В албум на живото творческо въображение и на музикалната инвенция пет произведения на майстора на свободната импровизация Любомир Денев, записани през годините със състави на Българското национално радио, то издава в албума „Симфо-джаз“. Той е ретроспективен и обхваща периода от 70-те години до днес. Поводът е 70-ата годишнина на музиканта. Любомир Денев работи със съставите на Българското национално радио от началото на своята кариера и то е записало цялото му симфонично творчество. Един от музикалните ни авторитети, в „Симфо-джаз“ Любомир Денев е във всички отговарящи на различните изяви на многостранния му талант роли. Той е композитор и аранжор на съвременна класическа и на джаз музика, а също така, с изключение на една пиеса – или диригент, или солист. Изпълняват Симфоничният оркестър и Бигбендът на БНР поотделно и съвместно в едно изпълнение. Оркестърът е дирижиран от автора, две от изпълненията на бигбенда – от Антони Дончев, и едно – от Вили Казасян. Солисти, освен автора, са пианистката Мария Мартинова, Емануил Манолов – саксофон, Димитър Льолев – тенор саксофон, Петър Момчев – алт саксофон, Атанас Хаджиев – баритон саксофон, Мартин Ташев – тромпет, Цветан Троянски – тромбон, Александър Борисов – пад, Димитър Шанов – бас, Стефан Кожухаров – барабани.
Поводът за издаването на албума бе моята 70-а годишнина. Благодарен съм на Музикална къща – БНР, че се отзоваха на идеята да се отпразнува моят юбилей. Албумът е озаглавен „Симфо-джаз“, защото работя в няколко жанра. Идеята бе той да ме представя максимално добре във всичките ми музикални дейности – и като композитор, и то в два жанра – симфоничния и джазовия, и като диригент, и като изпълнител – пианист. Изпълненията на Симфоничния оркестър на БНР са под мое диригентство, а в някои от пиесите с бигбенда свиря соло пиано. Това е като много подробна моя визитна картичка.
Сътрудничеството ми с БНР е много отдавна. Още в академията моя състудентка – редактор на „Музика за деца“ – Доротея Петрова, ме покани да напиша цикъл с детски песни. Те бяха много успешни. Така започнах като автор на музика за деца. Имам над 50 песни за деца, реализирани в БНР, и още толкова аранжимента на други автори. Още докато Вили Казасян бе диригент на оркестъра, ме канеше на музикалния пулт да го замествам, когато пътуваше. Бях диригент в Музикалния театър, вече имах и име на джаз музикант, работейки с моето трио. Първият ми запис на мое произведение със симфоничен оркестър бе през 1988 г. на Концерта за ударни инструменти. Още тогава ме канеха като диригент на Симфоничния оркестър главно за записи на съвременни български автори – Димитър Христов, Велислав Заимов, Артин Потурлян, Симеон Пиронков, Руси Търмъков, Мирослав Данев, редица съвременни български композитори. Колегите ме канеха да дирижрам техните творби, защото, бидейки композитор и диригент, доста добре се справях с тяхната музика.
„Напразни усилия“ бе направена за холандски бигбенд и първо изсвирена с него. След това дадох двете пиеси – нея и „Разходка в неделния следобед“, на Вили Казасян и той ги записа. Това са първите ми записи на авторска музика. Впоследствие сътрудничеството ни се разшири. Канеха ме да давам концерти със Симфоничния оркестър на БНР, включително в Зала 1 на НДК с музиката на Гершуин. Имам много записи и на класически произведения – на Моцарт, Бетовен, Цезар Франк, Менделсон, симфонии… Може би нескромно ще звучи, но цялото ми симфонично творчество е записано от оркестъра на БНР, което е гордост за мен и много голям актив. Така че бе съвсем естествено за моя юбилей да се появи този албум, който обхваща цялостното ми творчество. И с двата оркестъра имам концерти и записи.
