Пътя към големите постижения чрез поставяне на високи цели и усърдна работа за постигането им очерта Константин Костов на творческа среща с учениците и учителите в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. В съвместна инициатива с Jazz FM той с вълнение се завърна в любимото училище, където за първи път отправя поглед към импровизационната музика, поднася първите си джаз изпълнения и започва да композира. „Именно тук се зародиха първите ми истински приятелства с хора, с които и до днес поддържаме връзка и останахме заедно. Именно тук се зародиха първите ми наклонности към свободната музика – към джаза, както и към композицията. Джаз музиката ми отвори хармоничното и мелодичното мислене. Но с течение на времето с много търсене открих, че границата между класиката и джаза е много, много, много малка.“ – описа развитието си той и разказа за изгубената днес традиция за импровизиране в класическата музика, започвайки от Бах. В неговите композиции и в изпълненията му музиката е прекрасен свят, който постоянно опознаваш и става твой, чрез който се откриваш и намираш средствата да се изразиш. „Това е постоянно търсене. И до ден-днешен търся по клавишите. Ако си мислите, че сте се научили да свирите, в този момент вече залязвате. Вие сте длъжни да търсите цял живот!“ – обърна се към младите таланти Константин Костов.
Своите първи сериозни стъпки в музиката той прави под наставничеството на клавирния педагог Елеонора Карамишева. На прослушване във Враца тя разпознава таланта му и е впечатлена от него. В творческата среща в НУИ „Панайот Пипков“ Елеонора Карамишева се върна към момента, когато е методически ръководител на школата по пиано във Враца и трябва на прослушване да избере петима ученици, с които да работи целогодишно. „Той бе малко момченце, първи клас. Изслушах всички деца, но най-интересното от всичко беше, че едно-единствено ми направи много силно впечатление – и това бе той. Имаше харизма в него, имаше огън в неговото свирене. Макар и елементарни детски неща, той ги свиреше с отношение.“ – разказа за първата среща Елеонора Карамишева.
Преподавателят Петър Карагенов споделя, че се радва за нейния избор, но я предупреждава, че с малчугана няма да ѝ е лесно. „И така се оказа – като малък той беше палаво дете, но винаги се случваше нещо интересно на уроците.“ – с усмивка си спомня тя. Учи го една година, след което приключва с ангажиментите си във Враца. Следваща им среща е, когато Константин Костов е кандидат-гимназист в НУИ „Панайот Пипков“. Тя ахва, когато чува изпълнението му на прелюда към Четвърта Английска сюита на Бах. „Всичко, което бе подготвил, бе на много добро ниво!“ – веднага се съгласява да го вземе за свой ученик. В този клас на Музикалното училище има голяма звезда – Пламена Мангова. Тя и Константин Костов са двамата, които влизат с шестици.
Първите две години в Музикалното училище му преподава дъщерята на Елеонора Карамишева Десислава Вълчанова. След това отново го поема учителката му от преди години и го поощрява в интересите му към импровизационната музика. „Той от началото имаше склонност и интерес към джаза. Още когато го доведе Карагенов, ми го каза: „Много се увлича от джаза.“ – разказа Елеонора Карамишева. В хода на своето израстване Константин Костов добива смелост и моли преподавателката си след уроците да изслуша и неговите импровизации. „Нещо, което е чул, го е изкопирал, направил го е свое и след всеки урок ми свиреше. Най-доброто, което можех да направя, е да не отказвам да го слушам. Бях убедена от първия момент, че от него ще стане джаз музикант.“ – предвижда пътя на развитието му Елеонора Карамишева.
Тя подкрепя младежа в желаната от него посока за висшето му образование. Константин Костов се допитва до нея дали да кандидатства в инструменталния отдел или джаз пиано. „Ти постигна технически сръчности и свириш много добре класическа музика. Но мисля, че твоето бъдеще е в джаза.“ – изрича на глас неговата мечта, докато родителите му, разбира тя после, искат той да учи в инструменталния отдел. В Консерваторията Константин Костов става ученик на проф. Юлия Ценова. „Случи на преподаватели!“ – възкликва Елеонора Карамишева. И така е и когато продължава обучението си в Мюнхен при проф. Леонид Чижик. „Там вече направи най-висшите неща, които можеха да се направят в джаза, и отиде много нагоре.“ – щастлива е от постиженията на своя ученик Елеонора Карамишева.
