Излязъл през 2022 г., албумът „Не се продава“ на Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“ описва духа – наша сила и опора, който постоянно се среща с предизвикателствата на външния свят и крепне. Не е лесно, но само така има смисъл. Така е единствено възможно, убеден е Васко Кръпката.
Първо, не забравяйте да ми пожелаете да ми бъде трудно, защото на лесното всеки може. Когато стане тъмно, трябва да свикнеш с тъмнината и да се научиш да виждаш по-добре.
И да бъдеш източник на светлина.
На светло и на слънце е лесно – лежим на плажа и гледаме морето. Това също го умеем. Когато дойде пандемията, я приех като решение на природата. И моментално се захванах да върша други неща. Нощно време на китарата измислях песни. Моят живот е в песни – вървя по улицата, виждам нещо и си казвам: „Ей, това става за песен.“
Песните са живот.
В този момент се роди албумът. Лека-полека го записахме в студио „Рей“, бавно, без да бързаме, нямаме продуцент, краен срок. Ние сме си свободни, свободно летящи музиканти. Аз съм авторът, аз съм лудата глава, аз съм инициаторът, но свалям шапка на тези, които ми се връзват на щуротиите и ме следват вече толкова години.
Музикантите са: Краси Табаков, Mr. Smi (Смилен Славщенски), Николай Бакалов, Мишо Шишков, Георги Георгиев, Лина Шишкова и Ася Рачева. В албума са още Арнау Гарофе, Тодор Бакърджиев, D-r D (д-р Динко Владимиров), Боян Георгиев – Bonzy.
Снимка:
Светослав Николов
Албумът започва с „Да живея на пътя“. Това е класическата 12-тактова блус схема, към която се придържаме още от началото. Тематиката ни е много присъща, много вътре в нас. Ние живеем на пътя, на пътя виждаш различни хора и различни култури. Влизаш не като турист, а като част от живота, в самия живот, сред хората. На пътя се случват много интересни неща – това е импровизация. Понякога лягам под буса, поправям, продължаваме. Професията на автомонтьор много ми помага в това отношение. В буса е много весело, той е кемпер – има душкабина, хладилник, маса. Когато обаче пътуваш с мотоциклет, чуваш самия двигател много добре – обичам тази музика, усещаш миризмите, уханията на планината, на полето. Моето верую е „Мини бавно, да те видят всички“. Аз съм и по бавната музика и бавното свирене. Когато караш с 60 км/ч, разглеждаш, усещаш природата, духа те вятърът право в челото. Съвсем друг свят е. На две колела е доста по-опасно, много повече внимаваш. И много повече се подмладяваш. Аз съм на 63, като дам газ, ставам на 36.
Песента „Самотният вълк“ прави препратка към „Кучето на крайния квартал“. Как албумът „Не се продава“ отразява израстването на „Подуене блус бенд“ през годините?
Това е отново минорен блус, тематиката за самотния човек, за съдбите на хората, които остават сами. Не мога да им дам друга надежда и друго упование, освен че може да си сам, но си свободен. 33 години след създаването на „Подуене блус бенд“ виждам, че тематиките са същите, похватите са долу-горе същите, но музикантите са доста позадобрели. Много е важно да давам надежда, дори и в минорна песен. В „Самотният вълк“ се пее , че може да си сам, може да си на тъмно и на студено, но когато свикнеш на студа и в тъмното виждаш добре, виждаш, че мракът добре ти стои. И накрая можеш и да срещнеш някоя самотна вълчица. Любовта ще победи в крайна сметка, дори в минорния блус.
Никодим Янушев е мой приятел, който през 70-те, млад левент, див петел, решава да избере свободата и да избяга. Той минава границата в полунощ на Нова година, когато граничарите си казват „Наздраве“. Стига чак до Америка, живее там и след много години се прибира в България. Сега е бодър пенсионер на над 80-годишна възраст и е голям борец за свобода и демокрация. Той е тръгнал само с един компас в джоба си. Тази песен ме вдъхнови да му посветя „Старият компас“, с който не се отклоняваш от правия път.
Тази песен ни напомня, че трябва да имаме точните морални ориентири – да не се примиряваме с потисничеството, да уважаваме свободата и да се борим за нея. Какво е важно за теб като морални основи, за да бъдем стабилни в житейския път?
