През 2025 г. проектът на Сдружение „Брас перспективи“ „Коледни истории за брас и глас“ отново излиза във формат дългосвирещ албум с осем песни и пиеси, които ни отвеждат към празничната традиция в скандинавските страни. В „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM Го представят продуцентът Кръстина Денчева и аранжорът Даниел Николов.
Снимка:
Сдружение „Брас перспективи“
Какво обобщава албумът „Северни светлини“?
Кръстина Денчева: Албумът е много интересен за нас и, надявам се, за публиката с това, че е краят на едно пътуване, което предприехме в началото на 2021 г. през старинните традиции за Коледа на скандинавските и северните държави. Изминахме много дълъг път, в който се включиха много колеги, но в основата бяхме винаги ние с Даниел Николов като основен аранжор, квинтетът тромбони, който е нашата запазена марка на проекта, и вокална група „Спектрум“.
Нека да представим още в самото начало музикантите, които участват – както основният състав, така и специалният участник. Това е един проект с перспективи – с много богата история, но и с намерение напред в бъдещето.
Кръстина Денчева: Квинтетът тромбони тази година e дори и секстет, тъй като репертоарът е много интересен и специфичен. Имаме трима наши колеги от чужбина: Хорхе Нието от Испания, Мустафа Халилов от Азербайджан и Катрин Шул от САЩ, която в момента е първи тромбон на оркестъра на Държавна опера – Стара Загора, а другите двама колеги са в Симфониета Враца. Към тях добавяме професор Карафезлиев, Димитър Стоев и Кирил Михайлов. В различните произведения също се включват още двама души. Това е великолепната пианистка Анелия Господинова, която е известна първо със своя афинитет към съвременната музика и най-вече с усета си като акомпанятор и участник в различни ансамбли с медни духови инструменти. Но най-интересното за нас и най-любимото е участието на Теро Линдберг, Златния тромпет на Финландия, една изключителна, наистина световна суперзвезда. Той ни оказа честта да свири в разкошна финландска песен, която открихме през миналата година в една много любопитна класация, която включваше десетте най-депресиращи песни за Коледа на Финландия. Ние с Дани не намерихме нищо депресиращо, въпреки че Теро каза, че не сме прави.
Даниел Николов: Да, това е Varpunen Jouluaamuna („Врабче в коледната утрин“). И тук се разглежда и темата, разбира се, за сезона, студа, врабчето навън. Може би затова е попаднало произведението и в тази класация. Аз имам честта да го аранжирам и Теро да изсвири този аранжимент, да бъде солиста в него. Все още не сме се срещнали на живо, но се свързахме чрез музиката. Това е една красива пиеса, която е акцентът в албума. Тя е малко след средата, има някакво изграждане към нея. Въпреки че в този си вид, в този аранжимент няма текст, се опитах да запазя драматичността на темата в оригинала.
Кръстина Денчева: Песента е не толкова депресираща, колкото съдържаща меланхолия. Образът на врабче, което в коледната утрин е отвън на прозореца, е в контекста на една полярна нощ, която трае вече месеци наред. Има усещане за самота, за това, че Коледа е семеен празник, но въпреки това оставаш сам със себе си в един момент. И мисля, че това усещане успяхме да го запазим в музиката благодарение на Дани, благодарение на нашия квинтет тромбони и, разбира се, на Теро Линдберг, Златния тромпет на Финландия.
Врабчето, което в зимната коледна нощ е на прозореца на явно озарения от светлина дом. Вътре топло и уютно, с обещание за светлина за онова спасение, което стои пред нас.
Теро Линдберг отново ще гостува в България и на 26 март ще изнесе концерт с Бигбенда на Българското национално радио с диригент Антони Дончев в Sofia Live Club. В репертоара акцент ще е неговата авторска музика, като ще бъдат изпълнени и премиери, а също и нови аранжименти. Той е добре познат на българските млади таланти, академични преподаватели и аудитория от предходно гостуване тук.
Кръстина Денчева: Да, през 2023 г. той направи много сполучлив международен майсторски клас с два концерта – в Sofia Live Club с групата „Акага“ и в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с участниците в обучението.
Вокалната страна на проекта от самото начало се поема от група „Спектрум“. Защо я избрахте?
