През 2021 г. Константин Костов издаде в албум, претворено от него в джаз стилистика произведението на Модест Мусоргски „Картини от една изложба“. Творбата той написа за трио и записа с Димитър Карамфилов и Христо Йоцов. Премиерата на програмата бе на фестивала „Софийски музикални седмици“, последваха множество концерти и пресъздаването ѝ за бигбенд по инициатива на Българското национално радио. „Картини от една изложба“ в джаз версията на Константин Костов продължава своя концертен живот. За пътя към създаването на произведението и неговия живот след това днес в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM разговарям с Константин Костов.
Ти си музикант с класическо образование и с постоянен интерес и неспирно влечение към импровизацията и джаза. Такъв си от дете, както разказа на нашата среща с учениците от НУИ „Панайот Пипков“ в Плевен твоята преподавателка там Елеонора Карамишева. Разкажи ни за интересите си в музиката, които те отведоха към пресъздаването в джаз стилистика на „Картини от една изложба“ от Мусоргски.
Интересите ми към джаз музиката възникнаха още докато бях в Музикалното училище в Плевен. Там се събрах с най-добрите си и до днес приятели, с които имахме общ интерес към джаза. Доста слушахме Кийт Джарет, Чик Къриа, Хърби Хенкок, Гери Бъртън, от старата школа – Оскар Питърсън. Това ни запознанство ни подтикна сами като инструменталисти да започнем и да търсим удоволствието в джаз музиката. Това бяха първите признаци на влечението ми към този жанр. По-късно реализирах мечтата си да се занимавам с импровизация. Нарочно не конкретизирам каква е тя. За мен вече не е важно върху какво е самата импровизация, а върху какъв стил и каква да бъде. Тя е свързана много с джаза, така че слушах много записи, постоянно търсех, търся и до ден-днешен. Това бе първото ми запознанство с импровизацията в Музикалното училище в Плевен, докато се занимавах задълбочено с класически произведения, концерти, продукции, както и изискваше образователната програма. И както изискваше и моята госпожа по пиано – Елеонора Карамишева.
Какво намираш в оригиналното произведение, което те впечатлява, защо го оценяваш като значимо и какъв е отпечатъкът на „Картини от една изложба“ върху световното развитие на музиката въобще?
Самата творба ме въвлече, когато я слушах в изпълнението на Евгени Кисин. Неговата интерпретация моментално ме грабна. В произведението има много елементи, които да вземеш и с тях да конструираш формата за импровизация. В музиката има много образи, също и в самите заглавия. Но аз се спрях на характера на отделните части, за да намеря елементи, които да преобразувам за джаз трио. Музиката ме привлече от първото слушане. Моите „Картини“ са с тотално различен характер от повечето версии. При мен кулминацията е на предпоследната част, а последната води до затишие, до неочаквано примирие. Протичането във времето на тази творба в нейната джаз версия създаде концертно усещане.
Спомням си един от първите ни разговори по този повод. Ти разказа, че твоят преподавател в Мюнхен Леонид Чижик внимателно ви е подготвял за пресъздаване на класически произведения в джаз стилистика и за писане за бигбенд, каквато версия направи впоследствие. Как подготовката в Мюнхен ти даде ключ към това произведение?
Времето ми там бе изключително важно за моята подготовка за бъдещето. Школата при маестро Леонид Чижик бе едно от най-важните неща в живота ми. При него не учехме само как се правят преработки на класически произведения. Той ни учеше как функционира самата музика, специфичните методи. Той използва класическите фактури в джаз импровизацията. Това ме предизвика да възприема този метод. Той се опираше на корените в джаза – много работихме по различните стилистки. Джазът има много цветове и всеки стил си има характерните хармоника, мелодика. Трябваше правилно да се усвои целият материал. Правил съм преработки на Шопен, Бетовен, Рахманинов, в които винаги отварям място за импровизация, защото иначе няма да е истинско. Тази школа бе изключително важна за моето развитие. Аз винаги съм си падал по по-модерното звучене в импровизацията – да използвам малко по-друг тип хармонии, друг тип мелодика. Винаги съм се старал да не звуча толкова клиширано, да не копирам други пианисти, винаги съм се старал да развия собствен начин на мислене и изразяване, мой почерк в хармонията и импровизацията. Това е един език, който е по-модерен, не е така характерен за традиционния джаз, върху чиято основа е положен. Точно на тази основа разработих импровизационния си език, който е по-модерен от обичайния.
