В трите дни на Blagoevgrad Blues & Jazz Fest шест концерта проследиха развитието на джаза – от блус музиката през класическото звучене до соул-фънка, представиха любими и нови имена, популярни, специални и скорошни проекти. Възобновеният след двегодишно прекъсване фестивал събра в шестото си издание благоевградската общественост около интересната музика, представена от значими артисти.
Община Благоевград възражда „Благоевград Blues & Jazz“
Основните концерти се проведоха в стилната атмосфера на подходящо оформената зала „Орфей“, намираща се в парк „Македония“ на територията на бивше поделение. Суровият пейзаж от военното ежедневие бе смекчен от белия воал, с който бе покрит таванът. Осветен от прожекторите от сцената, той създаваше усещането за трептене на залата в унисон и свързваше артисти и публика в хармонично преживяване. Благодарение на брилянтното озвучаване чухме всеки детайл в музиката и се насладихме на цялата й прелест. За дошлите бе предвидена възможност да танцуват най-отпред, да използват достатъчното на брой столове или, когато имат нужда да обсъдят ставащото, да направят това на питие в бар зоната най-отзад. Пред специалната стена за снимки често заставаха семейства и приятели от няколко поколения, за да запазят спомена от преживяното вълнение. Фестивалът бе безупречно организиран от Sofia Blues Foundation на Васко Кръпката и Община Благоевград.
Началото на Blagoevgrad Blues & Jazz постави местната джаз гордост – Бигбенд Благоевград с диригент Борис Янев – единственият общински голям джазов оркестър у нас. Той представи програма, посветена на 85-ата годишнина на Милчо Левиев, два пъти гостувал на форума със своята съпруга Вики Алмазиду. Солисти на състава бяха нейните ученички Елия Тодорова, Валерия Василенко и Яра Ходкевич. „Без блус няма джаз.“ – припомни думите на Милчо Левиев Вики Алмазиду при откриването на концерта. И продължи: „Най-важната задача на педагозите, а за мен – цел, е грижата за хората, идващи след нас. Те са новите майстори и от нас зависи да им направим място на сцената.“ „Тя ни даде криле и ние продължаваме да летим.“ – започна с благодарност Елия Тодорова. В следващите моменти оценихме богатата звучност на оркестъра, качественото му музициране в различни направления на джаза, уменията на трите дами, които от целия репертоар на бенда бяха подбрали нови за тях заглавия, предизвиквайки се за силна изява.
Публиката изрази радостта си с аплодисменти, включително в съкровения момент след интродукцията на Over the Rainbow, както и с танци на Big Spender и Just the Two of Us. С темата за предизвикателството и разширяването на границите започна сутрешното ни кафе на следващия ден с Вики Алмазиду, Борис Янев, Яра Ходкевич и Стю Иванов – ученик на Милчо Левиев. Споделянето на спомени и впечатления прерасна в интервю, което можете да чуете в плейъра под основната снимка. Там са публикувани и другите аудио материали към тази статия.
Вече раздал много автографи и снимал се с почитатели, дори и деца, на сцената за втория концерт излезе Васко Кръпката с „Подуене блус бенд“. Той започна с музика от чисто новия си албум „Не се продава“. Първа бе песента – тъжна констатация за пропуските ни като общество – „Нова история БГ“. Отбелязваща провалите ни, тя бе заредена с надежда. Както музикантът коментира по-рано в студиото ни, надеждата е единственото, което може да даде на своите слушатели.
Следващите песни озариха със светлина. Те са за стените в нас и около нас – разбивайки ги, ставаме все по-силни, става ни все по-светло. На всички ни бе леко – дете ръкопляскаше на раменете на своя родител, двойка влюбени се бяха прегърнали, екраните на телефоните светеха, хората танцуваха.
Вечерта продължи с импровизирана музика на джемсешън в клуб „Балкантон“, както се случи и през следващите два дни. Тези срещи бяха с тона на чистата радост от това, че сме заедно – събрала ни е музиката, разговаряме за нея и тя става основа за обсъждане на важните за всеки един теми от живота.