Кръстина Денчева: В известен смисъл именно „Спектрум“, с които през 2021 г. вече работех две или три години, бяха вдъхновение за мен с този необичаен брой тромбони. Тромбонът е инструмент, който от всички медни е най-близо до човешкия глас. И някак си си представях още в самото начало много ясно колко красиво биха се комбинирали този квинтет тромбони с пет гласа. За мен бе естествено да се обърна именно към колегите от „Спектрум“, които реално са без аналог на българската сцена и да им представя този проект. Радвам се, че те са много сериозна част от проекта и в първия, и в последния на този етап албум.
Даниел Николов: Щом става въпрос за пет тромбона и пет гласа, ние сме петте гласа от спектъра на вокал бенд и за нас беше много интересно да участваме в този проект. По принцип рядко ни се случва да колаборираме с инструменти, пък и то не просто с банда. Това е наистина оригинален инструментариум, като както аз допринесох с много аранжименти, както няколко от колегите от „Спектрум“ за първия албум. Наистина тромбоните са много близо до гласа, могат да покрият този диапазон и като звук, и като способи на изпълнение. Това прави проекта много интересен.
Даниел Николов: Следващата пиеса, която ще чуем, Nu’ det jul igen, е контрастна спрямо първата. Има я на датски, норвежки и шведски език, като тук сме записали шведския текст във вариант на джаз или суинг валс в нашия аранжимент за пет гласа и три тромбона.
Кръстина Денчева: Самото заглавие говори за нея – „Отново е Коледа“ с всички нейни най-хубави неща. Като произход тя е шведска, но изключително популярна и в Дания, и в Норвегия. Датският и норвежкият текст са много, много мрачни. Това беше едно от другите открития, които направихме по въпроса за депресиращите песни. Датският текст е най-мрачният от всичките, но самата мелодия и шведският текст са всъщност посветени на радостта от събирането на семейството по Коледа, най-хубавото време в годината. Избрахме точно този подход към тази песен в джаз варианта, който Даниел направи. Мисля, че слушателите веднага ще усетят това настроение.
След това въведение към „Коледни истории за брас и глас: Северно сияние“ на Сдружение „Брас перспективи“, нека да го изслушаме целия. Той започва с едно по-дълго произведение, което дава и своето заглавие на албума.
Кръстина Денчева: Concerto Borealis е великолепна пиеса на датския филмов композитор Сьорен Хилдгор, която попадна в нашето полезрение в началото на 2024 г. благодарение на колегата Хорхе Нието във връзка с майсторски клас, който Ларс Карлин направи в края на март. Ларс Карлин е великолепен шведски тромбонист, който в момента е и първи тромбон на Симфоничния оркестър на Датското национално радио. Изключително много харесах това произведение. Оказа се, че то съществува в различни варианти. Най-често се свири олекотеният за духов оркестър и соло тромбон, но оригиналът се оказа, че е за симфоничен оркестър и соло тромбон и никога не е изпълняван извън Дания. Благодарение на нашето добро партньорство с Посолство на Кралство Дания в България успяхме да намерим нотите чрез тромбониста, за когото е написано произведението. Така имахме честта да направим европейска премиера на Concerto Borealis в оригиналния му вид със симфоничен оркестър и тромбон в началото на юли в зала „България“. С това събитие в България беше отбелязано началото на Датското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Даниел Николов: Тази пиеса тя звучи по начина, по който е написана. Но тук специалното е, че по идея на Кръстина Денчева соло тромбонът бе раздаден между трима тромбонисти за всяка от частите. Това е много необичаен подход към произведения от този тип и всеки от тях допринася със своята интерпретация. Това е една от двете пиеси – първата и последната – които звучат в оригиналния си аранжимент.
Кръстина Денчева: Тримата тромбонисти са Хорхе Нието от Испания, Кирил Михайлов от България и Мустафа Халилов от Азербайджан. Интересното е, че произведението е изключително динамично и в него много бързо се сменят настроенията. Реално няма ясно означени части, а има ясно означени настроения. И това, което за мен е най-ценното в нашата интерпретация е, че ние успяхме да подберем за всяко от тези настроения тромбониста, на когото то най-много му лежи на сърцето. Това се усеща изключително приятно в записа. Към това трио от тромбонисти добавяме една великолепна пианистка Анелия Господинова. Тя за втори път работи в проект на Сдружение „Брас перспективи“ и има изключително интересна чувствителност и отношение към съвременната музика, както и голяма почит и дълготраен интерес към медните духови инструменти. Това чудесно си пролича отново в работата ни с нея.
