Трима видни джаз музиканти бяха удостоени с най-високото отличие на Министерство на културата – „Златен век“ по предложение на Джаз ФМ. Това са саксофонистът Емануил Манолов – Бадема, композиторът и китарист Огнян Видев и композиторът, тромпетист и бендлидер Райчо Иванов. Своите награди за яркия принос и трайната следа, оставена в националната културна история, те получиха в навечерието на 24 май – Деня на българската писменост, просвета и култура. Отличията им бяха връчени на церемония в Двореца от служебния министър на културата проф. Велислав Минеков.
В своите мотиви посочихме, че саксофонистът Емануил Манолов е водеща фигура в джаз музиката още от 50-те, когато е част от формации, с които обогатява музикалния пейзаж в страната. „Джазът на младите“ е прочут със своите матинета в София, препълващи зала БИАД. „Джазът на оптимистите“ има редовни изяви в София, в страната и в чужбина, осъществява редица записи в „Балкантон“ и Electrecord в Румъния. Емануил Манолов работи в Германия с групата на Леа Иванова и Еди Казасян, а след края на ангажиментите концертира с прочути местни музиканти. При завръщането си в България той става част от „Макове“ на Лили Иванова.
На Първия преглед на българските джазови оркестри през 1977 г. е в Бигбенд „Експеримент“, сформиран от Петър Славов. Многобройни са неговите изяви като солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия. Емануил Манолов е и в обособилия се в бигбенда „Софийски диксиленд“. Той създава и дълги години ръководи „Дикси суинг“ – група, с която изнася стотици концерти и има издаден албум. Емануил Манолов е бил ръководител на Джаз бенд на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, където обучава учениците и им предава любовта си към джаза, вдъхновявайки цяло ново поколение музиканти. Достойно признание за неговия принос бе концертът на Бигбенда на БНР през 2014 г. по случай 80-ата му годишнина. Наградата от името на Емануил Манолов получи съпругата му.
Огнян Видев свързва името си с джаз и оркестровата народна музика в България като композитор, солов изпълнител и член на разнообразни формации. Първите му професионални стъпки са свързани с ансамблите към Дом на народната армия, Пловдив, „Синьо-белите“ на Емил Димитров и групата на Лили Иванова. Той е в „Бели, зелени и червени“ още от преосноваването й в Пловдив от Веселин Николов през 1974 г. до 1989 г., като през част от времето е и ръководител на състава. С него той е в първите редици на българската музика и възпитава аудиториите с многобройни концерти, лектории и образователни цикли. С „Бели, зелени и червени“ Огнян Видев участва в първия ни джаз фестивал – в Ямбол (1974 г.), последвалия го в Сопот, в Прегледа на джазовите оркестри в София, както и на престижни международни форуми – в Рино (САЩ), „Нюпорт“ (Ню Йорк), Джаз фестивала в Прага, „Джаз джамборе“ във Варшава, „Джаз Ятра“ в Бомбай. Той е главна фигура в създаването на един от първите едно-джаз проекти – Фолк джаз бенд „Пловдив“, който записва албум в „Балкантон“ и изнася концерт в НДК.
Огнян Видев е съосновател на джаз трио с Йълдъз Ибрахимова и Теодосий Спасов, създател и участник в различни формации с Милчо Левиев, Веселин Николов, Симеон Щерев, Людмил Георгиев, Анатоли Вапиров, Румен Тосков – Рупето, Васил Петров, Борислав Ясенов, Георги Ангелов, Димитър Гаджонов, Евгений Гочев, Петър Петров, Дочо Панов, Петър Ралчев, Недялка Керанова, Ивелина Балчева, както и със световните музиканти Орландо Санчес, Георгий Гаранян, Давид Голошчекин, Алексей Кузнецов. С някои от тях, а също и самостоятелно, Огнян Видев популяризира в много страни по света българското изкуство, често в събития, организирани на правителствено ниво. С Конушенската група по забележителен начин представя българското музикално наследство в изява на първото издание на фестивала за световна музика в Хаапавеси, Финландия.
Огнян Видев има записи в БНР и издадени от БНР албуми (Vertigo, 2012 г., „Огнян Видев и приятели“, 1995 г.). С негово участие са Sad… A Little Bit 1 и 2 (БНР), както и издадените от „Балкантон“ „Дон Жуан“ на „Бели, зелени и червени“, едноименния на Фолк джаз бенд „Пловдив“, „Цигански песни“ на Иво Барев, „Илюзия за вечност“ на Йълдъз Ибрахимова. Огнян Видев свири в албумите на Теодосий Спасов в „Гега ню“ „Титла“ и „Братимене“, както и в записания на живо „Царска стъпка“ с Милчо Левиев, Георги Борисов, Стефка Оникян и с водещ Радой Ралин. Музикантът има записи в радио Пловдив с Иван Кунчев – Шекера, участия в БНТ, на Новогодишния музикален фестивал в НДК.
