Много повече от естетическо преживяване, операта „Евгений Онегин“ на Държавна опера – Стара Загора е учебник за живота. Творбата на Чайковски по романа на Пушкин насочва вниманието към това да бъдем честни към своите чувства и към хората до нас, да сме почтени, достойни и да оценяваме живота с щастието, което той щедро ни предоставя, а ние трябва да прегърнем. „Темата на спектакъла е, че трябва да се радваме на хубавия момент в нашия живот. И сега в живота ни негативизмът надделява. Затова насочих целия спектакъл в тази тема.“ – посочва режисьорът Славчо Николов. Но не вярваме, че толкова много щастие може да ни бъде дадено, не вярваме на себе си и на хората около нас. Затова спектакълът е събуждане. „Лошото ни се случва, защото не сме оценили доброто.“ – убеден е режисьорът. Той следва плътно драматургията на Чайковски и добавя към нея освен собственото усещане, и преживяванията на актьорите. „Оставих личното творчество в самите актьори – те да интерпретират музиката по свой начин. Всеки човек е уникална вселена и всеки по специфичен начин възприема музиката. Задай му посоката, темата и задачата, и го остави той сам да твори.“ – подхожда той. Затова и актьорите живеят своите герои. Славчо Николов е благодарен на работата си с тях, с диригента Ивайло Кринчев, сценографа и костюмограф Гендони, хореографа Ромина Славова, Марсел Молина. „Така че работата ми по този спектакъл ми даде още по-добри отношения с колегите, в които съм в екип, и перспектива в бъдеще пак да работя с тях.“
„Евгений Онегин“ е спектакъл на много нюанси, дълбоки чувства, но насочващ ни в една посока – да сме водени от любовта, да сме предани и да не предаваме, да отстояваме това, в което вярваме. Той идва при нас във време на разколебаване на ценностите, на разклащане на моралните устои на обществото, на замъгляване на перспективата пред нас. „Чайковски е вложил в музиката си всички тези дълбочини. Творбата е гениално конструирана и оркестрирана, хармонията е ненадмината, хроматиката е изключителна. Това отключва големи задачи, които трябва да преодолеят и диригентът, и целият колектив, за да се получи хомогенен спектакъл. На мен ми дава удоволствие да се потопя в тази мелодика и в дълбочините на психологическите нюанси, с които Чайковски обрисува всички образи и ги извежда до силен финал.“ – посочва диригентът Ивайло Кринчев.
Красотата на музиката идва да ни покаже, че има по-хубав свят от този, който виждаме, че сме заобиколени от красотата. „Самото продирижирване на това произведение е трудно да се осъществи, ако нямате единомислие със солистите – те трябва да се чувстват, и свободно, и уверени във воденето и развитието на образа.“ – тази задача диригентът Ивайло Кринчев успешно постига. „Опитвам се да съпреживея сюжета. Тази сугестия, която диригентът може да предаде, го откроява. Това е индивидуално съпреживяване, индивидуално усещане за интензивността на звука.“ Сред нюансите в дирижирането той посочи съобразяването с характера на артистите. Те с лекота музицираха, изпълнени с вълнение, а след брилянтното изпълнение на соловите партии щастието се изписваше на техните лица. Диригентът Ивайло Кринчев сравни задачите на солиращите музиканти с изсвирването на самостоятелен концерт, особено за групата на дървените духови инструменти. „Това е от изключително висок професионализъм, с уважение към индивидуалните качества на всеки един, но и в посоката на създаването на ансамбъл. Това е жив организъм, в който всяка частица живее собствен живот като част от цяло.“
Спектакълът те приканва да гледаш по друг начин на света – да цениш любовта и всичко, което животът ти дава, да разбираш себе си и хората около теб. „Евгений Онегин“ е учебник за любов, за това как трябва да уважаваме чувствата на хората.“ – посочи един от двамата изпълнители на главната роля Йосиф Славов. В живота той е много различен от героя си – има стремеж, посока и постижения, сред които поредното е изключително успешното представяне на конкурса „Опералия“ на Пласидо Доминго, преди това станал носител на отличие от Петия Международен конкурс за млади оперни певци „Гена Димитрова“. Как се изгражда един млад талант в днешния свят на операта? „Това е изключително трудно място. Не е само пеене, трябва да си феноменален артист и музикант, да изглеждаш като холивудски актьор, да танцуваш като балетист. И да мислиш. Най-голямата работа на артиста е да мисли. Веднага си личи когато един актьор е мислил по образа, по музиката, по драматургията. Неуморна работа, непрекъснато изграждане на нови и нови образи. Но истината е, че аз лично тази тръпка не бих я разменил за нищо.“
