Бележитата ни оперна певица, режисьор, преподавател и меценат Константина Петкова ще представи в София автобиографичната си книга „Това, което чух, видях и преживях“. В нея тя описва богатия си творчески живот по българските и световните културни сцени и предава на поколенията авангардните си творчески възгледи. Нейните изяви на сцената са свързани с модерното, а естетиката ѝ е базирана на новаторски подход в синтеза на музика, танц, литература и театър. Книгата бе издадена през 2022 г. от издателство „Фама 1“, а домакин на столичната премиера ще бъде Пространство за култура Portrait. Събитието е на 20 февруари от 19 ч. и ще се проведе при вход свободен.
Водещ е програмният директор на Jazz FM Светослав Николов, книгата ще представи поетът Матей Стоянов, а откъси ще четат актрисите Йоана Буковска и Мария Касимова-Моасе, изнасяли спектакли в артистичния дом на маестра Петкова в с. Пчеларово. Срещали се с публиката там музиканти ще разкажат спомени и ще поднесат музикални изпълнения. Сред тях са певицата Мими Николова, пианистът Антони Дончев, певецът Васил Петров, вокалистката Гергана Димитрова с кавалджията Костадин Генчев, перкусионистката Василена Серафимова, китаристът Мирослав Иванов с перкусиониста Димитър Семов, акапелна група „Спектрум“, братя Владигерови, тромпетистът Петър Македонски с пианистката Надежда Цанова, цигуларят Иван Пенчев с арфистката Деница Серафимова и други. На сцената ще излезе дългогодишният автор на плакати за събитията в с. Пчеларово Стелиян Хаджиев, актриси от проекта „Артисти със сребро в косите“, също гостували в с. Пчеларово, Теди Москов и Мая Новоселска, ученичката на маестра Петкова Дора Чукойска.
Събитието ще ни пренесе в атмосферата на този добруджански дом, храм на духовността, чрез селекции от творби, изложени в артистичните му пространства – афиши за постановки на Константина Петкова, картини, филмови плакати. Снимки на пана в голям формат ще разкажат за културния център, за творческия живот там, за уютния цветен двор. Дошлите ще могат да си закупят екземпляр от книгата и да получат автограф от маестра Константина Петкова. Събитието ще бъде записано и публикувано в дигиталните платформи, за да остане ценно свидетелство за изпълнен със смисъл живот, посветен на изкуството.
Творческият път на маестра Константина Петкова започва от Добрич, преминава през Русенска опера, където е назначена от акад. Васил Казанджиев и където работи с Дмитрий Шостакович, за да продължи в Италия, Австрия, Франция, САЩ и Швейцария. Тя учи пеене и режисура в Консерватория „Санта Чечилия“ и завършва Национална академия „Санта Чечилия“ в класа на проф. Тито Гоби. Един от първите ѝ професионални ангажименти е с „Виртуозите на Рим“, а режисьорският ѝ дебют е с постановка по музика на Монтеверди. Във Франция записва в Радио Париж, в Ню Йорк постига големи успехи със своите постановки в галерия в Сохо, включително „Самовили самодиви“ по мотиви от българския фолклор. В преподавателската си дейност развива собствена методика, чрез която обучава млади артисти от Италия до България. От 2013 г. в родния дом в с. Пчеларово тя организира ежегоден цикъл от събития с театър, литература и музика в цялото ѝ жанрово многообразие. През първите осем години финансира дейността на културния център изцяло със собствени средства, а през 2021 г. и 2022 г. осъществяването на програмата бе подпомогнато от Национален фонд „Култура“. За да направи своите достижения национално достояние, да ги запази във времето и да ги популяризира, тя дарява целия си архив на Държавна агенция „Архиви“.
В живота си, посветен на изкуството, маестра Константина Петкова е водена от своя идеал големият творец да бъде достойна, вдъхновяваща личност и добър човек.
Израснала в дом в добруджанското село Пчеларово, в който изкуството е на почит и в който местната общност се събира около театрални спектакли, осмислящи ежедневието чрез култура, Константина Петкова от ранна възраст проявява интерес към пеенето и започва да учи музика при Йосиф Душек в Добрич, изявява се в училищните програми като певица и акордеонистка. Печели конкурс за хористка в Националната опера в София, а на 3 януари 1958 г. е назначена като артистка-хористка в Русенската народна опера. Там участва в „Продадена невеста“ от Сметана, „В бурята“ от Хренников, „Травиата“ от Верди, работи с Шостакович в поставянето на „Катерина Измайлова“. В Русенската опера се ражда и първата ѝ режисьорска идея – да постави „История на войника“ от Стравински по новаторски начин – в басейн и със солист – джаз музикантът Петър Петров. След няколко сезона в Русе, през 1969 г. заминава да учи в Италия – първо в Международния център за млади оперни певци в Палермо, а след това – в Консерватория „Санта Чечилия“, където проф. Верджилио Мортари я насочва освен пеене, да учи и режисура. Така тя развива своите вокални умения при Фауста Копетти, а режисьорския си талант – при проф. Паоло Джурана. Междувременно посещава летни курсове на Академия „Киджана“ в Сиена при Джино Беки, а също и режисьорския клас на Херберт фон Караян в Залцбург.
