„Коледни истории за брас и глас“ ни поднася сдружение „Брас перспективи“ с вокална група „Спектрум“ и петима тромбонисти – проф. Атанас Карафезлиев, Димитър Стоев и Кирил Михайлов от Симфоничния оркестър на БНР, Петър Каракашев от Софийска филхармония и Емил-Джордж Атанасов от Софийска опера и балет. В албума звучат любими български и старинни северноевропейски коледни песни в нови, модерни и атрактивни аранжименти за пет тромбона и пет гласа. „Коледни истории за брас и глас“ разказват девет песни – три български, две финландски, две нидерландски, датска и немска. Аранжиментите са на Константин Бейков и Даниел Николов от „Спектрум“ и Емил-Джордж Атанасов. Съавтор на един от аранжиментите е Янко Янков от вокалната формация. Те разказват в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ заедно с инициатора на проекта – Кръстина Денчева.
„Коледни истории за брас и глас“ слушаме в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ на 22 декември от 19 ч. с повторение на 25 декември от 14 ч.
Снимка:
Весела Илкова
От ляво надясно: Кирил Михайлов, Емил-Джордж Атанасов, Димитър Стоев, Калоян Горчев и проф. Атанас Карафезлиев преди премиерата на албума в „Пространство 108“ на 4 декември
Кръстина Денчева: Идеята се появи в специален за семейството ми ден. На Коледа по стар стил тази година гледах по телевизията хубави празнични изпълнения. Имам възможността да работя с прекрасни инструменталисти тромбонисти и вече трета година – със „Спектрум“. Съчетанието от пет тромбона и пет гласа е нещо, което не се се среща и не мога да си представя, че някой ще направи в коледната музика. Има много варианти за брас и за вокални формации, но точно такова съчетание няма. Концепцията за музиката е, че това не са песни, а музикални картини, които виждате, докато пътувате две седмици преди Коледа. Тръгвате от България, отивате колкото се може по́ на север и се връщате обратно у дома. Със „Спектрум“ и Емил-Джордж говорихме, че ни трябват музикални импресии, в основата на които да са старинни коледни песни от любими наши северни страни. Всеки от екипа има отношение към някоя от тях. Първоначално аз поех удара да избирам репертоар. Бях събрала над 100 заглавия със съдействието на колеги от Академия „Сибелиус“ от Дания. Даниел Николов от „Спектрум“ е основният аранжор в този проект. Той съдейства за избора на нидерландските песни. Емил-Джордж събщо избра нидерландска песен и така се оформи германската ни концепция.
Константин Бейков: „Чудна звезда грее“ ми е позната от заниманията на майка ми с малки деца до 3 години. Тя звучи като коледарска песен, но е на Добри Христов. За нея отдавна имах идея как да звучи, изпълнена от гласове с преплитане на вокалните партии като камбанки, като свръхестествен елемент, какъвто момент е раждането на Христос. Така се и получи. Много съм щастлив, че колегите ми влязоха в тази вълшебна история, за която се разказва тук, и оставиха нещо от себе си. Всеки има малко соло, всеки по свой начин усети и представи историята, която разказва тази песен.
Посланици приветстват публика и музиканти
Кръстина Денчева: С Дани избрахме O Tannenbaum като пилотен сингъл. Тя е от 16 в., но е най-популярна във варианта си от 19 в. Германска песен, O Tannenbaum единствена в Европа има текстове на всички европейски езици и е най-разпознаваема. Нашата гледна точка е различна, песента е нова като звучене, но всеки ще открие нещо познато в любима коледна класика. Изборът ни донесе късмет и се оказа много правилен ход.
Даниел Николов: Това е един от двата аранжимента с петте гласа и петте тромбона заедно през голяма част от времето. Докато я аранжирам, се опитах да запазя мелодията. Макар да е леко променена – понякога се движи по-бавно или по-бързо, слушателят лесно ще я разпознае и ще я следва. Това, което се случва около нея, е украшение и разгръщане на възможностите, които тя дава. Така можем да представим нещо ново. Колкото по-популярна е една песен, толкова повече позволява да се отдалечиш от оригинала.
