Социалните мрежи са във възторг от четири миниатюри на Милен Кукошаров. С множество споделяния и стотици гледания само за часове, това са рефлексията на слушателя върху вложеното от него като създател и оценката на публиката: възхитително, новаторско, значимо. „Аз съм изключително щастлив и честно казано – изненадан, понеже на тази музика не може да й се сложи етикетът „комерсиална.“ – коментира музикантът в ефира на Джаз ФМ. Но тя е така интересна – композиторската инвенция, вдъхновеното изпълнение, красивата визия, необичайният подход. Произведенията са в стилистиката на класическата музика, в която Милен Кукошаров импровизира, както се е правело преди, а днес това се случва само в джаза. Не само че самите импровизации не са в джазов контекст, те не са и джазови по характер. Новото не е добре забравено старо – то е отношение към изкуството и преданост към традицията с личния принос в обогатяването на съвременния музикален пейзаж.
Проектът за написването на тези четири миниатюри е реализиран по програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“. „Благодарение на тези чудесни програми можем да чуем прекрасна нова и специално създадена музика! Появиха се адски много красиви неща в пространството. В тези трудни времена нямаме възможност за концерти на живо, но продължаваме да творим.“ – коментира подема Милен Кукошаров. Финансовото подпомагане за преодоляване на кризата е повод за зараждане на проекти, които са с перспектива да продължат своя живот и да се развият в срещи с публиката след отпадане на ограниченията. „И заради това тази инициатива е чудесна!“ – добавя музикантът.
Концепцията му за тези четири миниатюри е в погледа на четирима гости в различни стаи на хотел към една и съща случка на улицата. Така музикалният израз идва в сходна ситуация, в която сме в месеците на пандемия – по-изолирани, повече наблюдаващи и работещи с въображението, но също така – носейки още по-голяма отговорност за себесъхранението, по-ясно виждайки важността на взаимодействието в грижата за другите. Времената на изпитание ни поставиха в непозната стресова ситуация. Но в музиката на Милен Кукошаров чуваме нежност, виждаме светлина. И както сме ограничени в своите действия и страхът изпълва средата, така се появява музика, която го изтласква към периферията, все повече внасяйки в полето на нашия живот спокойното изживяване на любовта. „Тези, които ме познават, знаят, че в настроенията си мога да съм доста тъмен. Но напоследък и аз изненадвам себе си, че ми идват весели жизнерадостни мажорни мелодии, извън тези четири миниатюри. Може би това е вътрешен инстинкт за съхранение на духовността.“ – разсъждава Милен Кукошаров.
В тези нови времена на ограничени концертни изяви той разказва, че слуша страшно много музика през свободното си време, но и внимава то да не е много – гледа да работи, когато има възможност. „Мисля, че това е инстинктът на композитора, на музиканта, да съхраниш оптимизма, вярата в хубавото и в изкуството изобщо.“ – извлича същността Милен Кукошаров.
В четирите миниатюри той изследва нова музикална посока, която зададе и с мащабния си проект, поднесен на „Пловдив джаз фест“ миналата есен. Познаваме го като джаз пианист и импровизатор, но той е с класическо образование. Сега интересът му към класическата музика се завръща с пълна сила. „В началото бе любопитство – припомних си неща, свирих ги, слушах произведения – но това се превърна в страст. Замислих се, че музиката в епохата на класицизма е била една. Имало е, разбира се, жанрове, но не както сега – абсолютно разграничени и с различна аудитория. Тогава музиката е имала една аудитория и е била слушана и интересна или не. В класическата музика навремето импровизацията винаги е присъствала. В съвремието тя стана завладяна от джаза територия. Смятам, че импровизацията е ценно умение и трябва да присъства във всякакъв вид музика. Това, което се опитвам скромно да правя напоследък, е смесването на класически форми – много съм повлиян от импресионизма – в което вмъквам елемента на импровизацията. Тя не е в джазов контекст и не цели музиката да звучи като джаз.“ – описва подхода си Милен Кукошаров.
Видеата към четирите миниатюри са заснети в студиото на звукозаписа „Пекарната“ от Миряна Сливенска. „Тя е изключително рядко лъчезарен човек и прегърна моята идея и моята музика, и то за краткото време, през което имахме възможност да се запознаем. Тя направи чудесни видеа, изглеждащи много красиво, подходящо и адекватно спрямо музиката.“ – разказа Милен Кукошаров за клиповете, които излъчват елегантност и с приглушения си тон предразполагат към съзерцание и вглеждане в чувствата, разтваряне в музиката и в преживяването.
Скоро на сцената ще видим няколко театрални творби с музика на Милен Кукошаров. Той работи по куклена постановка, за която създава песни в мащабни оркестрови аранжименти. Премиера ще има и моноспектакъл с негова музика по текст на Яна Борисова, а в „Театър 199“ излиза „Господин Нощ“ отново на Яна Борисова.
Снимка: стопкадър
