„Среща в приказка(та)“ с много любов разказва за творчеството на Йосиф Цанков. Програмата, създадена от неговия внук – Велислав Стоянов, солист в нея на тромбон, преминава през цялото му творчество, за да заяви могъществото на неговия талант, променил българската музика. Забележителни творби от различните периоди на автора претворява в оркестрациите си Милен Кукошаров, лидер на джаз триото. В неговия основен състав са Борис Таслев – контрабас, и Атанас Попов – барабани. Искрящите джазови импровизации върху мелодичната основа на първообразите са обгърнати от романтичния звук на симфоничния оркестър, за да се оформи усещането за дом и да се издигне храм на музиката. Програмата бе създадена през 2021 г. в инициативата на Велислав Стоянов „Срещи с Деди Йожи“ за отбелязване на 110 години от рождението и 50 години от смъртта на легендарния композитор. След премиерата в София с ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров в Първо студио на БНР произведенията бяха записани със Симфоничния оркестър на радиото под диригентството на Любомир Денев – младши и предстои да излязат в албум. А междувременно музиката разширява своето присъствие с първи извънстолични изпълнения на живо. Предстои вълнуваща „Среща в приказка(та)“ в Шумен (27 април, предварителна продажба на билети тук), Плевен (17 май, билети се продават в билетните центрове на Плевенска филхармония) и в първия концерт на „Банско джаз фестивал“ (5 август), когато е и фестивалната премиера. В първите два града изпълненията ще са с местните симфонични оркестри, а в Банско – със Симфоничния оркестър на БНР. Навсякъде диригент е Любомир Денев – младши. В Шумен на контрабас ще свири Даниеле Феббо, а в Плевен – Димитър Карамфилов.
С историята на проекта досега можете да се запознаете тук:
Слушаме „Приказка“, очакваме „Среща в приказка(та)“ с музиката на Йосиф Цанков
Премиерното концертно изпълнение на „Среща в приказка(та)“ извън столицата именно в Шумен е неслучайно. Градът жадува да слуша тази музика, към чието създаване са съпричастни четири свързани с него творчески личности, част от най-ранните години на Йосиф Цанков. Като ученик последна година в гимназията той вече е написал първия си хит „Ела с мен в Хавай“. Музиката извира от него, но баща му настоява отдаденият на изкуството младеж да учи право в Софийския университет. Докато следва тази нежелана специалност, Йосиф Цанков с още по-голяма жар се впуска в музиката.
Той започва да взема уроци по композиция при шуменеца Веселин Стоянов, диригент в изпълнението на написаната от младия автор музика към пиесата на Стефан Савов „Винаги на пътя ни една жена“. Насочил се към класическата музика, под псевдонима В. Ст. Шумняев Стоянов пише, изпълнява и дирижира музика за театър „Одеон“, към който Ангел Сладкаров сформира първата професионална оперетна трупа в България. Родоначалникът на оперетата е роден в София, но ученическите си години прекарва в Шумен, където в него се запалва творческата искра. По-късно отново се завръща в града, организира първите любителски оперетни представления и участва в тях. Мечтата си за професионален оперетен театър в България Ангел Сладкаров реализира в театър „Одеон“, в който Йосиф Цанков става щатен композитор. В първата му оперета „Продадена любов“ изгрява звездата на Надя Ножарова. Съдбовен момент! Сладкаров се влюбва в младата певица и се жени за нея.
Оперетната сцена в София процъфтява. Нейната най-голяма звезда е Мими Балканска, която пее песните на Йосиф Цанков в ранна негова адаптация на чужда творба, но и в „Жуана“ – оперета, в която участва също Николай Вульпе. Той е баща на Иван Вульпе, който почти веднага след основаването на Държавна филхармония – Шумен става неин диригент и я води в продължение на десетилетия.
В „Златната вдовица“ концертмайстор е друг прочут шуменец – Васил Стефанов. През тази 1945 г. той е вече бивш концертмайстор на Царския военен симфоничен оркестър и само след няколко години ще основе Симфоничния оркестър на Българското национално радио, на който в продължение на 40 години ще е диригент. В кратък интервал той ще е начело на Софийска филхармония за няколко години, а също така и ще ръководи хор „Гусла“ над 15 години. През 2023 г. се навършват 110 години от рождението му.
