Вокалистката, вокален педагог и организатор на множество музикални събития, съхраняващи наследството, Румяна Коцева и дългогодишният композитор, джаз артист, включително в ЕОБРТ, създател и ръководител на Софийския диксиленд Стефан Славов получиха най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ – с предложение на Jazz FM. Нашите номинации бяха одобрени от оценителната комисия и на 20 май двамата получиха наградите си на церемония в Балната зала на Двореца – Национална галерия. Още един джаз творец бе отличен при това връчване на наградите – композиторът и пианист Любомир Денев, който сега получи най-високата степен на „Златен век“, след като за първи път стана лауреат на отличието през 2021 г. по предложение на Jazz FM. Неговата номинация сега направи Националния музикален театър, на чиято сцена са поставени негови произведения. „Бъдете здрави, продължавайте да творите! Културата, създаването, талантът, сърцето и душата освен че не търпят граници, не са зависими от времето, възрастта и мястото, а са израз на творчески процес, който всеки един от вас го носи и който осмисля не само работата му, но и битието му. Бъдете здрави, бъдете креативни, нека вашите семейства да ви обичат, подкрепят и да се гордеят с вас.“ – обърна се към носителите на наградата министърът на културата Евтим Милошев. „Златен век“ се връчва два пъти годишно – в навечерието на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука и писменост и на славянската книжовност, и на 1 ноември – Ден на народните будители.
2022 г.: Маестро Антони Дончев и Маргарита Радинска със „Златен век“ от Министерството на културата - Jazz FM
„За мен е голяма чест и с голямо вълнение приемам това признание в навечерието на светлия български празник на духовността, просветата и културата. Последното нещо, което мисля, когато пиша, е наградата. Но едно такова признание от обществеността е като огледало, в което ние се отразяваме, проверяваме своята същност и своята дейност – дали сме докоснали сърцата и душите на хората, дали сме били полезни за обществото, дали нашите усилия – моите специално са вече може би 60 години упорити труд в попрището на музиката – не са били напразни. И тази награда ни дава още едно доказателство.“ – каза Любомир Денев, който получи „Златен век“ – огърлие.
Номинирахме Румяна Коцева за големия ѝ принос към развитието, съхраняването и популяризирането на българската музика и на стойностните световни песни, за големите ѝ успехи като вокалист, вокален педагог и организатор на културни събития от голяма величина. Предложихме Стефан Славов за огромния му принос към развитието и популяризирането на българската музика и за големите му успехи като композитор, инструменталист и музикален деятел.
Отбелязваща през 2025 г. 45 години творческа дейност, Румяна Коцева е изтъкната вокалистка, направила незабравими в своите изпълнения песни на някои от най-големите ни композитори и текстописци. Като вокален педагог тя изведе многобройни ученици до върховете в изкуството. Румяна Коцева активно популяризира културното наследство и се грижи за развитието на младите таланти като организатор на културни събития с образователен акцент и целящи да разширяват публиките. Сред тях е и създаденият от нея фестивал с конкурс за изпълнение на джаз стандарти и български и световни евъргрийни Evergreen Fest Sofia.
Румяна Коцева пее от дете, завършва 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“, в чийто хор участва в продължение на пет години. Образованието си продължава със специалностите „Културознание“ и „Музикознание“ в Лайпцигския университет, където пее в хор, специализиран в изпълнение на произведения на Й. С. Бах, а също така ръководи певческа и танцова група от български студенти, с която са включени към многонационалния университетски „Ансамбъл за солидарност“. Магистратурата ѝ е по „Поп и джаз пеене“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. В първите си професионални занимания е специалист в международния отдел на дирекция „Музика“ към Комитета за изкуство и култура (1978 г. – 1979 г.), солистка на група „Детелини“ с ръководител Юри Ступел (1979 г. – 1980 г.) и солистка на оркестър „Формула 6“, с който работи предимно в Скандинавските страни (1981 г. – 1985 г.)
В продължение на 15 години – от 1985 г. до 2000 г. – Румяна Коцева е солистка на Ансамбъла на Строителни войски. Прави записи за БНР, БНТ и „Балкантон“. Още с дебютния си албум „Водопад“ (1987 г.) се откроява на музикалната сцена с големи хитове – „Непознат“, „Водопад“, „Попътно настроение“, някои от които са филмирани от БНТ. Следва втори албум – „Милиони мигове“, от който шлагер става едноименната песен. Дискографията ѝ наброява общо седем албума. От самото начало до нея са Румен Бояджиев и Даниела Кузманова. За скоростно набралата популярност вокалистка песни пишат Александър Бръзицов, Зорница Попова, Митко Щерев, Константин Цеков, Мария Ганева, Асен Драгнев, Матей Стоянов, Евтим Евтимов, Живко Колев...