Когато Янко Миладинов бе диригент на бигбенда, ме покани за аранжор. Работих четири години от около 2000 г. Направих освен мои авторски композиции, още 30 – 40 аранжимента, които, за моя радост, продължават да се изпълняват на концерти. Има творби на много български автори – на Милчо Левиев и други, световни стандарти, джаз пиеси, авторски пиеси. Сътрудничеството е разнообразно, много продуктивно и полезно за мен изобщо в израстването ми като музикант. Надявам се да съм бил полезен за радиото. Дори 60-ата ми годишнина бе отбелязана с концерт в Първо студио на БНР „Джаз афоризми“ с моя авторска програма. Като погледна назад, оказва се, че моята творческа съдба е била тясно свързана с БНР и неговите състави.
Намерението ми със „Софийски нощи“ бе да създам български еквивалент на „Рапсодия в синьо“ на Гершуин с тайната надежда, че ще влезе в репертоара на пианисти и ще се изпълнява като една българска рапсодия. В последната част цитирам и химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе“. Направих тричастно произведение, което не е много характерно за рапсодията като музикална форма. В соловата партия има доста джазови елементи в акордиката, хармонията, дори в мелодичните движения, има импровизационност, както в цялото ми творчество. Аз съм импровизиращ музикант и много от моите произведения са създадени първо като импровизации, които по-късно съм оформил като писани композиции. При импровизацията има спонтанност, която не може да се добие при нормалното писане на музика върху белия лист. Когато седнеш на инструмента, тя се излива в момента, спонтанно, и го няма това накъсване на музикалната мисъл, което го има при писане на музика с молив на лист. Мисълта е бърза, но ръката е бавна. Записването е процес, който е много по-бавен от звученето на музиката. Това създава накъсване и се налага винаги, когато композираш, да се връщаш отначало, да следиш как тече музикалната мисъл, да си го представяш наум, за да стигнеш до това последование, което ражда инвенцията по време на импровизацията. Така че в рапсодията има импровизационност, има български ритми, българска мелодичност в съвременно звучене, пищност в оркестрацията, равностоен диалог между пианото и оркестъра. Гледал съм да не звучи твърде елитарно, а да е разбираемо за по-широка аудитория, да се възприема с по-голяма лекота, без това да поевтинява художествената стойност. Намерих добър изпълнител в лицето на пианистката Мария Мартинова. Тя се отнесе с много голямо желание, с голямо разбиране за тази музика и с много голяма амбиция. Произведението получи Втора награда на конкурс за ново произведение в 7/8. Изпълни го Мария Мартинова с „Нов симфоничен оркестър“ под диригентството на Борислав Йоцов. После го представих със Софийската филхармония под мое диригентство в зала „България“ отново с нея като солист. Направихме и запис в радиото, който влезе в албума. Аз самият го изпълнявах на „Мартенски музикални дни“ с диригента на Chicago Jazz Philharmonic Орбърт Дейвис. За няколко години няколко изпълнения не е малко, защото е много трудно съвременно произведение да има много изпълнения.
