Интересите на Милен Кукошаров към класическото звучене и импровизирането в него открихме с проекта Windharmonium, премиерно представен на Plovdiv Jazz Fest през 2020 г.
Две години по-късно той го разви и премиерно представя негово ново издание на концерт в Пространство за култура Portrait днес от 20 ч. „Във втората версия реших да поканя джазови музиканти, мои страхотни приятели. Съществената разлика е, че вместо с дървени, този път е с медни духови инструменти. Изключително много разчитам на уменията на колегите в тоноизвличането, за да може музиката да звучи по този интересен, смятам, начин, по който съм я замисилил. Изисквам, и те самите изискват от себе си, да извлекат на моменти по-нетипичен за брасовите инструменти звук, за да може да се получи подходящ баланс. Произведението е аранжирано по начин, който прилича на камерната музика и трябва по-различно отношение.“ – разказа в интервю по Джаз ФМ преди премиерата Милен Кукошаров. От един голям по неговите думи плюс идва и още един нов елемент: „Всички са прекрасни солисти и затова разширявам солистичната изява. Солират повече инструменти и става доста цветно.“ В новото издание на проекта той кани Николета Хайтова – флейта, Мартин Ташев – тромпет, Димитър Льолев – саксофон, Велислав Стоянов – тромбон, Борис Таслев – контрабас, и Атанас Попов – ударни. В деня преди премиерата музикантите прецизно работиха по програмата.
Идеята за това развитие на Windharmonium му се прокрадва още при премиерата на Plovdiv Jazz Fest в разгара на пандемията. Тогава обоистката се разболява от Ковид-19 и той спешно кани да я замести неговият много близък приятел – тромпетиста Мартин Ташев. „Като чух съчетанието на медния с дървените инструменти, разбрах, че може да се получи и по този начин. Това ми остана в паметта и го реализирам сега.“ – разказва за развитието на идеята Милен Кукошаров.
След премиерата в София днес Windharmonium 2 ще бъде представен и в Пловдив на 1 юни, а след това има планове за концертно турне.
През последните години музикантът неколкократно се обърна към импровизацията в класическата музика.
Такъв бе неговият краткосвирещ албум от 2021 г. „Четири миниатюри“, както и аранжиментите му на творби на Йосиф Цанков, за солист, джаз трио и струнен оркестър.
Интересите си той синтезира така: „Опитвам се да пиша музика, в която да има класически елементи. Много ми е интересен синтезът между жанровете, и то даже не между класическата и джазовата, а между класическата и импровизационната музика. Това е във вариантите, в които аз свиря, тъй като не съм съвсем класически пианист и съм импровизатор.“ – обясни Милен Кукошаров.
Той само преди дни се завърна от Виена, където неговата Fantasie hromantique със струнен оркестър записа пианистката Донка Ангъчева. Композиторът описа произведението като разположено в класическата традиция и с джазови хармонии, „за да бъде по-интересно“.
С Милен Кукошаров разговарям след последната репетиция за Wind Harmonium 2 на неговия рожден ден. Погледът към изминалата година му носи само удовлетворение: „Чувствам се все по-вдъхновен. Много се радвам за това! Усещам сили за много неща, имам все по-смели и смели идеи. Много се радвам за музиката, която успях да напиша и за театър, и за всички тези формации, за концерта ми с Бигбенда на БНР, за посещението ми във Виена в качеството ми на композитор… Имам много поводи да се радвам.“ За перспективите той е напълно наясно: „Най-много се радвам, че в последните години осъзнах истинското значение на музиката в живота ми. Цял живот съм бил музикант, но като че ли през последните 5 – 6 години изникна усещането, че именно това трябва да правя. Мога да кажа, че ако имам вдъхновение, го черпя от моята зависимост от музиката, че това е моята мисия.“