В „Коледни истории за брас и глас“ се пее на много, много езици, включително на синдарин в „Тиха нощ, свята нощ“. Това е едно от двете произведения в дълосвирещия „Северно сияние“, които са записани по-рано и издадени като краткосвирещи албуми и сингли от проекта.
Кръстина Денчева: Нашата интерпретация на Sedhel i fuin („Тиха нощ, свята нощ“ на синдарин) издадохме миналата година като отделен сингъл в ново партньорство със „Спектрум“. Чрез тази необичайна интерпретация изказваме своята любов и възхищение към вселената на Толкин, особено към онези книги, в които елфите се появяват най-често. Синдарин е език, създаден от Толкин, без да има претенции, че това ще бъде огромен самостоятелен език, на основата на древния уелски език с финландски влияния. От началото на 70-те почитателите на Толкин започват да го развиват, така че той да може да съществува самостоятелно, да може на него да се пише проза и поезия и да живее свой самостоятелен живот, чрез който феновете на Толкин изразяват своята почит към него не само като автор на тези великолепни книги, но и като учен, като лингвист. Той е бил изумителен лингвист. „Тиха нощ, свята нощ“ беше една от най-популярните коледни пиеси, които ние с Даниел още от самото начало на 2021 г. бяхме решили, че ще бъде включена в албума като аранжимент за пет гласа и пет тромбона. И през 2022 г. благодарение на Толкин обществото в Нова Зеландия успяхме да намерим великолепен превод на текста на „Тиха нощ, свята нощ“, който, разбира се, не е коледен и не е свързан с християнски и съвременни традиции, а е поставен в контекста на вселената на Толкин. Той е за раждането на следващия елфически владетел, който ще владее хилядолетия западните земи на Върховните елфи. Аз съм изключително благодарна на колегите от „Спектрум“, че приеха това предизвикателство и миналата година записахме тази версия на синдарин. Тя, разбира се, е уникална, няма подобно нещо. От миналата година насам наблюдаваме, че песента набира популярност през цялата година. Цяло лято другите песни от „Коледни истории за брас и глас“ почти не се слушат, но „Тиха нощ, свята нощ“ на синдарин намира все повече фенове. Това много ме радва и бе причината да я включим специално в този албум.
Даниел Николов: „Тиха нощ, свята нощ“ я бяхме набелязали като една от най-популярните коледни песни. Също през 2021 г. по тази причина включихме и O Tannenbaum. Двете имат нещо общо, може би поради това, че са международни коледни пиеси, които са били преведени на толкова много езици, а „Тиха нощ, свята нощ“ – и на елфическия език синдарин. В пълния състав – пет гласа, пет тромбона – създаваме магическа атмосфера. Пиесата е бавна, започва с изграждане само с тромбоните, малко по-късно се появяват и гласовете и темата бива прехвърлена между гласовете и тромбоните, които разменят своите роли на солисти и акомпанисти. Синдарин е един от многото езици, на които натрупахме опит, пеейки за първи път на тях и това създаде неповторимо преживяване. Никога не съм си представял, че ще пея на повечето от тези езици, но на синдарин най-малко съм очаквал.
Записаната през 2024 г. за проекта „Коледни истории за брас и глас“ „Тиха нощ, свята нощ“ на синдарин в албума „Северно сияние“ от 2025 г. е последвана от още една песен, която се появи по-рано в този проект. Преди да я представим, нека да разкажем повече за концепцията, с която Сдружение „Брас перспективи“ създадохте „Коледни истории за брас и глас“. Вече говорихме за участието на „Спектрум“, нека сега да се спрем върху развитието на тромбоновата школа в България чрез този проект.
