Следвайки примера на най-добрите, създаваме новото в изкуството с личния си почерк, водени от високи естетически критерии – така описа пътя на развитието в музиката вокалистката и вокален педагог Надя Тончева пред учениците от СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен. Тя бе поредният вдъхновяващ лектор и изпълнител, включил се в съвместната инициатива на училището и Jazz FM „Джаз на четвъртия етаж“, на която съм водещ като програмен директор на Jazz FM. Името на Надя Тончева е скъпо на сърцето на всеки ценител на вокалното майсторство. Тя започва професионалния си път като член на първата българска акапелна група „Траяна“ и създава множество специални самостоятелни проекти, в които отдава почит към големите в изкуството. Най-новата ѝ музикална посока е представянето на прочути и по-малко известни песни на Антонио Карлос Жобим в неин поетичен превод, за да достигнат още по-близо до българските слушатели.
Артист на многото нюанси в музикалното изразяване, владееща изключителна вокална техника и белязала с творчеството си почти 40 години от българската музикална култура, тя започна срещата със свое изпълнение, за да поставим основата на нашия разговор. Надя Тончева символично избра да насочи вниманието към златните песни, които остават с нас завинаги, с „Песен моя, обич моя“ от Йосиф Цанков с текст на Димитър Василев. Преди да я изпее, акомпанирайки си на пианото, тя се обърна с към учениците с въпроса какво е евъргрийн. „Песни, които никога не остаряват.“ – незабавно прозвуча отговорът от залата. „Тези вечно зелени песни се пеят от много дълго време и ще продължават да се пеят, защото са много хубави. Няма значение в какъв стил твориш, най-важното в музиката е това, което правиш, да е хубаво.“ – каза Надя Тончева и посъветва учениците да не делят песните на стари и нови, а на добри и на такива, от които може би няма нужда.
Така тя постави темата за високите стандарти, които трябва да отстояваме. Примерът – „Песен моя, обич моя“, ни върна към първата среща от поредицата „Джаз на четвъртия етаж“, в която миналия април Велислав Стоянов представи творчеството на своя дядо Йосиф Цанков, а деца вдъхновено изпълниха творби на Патриарха на песента. В месеците след това пред учениците от СУ „Сава Доброплодни“ в съвместната ни инициатива застанаха Мирослава Кацарова, Павел Терзийски, Николай Карагеоргиев и Живко Петров, които насърчиха младите хора към творчество чрез развитие на уменията им за изразяване. „Вокалното майсторство в стилистиката на джаза“ бе фокусът на разговора с Надя Тончева. Нейното изпълнение ни отведе към първия въпрос – как да дадеш свобода на гласа си, но да го владееш, как да отвориш гласа си към света и едновременно с това да го контролираш. „За мен певец е титла. Когато решиш да бъдеш певец, това означава да се посветиш изцяло на това, да бъдеш дисциплиниран. Пеенето е най-трудната работа от цялата музикантска дейност – пианото все ще засвири, но ако си болен, няма как да пееш. Изключително много трябва да си пазиш гласа. С времето разбираш кога по-малко да викаш и по-тихо да говориш, как да пееш високите тонове, така че да не изгубиш гласа си, изпявайки една песен. Много, много работа е това.“
Това е пътят на развитието и на постиженията. Надя Тончева е завършила пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, а преди това е учила оперно пеене и пиано в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора. Тя навлиза в джаза чрез примера на големите артисти, водена от създадена чрез тяхното творчество собствена преценка за висота на изпълнението. „Всичко съм постигнала сама. Пея, слушам дали ми харесва. Ако не, опитвам друг подход.“ В този път на изследване на музиката и развитие чрез опита Надя Тончева посъветва желаещите да се занимават с вокално изкуство внимателно да изучават големите певци и да заимстват от тях, да пеят и народни песни, за да си вземат от фолклора орнаментиката, преди да достигнат до най-големите висоти на джаза. „Там е дълбоката вода, там е много трудно. Трябва абсолютно да си владееш гласа, за да го ползваш навсякъде, да пробваш да пееш по-тихо и по-силно. Всички това са елементи на добрия вокален стил. Съветвам тръгналите към това да бъдат музиканти – да работят много, да слушат много. Имате студио в училището, записвайте се, слушайте се – това е огледалото на вашата работа. Винаги се питайте дали е добро, което правите, а не от една изпята песен да си кажете: „Аз съм върхът!“ Най-важното е изработването на критерии.“ Така се постига вникване в изкуството. „Певецът трябва да бъде интелигентен човек – да мисли какво прави. Дори да не станете професионални музиканти, е прекрасно да свирите и пеете. Няма по-добро възпитателно средство от допира до музиката, до театъра – това развива мисловните процеси. Древните гърци са учили децата си със спорт и музика – спортът е за доброто тяло, музиката е за душата.“
