Ела Фицджералд е от малкото артисти, сетивни за средата, които дават на публиката през емоцията на музикантите онова, което ще събере двете страни в едно общо преживяване. От там идват и лекотата в пеенето ѝ, и искрящият хумор, и добронамереността, която моментално печели сърцата на хората. Точно в такъв момент на единение в истината за музиката ни пренася новоиздаден неин концерт от 1967 г. Албумът е озаглавен The Moment of Truth по едноименната песен на Тони Бенет, която обаче Ела прави известна чрез заснето за телевизията нейно изпълнение. Самата творба не е преминала през тунела на времето до днешния ден, а срещата ни с нея сега има символична стойност, подчертавайки умението на Ела Фицджералд в един момент да събере цялата истина за музиката, респективно – за живота.
Концертът на Ела Фицджералд в зала „Колизеум“ в Оукланд на 30 юни 1967 г. е поредно свидетелство как вълшебствата са като проблясък, който внезапно ти дава образ на съвършенството, а след това видението не избледнява. Четири ленти от многоканален запис са по случайност открити в личния архив на Норман Гранц – създател на лейбъла Verve, чрез който той издава най-забележителните джаз артисти. Смесени и мастерирани близо 60 години по-късно, записите носят радост така осезаема, все едно сме я изпитали тогава и никога не сме я забравили. Това е състоянието ни в музикална среда, което чувстваме като най-естествено.
Ела Фицджералд съчетава хитовете на вчерашния и на днешния ден, за да покаже непреходното в музиката – красивата мелодия донася до нас романтични стихове за любовта – изповедни, шеговити или страстни, те помитат всички огради, с които се опитваме да се опазим от нейната стихия. Създадени преди или сега, тези песни ни дават възможност да видим вечността като живот в любов. „Тогава“ е „днес“, както навремето, така и сега.
Вълнението, с което си пускаме новоиздаден концертен албум на Ела Фицджералд не идва от предусещането на още удоволствие от същата висока класа в изпълнението, а от желанието да почувстваш още от синтеза на енергия в уникалния момент, в който намерението на твореца среща желанието на публиката. В джаз стандартите (Don’t Be That Way, You’ve Changed, Let’s Do It (Let’s Fall In Love), Bye Bye Blackbird, In A Mellow Tone, Mack The Knife) ще чуем онази виртуозност, която не е самоцелна демонстрация, а, постигната с лекота, ти показва, че си способен да осъществиш всичко хубаво, което си помислил и с него си си поставил благородна цел.
Между тях са разположени две песни от популярната музика на деня, за да е ясно, че не моментът на написване определя актуалността на музиката и относимостта ѝ към човешката душа. В The Moment of Truth: Ella at The Coliseum за първи път до нас в изпълнение на Ела Фицджералд достигат поп хитовете по това време Alfie и Music to Watch the Girls By. Тя чувства пулса на публиката. Точно както изгрява, когато решава на конкурса за млади таланти да не се надпреварва със страхотните танцьори преди нея, а да запее. Точно както печели една от наградите си „Грами“ за импровизацията, с която замества забравения текст на Mack the Knife на концерт в Берлин през 1960 г. „Не съм сигурна, че съм запомнила целия текст, но тази песен е толкова популярна, че не можем да я пропуснем.“ – предупреждава публиката тя.
Величието на Ела Фицджералд в новоиздадения концертен албум Ella: The Lost Berlin Tapes - Jazz FM
Но е важно да се напомни, че днес имаме тези популярни песни, защото навремето ги е имало предишните. Alfie е съчетана с рефрена на You’re Nobody till Somebody Loves You, а Music To Watch Girls By – с Happy Talk – хитове отпреди, съответно 23 и 17 години към онзи момент. Тези две заглавия, като реакция на момента, са откроени и от това, че са представени в квартет – знак за ангажирано спонтанно решение на музикантите Ела и триото на Джими Джоунс с Боб Краншоу и Сам Удярд. Джаз стандартите тя поднася и с членове от Оркестъра на Дюк Елингтън – медни и дървени духови инструменти, сред които са Куути Уилямс, Пол Гонсалвес и Джони Ходжес. Двете поп песни, интерпретирани в стилистиката на джаза – с откроени акценти във фразата, са и напомняне на Ела Фицжералд, че в една добра песен има много повече от видимото на повърхността. Нейният подход към тях е призив са за интелигентно отношение към музиката, за емоционална дълбочина във възприемането ѝ, за яркост и неповторимост в изразяването.
Целият албум в YouTube:
Дата на издаване: февруари 2025 г. от Verve/„Вирджиния рекърдс“