Емил-Джордж Атанасов: Тромбоните в албума се употребяват в различни стилове и създават разнородни настроения. Две заглавия са в мои аранжименти. Velkommen igen, Guds engle små е първата, която аражирах и на която обърнах особено внимание, а другата е O Herders laat uw bokskens en schapen – единствената в аранжимент за пет тромбона. Тя е традиционна нидерландска песен, доста е празнична и в нея има много дух. Тромбоните звучат благородно и могат да покажат своята мощ и лиричност. Пиесата се състои от две теми, които постоянно се повтарят. Предизвикателството при аранжирането беше как да е достатъчно дълга, но да няма никакви повторения, в темите винаги да се казва нещо ново.
Пеят „Спектрум“: Ивелина Цонева (замества титуляра Боряна Йорданова), Даниел Николов, Весела Морова, Янко Янков и Константин Бейков
Константин Бейков: Характерен за този албум е мостът между старата музика и традиционния начин, по който са изпълнявани тези пиеси. В нидерландската пиеса за тромбони Емил е запазил ренесансовия звук и браса, който винаги се свързва с коледните празници. Интересен е начинът, по който е направена следващата нидерландска песен. Тя е от същото време и носи същия характер, но в албума звучи в елегантен джаз аранжимент. Тук е много силна връзката с джаза с хармонията, с раздвижения бас, с импровизациите. Всички тези елементи присъстват в ренесансовата музика.
Даниел Николов: Неслучайно голяма част от джаз музикантите по-късно в своята кариера се обръщат към старинната музика и си позволяват да я третират, да я променят и да я използват за основа за създаване на нова музика. Това се случва и в този албум, така му подхожда и заглавието. Всяка една от песните, които аранжирах, я гледах като тема, която може да приеме съвсем нов, различен облик. Подобно на O Tannenbaum, в Hoe leit dit kindeke запазвам мелодията, като си позволявам да я променя чисто интонационно и ритмически. В оригинал тя е в ¾, но реших да я направя в суингиран валс – джаз валс. Тук има само два тромбона. В албума не използваме еднакъв състав и това дава разнообразие. В някои песни преобладават тромбоните, в други – гласовете, на трето и четвърто място те са поотделно, а всичко това е обединено от концепцията и от съдържанието. Hoe leit dit kindeke е специална и защото я свързвам с мое хоби от изминалата година. Докато съм в Нидерландия, реших да уча тукашния език. Това в тази песен ми помогна, тъй като в нея изпълнявам солото и повечето текст е при мен. Предизвикателство в целия албум е, че никога не сме пели на тези езици. Hoe leit dit kindeke описва обстановката на Рождество Христово – навън, в студа, в яслата детето лежи. Така започва Той своя земен живот.
Кръстина Денчева: Velkommen igen, Guds engle små за мен е с един от най-светлите текстове в албума. Заглавието буквално се превежда като „Добре дошли, малки ангели Божии“. Текстът е за това, че през двата дни на Коледа отваряме вратите на домовете си за добротата и за светлината, а с помощта на малките ангели, които слизат по Божия воля, всичко това се случва през цялата година.
Емил-Джордж Атанасов: Аранжирах песента в най-топлите дни на август, докато бях на турне с операта във Видин и коледното настроение бе далеч назад в съзнанието ми. Тук женският глас е много чувствителен и слушателят лесно го запомня, той много точно докосва отвътре, докато тромбоните съдействат това да стане максимално ефективно и със страст. Но те все пак имат и солов момент, в който светлината е в тях и те показват своите възможности. Най-много ми харесва, когато те изчезнат и се появяват другите гласове.
