100 години от рождението на Сара Вон ще отпразнуваме с концерт на Надя Тончева в Sofia Live Club на 28 март. „Включила съм най-популярните нейни песни, превърнали се в джаз стандарти. Публиката ще ги познае и ще ги хареса.“ – посочи вокалистката за репертоара, който ще поднесе с Тихомир Кръстев – саксофон, Стив Хамилтън – пиано, Веселин Веселинов – Еко – бас китара, и Емил Тасев – барабани. Концертът се провежда в деня след рождената дата на знаменитата певица. „За мен Били Холидей, Ела Фицджералд и Сара Вон са трите стълба на вокалния джаз. Който пее джаз, трябва да започне от тях.“ – сподели Надя Тончева нуждата делото на най-значимите световни артисти да бъде част от нашето съвремие. През 2015 г. тя поднесе юбилеен концерт за Били Холидей, а през 2017 г. – за Ела Фицджералд. С гъвкав глас и стабилна техника Надя Тончева умело пренася до публиката характерното в стила на артистите, които ни представя. През целия си професионален път, започнал от акапелна група „Траяна“, тя развива своите умения, за да реализира солова кариера в множество направления. Тя пее джаз стандарти и евъргрийни, както и съвременни джазови песни по нейни текстове, а най-новият ѝ проект е с класиките на Антонио Карлос Жобим, частично преведени от нея на български език. Безспорно една от силните ѝ страни е талантът да обрисува образа на любимите певици, вграждайки в изпълненията си и своя респект към тях, и звученето на днешния ден.
Затова и определих вокалното майсторство в стилистиката на джаза за тема на срещата ни с ученици в СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен в съвместната инициатива на училището и Jazz FM „Джаз на четвъртия етаж“.
Величието на великите е в продължаването на наследството и създаването на новото в изкуството през личното преживяване и по високи естетически критерии – положи основата Надя Тончева. Тя подкрепи думите си с изпълнения пред младите таланти и демонстрира безпрекословното владеене на публиката на концерта си на следващия ден.
Тогава вокалистката поднесе със Симфониета Шумен и джаз трио в състав Ангел Заберски, Веселин Веселинов – Еко и Емил Тасев вечнозелени песни от десетилетна музикална традиция – от ранните джаз стандарти, през българската песенна традиция и съвременния мюзикъл до оригинални произведения от своя репертоар. Записа Телевизия Шумен ще излъчи на 18 март от 19:30 ч., като първо ще видим пространно 30-минутно интервю с Надя Тончева. Предаването може да се гледа онлайн на сайта на ТВ Шумен тук.
Посланието ѝ към учениците да бъдат продължители на традицията с индивидуална интерпретация въплъщава и предстоящият на 28 март концерт. Многото лица на Сара Вон ще изпъкнат в джаз стандарти и песни от албума ѝ от 1981 г., в който пресъздава в латино стилистика песните на „Бийтълс“. Британската група има силно влияние върху културните процеси в България, въпреки идеологическите ограничения в епохата на социализма. За такъв момент разказа музикантът, музиколог и документален режисьор Таня Доганова-Христова, която в този момент бе дошла в офиса на bTV Radio Group за друго интервю и я поканих да се включи в нашия разговор: „През 1962 г. направих филм, който озвучих изцяло с музиката на „Бийтълс“. От наказание ме спаси това, че в Съветския съюз той бе много харесан и дори ме поканиха на специализация.“ Основател и дългогодишен ръководител на вокалния ансамбъл за православни песнопения „Йоан Кукузел“, Таня Доганова-Христова е и филмов режисьор, заснела първия филм за „Траяна“ скоро след основаването на групата. От тогава датира и приятелството между двете, скрепено от силното им чувство към музиката.