С Любен Герасимов – актьор от театър „Одеон“, по-късно – съосновател на Националния музикален театър
Години по-късно оперетни бисери на Йосиф Цанков ще бъдат записани за плоча, в която Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и Минко Босев пеят под диригентството на Жул Леви – друг ученик на родения в Шумен Веселин Стоянов.
Жул Леви на преден план, Йосиф Цанков – по диагонал над него, като членове на журито на „Златният Орфей“
Докато заляга повече над нотните листи, вместо над учебниците, през 30-те и първата половина на 40-те години Йосиф Цанков създава незабравими песни, които оформят облика на градската култура. Той свири на пиано в киното, озвучавайки неми филми, а шлагерите се раждат един след друг – „Недей тъгува“ и „Страстно обичам жените“ (претворени в тази програма), „Спи, моя малка синьорита“…
Неговите шедьоври се пеят от Алберт Пинкас, Аспарух Лешников, Мария Михайлова и Георги Рафаилов, Екатерина Ванкова-Коларова. Те стават толкова популярни, че до нашето време достигат като стари градски песни. Следването в Софийския университет има важни последствия не за правото, а за музиката. Там Йосиф Цанков се запознава с Петър Увалиев, който под псевдонима Владимир Венев пише либретото на две от оперетите на популярния композитор – „Продадена любов“ и „Жуана“. В Алма Матер той създава близко приятелство с Борис Христов, когото кани в създадения от него квартет „Цанков“ с Георги Шаранков, Георги Рафаилов и Михаил Михайлов.
С Петър Увалиев
Йосиф Цанков от дете композира песнички, които децата от квартала пеят, като ученик публикува стихове и сътворява първия си шлагер. До края на своята кариера той ще създаде над 500 творби – популярна, театрална и филмова музика. Заради танцовите му шлагери през 30-те и 40-те го определят като Цар на тангото или се обръщат към него, наричайки го Тангов (в програмата на концерта е „Танго Фантазия“, което изпълняват множество състави и записват и „Джаз Овчаров“, и оркестърът на Боби Симеонов). С блестящите си оперети се сдобива с прозвището Българският Щраус.
Йосиф Цанков е композиторът, създал съвременната българска популярна песен. В нея той втъкава джаз елементи в класическата звучност и затова го сравняват с Гершуин. Дълбоко емоционалните му песни са причина да стане известен като Рицар на любовта, а принц Кирил, в очакване на присъдата си, го провъзгласява за Принца на любовта.
Целия му принос описва начинът, по който го наричаме днес – Патриархът на българската забавна музика. Дъщеря му Анастасия Цанкова посочва, че най-точното определение за него е Мелодикът.
Песните му са изключително романтични и с красиви мелодии, дошли от преизпълненото с любов сърце. Той израства в семейство, скрепено от обичта.
Сватбата на родителите – Иван и Анастасия Цанкови, 1909 г., Русе
Всяка негова композиция изразява преживяната емоция – от поканата „Ела с мен в Хавай“ към негова съученичка в гимназията до променилата живота му среща с Таня Калфова.
„Под жълтите листа на старата липа“ (също в програмата на концерта) той среща случайно „Две сини очи“, споделя радостта със света и цяла България запява тези песни. Йосиф и Таня са толкова красиви като двойка, че техни приятели специално излизат по „Царя“, за да ги зърнат и още веднъж да им се възхитят.
В трудните години след 1944 г., когато музикантът временно остава без работа, защото не се вписва в новата идеология, семейството пести пари и прекарва целите лета в Батулия край София. Там влюбеният младеж продължава да излива любовта си към Таня в музика.
Макар по-късно той да прекратява брака, чувствата остават силни. Когато по радиото премиерно ще звучи негова нова песен, той ѝ се обажда по телефона и ѝ казва да слуша, а след това веднага звъни, за да чуе нейното мнение. Песните си Йосиф Цанков създава с вдъхновението на любовта.
В началото на 60-те години се появяват първите му лирични хитове в облика на съвременната българска популярна песен. Всички тях той създава с мисълта за артиста, който ще ги изпълни, затова те се превръщат в емблеми за вокалистите. Такива са изпетите от Мими Николова „Когато луната изплува“, и до днес наричана Химн на любовта, и „Недей ми казва тази вечер сбогом“, от Маргрет Николова „Целуни ме“, „Твоята китара“ и „Старите песни“, от Лили Иванова „Море на младостта“ и „Събота вечер“, от Маргарита Радинска „Питай звездите“ и „Пеят сто китари“, от Георги Кордов „Приказка“, от Йорданка Христова „Песен моя, обич моя“ и „Облаци“, от Емил Димитров „Белият Биб“... Песента зазвучава още при споменаването на заглавието.