Имаме си герои. Сега постоянно чета за доброволци, които помагат на украинци. Дъщеря ми пълни буса с провизии и разнася из страната, където има нужда. Моите ориентири винаги са били музикантите от блуса, рокендрола и джаза, възрожденците на България. Във всяко време човек може да си намира такива ориентири, да има такива герои и да следва техния пример.
US Visa е лично преживяване. Когато бях малък, баща ми ходеше да взема от милицията открит лист за граничните райони. Когато падна Берлинската стена и България още не бе член на ЕС, чакахме пред посолствата на денонощни опашки за турнетата ни през 1995 – 1997 г. в Германия и Нидерландия. Сега имаме нужда от виза за САЩ. Наскоро изпях тази песен на мои приятели българи в Германия. Детето им, на 12 години, предположи, че „виза“ е банкова карта. Толкова бях щастлив, че този младеж не е чувал за визи и не е чакал пред посолства. Дано да е така и занапред! Тази песен се роди от изречението на стария индианец: „Земята не ни принадлежи, ние ѝ принадлежим.“
Преди да чуем Blues Rock Jazz, кой ти е най-първият спомен, който ти подсказа, че музиката ще бъде твоя съдба?
Когато чух за първи път Oh, Darling на „Бийтълс“. Бях на 6 години и все едно видях извънземно. До тогава, през 60-те, единствено Георги Минчев звучеше близо до моята същност, без да го разбирам, естествено, а след това Rolling Stones ме пратиха в блуса. Отдадох се на слайд китарата, на бавните емоции. Много ми е приятно да усещам магията на бавното свирене. Всичко е блус. Ходим, където ходим, все при блуса се връщаме. Иначе слушам много стилове. Всяка музика, която е от сърце и душа, която е с чисти помисли, е достойна за слушане – от класика до най-модерен джаз и хеви метъл дори.
Когато излязохме на пазара с първите три албума на „Подуене блус бенд“ – „Комунизмът си отива“, „Кучето на крайния квартал“ и „Нека бъде светлина“, се оформи хубав пазар на музика. Но в един момент дойдоха хора с бухалки и смениха всичко на пазара. Тази простотия хората не си я избраха, а пазарът им я наложи. Изминаха повече от 20 години и нещата се завръщат. Имал съм възможност да продам душата си на дявола, но както се пее в повечето класически блусове, всичко се състои в това да успееш да не си продадеш душата на дявола. Това се пее в „Не се продава“.
И ако отвсякъде ни залива „Мътна вода“, как запазваме своята сила и чистотата на душата си? Какво откри през годините за нашата устойчивост? Ние не само устояваме, но и продължаваме напред.
Много помага това, че съм пътуващ музикант. Обграждам се с готини хора. На концертите ни се струпва публика, която зареждам и тя ме зарежда. Много искам да си говоря с хората. След концерта сядаме и започваме – от къде тръгнахме до къде стигнахме. Хората казват: „Как съм се заредил от концерта!“ Но и аз се зареждам. От тази обратна връзка добивам енергия, нищо не може да ме уплаши в този живот. Колкото и да изсипват мътна вода, знам, че ще изплуваме. Ние сме устоявали в какви ли не робства и беди, вярвам, че и от сегашната ще излезем. В момента ситуацията е много сложна и страшна с тази война. Има всякакви хора, но вярвам в жилката на българина, неслучайно сме хилядолетна държава.
Със Спартак Генев се запознах в Града на истината – нашия „Удсток“ в началото на 90-те. За мен бе гордост, че съм там. Спарки – хипи, дългокос, „упадъчен“ и „неблагонадежден“ тип, абсолютен неформал, се втурна да гаси Партийния дом. Арестуваха го за подпалване на Партийния дом. Лежа два месеца в затвора, разбра се, че не Спартак е запалил Партийния дом, и го пуснаха. В затвора той измисли няколко песни, които изпълняваме, например песента за решетките в душата. С него минахме през годините, той свиреше с нас на конги, тарамбука, перкусии. Когато отлетя на небето миналата година, реших, че трябва да му посветя една красива песен и мисля, че „Недорисуван сън“ е най-красивата в албума.
