Любомир Денев е майстор на инвенцията – за него светът на музиката е извор на нови и неочаквани дръзки идеи. Необичайни перспективи се разкриват пред неговия поглед на артист, който познава музиката в детайли, осмисля я в дълбочина и я владее в пълнота, не пропуснал да изследва и най-скритите ѝ кътчета, видял я в цялост. Своите проникновения за нея той представя с необозрим набор от изразни средства, натрупан във влечение към музиката от дете, изучил се да свири на различни инструменти, с добавения интерес към литературата и сценичните изкуства. Доблестен в отношението си към музиката, Любомир Денев е подвластен на нейното обаяние, което ни предава в неспирна радост от открития, изненади от неочаквани развития, създаващи усещането за свят без обят, за Космос. Той внимателно наблюдава света и го превръща в музика – може да го вдъхнови картина или пък книга, както неговите Симфонични вариации за виолончело и оркестър са по „Дон Хуан“ на Карлос Кастанеда или пък Симфоничната поема „Чикаго“ – по творбата на Алеко Константинов. „Идеите идват по най-различни начини. Понякога не трябва да чакаме те да дойдат, а ние да отидем при тях.“ – коментира Любомир Денев, непрестанно търсещ човек. В съзнанието ми са останали неговите думи, че когато е бил в Скандинавските страни в средата на 80-те, за да свири вечер и нощем, през деня „не си е губил времето“, както се изрази, а е пишел музика. Така се появява една от емблематичните му творби „Концертна музика за ударни инструменти и симфоничен оркестър“, в която множество перкусионни инструменти в своето единодействие реализират мащабен творчески замисъл. Ние като слушатели съсредоточено следим интересната мисъл на артиста, увлечени в полета на неговия дух. Уникалността в характера на музиката на Любомир Денев подчертава интегритета на личността и показва структурирания процес на нейното изграждане. Той работи методично и усърдно. „Аз смятам, че музиката не пада от небето. Музиката, която създаваме, е плод на културния ни багаж, от наученото още от училище. Творчеството е непрекъснато взаимстване от тези преди нас.“ – посочва Любомир Денев в подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait, на чиято сцена музикантът излиза тази вечер, за да се опише чрез музиката в концерта „Автопортрет с пиано“.
Любомир Денев постоянно трупа знание и държи въображението си будно – така в неговата музика няма шаблони, стереотипи и повторения. В нея е уловен мигът, тя е резултат на прилив на вдъхновение, в което е осмисляното в течение на десетилетия. Така е от най-ранно детство, когато той се запалва по музиката от своите по-големи братя, свирещи на цигулка. „Аз съм бил на 3 – 4 годинки. Те свирят по ноти, аз на игра пиша ноти и ги карам да ги изсвирят. Те, разбира се, се правеха, че изсвирват написаното от мен.“ В родния Видин започва да учи цигулка при Петър Хаджиангелов, вуйчо на Георги Бадев. Но не се разпознава в този инструмент. От пионерски лагер един от братята му носи вкъщи акордеон. Малкият Любомир веднага засвирва на него, дори става корепетитор на детския хор, в който пее. Именно своето участие още от началното училище във водения от Валентин Бобевски хор той определя като най-важно за първоначалното си развитие в музиката. Тук да дават на децата напътствия за музиката идват диригентът на Детския радиохор Христо Недялков и композиторът Петър Ступел; тук увлеченото от музиката момче учи солфеж, открива музиката на Шуберт, Брамс, Орландо ди Ласо, изрежда ги той. Подготвен по солфеж от Валентин Бобевски и започнал да свири на ксилофон, донесен от София от брат му Цветан, студент в столицата, по негов съвет кандидатства ударни инструменти в Националното музикално училище. Единствен изкарва шестица на солфеж и отново е в осми клас, току-що завършил го във Видин. За развитието на таланта си е благодарен на своя преподавател проф. Добри Палиев.
На облигатното пиано в Музикалното училище Любомир Денев гледа като на „незадължително“. „Възприех го като моя основен инструмент и започнах да имам претенции към преподавателката, че това, което ми дава, е малко. Ще ставам пианист! Тя започна да ми дава по-сложен материал, а аз – да работя упорито.“ Бързо напредва, започва да композира и да прави аранжименти. Още когато е в девети клас, излиза на професионалната сцена. Панайот Славчев прави кастинг за барабанисти и го взема в оркестъра си „Метроном“, в който остава в продължение на 4 години. Така Любомир Денев свири на Световния младежки фестивал през 1968 г., излиза за първи път в чужбина – в Белград, и бързо се впуска в друго свое музикално призвание – започва да прави аранжименти за солистите на оркестъра, сред които са Мария Нейкова, Бисер Киров, Михаил Белчев. Крачката напред го отвежда към Българското национално радио, за да пише аранжименти за естрадни песни, които ще се излъчват по радиото. Първата си джаз пиеса пише за оркестър „Метроном“, спомня си я и до днес. Споменавайки я, сяда на пианото и засвирва.
