Марчело Били Темпеста е едно от популярните имена на блус сцената в България. Той идва у нас, за да следва дентална медицина, а свободното си време посвещава на своята страст – музиката. С нея открива приятели, с тях записва първия си албум – Sofia. За него разказва в предаването ни „За албумите от техните създатели“.
Дойдох в София през октомври 2014 г. Един месец останах на хотел, докато търся апартамент. Оглеждах се за клубове, тъй като в Италия обичах да слушам музика на живо. Един италианец ми каза: „Близо до мен се чува много шум вечер, сигурно свирят вътре.“ Каза ми адреса. Така се озовах в „Делта блус бар“. Първият път, когато влязох там, свиреше Васко Кръпката с „Подуене блус бенд“. В България ми харесва, че има блус и рок. Започнах да ходя на джемсешъните всеки вторник. Запознах се с приятели, направихме си първа група с музикантите от Groove Department. Барабанист бе Иво Чипев, Владо бе китарист и Марио Иванов – бас, аз – вокал и китара. Свирехме и в Swingin’ Hall и на други места. С Юлиян Трайков и Иво Попов направихме блус трио, имам и група с Валери Пастърмаджиев и Любо – барабаниста на Delta Roosters. В блус триото ми сега са Юлиян Трайков и Веско на барабани, създадох и рокабили трио, имам и група за акустична италианска музика – Italiano Vero.
Създаде и проекта Blues Brothers Live Tribute, записа и албум – Sofia. Как се случи това?
През март 2020 г. приятели, сред които Васко Кръпката и семейството му, приятелката ми Габриела и други ми подариха за рождения ден един ден в студиото, за да запиша една песен. Попитах за 10 песни колко ще струва да наема студиото и реших да запиша албум. За мен бе важно и хубаво да намеря хора, които свирят блус музика, харесват същата музика и са винаги отворени за идеи и за работа. Никой от участниците в албума не ми поиска пари, защото сме близки приятели. За това искам още веднъж да им благодаря. На тях посветих песента Guitar Friend. Започнахме да репетираме песни, които съм написал през тези пет години в България, с Юлиян Трайков – бас, Иван Пейчев – китаристът на Blues Traffic, Николай Бакалов, който в момента свири в „Подуене блус бенд“. Благодаря на Мишо Йосифов, Арнау Гарофе и Тодор Бакърджиев, които написаха аранжиментите за брас. За два месеца записахме албума. Без тези приятели нямаше как това да стане и в него да участват 14 музиканти – големи имена в България. Сред тях са още Вили Стоянов, Венелин Георгиев. Беквокали са Порто – певецът на Blues Traffic, Камен Кацата – голяма легенда като Васко Кръпката, който ми свири на хармоника. В албума участват още Константин Томов – бек вокал, и Христо, който в Tu Lo Sai свири на перкусии.
In My Reality написах още в началото, когато бях много време сам. Мислех си, че може би един ден в България ще си намеря приятелки – такива неща. Мина много време, през което нищо не правех, разхождах се пеш из София, гледах във витрините, но не какво има в тях, а как се отразявам в тях аз и се питах какво правя тук. Това бе един вид рефлексия. Мислех си как да продължа. Бях на улицата в София, но мислите ми бяха другаде – какво мога да правя тук, къде ми е интересно. Когато вляза вкъщи, всичко, което съм си мислел, изчезва и се връщам в нормалния живот.
Baby No More написах след като се запознах с моята сегашна приятелка. Отначало бе трудно да се говори с нея, не искаше да започваме по-сериозна връзка. Започнах да измислям какво да правя, за да ускорим връзката – бяха минали 3 – 4 месеца, откакто се познаваме. Започнах да й звъня по-често, направих й торта и й я занесох. Тя ми каза: „Не трябва да идваш тук.“ Затова е и заглавието Baby No More – не прави много неща за мен, защото не е моментът.
От тогава насам съм с Габриела. В Gabriella вече сме по-добре, мина време и сме още заедно. В песента разказвам историята как се запознахме във факултета и така нататък.
„Sofia, обичам ти!“ – защото София в тези вече седем години и половина ми дава много емоции. С музика тук можеш да се запознаеш с много хора, които ти стават приятели и винаги ще ти помагат, когато ти трябва нещо важно. Музиката е стабилен инструмент за комуникация. С нея имаш едно нещо повече, което те сближава с хората. Аз заради музиката познавам много хора в България и съм много доволен. В София хората се интересуват от музиката. Те ходят на джаз и блус концерти. Харесва ми, че в клубовете има вход, което в Южна Италия не е така. Хората искат да платят и да помогнат на музикантите да се прави хубава музика, да се свири. Те идват специално, за да слушат концерта. Това в Южна Италия не винаги е така. Там живата музика е придатък към вечерта. Хората не се интересуват кой свири, а идват, защото просто ще има музика. Тук музиката е в центъра на вечерта, дошлите имат уважение към музикантите, не вдигат шум. Когато засвириш соло, никой не ти казва да свириш по-тихо. София е град, в който от начало исках да свиря и да намирам нови места, на които да го правя. Много съм доволен от направеното досега. Веднъж приятел ме покани да свиря в пиано бар в Кърджали. На улицата почитатели ме спираха и искаха да се снимат с мен. Все едно идва Ал Бано, а аз съм музикант-аматьор. Бе супер пълно, хората бяха дошли да ме чуят да свиря италианска музика. Много съм доволен от всичко, което правих тук.