Мими Николова е сред вокалистите, които пазят живо наследството на Йосиф Цанков. Горе: „Приказка“ на „Jazz Велинград“ през юли 2022 г. (със Самуел Ефтимов, Стоян Янкулов, Владислав Мирчев и специален гост – Велислав Стоянов), долу: „Недей ми казва тази вечер сбогом“ на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ през октомври 2022 г. (със Самуел Ефтимов).
В „Среща в приказка(та)“ от тях слушаме със солист, джаз трио и симфоничен оркестър „Събота вечер“, „Питай звездите“ и „Приказка“, само с триото Велислав Стоянов свири пиесата „Южен ритъм“, а в дуо с Милен Кукошаров импровизира върху „Малка руска песен“.
Милен Кукошаров: „Това е едновремешната поп музика. Опитах се да я поставя в по-официална рамка, тя да бъде портрет на творчеството на Йосиф Цанков, слушаемо във всеки един момент.“
Велислав Стоянов: „Слушателите ще разберат каква въпиеща нужда от романтика са имали. Моята основна цел е да внушаваме, че има добро, красиво, интелект и възпитание и те могат да бъдат предавани чрез музиката и нейното изпълнение.“
Любомир Денев – младши: „Милен е направили изключително стилни аранжименти с класическия щрайх, запазил е линията на джаза и на шлагера. Тази музика се свири по-специфично, има американски маниер в изпълнението ѝ, в романтичния стил на поднасяне. Получи се проект, който звучи много красиво.“
Докато всички пеят тези песни, радиото постоянно ги излъчва, а плочите с тях се разпродават с милиони, Йосиф Цанков остава непризнатият от гилдията композитор.
Учил дъщеря си, че никога не трябва да изпитва завист и омраза, той става жертва на тези чувства. Едва към края на живота му му е присъден „Златният Орфей“ за песента „Повей, ветре“ с текст на Димитър Василев и в изпълнение на Паша Христова.
С Паша Христова
Отличие, на което не успява да се зарадва, защото го възприема като дадено по милост.
С Димитър Василев
В последните месеци от живота си Йосиф Цанков печели последната от малкото си награди за „Песен за Варна“ в изпълнение на Йорданка Христова и Боян Иванов, която се превръща в неофициален химн на града.
С Йорданка Христова
Преди това е бил новатор в още едно отношение – той е първият композитор, обърнал се към поезията на класик, превръщайки в песен стиховете на Вапцаров „Пролет моя“. Изпълнява я Маргрет Николова, следва разгорещена дискусия. И ако през 30-те и 40-те сам е писал текстовете на своите песни, след 1960 г. той трябва да се съобрази с новите разпоредби стиховете да се пишат от поети. Той работи основно първо с Димитър Точев, а след това – с Димитър Василев, негов почитател от годините в оперетата. Той описва отдадеността му на музиката в стихове, публикувани в книжката за 70-ата годишнина на композитора.
През целия си живот Йосиф Цанков е давал любов. И с песните, и с работата си като мениджър. Той произхожда от родове на първенци – финансисти и предприемачи. Бащата Иван Цанков внася в Русе първите велосипед и автомобил, поставя началото на организирания колоездачен спорт в България. Във фабриката на неговия дядо по майчина линия в Габрово светва първата крушка в града.
На път към „Роберт колеж“, Йосиф Цанков е на най-горния ред в средата
Като ученик в „Роберт колеж“ в Цариград Йосиф Цанков се запалва по баскетбола, а след завръщането си става съосновател на баскетболен клуб „АС-23“. Още през 40-те е музикален директор на една от големите звукозаписни компании в България – „Лондон рекърдс“, а при учредяването на „Балкантон“ става директор в предприятието и създава едноименния оркестър.
Йосиф Цанков е винаги близо до хората – и като композитор, и като ръководител.
Много по-рано, през 30-те, при преосноваването на националното радио като държавно, той отново е сред първите, като става ръководител в него и създава детските и музикалните предавания.
Винаги първи в най-големите начинания от най-голямо значение от 30-те до началото на 70-те, Йосиф Цанков е значимата фигура, срещнала ни с музиката, на която да танцуваме и да се влюбваме, с която да обичаме.