Джаз влиянията на Любомир Денев идват от Милчо Левиев. „Без да е имал на какво да стъпи, той се явява с концепция за български джаз.“ – и до днес не спира да се удивлява на проникновенията му Любомир Денев. С тази музика той расте. „За мой късмет и щастие в моята младост се повлиях от „Джаз фокус’65“. Не пропусках техен концерт! Формацията даваше изключителен пример и създаде еталон и ниво, към което ние да се стремим.“ – продължава да върви напред той. Интересът към джаза го отвежда към сбирките на Джаз клуба в София. С малко по-големия от него Марио Станчев са единствените ученици от Музикалното училище, които го посещават. „Само ние ходехме в джаз клуба, но не сме пропускали.“ Там младежите слушат лекции и записи, след това – концерта, и накрая участват в джемсешъна.
Джазът е в характера на Любомир Денев – постоянно търсещ, откриващ, свободолюбив по дух. Поглеждайки назад, идеологическите ограничения и до днес остават невидими за него. Идентичността си той няма никакви колебания публично да отстоява. Ето един пример. „В Музикалното училище бяхме задължени да ходим с черно или тъмносиньо палто. Но в ЦУМ си бях харесал палто с шарка рибена кост. С него не ме пускаха в училище. Изхитрих се да го сгъвам и да влизам с куртка. После не ми даваха да го закачам в гардероба...“ Неговият бунтарски дух крепне. Понася наказанията за това, че в междучасието свири на пианото, и то джаз, и продължава да го прави. „Винаги трябваше да хитруваме, за да изразим себе си.“ – в думите на Любомир Денев днес чувам одобрението на решенията на тогавашния младеж. Светът е голям и това не го плаши, в него стои стабилен – познава го и действа с твърдо убеждение, формиран и възпитан с изкуствата.
Другата му школа е „Бийтълс“. „Все още си спомням с такова умиление и такава благодарност, че съм живял по тяхно време. Те наложиха в целия свят висок вкус.“ – признателен е Любомир Денев и описва новаторството на групата в поп рок музиката, към която формацията приобщава други поджанрове като хард и мелъди рок. Песни на групата той пресъздава в сюита, която преди няколко месеца бе изпълнена под диригентството на Любомир Денев-син. За него в музиката няма разделения. И до днес поддържа форма с класическа музика, за да свири джаз, а в произведенията му съжителстват класика, джаз, поп, рок, фолклор.
Завършил Музикалното училище, Любомир Денев е приет в Теоретичния факултет на Консерваторията в специалността „Хорово дирижиране“, тъй като има нулева година за „Оркестрово дирижиране“ и „Композиция“. След това се явява и на двата изпита и го приемат и в двете специалности. Брат му, който учи композиране при Марин Големинов, го съветва да избере дирижирането. Любомир Денев не се ограничава – записва дирижиране и факултативно учи композиция при проф. Цветан Цветанов, а след това – при Парашкев Хаджиев. По негова препоръка се явява на изпит за стажант-диригент в Музикалния театър, където търсят млад диригент с отношение и към мюзикълите, и към джаза. Така две години преди да завърши Консерваторията вече има собствени постановки. „Но като завършвам, идва задължителното разпределение. Комисията ме изпрати диригент на духов оркестър в Кърджали. Не се предадох: „Две години вече работя в Музикалния театър. Аз имам работа. В Кърджали да отиде някой, който няма работа.“ – им заявих. В комисията бяха Георги Робев и Васил Арнаудов, които ме подкрепиха: „Момчето е право. Ако си има работа, нека му дадем шанс.“ – предава живо събитията от онова време Любомир Денев. Остава да работи в Музикалния театър с бележка от директора Виктор Райчев. Той толкова цени младия музикант, че му е поверил своя пиеса, възложил му е да направи оркестрация на мюзикъла „Чао, деденце“ на Богословски с режисьор Леон Даниел. Така младежът навлиза в театъра с един от най-великите режисьори: „Голям късмет извадих да попадна на големи специалисти, професионалисти, които да ме насочат и от които да науча страшно много.“
Ерудиран, учил се от авторитетите, възприемащ музиката в нейната всеобхватност и във връзката й с другите изкуства, по-късно Любомир Денев ще напише множество музикално-сценични произведения, сред които са първият рок мюзикъл „Утре в 10“ през 1983 г., първата джаз опера „Вечеря в Манхатън“ през 2021 г., мюзикъла за деца „Законът на джунглата“, който в момента е на сцената на Националния музикален театър. Негови актьорски мюзикъли през годините се играят в множество театри. Свободата да твори в жанра на мюзикъла му дават многото изчетени от него като дете книги. На път за училище първо минава през библиотеката, а какво да си вземе избира по международното признание на творбите. Запознава се в подробности с френската, американската, руската литература; и до днес пише стихове. „Като влязох в Музикалния театър, се почувствах като у дома си.“ Девет сезона той е негов диригент и след това още един сезон дирижира „Хелоу, Доли“. „В мюзикъла са литературата, театъра, балета, музиката – инструменталната и вокалната.“ – посочва привлекателността на жанра Любомир Денев.
