През 2020 г. саксофонистът Димитър Льолев записа и издаде албума Some Story с негови оригинални композиции. В квинтета са Михаил Йосифов – тромпет, Александър Логозаров – китара, Борис Таслев – контрабас, Борислав Петров – ударни, а гостите са Дейвид Бъркман – пиано, и Велислав Стоянов – тромбон.
В Some Story Димитър Льолев сладкодумно разказва за преживявания, необикновени със своята красота
Идеята ми дойде към 2014 г. Много обичам да пиша пиеси на фолклорна тематика. След Rhodopology реших да направя албум с много леки фолклорни елементи, но да не е в неравноделни размери, както много обичам да правя. Пиесите са в равноделни размери – 3/4, 4/4, 5/4, 6/4 и 7/4. Озаглавих албума Some Story, защото си го представях като малко по-различна, моя гледна точка. Дали в импровизациите или в темите, има някакъв фолклорен нюанс.
Пиесата Some Story е в размер 5/4. Като зная кои са музикантите, знаех, че каквото и да напиша, те ще го изсвирят. Имайки предвид, че ще ми партнира моят приятел – невероятният тромпетист Михаил Йосифов, дори не се съобразявах дали ще са толкова трудни партиите за тромпет. Докато ги пишех, виждах, че стават сложни, но бях сигурен, че той няма да има проблем да ги изсвири. Интродукцията направих в същата хармония и в същия ритъм, но промених хармонията с половин тон нагоре. Много ми хареса как се получава разликата. Както в повечето пиеси в албума, ние не свирим мелодията постоянно заедно – има гонене на двата инструмента – саксофон и тромпет, събиране. Всичко всъщност си върви заедно, но създаваме впечатление, че има разлики, гоним се, настигаме се.
Другите музиканти са Александър Логозаров – китара, Борис Таслев – контрабас, Борислав Петров – ударни. Единият от гостите е Дейвид Бъркман. Той е мой преподавател и приятел, невероятен пианист, живее и преподава в Ню Йорк. Много хареса музиката ми и ме помоли да участва в някои от моите албуми. Много се зарадвах на това негово желание. В „Песен за Гери“ участва Вили Стоянов – тромбон. Тя е аранжирана за три духови инструмента – алт саксофон, тромпет, тромбон и ритъм секция.
Just a Road е пиеса, която реших да направя в 7/4. Мелодиите са доста раздвижени – на моменти двете тръби са разделени, на моменти свирим в унисон. Има богата и интересна хармония в мелодията. В тази разнообразна хармония са солата на всеки един инструмент. Озаглавих я така, защото си представях, че това е музикален път, който човек трябва да е изминал, за да изсвири пиеса като тази.
No Name Town е с малко по-комплексна мелодия, дори за мен през цялото време и на живо, и в студиото, ми се оказа по-трудна за свирене. Но ние обичаме да си слагаме по-високи летви, за да ни става все по-лесно един ден, да се подготвяме за тази музика, да можем да я изсвирим. Не винаги ни се е получавало на живо. Спомням си, че в студиото успяхме да направим темата така, че да звучи колкото се може по-правилно по начина, по който съм я написал, чак на третото изсвирване. Стана добре. Може да сме оставили някоя малка грешчица, но при авторската музика това не е проблем. Аз повече се радвам на живото изсвирване, дори в студиото. Когато е налице човешкият фактор с малка грешка, звучи по-естествено. Пиесата е в 6/4, по-трудничка е, все едно се намираш на място, което ти е непознато, но искаш да опознаеш. Така се появи и заглавието – не знаеш името на града, но искаш да разбереш къде се намираш.
