Акапелна група „Спектрум“ се появи с вътрешната убеденост за амбициозни задачи, които ще изпълни, давайки на света хубава музика и конкретен образ на идеята за хармонично многогласие на отличителни индивидуалности. „Мерак, малко здравословна лудост, смели идеи – неща, които повечето хора биха отхвърли, но ние взехме съвсем насериозно. И съмишленичество. Това привлече всички в групата.“ – разказва за създаването на формацията Константин Бейков, връщайки се десет години назад във времето.
„Спектрум“ е продължител у нас на делото на основаната от Кирил Тодоров „Траяна“. В продължение на десетилетия тя бе символ на магичността на преплитането на гласове в джазовото поднасяне на творби в тази стилистика, но също така и на поп, рок и класическа музика. „Спектрум“ им отдадоха почит, изнасяйки съвместен концерт с Надя Тончева и Лиляна Дойчева от „Траяна глас“ в Първо студио на БНР през 2016 г. Световните примери в джаз акапелната музика са Manhattan Transfer, New York Voices и Take 6. „Спектрум“ не се опита да заприлича на никой от тях, а намери собствен глас и оформи характерен облик в развитието на важно течение в песенното изкуство. Затова и Manhattan Transfer притихнали ги слушаха зад вратата и дори я открехнаха, за да ги виждат добре, когато българските им колеги поднасяха своята програма преди техния концерт в зала „България“ през 2018 г.
Разгръщайки се в пълнота в традицията на акапелната музика, „Спектрум“ създадоха авторски репертоар, направиха оригинални интерпретации на популярни произведения, вокализираха инструментални пиеси, изпяха специално написан от легендата Любомир Денев аранжимент. На тази база те строят с умело подбрани изразни средства и надграждат, включително използвайки електронни синтезатори. „Събра ни желанието да правим нещо различно в България. Все още заемаме нишата на джаз акапелната музика. С това сме специални и това много ме привлича в този проект.“ – споделя Весела Морова.
„Спектрум“ празнува на своя първи юбилей десет години, наситени с творчески находки в обогатяването на звучността и фокусиране в специфичен изказ. Групата е предводител в музикално течение, но и говорител на младите хора, които ценят традицията и извеждат на преден план синтезираното съществено в нея. Това правят винаги с отговорно отношение към времето пред нас, което те осъзнато и съвестно формират. В дискографията им са два албума с оригинални композиции и аранжименти, в които се открояват актуалността на темите и оригиналността на подхода към тях. Тежък път може да се извърви само с леко сърце. Песните им са за младите, за техните избори, за предизвикателствата, пред които се изправят и с които се справят, както е в „Пресечна точка“.
Музиката им е на наша страна, когато сме изправени пред трудности.
Травмите на пандемията, например, можем да излекуваме само когато, разделени, допрем ръце през стъклото, нарезделни, както е в Singerprints.
Singerprints е вторият албум на вокална група „Спектрум“
Групата бе поканена за албума „Коледни истории за брас и глас“ на сдружение „Брас перспективи“, за да съчетаят вокалистите гласовете си с пет тромбона в необичайно музикално преживяване.
И през цялото време музиката им зрее неудържимо в напоителния дъжд и яркото слънце, които са жизнен цикъл, а не редуване на спадове и възходи.
Пътят им е белязан от стотици концерти – самостоятелни и на фестивали у нас като „Банско джаз фестивал“, A to JazZ, „Остров на музиката“, „Варненско лято“, „Жълтите павета“, „Jazz под звездите на Деветашкото плато“, а също и по света – като Singing Bridges в Нови Сад през миналата година. Признанията идваха от България и от чужбина – Singerprints спечели две номинации за престижните награди за съвременна акапелна звукозаписна продукция CARA, а за изключителни постижения им бе присъдена „Кристална лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци и Cantus Firmus. През цялото време групата развиваше своя изказ и се фокусираше стилистично, не правеше компромиси, за да не изневери на естетиката си и да дава на слушателите само онова най-добро, което те са достойни да получат.
