С албума Singerprints „Спектрум“ продължават своето развитие в акапелната музика. В състава са: Боряна Йорданова, Весела Морова, Даниел Николов, Янко Янков и Константин Бейков.
Singerprints е с авторски композиции и с аранжименти на фолклорни мелодии. Специални гости са Христина Белева, „Ева квартет“ и Теодосий Спасов.
Музика, която обяснява всичко за добруването на общността: Singerprints е вторият албум на Spectrum
Константин: Singerprints е колекция от песни, някои от които написахме сами, за други се вдъхновихме от народното творчество. Мечтаехме за това от много години, тъй като имаме специално отношение към фолклора. Решихме, че сега е моментът да го погледнем през нашите творчески търсения, желания и стремежи и да заявим своя почерк.
Боряна: И да намерим малко по-различно звучене, което е в хармония със съвременните тенденции.
Даниел: Фолклорът не е нещо ново в репертоара на „Спектрум“. Появата на този албум е естествено продължение на развитието на групата, тъй като голям дял от репертоара й, още от самото начало, е обработена фолклорна музика.
Константин: Нещо ново, което не сме правили досега, е да записваме с повече наслагване. Използваме студиото в пълния му капацитет. С пет гласа създаваме виртуален хор. Това се случва в много от пиесите в албума, когато имаме по-здрава ритмична секция, в моменти, в които искаме да има изгрев, фойерверки или по-плътна хармония, която ни кара да настръхваме като си мислим за нея и я слушаме. Много от тези песни са записани по този начин. С течение на записа усещаме как се получава нещо голямо и обемно.
Янко: От създаването си „Спектрум“ експериментира с жанровете. След три години решихме да съберем фокуса, спряхме да изпълняваме класика.
Константин: Пеехме много и съвременна хорова музика. Отклонихме се от това и се концентрирахме върху джаз, фолклор, фънк.
Янко: И поп. Фолклорът все пак е централна от тези линии. Затова този албум е естествено продължение на нашето развитие от самото начало. Ние видяхме сами от опит, че фолклорът е жив, има многовековна история, която се съхранява и предава, но той се и създава.
Концертната премиера на албума бе на 5 септември в Кино „Кабана“.
Singerprints е албум, който прави музикантите щастливи
Янко: Щастлив ме прави спокойствието и осъзнаването, че съм си на мястото. Всеки е важно да намери мястото си в този свят. Всеки идва с гени, впоследствие натрупва опит. В „Спектрум“ успях освен да се развивам, и да изявя част от себе си. Разбрах, че родопският ми корен е и ще продължава да бъде двигател за музиката, която ще пиша от тук нататък.
Боряна: Singerprints е много различен албум и за нас като група, и за звуковата картина в България. Изключително щастлива съм, че участвам в него. Смятам, че има много оригинални идеи, разработени по много интересен начин. Мисля, че този албум ще остави следа.
Константин: Този албум ме прави щастлив със свободата да експериментирам с вокалните мелодии, с факта, че моите колеги се съгласиха на това. Работата ни винаги е била фокусирана върху това групата да звучи в записите, както звучи на живо, и обратното. Но тук имахме свободата да направим каквото искаме, както искаме, да бъдем смели да добавим гласове и други звуци. Щастлив съм, че се обърнахме към корените си, към това, което ни определя като хора, като личности, като култура, и му придадохме този нов облик, който нас самите ни вълнува, трогва ни и с който се идентифицираме.
Даниел: За мен е удоволствие да съм част от такава уникална в много аспекти музика. Винаги съм харесвал акапелното пеене, още от малък. Това е първата музика, в която участвам и бива издадена. Това е също много важно за мен – да се случи по такъв начин с моите колеги, да изпълня тази красива музика. Приемам го и като начин за опознаване на фолклора от първо лице и то, позволявайки да премине през теб и да бъде преработен и обновен.
Весела: Обичам да си мисля за моята душа, че е доста космополитна. От малка усещам, че музикално принадлежа на света. Макар че през целия си живот съм поставяла джаза на пиедестал, през последните години, особено когато отидох в САЩ, започнах да изучавам световната музика, в това число и Балканския фолклор. Разбрах, че е много важно те да съществуват и да се развиват, защото вливат нова сила в джаз музиката и се получава много интересен диалог. Затова те трябва да имат също своя път и да има сливане. Много се радвам на решението на авторите и на аранжорите да оставят пространство за импровизация. Не мога да си представя да пея музика, в която да няма поле за импровизация. Това определено ми помогна да се изразя максимално добре с изразните средства на джаза.