Пиесата Set Up е като заложени капани, които трябва да избягваме – да си вървим по пътя, да знаем, че има капани, но да не се притесняваме, да ги избягваме плавно и да не ни се случват неприятни моменти. Пиесата е базирана на два такта 4/4 и два такта 5/4. Представях си, че една и съща мелодия се чува в двата различни размера. Като слушам пиесата, ми звучи все едно е в 4/4, лесно и слушаемо, но когато трябва да свирим, постоянно броим внимателно, за да влезем навреме. Някой път, като сме били на път и сме леко изморени, ако малко не внимаваш, можеш да се объркаш и да влезеш в този капан. Понеже сме я свирили доста пъти, почти винаги ни се получава да я направим добре и да влезем в размерите. По-късно, след мелодията, която е с два такта 4/4 и два такта 5/4, идва бриджът, който се усеща като 7/4. Мелодията малко се променя. Това е единствената пиеса в албума, която свиря с тенор саксофон – за нея тенор и тромпет стояха по-добре заедно. На креативния момент в соловата форма първата секция е в 4/4, а бриджът е в 7/4, което се връща пак в 4/4. Това е игра на различни размери и хармонии, които на нас, свирещите джаз музиканти, ни е много забавно да ни се получи и да стане добре. Винаги трябва да сме нащрек да не изпуснем някой размер при връщането на темата и скачането в бриджа.
Димитър Льолев завършва албума Some Story в първата година на пандемията. За първи път го представихме по Джаз ФМ на рождения ден на музиканта – на 7 януари 2021 г. Тогава говорих с него по телефона в Смолян и за изминалата година той разказа:
– Бях много дълго време близо до семейството си. Толкова дълго време исках да съм близко до най-близките хора. Аз съм музикант, работата ми е в друг град… От изминалата година това бе най-хубавия момент. Те си ходеха на работа, дъщеря ми си учеше вкъщи онлайн, аз продължавах да свиря и да се виждам с други приятели, с които иначе много рядко успявам. И другото хубаво е, че приключих албума. В тези времена успях да го мастерирам.
– Какво ти е много любимо в Смолян освен семейството и приятелите – като град, природа, атмосфера, преживяване?
– Всичко това… Още от момента, в който отвориш очи, погледнеш през прозореца и видиш гледката – баирите, дърветата – в различни сезони в различни цветове – всичко това е любимо. В такъв квартал сме, където много рядко минават коли. Тихо е и е супер приятно.
Ето как красивата гледка от прозореца се разгръща в музика…
– Събуждаш се вкъщи, до семейството, погледнеш през прозореца и видиш прекрасна гледка. И дали по-късно съм чул мелодията или съм се вдъхновил от тази гледка…
… Се появява една от любимите пиеси на Димитър Льолев.
„Песен за Гери“ и Nice View са ми любимите мелодии. Естествено, пак имаме това гонене на двата инструмента в мелодията. Някъде саксофонът започва самичък, влиза тромпетът, някъде свирим заедно, другаде има движение в двата духови инструмента. Има част, в която оставяме ритъм секцията да изсвири преди нас Б частта и ние влизаме след това. Нямаме толкова отчетлив момент на сменяне на размери. Но както е нежна пиесата, в един момент хармониите стават с малко по-жестоко звучене и към края на темата нещата пак се успокояват. Пиесата се получи доста добре. Има красиви импровизации на Михаил Йосифов. За мен това соло е за „Грами“.
Стигаме до пиесата, посветена на любимата – Gerry’s Song („Песен за Гери“). Отново се връщаме към телефонния ни разговор от 7 януари 2021 г.:
– Любовта. Най-хубавото нещо на света може би.
– Най-хубавото нещо на света е, да, със сигурност. Да обичаш е най-прекрасното чувство. Когато става въпрос за близки хора, да им се радваш, да ги обичаш, да споделяш живота си с тях – всичко това е животът за мен. Приятелите също – любовта към тях, доверието, което си имате. Това са може би най-важните неща. Ако си обичан, имаш спокойствието да твориш. Ако не си обичан – пак можеш да твориш, но ще звучи по-различно.
– Не толкова нежно, изящно и красиво, колкото е в Gerry’s Song...