В „Симфо-джаз“ са включени някои от най-ранните ми творби в джаза. „Напразни усилия“ написах през 1978 – 1979 г. Тя показва моите виждания, останали за цялото ми творчество, за мелодико-хармоническия език, който използвам. Изглежда в творчеството на композитора средствата се явяват изведнъж и остават за цял живот – колкото и той да се развива, основните неща ги заявява още в началото. Пиесата бе написана за моето трио със солист Йълдъз Ибрахимова и многократно изпълнявана на концерти, на фестивали, в клубове, бе записвана. Вариантът й за бигбенд я окрупни, направя я по-обемна и дълбока, в него има и нови елементи. Пиесата я предложих заедно с „Разходка в неделния следобед“ на холандския бигбенд „Метроном“. Тогава свирех в Грьонинген. Контрабасистът ме заведе при този бигбенд с предложението да направя нещо за оркестъра. Предложих две пиеси, с намерението диригентът Петер Тиердсмаа да си избере една. Но той хареса и двете и им направих аранжименти. Те ги изсвириха на Джаз фестивала в Хага. На репетицията ми отстъпи диригентския пулт. Бе много приятно, много добър оркестър. После записах „Напразни усилия“ в София под диригентството на Вили Казасян. Когато преди няколко години възобнових своя ансамбъл с нови хора и със солистката Весела Морова, по естествен начин тази пиеса отново влезе в нашия репертоар и бе изпълнявана многократно. Тя дава много добри възможности за свободна импровизация – такава е нейната структура, нейният език. Все още звучи много модерно. Има атонални елементи, дава възможност дори за фрий джаз, към който имам специален афинитет. Използвам всяка възможност да я свиря. Това лято бях в Германия, във вила „Конкордия“ в Бамберг, за кратък онлайн рецитал, където отново я включих в програмата. Свирих я и на концертни записи в Швейцария. Пиесата никога не ми омръзва, защото може всеки път да се изсвири по различен начин – импровизацията не е обвързана с темата. Озаглавих я „Напразни усилия“, защото по това време пишех мюзикъл по „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир. Винаги, когато я изпълнявам на концерт, казвам: „Надявам се, че усилията няма да бъдат напразни.“ Тази пиеса дава страшно големи възможности и аз много я обичам.
„Нощ в джаз клуба“ е от по-новото ми творчество, създадена е за новия ми ансамбъл – квартет с Петър Момчев – саксофон, Димитър Семов – барабани, и Димитър Карамфилов – контрабас. Тя влезе в албума, носещ същото заглавие. Пиесата звучи космополитно. В нея го няма характерното за другите ми творби българско звучене нито като ритмика и метрика, нито като мелодика. Тя по-скоро се родее със съвременния джаз – американския късен бибоп. Имам и такива пиеси. „Нощ в джаз клуба“ се роди също като пиеса за джаз квартет и след това по покана на БНР направих версия за бигбенд. Тя е доста пространна – близо 9 минути. Дирижира Антони Дончев, а аз съм на пианото. Има големи солови свободни каденци, мисля че се получи много интересен продукт. Спомням си, че с много голямо удоволствие я записахме, беше много приятно. Барабанистът Стефан Кожухаров има също знаменателно соло.
„Вечеря в Манхатън“ е първата българска джаз опера. Неин автор е Любомир Денев
„Извънземният“ бе част от музика за джаз балет. През 1988 г. колегата – композитор Цветан Добрев, който работеше в НДК, даде идеята да направим джаз балет с хореографа Александър Чобанов. Написах музиката и я записах в студиото на НДК с електронни и акустични инструменти. Но балетът не успя да се осъществи. Цветан Добрев замина за Париж и не се върна, остана да живее там. Малко по-късно и хореографът Александър Чобанов замина за Париж и все още е там. Аз останах тук и фрагменти от тази музика влязоха в репертоара ми – „Извънземният“ и „Биография на едно цвете“, както бе озаглавен балетът. Втората е за пиано и е може би една от най-изпълняваните ми клавирни пиеси. Дори преди две години бе задължителна на конкурс в бургаското музикално училище. Пианистката Мария Мартинова, която е солистка на първата творба в този албум – „Софийски нощи“, записа „Биография на едно цвете“ за албум във Франция, който много скоро трябва да излезе, и я изпълни на фестивала „Пианисимо“ в София. Тя фигурира в първия ми компактдиск „Диалог със себе си“ и дори в текста към обложката казвам, че за моето творчество тя е това, което е Für Elise за Бетовен. Либретото на джаз балета щеше да бъде много пророческо. Имаше герои, които бяха с куфарчета за индивидуално дишане, с противогази… Сега докъде стигнахме, че с тези маски, с ваксинациите, със страха от вируса и с дистанцията между хората, едва ли не това пророчество се сбъдва. Балетът бе отвлечена история за едно момиче, а другият главен герой бе цвете, което преминава през перипетии, бури и урагани. Имаше и извънземни, които идват тук и опустошават всичко.