Как откри любовта към музиката и защо обичаш блуса?
Бях много малък. На 5-6 години започнах да свиря на един народен инструмент – тамбурело. Приятел на баща ми, който живее близо до нас, свири като хоби и слуша блус и джаз. Баща ми ми каза, че, ако искам, мога след училище да се отбивам при него. От 10 – 11-годишен всеки ден бях при него, той сега е на около 75 години и ми е много близък приятел. Цял живот ходя при него да се виждаме, да говорим за музика. Той ми пускаше Карлос Сантана и други, говореше ми за лампови усилватели и китари, затова сега обичам винтидж инструментите и уредбите. Има китара Fender Telecaster. Каза ми, че когато се науча да свиря добре блус, мога да я използвам. И аз започнах да уча и да свиря повече. Баща ми имаше диск с блус музика – изпълнения на Ерик Клептън, на Би Би Кинг, които нямаше как да зная кои са. Специално обичах да гледам на дивиди филма Blues Brothers, много ми харесваше. Но всичко ми беше ново, във филма участват много големи музиканти – Джеймс Браун, Би Би Кинг, Ерик Клептън. След години започнах да ги опознавам – „А, това е Джеймс Браун, а не актьор! Какво свири той?“ Влизам в интернет, който тогава още беше много бавен, търсех музика заради филма. От там започна любовта ми към блуса.
To Lo Sai е песента, която разказва за свиренето ми на сцената. Отначало това беше само в петък или събота. Цяла седмица само чаках да дойде петък, да включа китарата в усилвателя и да свиря с другите музиканти. Това ми е вече животът, който искам да имам – на сцената, с музиката, с музиканти. Това е смисълът на песента – колко ми харесва и колко чакам да свиря с други музиканти.
Rakia е шеговита песен. Бях на вечеря у Юлиян Трайков. Беше дошъл и Мишо Йосифов. Пихме малко ракия и си говорехме и така измислихме да направим Blues Brothers Live Tribute. Тази ракия много има силата да отвори съзнанието на хората, да започне приказката и да се измислят неща, които няма да ти дойдат в главата, освен ако не си на маса с приятели. Преди България познавах само бирата и виното, а тук вече започна да ми харесва ракията.
Марчело Били Темпеста в Blues Brothers Live Tribute на Blagoevgrad Blues & Jazz, 2022 г.
You Have to Be Shaved се роди заради един мой преподавател, асистент по хирургия в трети курс дентална медицина. Той сега ми е приятел. Искаше да е по-сериозен от другите. Идваше с елегантни дрехи, направена брада, перфектен. Говори много добре, бавно и ти казва всичко. Но постоянно ни повтаряше: „Нали ще ставате лекари, защо не изглеждате по-добре? Каква е тази брада, какви са тези дрехи все едно сте на фитнеса? Не може с тази дълга коса!“ Заради един колега ни накара да напишем на цяла страница: „Трябва да съм избръснат“. Като в първи клас. Написахме го и му показахме.
„Тинтири-минтири блус“ е историята ми с първата ми приятелка, с която бяхме заедно около две години. Тя бе по-голяма от мен, различни бяха и вкусовете ни към музиката. Тя слушаше българска музика. Аз бях осем години по-млад от нея. А тя търсеше нещо по-сериозно, искаше деца. Когато отидох в Италия за лятото, тя се запознала с един по-голям от нея човек. Ние се разделихме. Беше ми трудно да го разбера. Затова песента е озаглавена така – аз като я питам какъв е проблемът и как да го решим, тя веднага отклоняваше въпроса и започваше да говори по други теми. Като не знаеш какво да кажеш – „Тинтири-минтири блус“.
Zabolek’N’Roll е пак хумористична песен, за зъболекари. Това е ситуацията в кабинета с пациент, който не обича да ходи на зъболекар, не е идвал на преглед дълго време и накрая се налага някой зъб да се извади. Той не иска, не е сигурен още… Песента е шега върху тази ситуация.
Първият албум прави Марчело Били Темпеста безкрайно щастлив.
Защото е първият ми албум и имах шанса да го запиша с най-добрите музиканти. В Италия сигурно нямаше да познавам толкова музиканти и хора, които биха ми помогнали да запиша албума. Сега реших да се върна да работя в Италия. Като се замисля за София, ще си пускам албума и всички спомени ще са пак с мен, ще са пак живи.
„За албумите от техните създатели“ с албума Sofia на Марчело Били Темпеста можете да чуете на 20 април от 19 ч. с повторение на 23 април от 14 ч. по Джаз ФМ.