Защо реши интерпретацията на тази творба на Мусоргски да е именно за трио и защо точно Димитър Карамфилов и Христо Йоцов да са твои партньори?
Винаги съм считал триото за важно в камерното ансамблово музициране. Винаги се е експериментирало в това отношение, винаги е имало достойни примери за развитието на това звучене. И за мен триото винаги е било един стандарт и ме е придружавало в музикалния ми живот на ансамблово музициране. Защо именно с Христо и с Митко? От малък винаги ми е било мечта да свиря с Христо. Той винаги е мислел по-модерно върху нещата. Той е един от музикантите, които винаги съм смятал за модернисти у нас. Митко носи абсолютно в себе си този модернизъм, умението да импровизира в различни стилове в джаза, да създава общност около музиката. В произведението има блус и ритмчни промени в традицията на джаза и нямаше как да ги подмина. Но именно Христо и Митко имат специално отношение към класическата музика. Преди да запишем албума свирехме по-ранни мои композиции на концерти, които се оказаха доста успешни и от тях въобще дойде идеята за този проект. Христо и Митко доста допринесоха със специалното си звучене, всяка част е характерна и те много добре усетиха посоките, в които съм мислел и съм направил нещата, много добре отразиха това чрез своето мислене – ансамблово и творчески.
В твоето пресъздаване за първи път „Картини от една изложба“ звучи цялостно в джаз стилистика. Богатият концертен живот на произведението продължава и до сега, а от едно изпълненията стана повод творбата да се преработи отново – за бигбенд.
След премиерата на „Софийски музикални седмици“ продължихме с доста добре подбраното музикално пътешествие – на класическия фестивал „Варненско лято“, в Бургас, на „Пиано екстраваганца“, след което последва и решаващият концерт на „Аполония“, наскоро го свирихме и в клуб „В джаза“ в Пловдив, а за Международния ден на джаза – в „Доходно здание“ в Русе. На 12 май е концертът в „Сити Марк арт център“. Мисля да планираме тур в Европа. Това произведение е достойно да бъде чуто от повече хора.
Пресъздаването за бигбенд бе по инициатива на Мая Райкова от БНР.
В този случай трябваше да има доста места, в които да се огранича в солирането си и да дам повечето партии в бигбенда. Не постъпих егоистично. Когато имаш един бигбенд, хубаво е да го използваш, колкото се може повече – както по отношение на аранжименти, така и за построяване на идеи в импровизацията. Някои пиеси излязоха в доста променен вид. Доста флейтови партии написах, изпълни ги първият флейтист в Симфоничният оркестър на БНР Явор Желев. Той много харесва джаза и с удоволствие изпълни тези доста трудни партии. Всички партиите бяха доста трудни, но музикантите ги направиха с голямо удоволствие, тъй като музиката ги грабна – добре направените аранжименти, хубавите бендови секции. Музикантите го възприеха го доста добре, което бе много важно, за да го отразят към публиката.
В навечерието на премиерата на 22 юни 2023 г. ръководителят на Бигбенда на БНР и диригент на концерта Антони Дончев коментира пред Jazz FM:
Константин Костов е направил брилянтни аранжименти, пълни с интересни идеи, които се различават от масовата музика за бигбенд. Има свой почерк, който си следва и наистина смятам, че това ще бъде един от емблематичните наши концерти.
В прехода между оригинала на Мусоргски, пресъздаването за трио и новото претворяване за трио и бигбенд, какво виждаш като развитие, като език, като въздействие?
Страшно много ми харесва това, че Косьо подхожда към материала като към вдъхновение. Музиката на Мусоргски служи като основна опорна точка и от там нататък той се разгръща със своите страхотни възможности като музикант. Признавам си, че това крайно много ми допада. Аз винаги подхождам по същия начин – опитвам се да преоткрия всяка музика, върху която работя и която не е моя, и да я пресъздам, все едно аз съм я написал. Това е изключително важен момент в третирането на чужда музика. Това създава ново лице на музика, превърнала се в класика отпреди много години. Той намира своя собствен път в третирането ѝ и това е великолепно.
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Jazz FM в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч. Следващият концерт с джаз версията на Константин Костов на „Картини от една изложба“ от Мусоргски е на 12 май от 18 ч. в City Mark Art Center. Билети се продават тук.