Марио Събев – Буги Барабата, известна личност от нашето малко блус общество, измисляше песни. Той дойде през 90-те при мен, каза ми, че съм осъществил мечтата му – имам си група. „Имам песни, искам да ти ги дам да ги изпееш.“ Казах му: „Я си ги изпей ти, виж колко хубаво пееш!“ Изритах го с шут на сцената. Той стана легендарен и стана водещ на сутрешния блок на Z-Rock. Остана легендарен със своите лафове, като „отварям си едно кафе“ или „моето гадже ми каза, че сме двойка сексапил – тя е секси, аз съм пил.“ В „Както казва Буги“ цитирам негови лафове.
Зададен така, че да ни призове към действие парещ въпрос – „К’во става бе, хора“.
Това е въпросът, който тежи в целия албум. Това бе пилотната песен, която се завъртя. Чудно ми е как е възможно да живеем 33 години в свободна Европа и да милеем за сърпа и чука. Как е възможно да се избира да ни управлява чалгата, която дълги години възпитаваше децата в най-отвратителни неща и сега те да са в управлението на държавата? Как е възможно сега една част от хората в тази проклета война да нямат сърце за жертвите и да са така малодушни и да отричат тази агресия? Това е въпросът.
Какъв е твоят отговор?
Става това, че в началото на 90-те ченгетата се окопитиха и си свършиха мръсната работа по оплюването на целия ни живот, по създаването на едно мрънкофонско общество, което да не се зарадва на нещата, които има, което да се възползва от постиженията на Западната цивилизация и да я плюе от сутрин до вечер. Това свършиха ченгетата за шестица.
След въпроса „К’во става бе, хора?“ Васко Кръпката разказва „Нова история БГ“, но преди това в албума е поздравът „Честит рожден ден“.
Това е весела притурка към албума. Често свирим на частни партита и винаги има диджеи, които поздравяват рожденика с една стара естрадна песен. Никой не направи блус и рокендрол песен за рожден ден. Ако не аз, то кой и ако не сега, то кога? „Честит рожден ден“ е най-набързо измислената песен, може би за 10 минути. Надявам се да я пускат по рождени дни.
Албумът завършва с песен – констатация за пропуските ни и причините за тях „Нова история БГ“.
Е, тази песен ме мъчи много години. Тя е безкрайна, това е моят прочит на нашата съвременна история. Обичам историята, следя я. Прочитам я вече свободно, защото дълги години живяхме в пренаписана история. Сега човек има достъп до документи, с които да си формира мисленето си. Цялото ми семейство се интересуваме от история. В „Нова история БГ“ възпях нашата съвременна история, като, разбира се, има доста ирония към много от нещата, които ни се случиха. Както блусът набляга на черните клавиши, така и аз наблягам на тъмната страна на нашата история. В последните два куплета давам изход и той е ясен – щом е паднала Стената, ще паднат и те, но стената в душите е по-трудно разградима.
И ще бъдем свободни и неопитомими в своя дом – Земята, както е вълкът от обложката в снимка, направена от Васко Кръпката на нос Емине. И няма да сме ничий Троянски кон в Европа, както никога не сме били в достойната ни история вече четиринадесето столетие.
Тази снимка направих съвсем случайно на нос Емине на път за фестивала в Емона „Арт Емона“. Той се провежда повече от 10 години, всяко лято свирим там. На него се събират пари за възстановяване на църква – възстановиха я, сега възстановяват втора. Повечето хора са художници, които са се заселили там. Този дървен вълк е самотният вълк, който съм възпял в албума. Но отдолу има един кон, който ме гледа в далечината. Той е истински, не е фотошоп. Смятам, че това е троянският кон, който е България в Европейския съюз и НАТО.
Целия разказ на Васко Кръпката за албума му с „Подуене блус бенд“ „Не се продава“ можете да чуете в плейъра под основната снимка. Предаването „За албумите от техните създатели“ с този проект звучи по Джаз ФМ на 13 април от 19 ч. и на 16 април от 14 ч. Албумът е реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“. „Не се продава“ премиерно бе представен в „София лайв клуб“ на 6 април, откъдето са снимките в публикацията, а следващата му среща с публиката ще е на 14 април на „Благоевград Blues & Jazz“, организиран от Sofia Blues Foundation и Община Благоевград.