С огромен принос е проектът на Румяна Коцева „Вечните коледни песни на български език“, за който превежда 14 празнични класики от различни култури, като така пренася още по-близо до слушателя посланията им за празника. Излязъл през 2005 г., това е първият албум с коледни песни в България. Пяла ги с голяма любов в оригиналните им версии, Румяна Коцева иска текстовете им да докоснат всеки един слушател, достигайки до тях на родния им език. Чрез тези непреходни във времето песни тя ни приканва да гледаме към доброто, което предстои, а в пътя към него да проявяваме постоянство, да бъдем всеотдайни и да сме водени от вярата, че винаги има на кого да се осланяме. През 2024 г. по албума бе създадена концертна програма, изпълнена при голям успех в Шумен и в зала „България“ в София със Симфониета Шумен под диригентството на автора на новите аранжименти Славил Димитров, с гост солисти Васил Петров, Никола Попов и Таня Апостолова, с музикантите Цветан Недялков, Кристиян Илиев и Ивайло Звездомиров. Концертът бе заснет и излъчен от ТВ1 и предстои да бъде разпространен и по други канали. Вече са планирани изявите за тази година, за да достигне тази важна музика до още по-широки аудитории.
В кариерата си Румяна Коцева става носител на множество отличия, включително от „Златният Орфей“ и „Бургас и морето“, както и от конкурси в Сопот (Полша) и Росток (Германия). Присъдени са ѝ „Златна лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци и медал „За вярност под знамената“.
Румяна Коцева е утвърден вокален педагог със собствена школа към НЧ „Д-р Петър Берон – 1926“ повече от 15 години. В своята практика тя широко застъпва изпълненията на български шлагери и джаз стандарти. Сред нейните ученици, постигнали големи успехи, са звездата на операта и мюзикъла Никола Попов, Белослава Костадинова, продължила своето образование в НМУ „Любомир Пипков“, Елена Борисова, която бе приета да учи джаз пеене в Музикалната академия в Грьонинген, Нидерландия, и др.
През 2012 г. с ученици от класа си Румяна Коцева започва поредицата от концерти „Българските евъргрийни“, като за четири години проследява важни етапи от музикалното ни развитие от 60-те години на миналия век до първото десетилетие на този. Тя вдъхновява младите таланти с вечни български златни песни, които те пеят на концерти в присъствието и дори понякога със специалното участие на Мими Николова, Ирина Чмихова, Маргрет Николова, Маргарита Радинска, Лиана Антонова.
През 2019 г. Румяна Коцева основава фестивала за изпълнение на джаз стандарти и български и световни евъргрийни Evergreen Fest Sofia, на който е директор. В неговия конкурс израстват заедно млади таланти от цялата страна, които пеят на галаконцерт, на летен концерт с български златни песни и на есенен концерт с джаз стандарти. Постоянни членове на журито за вокалистката и вокален педагог Камелия Тодорова и програмният директор на Jazz FM Светослав Николов, а през годините като трети член са се присъединявали Васил Петров, Орлин Горанов и Васил Найденов.
Румяна Коцева е приела като мисия да запознае децата с песните на предишни поколения, да им разкаже за изпълнителите, да ги срещне с изкуството им, за да се помнят имената на най-големите ни певци, композитори и текстописци от началото на забавната музика в България. Така тяхното наследство остава живо и днес и се предават нататък като мост между поколенията. Това възпитава младите таланти в уважение към авторитетите и ги призовава към отговорност като продължители на традицията.
