Винаги. Винаги била част от нас, винаги подхранваща живота, завинаги белязала ни със своето дълбоко, искрено и светло чувство. Музиката на Йосиф Цанков в юбилейната 2021 г., в която отбелязваме 110 години от рождението му, ще чуем пресъздадена в аранжименти на Милен Кукошаров за солист, джаз трио и оркестър. На сцената на Първо студио на Българското национално радио за премиерата в неделя на „Среща в приказка(та)“ от 19 ч. ще бъдат Вили Стоянов – тромбон, Милен Кукошаров – пиано, Борис Таслев – контрабас, Атанас Попов – барабани, и Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров.
„Тази програма ще даде красив спомен за поколенията, които са израснали с музиката на Йосиф Цанков, и ще отвори нова страница за младото поколение – да видят колко естетика, красота, лирика има в тази музика, която изглежда като полузабравена. Най-хубавото е, че е поднесена в нов вид, пропита със свободата на джаза. Нотите на Йосиф Цанков са абсолютна класика, но Милен я направи много жива, като че тя се ражда в момента. Всеки, който има и най-малката чувствителност към подреждането на звука в света, не може да не се заслуша и да не се трогне. Защото в тази музика има много интимност, независимо, че е изпълнена от голям състав.“ – оцени високо програмата след поредната репетиция за подготовката й маестро Пламен Джуров.
И ако тази музика дълги години не е била приоритет в музикалната среда, тя дълбоко се е отпечатала в нас. Всички носим нейната следа, тя ни възпитава и променя. „Тя е дълбоко вътре в паметта ни и възраждането й сега става критерий, мярка. Както вървим по шаблона на популярни песни – нескопосни или плитки като идея, изведнъж попадаме във форма, която стои непоклатимо като конструкция, като „Бийтълс“. В своя език Йосиф Цанков синтезира приноса на джаза още в зарадждането му, включва естетиката на шансона, на канцонетата. От тях той е направил чисто българска амалгама, толкова естествена, като от природата родена. Това е класиката – когато музиката като че ли е природно явление.“ – отбелязва значимостта Пламен Джуров.
Със звук нежен и окриляващ, създаващ широка панорама в многоцветен пейзаж, с майсторство в изпълнението, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ има ключово значение за програмата. „Струнните инструменти имитират човешкия глас, на който почти винаги е разчитал Йосиф Цанков. Тук той има два героя – Вили Стоянов с тромбона и „Софийски солисти“. Мъжко-женското вокално начало, поднесено инструментално, дава нов поглед върху нещо, което е вложено в нас. Мисля, че това ще предизвика много силен и траен интерес дори у младите, които не са лирично, а рок настроени. Това е музика, която слушаш за душата си, за хармонията си.“ – казва за въздействието маестро Пламен Джуров пред Джаз ФМ.
През изминалите месеци Вили Стоянов реализира два мащабни проекта с музика на Йосиф Цанков. Те станаха духовен паметник на Патриарха на песента, на Човека на чувствата, на Мелодика на популярната музика, на твореца, близък до хората и изпълващ сърцата с любов, следователно – с живот. Чухме песни на Йосиф Цанков в инструментални аранжименти на Михаил Йосифов в експлозивни бигбенд изпълнения в „Онзи вятър от първата среща“. Нежна боса нова ни трогна в „Приказка“, разказана вокално от Just Bossa. Сега сме поканени на чувствена „Среща в приказка(та)“ в аранжиментите на Милен Кукошаров. Той ги създава с вникване в оригиналите, с фината си чувствителност и с прецизност към детайла, претворявайки първообразите. „Подхождам с ясното съзнание, че това са класики, мелодии, които са познати на поколения. Изключително бях затруднен да намеря баланса между претворяването, както така ласкателно го определи, и запазването на оригиналния дух. Също така съм запазил и мелодиите на Йосиф Цанков, защото те са най-голямата ценност в неговото творчество.“ – описва подхода си Милен Кукошаров. Песните на Йосиф Цанков са важни за културата ни и имат емоционално значение за всеки от нас. „Старал съм се да избягаме от момента с времето. Исках музиката на Йосиф Цанков да я центрираме в съвремието, но и да нямаме усещането за нарочно модернизиране на нещо толкова хубаво. Изключително голямо удоволствие и предизвикателство бе за мен.“ – оценява постигнатото Милен Кукошаров.