По-рано в първия ден на фестивала като съпътстващо събитие в „Американски университет в България“ (AUBG) се откри изложба за музиката, затваряна в лагери по времето на комунизма. Васко Кръпката разказа за забраните и тяхното преодоляване, изпя песни-химни. Изложбата е част от проекта Remember на изследователите арх. Александър Генчев и арх. Иглика Люцканова. Текстове и фотографии дават сведения за концентрационни лагери в България (Белене), Румъния, Албания, Хърватия и Източна Германия през съдбите на затваряните в тях джаз музиканти. „Те са били арестувани, репресирани, преследвани и убивани. В откриването на изложбата участваха студенти от десет държави. Това е най-продуктивният начин, по който можем да разказваме историята и да привличаме към нея нашите студенти. Те нямат екзистенциалния опит и тя се предава изкривено чрез поколенческите разкази.“ – отбелязва в интервю за Джаз ФМ преподавателят в AUBG проф. Евелина Келбечева. Мракът се е опитал да изгаси светлината, но само я отслабил, угасявайки нейни пламъчета. За да остане да ни води тя, трябва да знаем какво се е случвало, да преминем през пластовете на това до какво е довело то, да разберем как хората са се справили и в какво не са успели. „Аз съм абсолютно убедена, че това, което може да промени обществото, е образованието. Соцносталгията означава невежество, непознаване на истинската същност на един античовешки режим, който унищожи не само политическия елит, но и социокултурната тъкан на българското общество.“ – очертава перспективата проф. Келбечева. Изложбата ни дава знание за историята и поставя стандартите за осмислянето ѝ. „Чрез паметта за тоталитарното политическо насилие се измениха моралните ориентири и критериите, по които се разбира и оценява историята. Европа е мястото, където тя дълбоко влезе в съзнанието на хората и те вече имат моралното задължение да не допускат езика, символите, ритуалите и философията на политическото насилие. Това е нишката, която преминава през историята и в Европа е видима на всяко едно ниво. Аз го наричам хуманизъм.“ – изведе линията на развитие проф. Келбечева.
Проф. Евелина Келбечева
С различните си компоненти, от които изложбата е един, проектът Remember ни кани да опознаем историята чрез фактите и чрез емоцията. Тя показва силата на свободния дух в контраст с потисничеството. „За мен е важно да се знае, че свободата не е даденост. Ние много бързо свикнахме с нея и сякаш се успокоихме. Но събитията от последните седмици ни показват, че свободата трябва да се отстоява ежедневно. Чрез тази изложба се опитваме да разкажем на младите хора за това, което е било, за да знаят грешките и те да не се повтарят никога повече.“ – коментира Александър Генчев. На основата на наученото и почувстваното, изразяваме. В рамките на проекта е създаден музикален албум с песни от конкурс, в които млади музиканти споделят своето отношение към случвалото се в лагерите на комунизма. „Подходът чрез емоция те да съпреживеят това, което техните колеги са чувствали в онзи период, е много добър. Разчитаме на младите хора, на преподавателите, на медиите тази идея да се разпространи.“ – отбеляза Иглика Люцканова. Заключителното събитие по проекта на 19 и 20 септември в София ще разгледа темата през различни творчески форми. Столична община се включва с допълнителна четиридневна програма за репресираното изкуство по време на тоталитарния режим.
Арх. Александър Генчев и арх. Иглика Люцканова
В нашия разговор се заслушва проф. Кирил Кирков – преподавател по визуална комуникация в AUBG. Той живее в Аризона, както отбелязва, точно поради причините, за които разказва изложбата. След малко пред своите студенти той ще покаже филм, в който майка му разказва личната си история, свързана с липсата на свобода на пътуване и изразяване по времето на комунизма. Той кани двамата автори на проекта Remember да представят изложбата пред младежите и тримата се отправят към учебната зала.
Проф. Евелина Келбечева, арх. Александър Генчев и арх. Иглика Люцканова
С обаянието на ретро джаза втората вечер на Blagoevgrad Blues & Jazz откри румънската група Soul Serenade.
Тяхата изява бе обрана и изискваше внимателно вслушване, което се отплати с вникване в дискретния чар на музиката.
Своя проект Blues Brothers LIVE Tribute след това представи с „Брас асоциация“ Марчело Били Темпеста – едновременно енигматичен и разкриващ с песен, танц и усмивка цялата си любов към тази музика.
За нея, за вдъхновението, което му е дала, за историята на проекта музикантът разказа в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ.
Той още в началото на концерта си постави за цел да изведе хората пред сцената да танцуват и използва различни методи за убеждение.
Зарядът на изпълнението направи нужното и до края това се бе случило.
