Притворила очи, отдадена на песента – с този образ Ела Фицджералд бе почетена на пощенска марка, посветена на вековния юбилей от нейното рождение. Автор е художникът Росен Тошев – преподавател в Националната художествена академия. Тръгвайки от лика на Ела, той разширява полето към представяне на американската популярна култура и американския дух – избира черно-бяло изображение, което оцветява в традицията на попарта.
Спонтанността на музиката и на изкуството на Ела става част от работния процес по създаването на марката и интуитивно води художника: „Сроковете бяха сравнително кратки, което наложи по-интензивен темп на самата работа.“ – обясни в студиото ни Росен Тошев: „Внимателното и подробно издирване и проучване на материалите са важни при създаването на една такава марка, особено за личност със значението на Ела Фицджералд. Започвайки работа, проверявайки известно количество снимков материал от интернет и други медии, стигнах до идеята да предам нейния образ в по-интимна концертна обстановка – да не е само нейният портрет, а и начинът, по който е живяла и се е изявявала като творец.“
Ела Фицджералд в Downbeat в Ню Йорк през 1949 г. Снимка: Хърман Ленард. Източник: интернет.
Музиката на Ела идва с усещането за вечност, с идеята, че всичко за любовта, щастието и забавлението може да се каже с една песен: „При Ела най-много ме впечатлява топлината и интимността, с която ни поднася това свое преживяване. При нея нещата излизат много естествено, спонтанно, дълбоко и искрено, което е много важно за един творец.“ – описва своите усещания Росен Тошев.
Идеята да представи не само образа, но и творческия дух на Ела, той разширява в посока развитие на американската популярна култура, като оцветява по типичен за попарта начин черно-бялото изображение: „Поставих изображението в условна документалност. Това е черно-бяла снимка от нейно концертно изпълнение, което носи духа на джаза с необходимата за това показност на американската култура, на която джазът е една от емблемите. Нарочно избрах черно-бяло, защото ми звучи по-„грамофонно“ – с дефектите на онези плочи и на черно-белите фотографии от онзи период. Тъй като говорим за американска култура, оцветяването е направено в стила на друга нейна емблема – попарта. Самата оцветеност на марката е постигната по начина, по който Анди Уорхол и други поп артисти са боравили с цвета – с неговата условност и декоративност. Така можем да възприемаме марката освен като джаз, и като американския дух.“
Марката, посветена на 100 години от рождението на Ела Фицджералд. Има я и в номинал от 65 ст.
Джазът е посланик на свободата, олицетворение на искреното забавление, вдъхновител. Той, заедно с класическата музика, е любим на Росен Тошев: „Трудно ми е да отговоря защо ми е любим – то просто се случва. Взаимно си пасваме. Джазът е свобода, която е творческа, позитивна. Освобождава те от нещо, но и те подтиква да създаваш. Затова доста често и аз, и мои колеги, докато работим и творим, си пускаме Джаз ФМ дори в Академията, в която преподавам.“
Изложба на студентите на Росен Тошев от магистърската програма по фотография на Националната художествена академия се открива днес от 18:30 ч. в „Червената къща“. Куратор е Лиляна Караджова.