Константин Бейков: В албума са много важни ролите на гласовете и на тромбоните и като ансамбъл, и като солисти. И в двете тромбонови пиеси Емил-Джордж има виртуозни линии, с които изпъква като соло. Те са трудни и звучат впечатляващо, допълват иначе лиричния характер на всичките пиеси с по-бляскава празничност, като камбанки или звезди. С Кирил Михайлов и Емил-Джордж си говорихме, че тромбонът е много близък до човешкия глас. Те, като инструменталисти, трябва да пеят, а ние от „Спектрум“ трябва да звучим като инструменти. Връзката стана бързо и се получи нещо общо и красиво.
Янко Янков: Може би имам две-трети заслуга за аранжимента на „Зимна песничка“. Но без помощта на Косьо и заключителната му работа, този аранжимент нямаше да е факт. Изходих от темата на песента и я обърнах обратно. От там започва възходящ арпеж, който се появява на доста места в песента, а също и накрая. Той създава асоциация за зимна атмосфера, къщички, пушек от комините. Косьо даде идеята аранжаментът да е в 7/8. Това и направихме. Получи се интересна пиеса с джазова хармония на места.
Константин Бейков: От една страна е сменена концепцията на оригиналната песен. Тя обикновено се изпълнява жизнерадостно и бързо, а при нас е доста замечтана в духа на целия албум, с приятен носталгично-празничен характер. На това място като че ли има наслагване на най-много гласове. Върху арпежа в началото се случват много неща и той се появява тук-там през цялата песен. Янко дойде с доста завършена идея, а времето да направим аранжимента беше малко. Винаги при нас нещата се случват на ръба, в последния момент. Целия аранжимент оформихме за един ден. Нотите бяха готови, разпечатани и същия ден вечерта колегите бяха в студиото и записвахме всички тези гласове.
Кръстина Денчева: Най-ценното в аранжимента на Янко и Константин е, че превърнаха любима на милиони българи детска песничка в елегантна джаз пиеса за възрастни, които с любов си спомнят за тази песен от детството. Концепцията за рамка на албума е, че пътешествието започва и завършва в България. „Над смълчаните полета“ е в центъра, защото пътуваме точно преди Коледа, стигнали сме много надалеч и си мислим, че за празника ще си бъдем у дома. Това е лек носталгичен акцент.
Константин Бейков: Това се чува и в аранжимента.
Даниел Николов: Joulupuu on rakennettu е финландска детска коледна песен. Това е последният аранжимент, който направих, дори вече работехме от разстояние. От доста дълго време имах идея за рехармонизация, която не знаех как ще осъществя. Получи се по́ поп звучене, за разлика от другите ми аранжименти тук и с това тя се отличава. Рехармонизацията е много елегантна, песента е почти запазена. Има дял с наслагване на гласовете, които имат своя мелодична линия. Това се повтаря с влизането на следващия глас и за малко ни откъсва от темата. Всички традиционни песни, някои от които идват от фолклора, имат куплет, който се повтаря понякога десет и повече пъти. Работата на аранжора е така да го поднесе, че винаги да се случва нещо различно и накрая да се завърнем отново вкъщи към темата.
Кръстина Денчева: В албума имаме удоволствието да включим първата от „Пет коледни песни“, оп. 1 на Ян Сибелиус. Те са изключително емблематични за Финландия и за Скандинавия. Jo joutuu ilta е тук по препоръка на Академия „Сибелиус“, които ни казаха, че ако искаме Финландия да присъства в този албум, това е нашата песен. Ние я харесахме. С Дани изслушахме много нейни класически варианти, но имахме съвсем други идеи по този въпрос, подходящи за нашата концепция. Влязохме в процедура, в която финландското дружество за авторски и сродни права и наследниците на Сибелиус трябваше да ни позволят да й направим нов аранжимент. Щастлива и благодарна съм, че получихме това разрешение след шест седмици преговори.
