Георги Корназов празнува 50 години с поредица от концерти, първият от които се състоя в пространство за култура „Портрет“ точно в деня след рождения му ден – на 1 октомври 2021 г. Формацията той нарече European Unit. С тромбониста свирят Федерико Паскучи (Италия) – саксофон и кларинет, Милен Кукошаров – пиано, Васил Хаджигрудев – контрабас, Стефан Горанов – барабани. Записахме четири пиеси от концерта, за да ги представим в „Джаз емоции“.
В началото слушаме пиесата „Отражения“. За нея Георги Корназов разказа: „Тя е малка сюита от четири навързани пиеси, част от голяма сюита от 11 – 12, дори 13 пиеси, която ще бъде изпълнена пак като премиера в БНР на 21 октомври с Бигбенда на БНР с диригент Антони Дончев. Творбата първоначално бе написана за квинтет. Сега съм адаптирал четири пиеси от сюитата точно за тази формация. Цялата пиеса, която е около час и 20 минути, е в ре. Затова съм я озаглавил Re-miniscen(c)es, което и означава, че е в ре, и наподобява звученето на „малки сцени“, и може да се прочете като „отражения“.“
Програмата бе допълнена от произведения на останалите участници в концерта: „Помолих другите музиканти също да донесат музика, защото това е едно уважение към тях също. Получават се по-различни цветове. Всеки музикант има различни виждания, различно пише музика.“ – каза Георги Корназов.
В предаването слушаме още „Котка и чушка“ от Васил Хаджигрудев, Bucket of Dreams от Милен Кукошаров и произведение на Стефан Горанов, което нямаше заглавие, но на името на сцената на концерта бе спонтанно наречено Portrait.
Звукозапис и смесване: Владислав Мирчев.
Георги Корназов за своята 50-а годишнина: „Те са 50 години житейски години, от които музиката е над 40 години – не са никак малко. Започнах да се занимавам с музика още 9 – 10-годишен. 50 години са една доста зряла възраст, така се и усещам. Не чувствам, че съм остарял във времето, поне в главата ми, психологически. Тялото… Преди няколко дни гледах касета с концертен запис от „Аполония“ от 2004 г. Това е преди 17 години. Наистина доста се изумих какви физически възможности съм имал тогава, усещайки сега как съм. Това е животът, не можем да го променим. Когато си млад, докъм 30 години, разполагаш с огромно количество енергия. Не съжалявам, естествено. 50 години е мъдрост. Неща, които съм писал преди 20 години, сега не бих могъл да ги напиша и то точно, защото вече съм ги написал. Човек се променя. Не знам точно как бих се определил към ден-днешен. Едното е енергията, която споменах. Аз продължавам да си имам енергия, естествено, но не е толкова дива, а е по-контролирана. С времето няма начин, енергията трябва да се разпределя по-концентрирано. И повече време отделям на писането, което започва да става все по-важно и по-важно за мен. Човек трябва да намери своята идентичност, да има свой почерк. Мисля, че съм го намерил, имам своя звучност, която първоначално съм развил на тромбона – инструмента на който се изразявам, а впоследствие идва и музиката. И напред! До когато, както. Един артист диша и издиша със своето изкуство. Няма пенсионна възраст за нас. Аз живея със своята страст. Ще го правя, докогато мога да го правя, защото аз живея за това.
Предаването се излъчва на 5 октомври от 21 ч. и на 9 октомври от 19 ч.