Кръстина Денчева: Участието на тромбоните в този проект измина много дълъг път, доста по-дълъг, отколкото певците. Освен че в тези пет години се променяше музиката, която изпълняваме, променяха се изпълнителите, променяха се и аранжорите. През 2023 г. с влизането на колегата Пламен Проданов, който е много интересен аранжор с интерес към звукоизвличането, се появи усещането, което носи барока, без да се опитва да пресъздава в буквални аранжименти. И именно на него поверихме създаването на една наистина мащабна пиеса, която е част от албума „Зима в Естония“ – Labi Lume Sahiseva. Когато започнахме да работим по този албум – мъничък, с две пиеси – много хора ни питаха защо Естония? В България я възприемаме по-скоро като част от Прибалтийските републики. Но всъщност Естония е част от лингвистичната група на Финландия и Унгария. Културата на тази страна е много близка до финландската. Основата на тази мащабна пиеса, която се превърна в тема с вариации за пет тромбона, е една изключително популярна кратка мелодия, естонски фолклорен мотив, който се появява в много творби от XIII век. Оригиналът е само 13 секунди. През XIX в. двама доста популярни по това време творци създават песен на естонски, която е изключително популярна, но най-вече са популярни стиховете, по които е направена тя. Моето вдъхновение за включването на тази пиеса и създаването ѝ точно в този формат на тема с вариации бяха именно тези стихове, които рисуват разходката на един човек във вековна борова гора рано сутринта, след като е навалял първият много дълбок сняг. В тази светла тишина, която цари и в която можеш да чуеш само собствените си стъпки, се чуват от време на време падащ сняг от дърветата и притичващите малки животинчета около теб. Тази спокойна атмосфера е величествена. Точно това търсехме да пресъздадем и мисля, че колегата Пламен Проданов се справи великолепно.
В записа на Labi Lume Sahiseva участва тромбонистът Калоян Горчев. В началото на албума чухме произведение, което идва от Дания. Продължихме с „Тиха нощ, свята нощ“, зародила се в скандинавските страни и станала популярна по целия свят, а също и естонска коледна песен. Ще чуем след малко финландска коледна класика и още една такава датска. Ще се върнем пак към Финландия, ще отидем до Норвегия. Нека да поговорим за географския обхват на проекта „Коледни истории за брас и глас“ и за онова, което сближава различните държави в една сходна естетика, която вие извеждате в този проект. Тези коледни песни са културни посланици.
Кръстина Денчева: Основната концепция на проекта е да пресъздадем у публиката усещане за пътуване през Северна Европа в месеца преди Коледа, тоест – декември, като постепенно преминаваме през различните държави на Северна Европа. През 2021 г. започнахме от Нидерландия и Финландия. Постепенно добавихме Дания, Естония, а тази година – и Швеция, като периодично се завръщахме или в Нидерландия, или у дома – в България, защото Коледа е времето, в което е най-хубаво да бъдеш у дома. Но това, което за мен беше много приятно и интересно е с каква лекота се преливат коледните традиции на различните северни държави в една линия, която ги обединява. Разбира се, ние търсехме песни, които са средновековни. Имаме пиеси от XII до XIX в., като фокусът е върху XVII – XVIII в. Това е сравнително отдалечено от нас време и въпреки това усещаме как целият този регион е една културна цялост. Може би това, което най-много ги обединява, са силата на природата, възхищението от нея и фактът, че живеят в тази специфична климатична обстановка на Северна Европа, която пък е много любима на нашия екип.
Ще помоля автора на аранжиментите Даниел Николов да ни разкаже за тази естетика, която той пренася чрез музиката до нас. Ти си много добре запознат с нея като живеещ от дълго време основно в Нидерландия.
Даниел Николов: Тези песни имат доста кратки темички, които се повтарят. Понякога, ако има текст, той се променя, понякога също си остава и се повтаря. Това дава изключителна възможност на аранжора да се разгърне. Работата с този материал провокира креативността ми да го представя по интересен, различен начин, да се добави нещо. Много често между аранжирането и композирането линията се размива, добавяйки части към пиесите, които поне в моята глава ги допълват или пък успяват да доразвият. Не че не са добри по начина, по който съществуват, но ние искаме да представим един друг вариант в наше изпълнение. Той е доста повлиян от джазовата музика, която ме влече. Всичко това правя с респект към оригиналната тема, която запазвам почти непроменена, а всичко, което се случва около нея, я облича в различни дрехи и ѝ придава различно звучене.
Даниел Николов: Jouluaatto on nyt herttainen е финландска песен, която пресъздадох за пет тромбона и глас. Аз изпълнявам певческата част. Този аранжимент е повлиян от Хърби Хенкок. Тази песен има по-стари хорови записи, съвременните са в поп жанра, а ние ѝ придадохме стилно джазово звучене. Съвсем естествено, сме добавили импровизационен дял, където с тромбоните си обменяме музикални идеи.
Кръстина Денчева: Специално за тази песен Дани получи поздравления лично от посланика на Финландия за разкошното произношение.
Даниел Николов: През годините сме се допитвали до колеги, приятели и хора, които са запознати и говорят всички тези езици, а пък и нашият музикантски слух може би помага да изкопираме произношението на всички тези езици.