Огнян Видев е активен участник в културния живот на Пловдив с организирането на редовни джаз матинета и джаз срещи, със създаването на джаз клуб, като постоянно свири с местни музиканти и артисти от национална величина. На изпълнена от него музика свои блестящи постижения отбелязват Златните момичета от националния отбор по художествена гимнастика с треньор Нешка Робева, а Диляна Георгиева става световен шампион през 1985 г. във Валядолид, Испания. В Ямбол Огнян Видев организира джаз фестивала „Златната Дияна“, за страната и за света открива таланта на Иво Папазов и популяризира неговото изкуство.
Той участва във филма за „Бели, зелени и червени“ „Една безкрайна мъка“ (сценарист и режисьор Христо Ганев, 1979 г.), за него е заснет филмът „Дъждовен ден“ (сценарист и режисьор Андрей Чертов, 2013 г.). За живота и изкуството на Огнян Видев се разказва в книгите „A Love Supreme – Веселин Николов и неговите „Бели зелени и червени“ от Владимир Гаджев, „Изчезващата памет – Срещи по пътя“ на проф. Аксиния Джурова, „Срещи с имена на джаза“ на Вера Грозева, „Приятели мои“ на Людмил Станев. За развитието на музикалната сцена разказа в „Джаз истории“ по Джаз ФМ. Свидетелства за неговите постижения са присъдените му Почетен знак на Пловдив и Наградата за цялостен принос на „Пловдив джаз фест“. Неговият образ, запечатал миг от концерта му с Йълдъз Ибрахимова в Кукления театър в Пловдив през 1985 г., е на керамично пано, изработено от Анастасия Кметова, което е притежание на Художествена галерия – Пловдив. През 2021 г. Огнян Видев празнува 75 години.
Приемайки наградата, Огнян Видев каза: „Благодаря за всичко. Моето верую за джаза, е че той е голям океан, в който се вливат различни култури. Първо човек трябва да има суинг в живота, след това да го пренесе в музиката. Тогава се появява магията на джаза.“
Райчо Иванов не можа да присъства на церемонията и аз имах честта да приема отличието му и да поднеса към Министерство на културата и публиката неговите думи на благодарност: „Всичко, което имам, го дължа на джаза и аз му дадох всичко от себе си. Радвам се, че той получава такова признание чрез моята награда. Щастлив съм, че с усилията – моите и на колегите ми, българският джаз зае полагащото му се място в света. България се е доказала като държава на музикални таланти, която е заставала с достойнство в оперната и симфоничната музика. Ето, че и в тази сравнително нова област за европейския континент, каквато е джазът, България е на почетно място.“
Райчо Иванов е първопроходник на фюжън музиката в България и внася у нас фламенко културата. В богатата си кариера той е издал осем албума и е изнесъл многобройни концерти у нас и по света, работейки с над 50 музиканти. Райчо Иванов основава собствен рок джаз оркестър, с който обогатява културната среда и въвежда в нея неприсъствал до момента жанр. В репертоара на състава са негови оригинални композиции и образци от световната музика, като по този начин прави България част от глобалната фюжън сцена. Неговите четири албума, издадени от „Балкантон“, са първите в този жанр. Сред албумите му има и концертен от 15-ото издание на най-престижния европейски джаз фестивал – North Sea в Холандия, на който Райчо Иванов свири с групата си през 1990 г. Успехът им е толкова голям, че нетипично за фестивала, публиката ги вика на бис. Голямо признание за него е и написаното в писмото от ръководителя на критиката на джаз стожера – американското списание DownBeat – Хауърд Мандел: „Радвам се, че българският джаз е на такова високо ниво.“
Райчо Иванов свири с оркестъра си на създадените от него джаз лектории в Дом на културата „Лиляна Димитрова“, провеждащи се два пъти седмично пред препълнена зала. Сред гостите е прочутият музикант Ренди Брекър, който свири с групата си и с българските си колеги цяла нощ. През 1985 г. той създава към Столична община първия в столицата щатен джазов оркестър, който съществува и до днес – Джаз формация „София“. Райчо Иванов дълги години води собствени джаз рубрики по Българското национално радио и Българската национална телевизия, както и на специализирана програма с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, на който е солист. Той също така подготвя млади артисти за музиката. През 1968 г. и 1969 г. преподава „История на джаза“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
Сред другите наградени...
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, която празнува 100 години от създаването си. Наградата прие ректорът проф. Сава Димитров:
Кирил Дончев:
Виктор Чучков:
Виктор Чучков, Огнян Видев и съпругата на Емануил Манолов – Бадема:
Елена Драгостинова, директор на музей „Борис Христов“:
Зафер Галибов:
Обща снимка на отличените с министъра на културата проф. Велислав Минеков:
Огнян Видев след връчването на наградите:
Снимка за спомен на екипа ни с Огнян Видев – Светослав Николов и Владислав Мирчев:
След церемонията имахме приятна среща с Мими Николова, носител на „Златен век“ от миналата година. Тя току-що бе завършила репетицията за церемонията по връчването на „Аскеерите“, на която изпълни със симфоничен оркестър под диригентството на Максим Ешкенази песента „Замълчи, замълчи“ в аранжимент на Славил Димитров.
С Огнян Видев ги свързва дългогодишно приятелство.
За нас с колегата Владислав Мирчев бе чест да застанем до тях
Снимки: Владислав Мирчев
