Reminiscences (2023 г.) е сюита на Георги Корназов, която той пише през 2013 г. и издава в албум десет години по-късно, непосредствено след като я записва с френския си квинтет Brass Spirit

Reminiscences (2023 г.) е сюита на Георги Корназов, която той пише през 2013 г. и издава в албум десет години по-късно, непосредствено след като я записва с френския си квинтет Brass Spirit

Преди това творбата е записана на живо през 2021 г. в аранжимент за бигбенд по време на концерт в България за честване на 50-ата годишнина на музиканта

Гeорги Корназов пише сюитата Reminiscences („Отражения“) през 2013 г. за квинтета си във Франция Brass Spirit. Тази музика – изпълнена в цялост във версия за бигбенд или представена с отделни части за камерни формации, бе акцент в концертите в България, които музикантът организира през 2021 г. за своята 50-а годишнина. През 2023 г. произведението бе записано от френския квинтет на Георги Корназов и издадено в албум, който авторът представя в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM.

Георги Корназов с поредица от концерти по случай своя 50-и юбилей - Jazz FM

Снимка: Светослав Николов

Първи концерт на Георги Корназов от поредицата за неговата 50-а годишнина - Jazz FM

Снимка: Владислав Мирчев

Премиера на „Отражения“ от Георги Корназов с Бигбенда на БНР - Jazz FM

Снимка: Светослав Николов

Георги Корназов след концертите у нас за 50-ата му годишнина: „Приятно е да си юбиляр, още по-приятно е да споделяш музиката си“ - Jazz FM

Преди две години по повод петдесетата ми годишнина представих при теб в радиото сюитатата Reminiscences („Отражения“), която свирих в София и записах с Бигбенда на БНР с диригент Антони Дончев. Свирих фрагменти от нея и с единия от двата си квинтета – European Unit, със саксофониста Федерико Паскучи, с Милен Кукошаров, Васил Хаджигрудев и Стефан Горанов. Написах творбата през 2013 г. за френската ми група, с която и до днес свиря – Brass Spirit Quintet. В нея работя с прекрасни френски музиканти – първо с Кантан Гомари, а след това – с Енрик Авиз – тромпет, двама други доайени – Дидие Итурсари е прекраесн акордионист, който два пъти вече съм водил в България, Ерис Ешампар – барабани, най-млад е тубистът Лука Десант. Групата я създадох именно с тази музика. През последните 5 – 6 години бях оставил формацията малко настрана и написах доста нова музика. Сега реших да запиша Reminiscences с квинтета, като преди това я бях доразвил, свирих я на живо и я записах и с Brass Spirit Orchestra в България.

През сюитата „Отражения“ на Георги Корназов преминава като един от свързващите елементи тоналността.

Бях си поставил като предизвикателство да напиша цяла творба в една тоналност. Появи се тоналността ре. Отделните части са в мажор или минор. Затова и заглавието може да се разчете в игра на думи като „Малки сцени в ре“. Въпреки еднаквата тоналност, слушателят не се отегчава, защото редувам мажор с минор и различни темпа.

Сюитата „Отражения“ от Георги Корназов е синтез от множество преживявания и усещания, за които авторът разказва в музика.

„Отражения“, каквото е заглавието на цялата сюита, e и заглавието на три части в различна инструментация, които свързват другите части. Преди последната има обобщение, в което всички теми преливат като отражение на това, през което слушателите са преминали в творбата. Всеки инструменталист изсвирва по една тема и те се преплитат в ре минор и ре мажор, въвеждайки последната част, която е мажорна и светла, за да завърши произведението с оптимизъм.

Музика, изкристализирала от много преживявания, плод на дълбоко осмисляне, изляла се в искрено споделяне.

След първата част „Отражения“, втората съм я озаглавил „Звезди“, защото, когато я слушам, си представям звезди по небосвода. Тя е по-поетична. „Танц“ е ритмична, „Самота“ е по-тъжна, в минор. В „Път“ си представям кола, в която човек пътува на дълъг път и слуша музика. Следва Twist, базирана на ритъма на туиста. Във всяка част има солист, солисти има и между частите в драматургията. В седмата се появява още едно „Отражение“, осмата е „Огън“ – представям си я като огнена стихия, в бързо темпо. Деветата част е „Болеро“ – в бавно темпо в мажор, с шеста ниска степен. Васко Пармаков казваше: „На Корназа даже мажорите му са минорни“ и това е точно заради този български лад. Мажорът в шеста ниска степен придобива минорен оттенък. Много ми харесва да използвам този интересен цвят. Десетата част също е бърза и мажорна – „Радост“, а последната е „Любов“.

Музиката се появява както всяко нещо – сядаш и започваш да работиш. Творческият процес не може да се обясни. Има моменти, в които има вдъхновение – то идва като се потопиш в музиката. Изключваш се от заобикалящия свят и влизаш в балона на усамотяване – тогава често излизат идеи, които се изграждат и развиват с работа и с течение на времето. И узряват. Една музика, колкото повече отлежава, получава повече дълбочина и осмисляне, преминава през тялото, съзнанието и духа. Музиката става по-мъдра с течение на времето. Може би заради това мина толкова време от написването на творбата до записването. В музиката и в частност – в импровизацията, колкото повече се свири, толкова повече се откриват нови хоризонти. Музиката е не само начинът, по който съм я написал и свиря на своя инструмент, но е и колективно осъзнаване от страна на всеки участник в една група. Reminiscences я написах през едно лято на село в България, доста време споделих с нея между квинтета и другите формации, които направих в България. Изискваше време да направя оркестрацията за бигбенд, да напиша партитурите и щимовете за всеки музикант.

Представен от автора, слушаме албума в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 29 ноември от 19 ч. с повторение на 2 декември от 14 ч.

Ключови думи: