в Мюнхен, като в продължение на години остава да концертира и преподава в Германия. Последният му звукозаписен проект у нас е също свързан с джаз интерпретацията на класическата музика – това е албумът „Картини от една изложба“ от Мусоргски.
Впоследствие той го преаранжира за бигбенд по покана на Българското национално радио.
Обитаващ един по-голям свят на музиката – класическата и джазовата едновременно, Константин Костов спонтанно предлага на главния диригент на Държавна опера – Стара Загора Ивайло Кринчев да представят заедно за първи път в България след Милчо Левиев „Рапсодия в синьо“ с оригинални импровизации на солиста. Това се случва при гастрол на операта в София с представяне в Народния театър на „Евгений Онегин“. „Останах впечатлен от музиката и от начина, по който диригентът държи целия състав в един център.“ – разказа в студиото ни Константин Костов. Възхитен, той отива да поздрави диригента Ивайло Кринчев и предлага необичайната си идея. На място веднага е решено тя да се осъществи. Това е нужно на публиката, за да открие как музиката се развива във времето, но същевременно изгражда и музикантите, които излизат извън обичайните роли.
„Ще изсвиря Рапсодията с мои импровизации в стилистиката на ерата, в която Гершуин е живял – времето на Бродуей, на истинския джаз, на Коул Портър и Ървинг Бърлин. Обичам модерния звук, но ще се върна в Ерата на джаза. Самите теми в произведението са толкова добре зададени и в тях има толкова материал, по който може да се импровизира, че ще е нелепо да ги пропусне един джаз пианист.“ – сподели в навечерието на премиерата на 31 януари в Стара Загора Константин Костов. Гостуващият с него в студиото ни Ивайло Кринчев отбеляза необичайната задача за оркестъра: „Трябва да намерим тази точка, в която участието на симфоничния оркестър да не е само като съпровод, а да се вплете в тази свободно конструирана пиеса.“
Тази среща при нас бе преди началото на репетициите. Тогава и солистът, и диригентът казаха, че общият път заедно не е предначертан, а ще се търси в подготовката. Но третирането на музиката като жива тъкан означаваше да ѝ се отвори път тя да се появи на самия концерт чрез сливане между всички на сцената. На премиерата чухме музиканти в момента на сътворяването, когато всеки тон имаше значение – бе чут, почувстван, разбран и продължен.
През 2025 г. събитията на Държавна опера – Стара Загора са посветени на вековния ѝ юбилей като първа извънстолична оперна трупа. Концертът в зала „България“ се организира съвместно със Софийската филхармония. От театъра го определят като успешен и устойчив модел за дългосрочно партньорство и сътрудничество.
И още за концерта: ДЖАЗ и КЛАСИКА С ДЖОРДЖ ГЕРШУИН И ОРКЕСТЪРА НА СТАРОЗАГОРСКАТА ОПЕРА В СОФИЯ - Държавна Опера