Нека да поговорим за усещането за празниците, което създава тази музика. От 2021 г. до 2025 г. свикнахме да я слушаме по Коледа. Тя предразполага малко повече да се обърнеш към себе си и да видиш през себе си връзката си със света, най-вече с природата. Така че това е един проект на много особено съзерцателно въздействие. Как ви въздействат на вас тези „Коледни истории за брас и глас“?
Кръстина Денчева: Те изразяват нашето възхищение, нашия поглед към Северна Европа, към нещата, които най-много харесваме в тази част от Европа, както като природа, така и като общество, като отношения между хората и като уважение към традициите. Особено през 2021 г., когато изключително много колеги от Финландия и от Дания се включиха да ни помогнат да направим огромен подбор от старинни песни за екстравагантния ни формат на аранжиране, забелязах как у тях се пробуди интерес към старинната музика на собствената им страна, някак позабравен вече, отишъл малко по встрани. Вдъхновихме самите тях да търсят такива песни, да се интересуват от тях, което за мен беше едно много приятно постижение. Неочакван страничен ефект, който много ме зарадва.
Даниел Николов: Когато разговарях с колеги от Нидерландия и им пуснах някои от нашите версии на коледни песни, се оказа, че те са ги позабравили, а младото поколение дори не ги знае. Това предизвика у тях интерес защо пък някой от някоя друга държава е записал това? „А, има някакво произведение, което може би е хубаво да чуя!“ И започва търсене за оригинала. В тази музика има празнично настроение, но не само. Тя е смесица от чувства на празничност, на малко вглъбеност, малко меланхоличност. Едно напомняне за прекрасната природа и Северното сияние. Това е това магическо явление, което наистина имах честта също да го видя преди около месец в Исландия. Радвам се, че точно тази година е свързано и с работата ни.
Кръстина Денчева: В албумите от 2022 г. и 2023 г. специален фокус беше освен, разбира се, старинните коледни песни, също и мощта на зимата като природна стихия. Когато сме само в градовете, забравяме каква огромна стихия може да бъде зимата – със сняг, виелици, мрак. Всички те ни напомнят, че ние, хората, сме част от един кръговрат, част от природата, а не сме някой, който е над нея, командва я, опитва се да я разруши. Идва един момент, в който природата излиза напред и ни напомня да си заемем мястото, което ни се полага. И според мен именно на Север това усещане е най-живо у хората и те най-много изразяват своето уважение към заобикалящата ги среда.
Тази музика води към смирение. В албума следва представената като въведение традиционна песен „И отново Коледа“, характерна за две държави – и Швеция, и Дания. Изпълняват я тромбонистите Хорхе Нието, Мустафа Халилов, Димитър Стоев – три от петте тромбона, и акапелна група „Спектрум“: Анна Янкова, Ивелина Цонева, Даниел Николов, Янко Янков и Константин Бейков. Три тромбона и два вокала ще чуем в „Дойде зимната слана“. Това е традиционна финландска коледна песен.
Кръстина Денчева: Rati riti ralla е една от няколкото старинни песни, които още през 2021 г. имахме честта да сподели с нас една много интересна финландска певица – Еми Куямпая. Те са от областта Карелия, разделена между Финландия и Русия. Аз имах честта през 2019 г. да бъда в Тампере, да работя за кратко там. Това е сърцето на финландската част на Карелия. Изключително много ми хареса спокойствието на тези гори, които не са борови, а брезови. Когато се връщахме вече към България, пътувахме рано сутринта с влак от Тампере към Хелзинки и от прозореца видях толкова много елени в първия сняг. Беше безкрайно красиво и затова за мен беше много важно и в този албум да включим пиеса от Карелия. Благодарна съм на Даниел, че той се съгласи и избра точно тази весела песен.
Даниел Николов: Тази пиеса е с доста игрив характер и оригиналното заглавие Rati riti ralla е напевно. Звучи като детска песничка. В нашия вариант в 7/8 реших пак да запазя тази игривост. Има един момент на надсвирване или надиграване в инструменталния дял след средата на произведението, след като вече темата е представена. Аранжиментът е не за пълния състав, а за три тромбона и два гласа. През целия проект ние експериментирахме с почти всички възможни съчетания, които може да има между пет гласа и пет тромбона с допълнението, че имахме и други гост-музиканти през годините, както тромпет сега, така и струнен квартет по-рано. Идеята е да видим какво ще се получи в различни конфигурации между тези инструменти. Така че това е пиеса, която е игрива и закачлива като звук.