Докато по радиото звучи Something в специалния аранжимент на изпълнението на Сара Вон, Таня Доганова-Христова отбеляза колко много обича Надя Тончева заради умението й да вае образи. След това в ефир продължи, че именно художественото поднасяне на музикалния материал откроява ярките личности в изкуството. Концерт на Ела Фицджералд на младежки фестивал в чужбина я оставя без думи: „Ако музикантите направят така, че да не можете да говорите, значи са много големи. Ръкоплясках, след това станах, само дето не изтичах да я прегърна на сцената. Това желание идва от вътрешното усещане, че пред вас стои голям артист и случващото се трябва да запомните за цял живот. Изкуството е нещо, което развълнува до краен предел човека, особено когато види художник във всяко отношение – във фраза, линия, мисъл, движение, пластика. Всичко това мен особено силно ме вълнува. Затова и на концерт си стискам ръцете, за да не започна да ръкопляскам по време на изпълнението. Надя Тончева продължава направеното от големите.“
Това тя прави като вокалист, вокален педагог, организатор на фестивали и инициатор и главен двигател на Националния конкурс за млади джаз изпълнители, който се провежда от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора. Един от нейните ученици – Даниел Николов, сега е член на заявилата се като наследник на „Траяна“ вокална група „Спектрум“. Корените на акапелното джаз пеене у нас полага в началото на 80-те Кирил Тодоров. „Той ни предложи да приемем предизвикателството да пеем в акапелна формация. Това бе едно ново начало в България – искаше да направи състав на световно ниво и мисля, че го постигна. Създаде самобитна българска акапелна група, в чиито изпълнения да вплете фолклора и джаза. Най-много ме радва, че плочата ни се изчерпа от магазините за седмица. Бяха славни години! Имахме рецитали, включително на „Златният Орфей“ и в зала „Универсиада“, концерти по света…“ – разказа Надя Тончева. Преди 9 години бе отпразнувана 30-а годишнина на „Траяна“ в съвместен концерт със „Спектрум“ и с Теодосий Спасов, с когото първопроходците също са работили през годините. „Оставихме своята диря в българската музикална съкровищница.“ – казва в ретроспектива Надя Тончева.
Вокална група „Траяна“: джаз, фолклор, класика и бийтбокс - Jazz FM
Но още тогава, през 80-те, групата произвежда огромно впечатление и историята на първия филм за нея, заснет от Таня Доганова-Христова, е свидетелство за това. „Вечеряхме след снимки в Бургас. Изведнъж от съседната маса чух музика, която силно ме впечатли – отидох и попитах какво е. Като разбрах, оставих всичко започнато. Върнах се в хотела и заявих на снимачната група от Студията за документални филми, че от утре имаме други снимки – правим филм за „Траяна“. На следващия ден се обадих на Кирил Тодоров, той прие. Казах му, че имам четири дни, в които трябва да направим филма. Хукнахме насам-натам, бяхме в планината, на морето, в Габрово, в „Етъра“… Те бяха уникални, ентусиазмът в тях гореше. След това занесох музиката им навсякъде по света.“
Така плочата на „Траяна“ стига и до „Бийтълс“, които, след като я изслушват, търсят връзка с Таня Доганова-Христова чрез посолството ни във Великобритания и на втора среща с нея изразяват възхищението си от чутото. „Трябва да обикалят света, трябва да ги чуят навсякъде!“ – възторжено говорят те. „Важното е, че с всичко показахте, че може да се прави такава музика и ритмите на България да обиколят света.“ – обърна се към Надя Тончева Таня Доганова-Христова.
В репертоара на „Траяна“ е и вокален аранжимент на Българска рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров. Само преди два дни отбелязахме 125 години от рождението му. „Панчо Владигеров много обичаше да слуша музика. Една вечер ми звънна късно и ми каза: „Таня, моля ти се, изпей ми „Минчо на Минка намигна“. Аз запях, а той акомпанираше на пианото. Винаги ме караше да му разказвам за фолклорните фестивали, които снимам. Слушаше с интерес като малко дете. Толкова чист човек не съм виждала. Така искрено се радваше! Слушаше с отворени очи и съзнание за всичко, до което може да се докосне и да научи. Когато му пусках народна музика, ми казваше: „Виждаш ли какво богатство имаме!“ Неговата страст към музиката се усещаше в начина, по който говори за нея.“ – обрисува отдадеността на Панчо Владигеров към музиката Таня Доганова-Христова.
„Доста спорихме помежду си как най-добре да направим аранжимента. Тогава техническите възможности бяха такива, че авторът реално можеше да чуе идеята си реализирана едва след като я изпеем на живо. В първоначалния аранжимент настъпиха доста промени. Той е изключително трудно изпеваем. Нашата версия на Българска рапсодия „Вардар“ завършва с популярна песен пак от Панчо Владигеров. Спомням си, че изпълнявахме аранжимента с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия на концерт в НДК под диригентството на Вили Казасян. Прозвуча величествено!“ – споменът не е избледнял и до днес в съзнанието на Надя Тончева.