Отново свързани в музиката, още една вечер влезе в спомените ни като незабравима.
На пътешествие във времето и по света ни отведе в началото на третия ден на фестивала Живко Петров трио. Първо чухме пиеси от актуалния албум на JP3 Change the Way. Турнето с него оставя отпечатък, пренесъл се в пиесите от току-що записания предстоящ албум на триото.
Музика на съзерцанието, тя споделя впечатления от слънчева Аржентина, дъждовен Лондон, зимен Монреал, уютен Стокхолм. Вдъхновени от конкретни наблюдения, преживявания и осмисляния, пиесите са визуални импресии, които материализират вълнението на артиста и на свой ред одухотворяват слушателите.
Последвалият поглед към пиеси от предходни албуми на групата постави акцента върху диалога между артистите и въвлече публиката, вече разтворила се в музиката. Тя се включи с ритмични аплодисменти в едно от изпълненията и последваха възторжени коментари: „Много високо вдигнаха летвата!“, „Класа! Звукът така излиза, изляха си душата.“ Навели се в поклон, музикантите се изправиха, за да видят как цялата зала е станала на крака. Последваха автографи, благодарности и въпроси кога и къде ще свирят пак. Жадни сме за такива срещи.
Blagoevgrad Blues & Jazz завърши с концерт, който ни накара с нетърпение да очакваме седмото издание на фестивала догодина. На сцената в родния си град с чисто нов албум бе Константин Кацарски.
Музиката от The Sixth Finger на проекта му Koka Mass Jazz бе с пулса на живот, преливащ от радост. Със стабилен тон в широк диапазон – вокален и емоционален, Криста бе човекът отпред, който фокусира много богатата музикална картина, сътворена от любими артисти.
Сред тях още един в Благоевград бе у дома – китаристът Георги Янев.
Широко скроен, гледащ надалеко, реещ се, мечтаещ: Константин Кацарски подготвя Blue Fingers, различен от досегашните албуми на Koka Mass Jazz (първоначално албумът имаше друго работно заглавие)
The Sixth Finger е новият албум на Koka Mass Jazz. Първи сингъл е песен с Деси Андонова
Благоевград вдъхновява чрез и за изкуството. В слънчев следобед с директора на дирекция „Култура“ в Община Благоевград Силвия Домозетска се срещнахме с творците на града и техните произведения в къщи в старинния квартал „Вароша“.
Наслагвания от епохите създават култура и градят съвремие на творческо дръзновение. В къщи във възрожденски стил – една автентична, други – преустроени през социализма, младите таланти на Благоевград израстват чрез изкуството. Техните занимания са в редица школи – по музика, балет, театър, фолклор, грънчарство...
„Децата обичат сцената. Гледаме да имат повече изяви, да ги включваме в събития, за да усетят магията на сцената и емоцията от досега с публиката. Това ги мотивира.“ – казва за проактивната политика на общината към най-малките жители на Благоевград Силвия Домозетска.
Разглеждаме творбите на художници в проекта „Стаички“ на Сашо Стоицов. В една от къщите е изложбата на Александър Лазарков за средата, която деформираме със своите действия.
Творба на Александър Лазарков
Оформени от смачкани с мраморен блок релефно наредени метални листове, тези произведения нагледно показват дълбочината на въздействието ни върху света и ни призовават към отговорност. До края на изложбата те ще създават градивната атмосфера, в която се провеждат заниманията на театралната школа. Вече десетилетия я води актрисата Юлия Дживджорска, някои от чиито възпитаници имат внуци, както с гордост отбелязва тя.
Юлия Дживджорска, Светослав Николов, Силвия Домозетска
Поколения се изграждат в любов към творчеството. Разговарям с двама от учениците – Милан Паланкалиев от 8 клас и Радостина Иванова от 10 клас, когато в залата влиза дванадесетокласникът Мартин Пашалиев, наскоро спечелил конкурс-рецитала „С България в сърцето“ с „Борба“ от Христо Ботев. „Той отправя послание към будните хора никога да не спират да търсят, да бродят за истините и за тези неща, които осмислят нашия живот.“ – казва ученикът за завета на будителя и борец за свобода. Пред микрофона със своите реплики от подготвяния спектакъл застава и най-младият участник в школата – Косьо.
Така Благоевград изгражда.
Всички аудио материали по темата можете да чуете в плейъра под основната снимка.