Желанието му за операта идва от стремежа му да се изразява. „Това е моят начин да се изразявам – като съм на сцената, като съм емоционален, като пея, като се раздавам напълно. Това винаги е бил най-пълноценният и лесен за мен начин да се изразя максимално. Думите ми не стигат, колкото и да се опитвам. Затова чрез тези образи изразявам себе си. Затова всеки артист е различен и ценен.“ Това вдъхновява публиката, защото в съзнанието изплува идеята, че няма непокорими върхове и че всяка височина може да бъде изкачена, а от там виждаш следващата, към която се устремяваш. Какво е важно за него в развитието и в непрекъснатото постигане на нови висоти в изразителността и убедителността? „Много е сложно да си артист в наше време, много е изискващо. Смисъл има, когато докосваш някого, когато хората в публиката, докато пееш, не дишат, а мислят с артиста. Хората идват в операта, защото желаят да преминат през силни чувства, те идват заради емоцията, която не могат да получат през деня. Ние като артисти сме длъжни да им дадем тази емоция и те да продължат да мислят за този спектакъл. Когато видиш как хората се усмихват след представлението – по-голяма радост няма.“
Музиката в тази творба въздейства с представата за един красив свят, в който всичко е хармонично, органично и естествено съвършено в своята природа. „Винаги искам да отведа хората в една утопия, в свят, в който всики се обичат, няма зло. Искам чрез образа на Евгений Онегин специално да заявя на хората колко е важно да знаяеш какво чувстват хората около теб – всеки човек има значение. Надявам се този спектакъл да е дал плод за размисъл, защото тогава човек ще открие съвсем нов за него свят.“ – посочва Йосиф Славов.
„Евгений Онегин“ чрез дълбоки и емоционални образи ни казва как да бъдем достойни, почтени, верни на себе си и на любовта. Ивайло Джуров коментира: „Образът на княз Гремин ми носи достолепие, усещане за стабилност на характера, зрялост. Бях млад, когато пристъпих към изучаването на арията му – една от най-красивите басови арии в оперната литература. Опитах се да вляза в образа му, но не успях – младостта не ми даваше път към него. Сега усещам голяма разлика в идеите за достойнство, чест и добродетелите, които образът носи.“ Героят му казва, че за любовта няма предусловия. „За мен любовта може да бъде вечна и стабилна, стига човек да усеща със сърцето си всеки миг от нея, всяка красота, която тя излъчва. Тази любов я разбирам и като всеобща за човечеството, особено в днешните времена, не много различни от предишните. Като че забравяме за вътрешната духовност в понятието „любов“. Любовта се доказва, човек трябва да се бори за нея цял живот.“
С оркестъра на Държавна опера – Варна на Фестивала за оперното и балетното изкуство в Стара Загора Ивайло Джуров пее и песните на Пано Владигеров в спектакъл по повод годишнина на режисьора Макс Райнхард. „За мен Владигеров е най-гениалният български композитор. Най-интересното, което открих е, че това е българска музика, а не е премислена за германски театър.“ – посочва Ивайло Джуров. Тази музика показва модерността, на която Панчо Владигеров е носител с разбирането си за приближаването между културите. „Той не е изменил на българското, на своето музикално усещане за нашата типична фолклорна музика, в която майсторски преплита собствен модерен стил. Имам чувството, че е бил изключително смел, за да не се съобрази с тогавашната музикална естетика. Той е написал музика за немски театър с български мотиви. Панчо Владигеров е бил истински българин с европейско самочувствие. Това е изключително важно за нас и в момента – трябва да се чувстваме българи и по-европейци дори от другите европейци. Това ни е завещал Владигеров като личност.“
Още за Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора през 2024 г.: Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора с девет събития: значими заглавия от сцените ни, чествания на бележити годишнини, внимание към младите таланти - Jazz FM
