Три концерта в проекта „Фонограф“ на варненски джаз деятели описват историята на джаза в неговото хронологично развитие през десетилетията. Инициаторът Антоанела Петрова разказва: „Връщаме се към началото през 20-те и 30-те, когато това е била популярната музика и се е слушала навсякъде. Концертите представят три отделни периода – суинг ерата, Motown, соул и госпъл музиката. За нас е много важно да се носи памет и младите хора да знаят как живият звук се е развил във времето, още повече в години, в които изкуственият интелект все повече застрашава творчеството на артиста. Много е важно да се говори за тази хронология, за тези стилове и те да бъдат достъпни до хората.“ Проектът се реализира с подкрепата на фонд „Култура“ на Община Варна и на ЕС по NextGenerationEU, част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Jazz FM е медиен партньор.
Първият концерт е на 16 януари, когато ще чуем V.S.O.P. – Varna Swing Orchestra Project. „Популяризираме суинг музиката поради общия интерес на всички.“ – отбелязва Нейчо Петров – Реджи. Формацията е създадена преди 12 години, а от миналата репертоарът им е с оригинални произведения, аранжирани от Страцимир Павлов, който е на пианото. В състава са още: Валери Ценков – барабани, Джанер Каптан – контрабас, брас музикантите Нейко Бодуров, Димитър Льолев и Вили Стоянов, вокалистите Антоанела Петрова и брат ѝ Нейчо Петров – Реджи. Създаденият от тях двамата и посветен на баща им Roger That Project, от който е издаден албумът Papa Told Me, ще е акцентът на февруари. Третото събитие през март е със заглавието Call of the Soul и в него ще се представи Розалия Желязкова с госпъл и песни от ерата на Рей Чарлз, Арита Франклин, Ета Джеймс.
Всички събития са в ново място за джаза – Campus 90. Пространствата Антоанела Петрова обвързва с характерните черти на жанра: „Джазът има нужда от дом, има нужда да се осигури интимност в отношенията между музикантите и публиката. Затова и местата, на които свирим, са малки храмове на запазване на тези взаимоотношения. Campus 90 са отскоро домакини на такива събития и са изключително отзивчиви и съдействащи във всяко нещо, което това трябва да се случи там. Не мога да не спомена Varna Jazz Days – фестивала на Нейко Бодуров, който също разработи тази сцена. Тук имахме госпъл концерт.“ Тя произнася с уважение и името на джаз бар, който се утвърди през годините – La Cachette.
Варна е град, в който има специална любов между многобройните почитатели на джаза – артисти и слушатели. На тях им е приятно да са заедно, близки са си, задружна общност. Питам двамата събеседници за измеренията на обичта на Варна към джаза. Антоанела Петрова отговаря: „Музикантите тук сме като семейство, защото сме по-малобройни, познаваме се много добре, работили сме много дълги години заедно: това са около 16 – 17 години. Сбъднали сме много проекти и много музика сме изсвирил заедно. И макар че сме различни хора с различни търсения и в различни музикални траектории ни е ставало интересно да се движим, успяваме да запазим основата на приятелството и любовта помежду ни. Публиката ни възприема като неформално семейство.“ Нейчо Петров продължава: „Джазът е среда на свободното мислене и на откритата емоционалност. Това създава много специални взаимоотношения. Публиката е със специфични интереси. Както джазът е полет на емоциите, така го възприема публиката. Гладът на хората във Варна за тази музика е силен, защото тя създава комуникация на друго ниво, по друг начин. Имаме и Международния джаз фестивал, случват се много концерти с гостуващи музиканти… Радваме се, че има колаборация между софийски и варненски изпълнители. Публиката е въвлечена, което може само да ни радва. Тя ни приема винаги по много радушен и хубав начин.“