Даниел Николов: Решихме напълно да преобърнем начина, по който звучи песента. Не защото не е хубава в своя оригинален вариант – тя си носи своето настроение. На мен ми бе интересно какво ще се случи, ако я направим в суинг аранжимент, тъй като имаме брас и джаз. Това бигбендово звучене бе цел на аранжимента. Има tutti chorus, където всички свирят заедно, и е хармонизиран при браса. Това бе предизвикателство. За първи път пиша за пет тромбона, а тук дори е в съчетание за пет гласа.
Емил-Джордж Атанасов: При нас предизвикателството бе как да звучим джазово и да постигнем този бигбендов звук. Не за друго, ние сме свикнали да участваме в по-различни стилове. Това ни даде тласък напред и ни зареди да подходим по по-интересен начин към самото свирене.
Кръстина Денчева с проф. Атанас Карафезлиев и Весела Морова
Константин Бейков: „Рождество Христово“ е една от най-добре познатите български детски коледни песни. Има я в хоров вариант, изпълняват я много вокални групи. Тя е на Добри Христов – един от хората, които, когато се възражда модерната българска култура, внасят импулс в различни сфери, включително в църковната музика. В тази песен, макар че тя е детска, има връзка с тайнството на църковната музика. Соловата линия, мелодията, се изпълнява от тромбон, текстът прозвучава съвсем за кратко в групата. През повечето време имаме солиращ инструмент – тромбона, и вокалната група, която е акомпанимент. Това обръщане на ролите е все по-интересно, все повече ни вълнува да правим такива неща, тъй като бягаме от традиционното третиране на инструментите само като акомпанимент и на гласовете като имащи солираща функция. Хармонията в „Рождество Христово“ е по-джазова, макар песента да звучи по-хорално и в това отношение – по-традиционно. Колкото повече се развива, хармонията се обогатява. В преломния момент, преди да се запее текстът, има малко „счупване“, в което се случва точно картината на раждането на Христос. Тя е странна и чудна, както и хармонията е странна, постоянно търсеща и не толкова уседнала категорично с каденца, завършва малко във въздуха. От традиционно звучаща песен се получи доста интересна композиция. Тя рамкира албума заедно с първата песен „Чудна звезда грее“. И има хитро намигане – ако някой харесва албума толкова много, че би го слушал, повтаряйки го много пъти, чисто музикалната връзка между двете песни е много гладка и като че ли няма прекъсване.
Кръстина Денчева: Създадохме и диск, който е специално с благотворителна образователна кауза. Продуцентът – сдружение „Брас перспективи“, в което участваме с Емил-Джордж и проф. Атанас Карафезлиев, поставяме началото на стипендиантски фонд за талантливи ученици и студенти от семейства в неравностойно положение. Бихме искали чрез този албум, който се разпространява чрез дарения, да подпомогнем в три насоки талантливите деца на България, занимаващи се с медни духови инструменти. Едната е да ги поощрим да участват в музикални академии и майсторски класове, да сравняват уменията си с тези на колеги и да се срещат с родни и международни преподаватели. Ще покриваме техните такси и някои директни разходи. Другата линия е да създадедем фонд за инструменти, които талантливи деца да ползват в обучението си. И да имаме възможност да купуваме качествени консумативи за тези инструменти, за да могат те да живеят максимално дълго. Бих искала да благодаря на Национален фонд „Култура“, които подкрепиха нашия концептуален албум в програмата „Публики“ с акцент върху развитието на дигитални публики и международна аудитория. Концепцията на този албум е популяризирането на българските музиканти извън страната, и то в тези северноевропейски страни. В Нидерландия е европейският център на брас музиката, а в Скандинавия много добре разбират от поп акапела музика. С нашите „Коледни истории за брас и глас“ бихме искали да пожелаем на слушателите на Джаз ФМ Честито Рождество, прекрасна, изпълнена с хубава музика, смели идеи и много пътувания 2022 година и непременно да слушат любимото ни радио!