„Вечеря в Манхатън“ е първата българска джаз опера. Неин автор е Любомир Денев - Jazz FM
Артист с многото таланти, Любомир Денев е още студент, когато излиза на сцената на Първия преглед на джазовите оркестри през 1977 г. като композитор, диригент, инструменталист и ръководител на собствена формация. Петър Славов го кани да напише пиеса за сформирания от него Бигбенд „Експеримент“ и да я дирижира. Той познава Любомир Денев като барабанист на оркестър „Метроном“, а и като композитор – от Квартета на Симеон Щерев, в който са и двамата, заедно с Марио Станчев. Мултиинструменталистът Димитър Симеонов му подсказва да предвиди в партитурата, че освен на всички саксофони, свири на обой, флейта и цигулка. „Изпълних неговото желание. Направих така пиесата, че в една кулминация всички спират и той прави соло за цигулка. Бурни аплодисменти в залата! Това беше страхотно ефектен, неочакван момент.“ – отново е изненадал публиката Любомир Денев с пиесата „Сватба“.
На фестивала той се изявява и със своето трио с Иван Иванов – контрабас, и Борис Динев – барабани. „Направихме много силно впечатление. Моето авторско произведение „Обреден танц“ бе единствената бисирана пиеса на фестивала. С гордост го казвам!“ – поредно удовлетворение споделя в разговора ни Любомир Денев.
Със съпругата си Мелания възпитават своите деца в любов към изкуството и те сега са изявени артисти: „То е било съвсем естествено, личният пример е заразяващ.“ Любомир Денев с голямо задоволство казва, че синът му е по-известен от него. „Когато бе малък, не го карах да учи нотите, а да учи по слух.“ Известната педагожка Милена Куртева потвърждава, че наследникът има музикална дарба, дори се удивлява от таланта му. „Не съм го карал да избира музиката. Като дойде време да се определи за началното образование, реши да бъде в Музикалното училище. Не съм искал да го насилвам. Това трябва да ти идва отвътре. Горд съм с неговите успехи!“ Дъщеря им завършва интериорен дизайн в Милано, печели награди и конкурси.
Големият стожер на музиката Любомир Денев днес ще обрисува своя „Автопортрет с пиано“ в Пространство за култура Portrait. „Тази вечер ще се опитам да ви изненадам, защото съм си наумил да се покажа в нова светлина, такъв, какъвто досега не сте ме виждали и чували – захвърлил всички условности, съображения, опит. Намерението ми е да се гмурна в дълбините на собственото си въображение, да полетя на крилете на необузданата инвенция и да интерпретирам любими джаз стандарти, както и авторски композиции по нов за мен начин, прекрачвайки най-отдалечените граници на спонтанността.“ – посочва той в анонса за събитието. А в разговора ни казва за концерта: „Аз съм решил да не залагам на нищо сигурно. Искам да изразя себе си чрез музиката и пианото максимално спонтанно. Разбира се, че ще има теми, които ще използвам, но е важно какво ще направиш след темата. Иска ми се да бъда напълно освободен от целия опит, с който разполагам, от всички научени неща. Да бъда максимално новатор. Да изненадам преди всичко себе си. Когато се упражнявам, не трябва да свиря джаз, защото си изразходвам идеите. Те трябва да бъдат свежи, нови. Упражнявам се с етюди, гами, технически упражнения, класически пиеси – Бах, Шопен, Черни. Ръката трябва да е в състояние да изпълни идеите, които се раждат в главата. Трябва да съм технически подготвен, да съм във форма, за да мога да ги изразя максимално добре.“
Повече за събитието и предварителна продажба на билети – на сайта на Portrait тук.
Подкаста „+359 JAZZ“ можете да следите и на сайта на Portrait, на страницата му във Фейсбук и на профила му в Инстаграм. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Jazz FM е медиен партньор.
