„В джаза е най-забавно, защото там трябва да си наистина добър.“ – с тези думи се обърна към млади таланти Димитър Льолев на открития урок по музика от фестивала „Jazz Велинград“ миналото лято. „Да, трябва много репетиране.“ – развива темата музикантът в подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait. „Никога не можеш да си перфектен, това е постоянен стремеж. Но работиш много за това да звучиш добре.“ И тогава идва трудното, което преодоляваш с отдаденост към музиката. „Особено в джаза има много мелодии и ритми. Трябва да владееш много добре инструмента си до такава степен, че да можеш да изразяваш музикалните си идеи в момента на свирене. Затова всеки музикант поддържа своята форма, като се занимава ритмически и интонационно. Той трябва да е наясно с хармониите, които в джаза се сменят много често. Дори в пиеси, в които креативността е само в един акорд, в главата си трябва си създадеш хармонии, за да избягаш от него и след това логически да се върнеш.“
„Jazz Велинград“ се организира от Община Велинград с инициативата и медийното партньорство на Jazz FM.
Фестивалът „Jazz Велинград“ свързва културата и образованието, сближава поколенията и регионите
Добрите музиканти постоянно се надскачат в уменията. „Ние обичаме да си слагаме по-високи летви, за да ни става все по-лесно един ден.“ – коментира Димитър Льолев при представянето в ефира ни на албума си Some Story. „Някои от клапите на саксофона са на такива позиции, че си търсим по-неудобна мелодия в по-сложните гами, свирим ги дълго време, за да ти стане лесно. И след това търсиш нещо още по-трудно.“ – каза за постоянното развитие композиторът и саксофонист.
Some Story (2020 г.) на Димитър Льолев е с композиции в равноделни размери и с фолклорни нюанси
Димитър Льолев е с музиката още от дете. Той израства в семейство с баща с класическо образование. Костадин Льолев е завършил кларинет, но от малък свири на акордеон и с този инструмент продължава своя път. „В детството израснах с неговите свирения, най-вече с Конушенския оркестър, в който баща ми бе в продължение на девет години. Присъствал съм на сватбите, на които те свиреха народна музика.“ И осъзнава, че ще посвети живота си на музиката. „Не знам как реших това. Помолих баща ми да ме чуе и да ми каже дали ставам, за да кандидатствам в Музикалното училище.“ Окуражен е, но не е избрал инструмент – от малък свири на пиано, а има голямо желание да стане барабанист. В Музикалното училище в Пловдив записва фагот. Докато децата усвояват класическата музика, неспирно слушат фолклор – Конушенската група, оркестрите „Тракия“ и „Орфей“. „По-късно се запалих за джаза, защото го чух и много ми хареса – заради емоцията, заради лекотата, с която се получават нещата, заради усещането за свобода в музиката.“ Учи в Холандия и мечтае да отиде в Ню Йорк. Това не се случва, но музиканти от родината на джаза преподават в Грьонинген. Така Димитър Льолев се формира в многообразие от жанрове. „Обожавам класическата музика, харесвам шлагери, дори реге. Естествено, винаги се опитвам да звуча класически, уча се на народна музика и джаз. Моите пиеси представят музиката, която обичам.“ – споделя той.
А саксофонът се появява, когато е в 10 – 11 клас в Музикалното училище. Един ден през лятната ваканция пробва да свири на саксофон, трудно му е и не му харесва. Майка му узнава за тези занимания и телефонира на колега на баща му в Пловдив. „Митко много се е запалил по саксофона, но съм сигурна, че ще го е срам да ти каже. Звънни му да му покажеш нещо.“ – обръща се тя към легендарния Миньо Георгиев от „Канарите“. Той дава на Димитър Льолев малко саксофонче и го кара да посвири. „Ако ми хареса как звучиш, ще ти подаря инструмента.“ – казва преди това. А след като го чува, възкликва: „Но ти имаш по-хубав тон от моя!“ Така саксофонът преминава в ръцете на младия музикант, само за да се озова веднага след това под леглото и да остане дълго време там. Докато не се обажда приятел, сформирал група в Пловдивския университет. Димитър Льолев дълго отказва поканата да свири и накрая склонява. На концерта изпълняват авторска музика. „Страшно много ми хареса! Тогава за първи път се пробвах да свиря, видях, че е хубаво, че емоцията е невероятна.“ Следващата спирка е магазинът на „Унисон“, откъдето си купува колкото касети със записи на саксофонисти намира.
Слушането на музиканти от различни жанрове добавя към досегашните натрупвания и така Димитър Льолев формира своя стил на свирене. „Саксофонът може да звучи по много различни начини, дори само според мундщука и платъка. Можеш за създадеш различни тембри. Той може да има много топъл звук, но може и да звучи много кресливо. Аз предпочитам по-топлия звук.“ – открива се в саксофона Димитър Льолев.
И джазът, и фолклорът имат в себе си много импровизация. В началото му е трудно да превключва между тях. Старае се в джазовата линия да има и фолклор. „Не спирам да се занимавам да го докарам до момент да не се замислям, а музиката да излиза.“ – казва Димитър Льолев.
В композициите и изпълненията му отчетливо присъства идеята за музиката като разговор между музикантите. „Когато засвирим и е моментът на импровизация, внимаваме да не ни излязат идеите, които сме репетирали вкъщи. Ослушваме се те да дойдат от музикалния колектив. Един акцент от ударните можеш да превърнеш в ритмична мелодия, но ако мине и през пианиста и басиста, тогава разговорът е чудесен. Така се случва истинският музикален разговор – композиране в момента, но и комуникация в групата с мелодичните средства.“ – заключава Димитър Льолев в подкаста на Пространство за култура Portrait.
Там го слушаме от 20 ч. днес във воден от него и тромпетиста Матиас Швенглер квинтет с участието на Антони Дончев – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас, и Васил Вутев – барабани. Петимата ще изпълнят програма само с оригинална музика – пиеси на Матиас Швенглер, една творба на Димитър Льолев и специално написано от Антони Дончев произведение за квинтета. Първата среща между двамата лидери бе на „Банско джаз фестивал“ миналото лято, когато саксофонистът свири като част от водения от германския музикант квартет Soulcrane.
На 16 февруари е следващият концерт на Димитър Льолев в Portrait в проекта „В името на паметта“, осъществяван от фондация Open Space. Написани и аранжирани от него творби ще изпълни мултинационален състав, в който са още Станислав Арабаджиев – пиано, Стефан Горанов – барабани, Казаной Цезар от Румъния – кавал и флейта, Пантелис Стойкос от Гърция – тромпет, и Илире Авдиу Венхари от Албания – кларинет.
Подкастът „+359 JAZZ“ се реализира от Пространство за култура Portrait с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и с медийното партньорство на Jazz FM. Видеото можете да откриете и на сайта на Portrait.