Своето задълбочено познаване на музиката и владеенето на пианото Константин Костов показа с импровизация върху музика от Гершуин. Като ученик в Музикалното училище в Плевен при Елеонора Карамишева Константин Костов непрекъснато търси път към джаза. Неговата преподавателка се връща към момента, когато той е в 11 клас и трябва да свири „Лунната соната“. „Дойде и ми каза, че много иска да изсвири „Рапсодия в синьо“. Съобразих и отвърнах: „Добре, но първо научи „Лунната соната“ и тогава веднага ти давам „Рапсодия в синьо“. И той я научи и много хубаво я свиреше! Но после „Рапсодия в синьо“ бе неговото.“
В училище Константин Костов се отличава с особено усърдие в усвояването на музиката и непрекъснато търси нови преживявания в нея. Като емблематичен Елеонора Карамишева разказа случая, когато от коридора чува необичайно свирене в залата с двете пиана. Влиза, за да провери, и вижда как Константин Костов и негов съученик свирят етюд от Шопен в темпо. „Това беше невероятно! Запомних този случай. По-късно двамата с Дора Делийска трябваше да свирят „Пианисти“ от „Карнавала на животните“ на Сен-Санс с оркестъра на училището под диригентството на Пламен Марков. Но двамата не успяваха да се напаснат, не бяха свирили много заедно. Събрах ги в същата зала с двете пиана и започнах да работя едновременно с двамата. И те го направиха! На следващата репетиция Пламен Марков ме погледна удивен от промяната в свиренето им. Казах му: „Имахме малка тренировка.“
В непрекъснатото поставяне на високи цели и неуморната работа за изпълнението им Константин Костов достига и до големите постижения. Той следва съвет, даден му от неговия учител във Враца Петър Карагенов. Думите на преподавателя към бъдещия осмокласник в Музикалното училище в Плевен остават завинаги в съзнанието на младежа. „Петър Карагенов ми казва: „Никога не се състезавай със съучениците си, цели се най-нависоко, в най-трудното. Не се съревновавайте, не сте съперници, вие сте едно семейство.“ Това е останало в мен от дете. Имал съм за кумири велики пианисти, винаги съм се целил там и просто вървя по моя път. Обичам да слушам джаз пианисти, но не всеки. За мен е много важно качеството на свирене. Затова слушам по-малко пианисти – тези със специално отношение към инструмента. Тогава започнах да обръщам внимание на звук, на прецизност, на техническото владеене на инструмента. Импровизирането е процес на постоянно мислене за използването на различни похвати. Най-важното бе да усвоя принципите на музиката въобще, как тя функционира. Ако искаш да импровизираш, трябва да учиш хармония, да се учиш как да свириш върху нея, как ще разсвириш един акорд иначе сам по себе си той е просто един акорд. За мен музиката има три посоки – откъде идваш, къде си и накъде отиваш. Аз не съм се старал нещо непременно да направя, не съм подтиквал този процес. Той се случва напълно естествено.“
Така насърчи в пътя им към музиката Константин Костов учениците в НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен, на което е възпитаник. Само два дни по-късно му предстоеше да излезе на сцената в този град за премиерното изпълнение на неговия Концерт за джаз пиано и оркестър с Плевенската филхармония под диригентството на Борислав Йоцов – събитие, което ден след това предстоеше да развълнува и публиката в София. Творческата среща с Константин Костов в НУИ „Панайот Пипков“ откри и закри директорът Румен Тодоров: „Искам да благодаря на Константин Костов и да го уверя, че е винаги добре дошъл в родното училище. Благодаря му за чудесния разговор, за приятната атмосфера и за това, че с поведението и със свиренето си съм сигурен, че е предизвикал много от вас да си помислят, да си начертаят пътища и да ги следват, да помечтаят.“
След аплодисментите – време за автографи, снимки, въпроси и молба за прослушване. С вдъхновението от събитието се насочваме към подготовката на следващия съвместен проект с Jazz FM, в който ученици от класовете по поп и джаз пеене в НУИ „Панайот Пипков“ ще излязат на сцената с легендарната Мими Николова и нейните песни.