„Диалог със себе си“ (1996 г.) е първи авторски албум на Любомир Денев
Дивертименто гросо за симфоничен оркестър и бигбенд е може би най-крупната творба в моето симфонично творчество. Много изненадващо ми се обади Емил Табаков с предложението да напиша пиеса за два оркестъра. За един композитор няма по-голямо признание от признанието на друг композитор. С много голяма радост се захванах с тази задача. У нас произведение за симфоничен оркестър и бигбенд мисля, че не е създавано. Милчо Левиев има за симфоничен оркестър и комбо – „Бранденбургски фрагменти“, записвал съм го като диригент със Симфоничния оркестър на БНР и комбо, в което един от солистите бе Влайо Влаев. В световната практика има такива произведения, но за мен бе много голяма провокация да се заема с тази задача – да направя произведение, в което двата оркестъра са равностойни. В началото те си противоборстват и са в конфронтация, а към средата и към края стават един общ апарат, започват да си сътрудничат. Опитвах се да използвам най-характерните елементи на тези два апарата. Като звучност на симфоничния оркестър това са струнните, флейтите, валдхорните, ударните. Противопоставям ги на бигбенда, в който използвам като също солисти тромбон, саксофон, тромпет, пиано и ударни в импровизационност и с традициите на джаза. Силно се надявам, че се получи успешно. Това е петчастно произведение с тема с вариации. Елементите са много разнообразни – има и барокови, има и фрий джаз, малко еклектично е, но всичко е обединено от идеята за сътрудничество между двата оркестъра. Тази творба я изпълнихме под мое диригентство в зала „България“. За нейното представяне се изисква по-голяма сцена, за да може двата оркестъра да са разположени в две ясно определени пространства. В зала „България“ това нямаше как да стане и двата апарата не бяха ясно обособени. Бих се радвал, ако това стане някой ден в по-голяма зала и двата оркестъра са пространствено отделени, за да може и визуално да се разбере ролята на всеки от тях. В зала „България“ това не бе възможно, но звуча събрано, много добре се получи. Има и документален запис от това изпълнение, както и запис под мое диригенство със Симфоничния оркестър и Бигбеднда на БНР, който влезе в албума. Това е една от най-крупните ми диригентски изяви като звукозаписна дейност. Два оркестъра не е лесно да бъдат контролирани. На записа в Първо студио на радиото бях поставил на сцената Симфоничния оркестър, а зад гърба ми, в залата, бе бигбендът и трябваше да се въртя в кръг. Това се наложи, за да може акустически да се отделят двата оркестъра и да имат отделен баланс с микрофоните. Изключително преживяване! Сега като си спомня, настръхвам! Това са едни от най-хубавите ми спомени в моята звукозаписна дейност. Радвам се, че и това произведение намери място в албума. Увенчаващо дългогодишната ми творческа дейност, той завършва с него. Като си помисля и погледна назад през годините – толкова много неща съм направил и си мисля… Чувствам се понякога като извор – просто не мога да се спра.
Награди „Златен век“ бяха връчени на джаз музикантите Недко Трошанов, Любомир Денев и Христо Йоцов
Така, както тези пиеси са написани от един и същи човек, за непредубеденото ухо може да се стори, че са писани от различни автори. Нямам определен стил, към който се придържам. Подхождам към всяко произведение наново, с нови идеи, като към нещо непознато, което тепърва ще откривам. Произведението се ражда в момента, стилът се ражда заедно със самото произведение. Смея да кажа, че владея различни видове средства. Ако работя в театъра, от драматургията зависи какви ще подбера. Ако работя в киното или в камерната музика, в джаз квартет, бигбенд или симфоничен оркестър – всяка конкретна задача поставя пред мен нови творчески проблеми. Гледам да преоткривам музикалните средства всеки път. Някой по-злонамерен може да каже, че нямам стил, но истината е, че имам много лица. Владеейки различни музикални средства, се опитвам да избера в конкретното произведение най-подходящите и да ги изработвам в момента, да не си си служа с готови клишета, собствени дори. Понеже си знам нещо – някакъв вид хармония или мелодично последование, ритъм или музикална форма… – не, бягам от собствените се клишета.
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