Кръстина Денчева: Този щрайх квартет е Underground Cello Quartet, с който направихме албума „Коледни истории за брас и мраз“ през 2022 г. За мен това беше изключително приятен експеримент. Впоследствие разбрах, че колегите са били леко стреснати, тъй като съставът беше създаден малко преди това и точно обмисляха в този момент какви студийни записи да направят. Както ми споделиха в последствие, последното нещо, което са си представяли е, че първите студийни записи на квартет виолончели ще бъдат с брас инструменти. Но мисля, че и те бяха много доволни от резултата от нашето партньорство.
Тромбонистите Мустафа Халилов, Катрин Шул и Димитър Стоев и вокалистите Ана Янкова и Ивелина Цонева изпълняват „Дойде зимната слана“ – традиционна финландска коледна песен в албума „Коледни истории за брас и глас: Северно сияние“, наличен във всички дигитални платформи. Повече за проекта на „Брас перспективи“ можем да открием в секцията „Проекти“ на сайта на сдружението.
Кръстина Денчева: Където ще намерите материали, статии, линкове към всички предишни албуми, както и една специална статия, която публикувахме съвсем наскоро. Всичките ни публикации са на български, английски и нидерландски, тъй като, за наша радост, имаме сериозни аудитории, четящи ни именно на тези езици. И там ще видите развитието на това пътуване, което предприехме от 2021 г. насам. Ще си припомните някои от най-красивите песни и се надявам, че ще продължи публиката ни и в бъдеще да ни слуша и да очаква интересни неща от нас.
Албумът завършва със заглавната пиеса „Северно сияние“.
Кръстина Денчева: Северното сияние е едно от най-красивите, най-ефектните проявления на природата. Поне за мен природата е художник, най-големият художник, който може да срещнем в нашия живот. Албумът от 2025 г. има своеобразна рамка чрез първата и последната пиеса. Те са единствените, които не сме докосвали в аранжимента, а само представяме нашата интерпретация. Двете великолепни творби – датска и норвежка – са посветени на красотата на Северното сияние. Датската пиеса в началото е Concerto Borealis от Сьорен Хилдгор в интерпретация за трио тромбони и пиано, а финалната – „Северни светлини“, представяме във виртуозното изпълнение на вокална група „Спектрум“.
Даниел Николов: Northern Lights („Северни светлини“) е написана за повече гласове, повече от пет – хор или поне малък хор, но чрез наслагване на гласове направихме студийна версия на „Спектрум“. Тя затваря тази рамка на нашия концептуален албум, вдъхновен от северните светлини, Северното сияние.
Кръстина Денчева: Northern Lights е на изключително интересния норвежки млад композитор Ула Уейло, който живее в САЩ. Тя е с текст на латински, което е много интересно продължение на нашия проект. Придава му ефектен акцент и финал.
Време за благодарности
Кръстина Денчева: Най-напред бих искала да изкажа благодарност на всички колеги инструменталисти, които се присъединиха към нас в различните етапи, както и на аранжорите, които се включваха в отделни пиеси: проф. Христо Йоцов, Пламен Проданов, Мартин Бодуров, Емил Джордж Атанасов. Това, което за нас беше изключително ценно е, че двата големи албума в проекта успяхме да създадем с подкрепата и на Национален фонд „Култура“, което за нас е признание за нивото на музиката, която създаваме.
Време за пожелания
Нека да завършим с онова пожелание, което музиката от „Коледни истории за брас и глас: Северно сияние“ съдържа в себе си. Как можем да го формулираме с думи?
Кръстина Денчева: Отворете сърдечното си за красотата на природата и красотата на магията на Коледа.
Даниел Николов: Слушайте малко по-алтернативна коледна музика, която ще ви пренесе в един друг свят, в който Северното сияние допринася за коледното настроение.
Целият албум в YouTube:
„Коледни истории за брас и глас: Северно сияние“ на Сдружение „Брас перспективи“ представяме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 17 декември от 19 ч. с повторение на 20 декември от 14 ч.
Снимките в публикацията са от концерта за представянето на албума на 4 декември в зала БИАД в София. Събитието ознаменува предаването на Председателството на Съвета на Европейския съюз от Кралство Дания на Република Кипър.