Румяна Коцева прие наградата с думите: „Аз съм изключително щастлива да бъда днес сред това съзвездие български културни дейци, които намират своето признание от Министерството на културата. Лично искам да благодаря на министерството, защото приемам това като признание за моя труд не само като певица вече 45 години, но и като вокален педагог на деца, които се развиват. Много от колегите лауреати днес бяха наградени за опазване на наследството в съответната област. Аз също се лаская от мисълта че това, което правя е опазване на богатото наследство на българската поп музика. С моите мащабни проекти „Българските евъргрийни“ и Evergreen Fest Sofia се старая да запозная най-малките певци в България, най-младите, с нашето прекрасно, богато наследство в поп музиката, да чуят имената на върхови изпълнители, каквито сме имали, на композитори, текстописци и аранжори и да се опитат да се равнят по тях, което не е много лесно. Моят списък с благодарности не е чак толкова голям, защото не винаги намирахме подкрепа, но искам да благодаря на хората, които в течение на годините ми помагаха най-искрено: моето семейство – съпругът ми Апостол, дъщеря ми Таня и съпругът ѝ Крис, без които нямаше да се справя. Благодаря ви! През годините се включиха няколко институции – НЧ „Д-р Петър Берон – 1926“ със секретар Светла Славеева, Столичния район „Триадица“ с кмет Димитър Божилов, медийна подкрепа ни предоставя радио Jazz FM в лицето на неговия програмен директор Светослав Николов. Наистина благодаря! Но най-голямата ми и искрена благодарност е към тези стотици деца, които се стичат и участват в нашите концерти и проекти, на техните родители, че ги подкрепят, на техните вокални педагози, които развиват талантите им. Сигурна съм, че сред тези деца от цялата страна има много такива, които ще развеят знамето на България на още по-високи европейски и световни форуми, както го направи Дара. Благодаря от все сърце! Честит празник!“
Днес на 90 години, Стефан Славов записа името си в българската музикална история като виден композитор, член на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, създател и ръководител на Софийския диксиленд.
Започнал да свири на инструменти още като ученик, в средата на 50-те години на миналия век Стефан Славов избира музиката за своя професия. Докато отбива военната си служба в Трудова повинност като музикант, сформира оркестър, с който свири както на военни празници, така и на забави. В годините си като войник преминава във Военно-сатиричния театър на Трудова повинност, където участва в спектакли с Енчо Багаров, Георги Парцалев, Лео Комфорти. След казармата преминава в цирка като член на оркестъра за спектаклите „Париж върху лед“ и „Феерия върху лед“, свири в бар „Астория“ с Лиана Антонова и Боян Иванов. През 1963 г. става част от групата на Емил Димитров. Той има изяви и в чужбина – в Израел като част от международен състав, а след това – в група на Ванко Пеев с концерти в днешната Република Северна Македония. При завръщането си формацията става първият оркестър на Лили Иванова – „Черните перли“. Междувременно проявява своите умения и като член на Мундхармоничен квартет „Брио“, с който е на турне в СССР като част от голяма българска група. Но това е и първата българска група след 1944 г., на която ѝ е позволено да пътува на Запад – в Германия, Швейцария, Франция. През 1968 г. Стефан Славов става член на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия и остава там в продължение на 30 години. Той пише за състава както инструментална музика, така и песни. Една от тях – „Раздяла“, в изпълнение на Васил Петров, е провъзгласена за Химн на новобранците.
Скоро след постъпването си в ЕОБРТ кани членове на оркестъра за сформирането на знаменития Софийски диксиленд. Съставът бързо изработва свой оригинален репертоар – авторски песни и пиеси на членовете му, както и техни аранжименти. От 70-те години нататък Софийският диксиленд често е на екрана на Българската национална телевизия, изнася концерти в Борисовата градина, пред Народното събрание, на пл. „Св. Неделя“… Групата става толкова популярна, че „Балкантон“ им предлага да запише тяхна плоча. Започват и турнета в чужбина – Унгария, Германия, Полша... В началото на новото хилядолетие Софийският диксиленд продължава съществуването си под ново име – „Дикси суинг“, което отразява разширяването на репертоара им.
Сред другите важни детайли в творческата биография на Стефан Славов е сформирането на група с Недко Трошанов, Симеон Щерев и Милчо Левиев за концерт на фестивала „Варшавска есен“ с Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Васил Казанджиев. Записва музика за филми, включително за почти всички детски филмчета на автори като Борис Карадимчев. Става член на Академичния тромбонов ансамбъл.
Получавайки отличието, Стефан Славов посочи: „Изпитвам особена благодарност към всички хора тук. Това е един от първите случаи, когато симфоничната музика, симфоничните музиканти и композитори, оказват внимание и на естрадни и джаз изпълнители. Дано да продължи така – и двете течения – класика и джаз – да се съединяват и да си помагат.“
През годините с предложение на Jazz FM с наградата „Златен век“ са били отличаване още такива ярки творци като Мими Николова, Маргарита Радинска, Недко Трошанов, Емануил Манолов – Бадема, Антони Дончев, Райчо Иванов, Огнян Видев и Димитър Русев. Jazz FM продължаваме своите действия за отдаване на обществено признание на големите авторитети в областта на джаза. По наше предложение почетни граждани на София станаха Мими Николова и Димитър Симеонов, а на Пловдив – Огнян Видев. По предложение на Jazz FM наградата на София за музика бе присъдена на ректора на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ проф. д-р Сава Димитров. Това са само част от инициативите, в които чрез утвърдената наградна система в България утвърждаваме приноса на значимите личности в изкуството.