Малко позната снимка на Панчо Владигеров с патрона на училището, в която тя преподава 15 години – Христина Морфова, е в изложбата на Държавен архив – Шумен по повод 125 години от рождението на големия ни композитор. Преди да отпътува от Шумен Надя Тончева посети музейния комплекс „Панчо Владигеров“ и обеща на уредника Екатерина Томова скоро да се върне тук с цялото си семейство. С богатия принос на шуменци към националната култура Надя Тончева се запозна в къща музей „Добри Войников“, където я посрещна уредникът Мюжген Исуф и ѝ разказа за зараждането на професионалното музикално дело в България именно в Шумен и дало енергия на нашето национално Възраждане.
Надя Тончева се разписа в книгата за гости в къща музей „Добри Войников“.
Първата връзка на Надя Тончева с града е от случайно пътуване с приятели преди години. Тогава го усеща много близък. Първият ѝ концерт там е по покана на Община Шумен в навечерието на новогодишните празници през 2022 г. Сега тя за първи път музицира със Симфониета Шумен, представяйки класики от десетилетията в оригинални аранжименти, направени от Красимир Къшев – директор на НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора, и Божидар Рахнев – възпитаник на училището и после станал преподавател там. В подхода им към музикалния материал направи силно впечатление боравенето с тембрите на оркестъра, цветната звучност, интересните динамики, изразяващи вълнението от музиката.
Връзката с Шумен скрепи и срещата с учениците в СУ „Сава Доброплодни“. Те отлично познаваха творчеството на Надя Тончева, попитаха я за аранжимента ѝ на „Ръценица“ от Петко Стайнов, който се изучава в учебниците по музика. „По това време Кирил Тодоров бе напуснал „Траяна“, за да създаде „Фолк скат бенд“ и аз станах отговорник на групата. Направих аранжимент на „Ръченицата“ може би и защото Петко Стайнов е от моя роден град Казанлък. Вокалният вариант стана изключително сполучлив не само за „Траяна“. Много хорови колективи го включиха в своя репертоар. Фондацията „Петко Груев Стайнов“ на два пъти издаде нотите – в България, САЩ и Канада. Аранжиментът бе включен и в учебниците по музика.“ – разказа Надя Тончева.
Неслучайно „Траяна“ са за пример. „Всички тези осем години бяха свързани с много труд, себераздаване, дисциплина. Щастлива съм, че оставихме диря в българската музикална култура. Тогава бе модерно да се прави високо изкуство. Стремяхме се – колкото по трудно и сложно, толкова по-добре.“ – споделя за отпечатъка на работата върху нея Надя Тончева. И именно към последователност и усърдност призова тя учениците в СУ „Сава Доброплодни“. Преди да говори пред тях, тя се запозна с учебно-материалната база, видя кабинетите по изкуства, а също и звукозаписното студио, чието обзавеждане учениците сами финансираха с акции за набиране на средства. С преподавателите тя обсъди идеи и практики за развитието на младите хора като творчески личности. „Изключително впечатление ми направиха учителският състав, отношението на децата. Радвам се и си мисля, че ако всички училища движат нещата така, има надежда.“ – обобщава Надя Тончева. Таня Доганова-Христова допълни: „Това е основно за бъдещото ни развитие, за възпитание и за усещане на ценностите по отношение на изкуството.“
В следваща стъпка на развитие Надя Тончева покани учениците от СУ „Сава Доброплодни“ да се включат в единствения по рода си у нас Национален конкурс за млади джаз изпълнители, чрез който откриваме младите таланти и ги подкрепяме. Надя Тончева е инициатор и основен двигател на конкурса, организиран от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора и Община Стара Загора под патронажа на Министерството на културата. За шести път той ще се проведе на 15 юни. Надпреварата е в три възрастови групи – до 13 години, до 19 години и до 30 години, като участниците могат да се явят индивидуално или в групи – вокални, вокално-инструментални и инструментални. Срокът за записване е до края на май, а за участието не се заплаща такса.
С галаконцерта на лауреатите ще започне старозагорското издание на пътуващия фестивал на Jazz FM „Джаз в цялата страна“. Веднага след това ще представим стипендианти на Министерството на културата от конкурса. Всяка година журито присъжда парично поощрение на трима участници от втора възрастова група, които са ученици в музикалните училища към министерството. На „Джаз в цялата страна“ тази година ще представим традицията и съвремието на джаз сцената в Стара Загора в партньорство с Община Стара Загора, с подкрепата на Държавна опера – Стара Загора и с участието на НУМСИ „Христина Морфова“, ЦПЛР – ОДК, училища, читалища и многобройни състави и солисти.