Вечно млади, тези песни са ни формирали, определили са погледа ни към света и към живота и по този начин остават да въздействат – завинаги. „Музиката я чувам жива сега. Тя има своето голямо място в българската музикална история. Наш дълг е непрекъснато да търсим новото й място в сегашно време, да я проектираме спрямо всичко, което преживяваме, изсвирваме, мечтаем, страдаме, желаем. Вярваме изконно в любовта и в красивото в музиката. Това обединява. Клишето, че музиката е универсален език, премахващ всякакви прегради и бариери, тук важи с пълна сила и ние го доказваме. Много често заради късогледство лесно предпочитаме да забравим, вместо да стъпим на здрава, смислена основа, което сега ние правим по уважителен и красив начин.“ – коментира внукът на Йосиф Цанков – тромбонистът Вили Стоянов.
Тази музика му разширява пътя и отваря простори занапред. „През последната година на работа с музиката на дядо ми се убедих във важността на всяко желание, във факта, че имам още много повече енергия. Разширих си кръгозора. Всеки ден успявам да гледам все по-надалеч, което смятам, че е по принцип основният смисъл на човешкия живот – да намираш начини да си по-смел в мечтите си и да не се притесняваш от никоя авантюра. Напротив, да търсиш силите си, защото ти ги имаш и те се коренят най-вече в това, че си жив. Открих колко повече, отколкото съм си мислел, ценя приятелствата, защото те са основата на това да повярвам, че всичко, което направих през тази година, е възможно да се случи, и са част от трепета, от превъзбудата, която ме тресе, касаейки промисъла ми за това как ще протече следващата и по-следващата година. Защото вече имам планове за тогава и вече сме в процес на осъществяването им. Всичко това ми го даде смелата крачка към инициативата „Срещи с Деди Йожи“ по повод тази 110-а годишнина. Мисля, че не бих могъл да си мечтая за по-хубава година, а всъщност вече мечтая за по-хубави години и работя за това.“ – укрепен в увереността си е Вили Стоянов.
Докато свирят, високо ценят музиката и й се наслаждават басистът в триото Борис Таслев и барабанистът Атанас Попов. „За пореден път се чувствам късметлия, че имам възможността да участвам в нов, интересен проект. Впечатлен съм от работата на Милен по обработката на тази музика. Постоянната ми изненада от това, което чувам около себе си, е причината за радостта.“ – описва причината да свири така усмихнат Борис Таслев. Атанас Попов е благодарен: „Чест, любов, удоволствие, възхищение от работата на всички… Изключителният Милен за пореден път извади от торбата изненадите, които притежава в себе си. Изключително е да си част от това!“
В основата е музиката на Йосиф Цанков, която е сред музикалните опори и на двамата, тя невидимо оформя изказа им, обогатява изразността им. „Музиката му ми е позната, дори не знам откъде. Чувал съм я, растейки. Тя е част от моята култура. При положение, че това е популярна, градска музика от десетилетията преди нас, сега да я чуеш, построена и представена с нови изразни средства и похвати, с оркестъра и с начина, по който триото свирим – е страшно приключение.“ – коментира Борис Таслев. Като „страшно красива и разказвателна“ определи програмата Атанас Попов: „Вили с поредните неща, които направи, разказа достатъчно за самия себе си като личност – и с бигбенда, и с боса нова проекта. И с този ни даде много, което сме получили преди да знаем. И при мен, като при Борис, тази музика е минала през мен през годините, но е съвсем друго да я свириш и да се опиташ да я преразкажеш по свой начин. Чест, удоволствие!“
Честването на 110 години от рождението на Йосиф Цанков се реализира с подкрепата на Министерството на културата и е част от Националния културен календар.