Величието на великите е да продължат наследството и да създадат новото в изкуството през своето лично преживяване. Надя Тончева цитира думите на Били Холидей, че никой друг не може да изпее по-добре от нея думите „мизерия“ и „любов“ – толкова силно ги е изживяла тя като реалност и копнеж. Сред първопроходците тя открои създателя на боса новата Антонио Карлос Жобим, чиито песни са в центъра на най-новия ѝ проект. Групата, с която Надя Тончева започва професионалната си кариера – „Траяна“, също проправя нов път в българското изкуство. „Ние за първи път преплетохме народни мотиви и джаз благодарение на нашия ръководител Кирил Тодоров – страхотен мозък, който създаваше цялата ни продукция. Той бе универсален музикант – класически цигулар, водеше народен хор и оркестър, познаваше фолклора из основи и бе абсолютен фен на джаза. Той искаше да направи „Траяна“ един „Манхатън трансфър“. Чу ме по случайност на фестивал на художествена самодейност и ме покани: „Започваме нещо много предизвикателно в областта на музиката – акапелно пеене. Ще дойдеш ли при нас?“ Казах: „Защо не? Това не съм го правила.“ Така започва групата и скоро след това Таня Христова – създателката на хор „Йоан Кукузел“, заснема филм за тях. „При едно от турнетата ѝ с хора във Великобритания е дала нашата плоча като подарък на тримата от „Бийтълс“. На другия ден те отишли при нея и ѝ казали: „Това е страхотно! Тези хора трябва да изнесат тук концерт!“
Но това така и не се случва. Държавата не изпраща „Траяна“ по света. Работата в групата обаче извежда Надя Тончева към върховете на вокалното майсторство. Първите си професионални стъпки в музиката тя прави във формация, в която музицирането изисква постигането на съвършен синхрон и абсолютно единение. „Специално в акапелното пеене всеки е равностоен. Изключително строга е музикалната дисциплина – ти си тухла в стената. Всеки си има своето място – когато един пее соло, другите му акомпанират. Така се получава едно цяло. Много е трудно да пееш в акапелна формация. „Траяна“ бе университет за мен.“
Делото на „Траяна“ продължава вокална група „Спектрум“, в която сега пее един от учениците на Надя Тончева в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора – Даниел Николов. „За мое щастие успях да запаля у него искрата на акапелното пеене. Те са млади хора, познаваме се, правихме съвместен концерт с Теодосий Спасов в Първо студио на БНР. Те ни казаха, че са се вдъхновили от нас: „Ако не бяхте вие, нямаше да тръгнем по този път.“ Затова казвам, че е абсолютно необходимо да имате отправен изпълнител и той да ви е вдъхновител.“ Така се създава наследство. В града на Панчо Владигеров – Шумен, с Надя Тончева се връщаме към едно от най-ярките изпълнения на „Траяна“ – джаз аранжимент на Кирил Тодоров на Рапсодия „Вардар“. „Тя беше гвоздеят на плочата ни. Изпълнявахме я с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия с Вили Казасян в НДК.“
Последната тема в разговора с Надя Тончева бе за отговорността на ръководителя на музикален проект. На следващия ден тя излезе пред препълнената концертна зала „Проф. Венета Вичева“, за да изпее вечнозелени песни със Симфониета Шумен и джаз трио с Ангел Заберски, Веселин Веселинов – Еко и Емил Тасев под диригентството на Цанислав Петков. Концертът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Преди да отговори на въпросите на ученика Стефан Калинов – един от водещите на рубриката на училището „Код Сава“ по Телевизия Шумен, Надя Тончева се обърна към учениците в нашата среща с финални насърчителни думи за тяхното развитие, запознала се преди това с директора Албена Иванова-Неделчева и с преподавателите, разгледала материалната база на училището със специализирани кабинети по изкуствата и звукозаписно студио: „Възхитена съм от всичко, което е направено тук, за да се докоснете до музиката. Слушайте своите преподаватели, уважавайте ги! Те правят всичко за вас и за вашето израстване.“
За събитието на сайта на училището: ДЖАЗ И БОСА НОВА С ПЕВИЦАТА НАДЯ ТОНЧЕВА - СУ "Сава Доброплодни" - гр. Шумен (suizku.com)
За предходната среща в инициативата „Джаз на четвъртия етаж“ с Живко Петров: Живко Петров в СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен: „Много е важно да харесваш музиката, която създаваш – тогава си ти“ - Jazz FM