Завършила Консерваторията, Константина Петкова продължава обучението си като специализантка в Академия „Санта Чечилия“ в класа по пеене на проф. Тито Гоби и започва музикалната си кариера. Тя става солистка на „Виртуозите на Рим“, с които през годините концертира в Италия, Германия, Австрия, Швейцария, включително в „Музикферайн“ във Виена, записва опера на Вивалди в Инсбрук. Изявява се с „Независима опера“ на Джузепе Чунчи, като изпълнява главната роля в „Санкта Сузана“ от Хиндемит. В Рим създава театър, който достига до публиката извън конвенционалните сцени. Дебютната ѝ постановка като режисьор е „Мадригализми“ с музика на Монтеверди, с диригент – сина на Игор Маркевич – Олег Маркевич, който консултира партитурите с Надя Буланже в Париж. Така започва и своята преподавателска дейност, обучавайки в специално изискваната вокална техника участниците в спектакъла. Постановката тя осъществява със създадената от нея трупа „Бедна опера“ по „Беден театър“ на Гротовски. В Рим пее Кармен в Teatro Brancaccio, снима се във филмите „На четири ръце“ („Частни уроци“) на Виторио де Систи и „Котката с очи на ягуар“ на Антонио Биддо. Идеите си за изкуството Константина Петкова постоянно обогатява, включително под въздействието на общуването си с елита на италианската култура, сред които – Фелини и Антониони.
Изкуството отвежда талантливата певица до Франция. Тя участва в сценичното представяне и записва в Радио Париж „Глас, който излита от ваза и се изкачва по стълба“ от Михаел Левинас, ученик на Оливие Месиен, с когото се запознава. В САЩ за кратко преподава в университета „Блумингтън“ и се установява в Ню Йорк, където разработва оригинална режисьорска концепция в синтез на изкуствата – музика, поезия, акробатична хореография и натурална сценография, повлияна от германския режисьор Петер Щайн. В галерията на мецената Джордж Дукас в Сохо тя поставя новаторски спектакли като базирания на българската традиция „Самовили самодиви“, провежда неделни музикални матинета с костюми и сценография. Константина Петкова участва в дипломния филм на студента на Милош Форман в Колумбийския университет в Ню Йорк Робърт Скот, чиято премиера в Музея на модерното изкуство е аплодирана лично от големия режисьор. След престоя си в САЩ се установява в Женева, където преподава и участва в оперни спектакли.
През 1986 г. Константина Петкова се завръща в родното с. Пчеларово и подготвя наследствения дом за оперна студия, в която преподава по създадената от нея методика. Там ученици от цялата страна се обучават в пеене, актьорско майсторство и езици. Картини от богатата си колекция тя подарява на читалището в Пчеларово, на което за известно време е председател.
През 2013 г. Константина Петкова превръща дома си в културен център с богат творчески живот, чиято дейност изцяло финансира с лични средства, а през 2021 г. и 2022 г. получава финансова подкрепа от Национален фонд „Култура“ чрез фондация „Константина Петкова“. Къщата в Пчеларово ни посреща с цветен двор, а селскостопанските постройки са превърнати в културни пространства. На открито и закрито са уредени етнографска сбирка и художествени експозиции. Известна с иновативния си подход и водена от разбирането си за обществено развитие чрез изкуството, Константина Петкова създава специални събития, с които обогатява културния живот в региона. Тя организира рецитал с поезията на Йордан Йовков, представяне на поезията на Жак Превер, чества бележити годишнини – 100 години от рождението на Телониъс Монк, 500 години от рождението на Леонардо да Винчи, отбелязва с музика рождените дни на Александър Владигеров и акад. Васил Казанджиев, който ѝ е колега и приятел от Русе. В събитията участват най-значимите столични артисти, а също и ученици и музиканти от региона. Творческите сезони в артистичния дом на маестра Константина Петкова представят разнообразие от изкуства – литература, театър, музика в цялото ѝ многообразие – класическа, джаз, фолклор, духова, поп и рок.
За приноса си Константина Петкова е обявена за Почетен гражданин на Генерал Тошево, получава наградата „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, има грамота от Съюза на артистите в България. Нейната 80-а годишнина е отпразнувана на общоградско тържество в Кукления театър в Добрич.