Това е малко по-мелодичната част от моята душевност. Бях я аранжирал за три духови инструмента – алто саксофон, тромпет и тромбон плюс ритъм секцията. Получи се наистина много хубаво. Има преплитане на основната мелодия – тя минава през различните инструменти. Хармонически се получи добре. Има много приятно движение на хармонията – тя постоянно отива в различни акорди и чак към края на темата се връщаме в основната. Пиесата е мелодична разходка, получи се много топъл звук. Има хубави импровизации на тромбона, на контрабаса има невероятно нежна и красива импровизация. Много ми хареса как се получи.
Tell Me about It е в размер 4/4, повече е в традиционното звучене на модерния джаз. Много ми хареса как се получи. Преди темата отворихме интродукция, в която тръгваме леко по-авангардно до момента, в който си подадем и влиза темата. Тя се изсвирва от контрабаса, а след това я досвирваме. Малко сложничка се получи формата за солата. Но се справихме! Дори я подредихме в студиото по време на записите. И в 4/4 всичко може да си стане доста сложно, когато има прекаляване с повечко хармонии. А заглавието дойде от думи, които разменихме, тъй като пиесата е по-дива с интродукцията. „Доста палаво се получава с тази интродукция.“ – каза някой. Аз отвърнах: „А, говори ми!“ – Tell me about it.
Албумът завършва с пиесата Singing on the Way. Както идва вдъхновението за нея: „Някой път си вървя по улицата, чувам мелодия и си я свиря по целия път за вкъщи, за да мога да я запиша, да не я забравя, да не дойде някоя друга.“ – разказа Димитър Льолев на 7 януари 2021 г. Година по-късно продължава:
Спомням си как я измислих – на път за вкъщи, разхождайки се, си свирех мелодията с уста. Дори знаех в коя тоналност ще я изсвиря на алто саксофона. Тя е в сол диез минор. На записа се чува, че пиесата е пак разнообразна. Интродукцията започва в 3/4, темата влиза в 4/4, мелодията е с фолклорни орнаменти. Преди основната тема да премине от 4/4 в 3/4 има осминова мелодия, но тя като ритмика наподобява 7/8. Това е малко странно, но имайки предвид с кои музиканти свиря, успяхме да постигнем този ефект между 4/4 и 3/4 мелодията да наподобява 7/8. Този момент се появява малко преди края на темата и стигаме до финала с усещане за това, че има момент в 7/8, а то си върви размер 4/4.
Погледът назад:
Като чух албума, това, което си представях, бе налице – да е малко по-джазово ориентирана музика с лек привкус на български фолклорни орнаменти, когато мелодията носи да бъде изсвирена така. Този ефект, който съм гонел или не съм гонел, а съм си представял, че може да се получи, го чух в албума и това донякъде ме успокои.
Година по-късно представяме Some Story в „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ, когато е готов новият албум на Димитър Льолев с нов проект, наречен Модерен малък духов оркестър.
Имах авторски материал върху мои пиеси, които бях аранжирал за малък духов оркестър, и исках да го запиша и да видя как ще звучи. Не е много преаранжирано или сложно направено като хармония и като движение вътре. Или пък поне за моите уши звучи така, защото много пъти съм слушал тази музика. Исках да е по-просто. Но дали се е получило така – не мога да преценя. Бе ми огромен мерак да запиша тези мелодии с кавал и кларинет. Затова се обадих на големия Теодосий Спасов и на невероятния Илиян Илиев и те приеха идеята за Малък модерен духов оркестър. Записахме го в много сложните времена на пандемията, на най-големите затваряния. Някак си успяхме. Албумът вече е мастериран и всеки момент ще го пусна в платформите за слушане на музика.
Целия разказ на музиканта можете да чуете чрез плейъра под основната снимка. „За албумите от техните създатели“ със Some Story на Димитър Льолев излъчваме по Джаз ФМ на 30 март от 19 ч. с повторение на 2 април от 14 ч.
И за още един албум на Димитър Льолев: Eastern Shadows на Димитър Льолев: тази музика не отразява чувства, тя ги създава