„Вярвахме и искахме да създаваме музиката, която обичаме, която извисява, облагородява и издига хората, която не е изцяло плод на човешко хрумване, а има нещо повече в нея.“ – дефинира основното Янко Янков. Когато по негова инициатива се събират преди десет години, се откриват като съмишленици и бързо стават приятели. „Хубаво ни бе да се забавляваме. Но всеки от нас търсеше нещо повече в музиката и постепенно узряхме за това, в което се превърна „Спектрум“. Проблемите в групата са били свързани единствено с начина на изразяване на гледните точки. Понякога отнема време да заговорим на един език. Но на езика на музиката се разбираме много лесно.“ – разказва за намирането на център Боряна Йорданова. И тук „Спектрум“ е символ и пример в години на разколебаване между индивидуалното и общностното и на необходимост от преизграждането на концепциите ни за тях.
„Постепенно групата се превърна в невидимата личност, съставена от членовете с техните характерни черти, емоционално идентифицирали се с постигнатото от нея.“ – обобщава Константин Бейков за енергията, която тече двупосочно между артистите и формацията. Боряна Йорданова сравни единението на членовете в групата с органите на човешкото тяло. Янко Янков изведе крайния резултат: „Спектрум“ се оформи като общност от съмишленици, изразяващи чрез съвместно създадената музика копнеж, възглед и послание.“ Така групата създаде още една невидима личност – на своите почитатели, споделящи едни и същи идеи, живеещи живот на повече смисъл и на искрена радост, когато сме заедно.
„Спектрум“ е общност, към която всеки от членовете допринася със своите суперсили. Янко Янков посочи приноса си в раждането на идеи, включително за събирането на квартета през 2012 г. в първоначалния му формат. Той дава идеи за песни и аранжименти. И продължи за другите: „Суперсилата на Боряна е в красотата на звънкия ѝ глас. Тя е изключително педантична към интерпретацията. Това е и суперсила на Веси. Тя е изключителна като сценично присъствие и импровизация, изключително упорита и дейна е като пиар на групата, което правят и Боби и Дани.“ Самата Весела Морова пое от тук, за да опише себе си като „дисциплиниращ, строг фактор, не винаги много обичан, но човек, който определено „ръчка“ нещата“. Думите ѝ бяха посрещнати с одобрителни коментари от останалите. И поясни: „Когато си наумя, че трябва да реализираме концерт, продукт – нищо не ме спира пред това, и съм благодарна, че вие имате тази вътрешна мотивация да…“ „Откликваме.“ – завърши изречението ѝ Янко, подчертавайки силата на всеки един да увлича другите.
И се ражда хармоничната многогласност на „Спектрум“. „Всички се „хващат на хорото“ на всеки в групата. Някой път не сме много съгласни, но се хващаме. Боби има визия как трябва да изглеждаме на сцената и да се появим пред камера, какво да ни е поведението на сцената. Аз много често имам идея за песен точно в инфарктни моменти, когато се завършва запис много след крайния срок. И всички среднощ се събираме в студиото. Суперсилата на Дани е, че е спокойствието на „Спектрум.“ – казва за балансирането по острието Косьо. „И усмивката.“ – добавя за ведростта Весела Морова. С усмивка посрещаме казаното по-късно от Косьо: разговора водим осем дни преди събитието, на което предстои да чуем и нови песни, а те все още не са написани...
Но знаем – винаги така ни е уверявала групата – че всичко ще бъде съвършено на 17 ноември, когато в 19:30 ч. ще се съберем за юбилея на „Спектрум“ на концерт в кино „Люмиер“ – Зала 11 на НДК. Jazz FM е медиен партньор. Техните изпълнения, описващи творческия им път, ще се редуват с кадри от филм за групата, който е подготвен от нашия колега от bTV Media Group Станчо Станчев и който сега ще бъде показан премиерно. Той проследява в хронологичен и емоционален план биографията на „Спектрум“ на базата на архива, събран от Константин Бейков, когото Станчо Станчев определя като съавтор. Оператор е Мария Проданова. „Ще покажем живота на групата от първия есемес до най-големите им успехи. „Спектрум“ са хармония и осмисляне на българското музикално пространство по различен начин. За тези 10 години им станах приятел, което никак не е малко. Тяхната музика и техният поглед ме отвориха към света и ми посочиха, че може и в България да се прави музика на световно ниво. За тях няма граници и това обогатява музиката им.“ – казва Станчо Станчев.
Това на свой ред обогатява нас, свързва ни и заживяваме заедно. „Програмата е жива и разнообразна. Ще бъде много емоционално за всички да си спомним цялата история на групата. Това е нашият живот през тези десет години, в които сме дишали с тази група.“ – развълнувана е Весела Морова. Ние също – дишаме с тази група и се вълнуваме с нея.
Честит първи юбилей!
