Тих селски двор в село Пчеларово десетилетия е пристан на изкуството и притегателен център на общност. Културни събития в артистичния дом на маестра Константина Петкова изграждат духовни устои. Известна оперна певица, след това – режисьор и педагог, маестра Петкова работи по целия свят и се завръща в дома на дядо си, за да продължи неговото дело – да дава на хората така нужната ни духовна храна.
Тя уважава традицията, но отрича конвенционалното, търси модерното в подхода и авангардното в изказността, възпитава с постоянство и любов многобройна публика. Хората идват, зажаднели за изкуство, тръгват си, преизпълнени с щастие. За да се завърнат пак. Духовен оазис, домът в с. Пчеларово ни посреща с цветен двор, част от цялостното преживяване – защото трябва да е красиво, трябва да сме красиви. Ярки творчески личности озаряват слушателите, тяхното изкуство е спасителен пояс и топла прегръдка.
На 10 септември започва новият културен сезон „Срещи с изкуството в артистичния дом на маестра Константина Петкова“. Всички събития се провеждат при вход свободен. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“. Първият концерт е на Ангел Заберски трио с Борис Таслев и Стоян Янкулов от 19 ч. На 14 септември програмата продължава със „Свободно падащи истории“ на Мария Касимова-Моасе от 19 ч. На 18 септември в матине от 11:30 ч. нежността ще струи от цигулката на Иван Пенчев и арфата на Деница Димитрова, ще се изяви и тяхната седемгодишна дъщеря Емма Роуз Кацари. През октомври ще се проведат още четири концерта – на Антони Дончев трио, на Костадин Генчев квартет с Гергана Димитрова – вокал, Петър Миланов – тамбулир и китари, Иван Цонков – перкусии, на Духов оркестър към Община Търговище с диригент д-р Росица Бояджиева-Вълева, на Стефан Вълдобрев – вокал и китара, и Мирослав Иванов – китара, както и на братя Владигерови със специални гости.
На 1 август предсезонен концерт изнесе Антони Дончев със своето трио с участието на Арнау Гарофе – саксофон, и Михаил Иванов – контрабас. „Маестра Константина Петкова зарежда това място с духовност. Това е уникално и е толкова важно, че го прави! Дай Боже това да остане и да има продължение. Обещавам, че каквото зависи от мен, ще продължа да го правя с цялото си сърце!“ – сподели с вълнение от преживяното маестро Антони Дончев в интервю по Jazz FM.
Когато концертът свърши, хората не се разделят с музиката и помежду си. Те бавно излизат от залата с думи на благодарност към маестра Петкова, след това разговарят с музикантите, дискутират помежду си.
На първи ред концерта слуша Николай Петров от „Добрич джаз бенд“
Случило се е вълшебство. „Чувствам се като магьосник сред магьосници. Магьосникът е във всеки един от хората, които присъстваха.“ – описва така емоционалното събиране в изкуството Антони Дончев.
Макар концертът да е в отдалечено добричко село, няма снизходително отношение към публиката. Музиката тук артистите поднасят в дух на единение със слушащите. Това предразполага към пълно разкриване в изкуството, предпоставя абсолютна искреност.
„Човек отстоява това, което е вътре в него, и се опита това да изкара и да поднесе. Няма значение дали материята е сложна, важното е да е истинска.“ – казва маестро Дончев за нагласата, която създават у музикантите този дом на духовността и публиката, която пристъпва прага му.
В разговор след концерта в уютния двор най-младият слушател – бебе, бе орисан да бъде посланик на българската духовност. „Дай Боже да стане!“ – пожелава Антони Дончев.
На него не му е удобно да говори пред микрофона за казаното от хората: „Те изразяваха основно благодарност и възхищение. Това, че го споделят по този начин, не е единствено и само да благодарят на артиста, а явно е нещо, което ги е докоснало. Това за мен е изключително важно и се чувствам страхотно удовлетворен и горд в известен смисъл, че сме успели да достигнем до тях духовно.“ Толкова истински и така дълбоко.
Концертът се провежда в обора, където дядо Петко с любов е гледал своите породисти коне. Там е канил и публиката на театрални представления, които е пишел и в които са участвали хора от селото. В тях той е разглеждал отношенията между хората, за да даде посока на другите членове на общността, самият той – лидер с мъдростта на хилядите книги, които изчита и които сега са в библиотеката в къщата. Част от творбите на български писатели маестра Петкова ще изпрати на наши сънародници зад граница в Молдова.
Самата тя носи в Пчеларово събрани по света десетки картини на известни художници, голяма част от които дарява за галерия в селото, а други поставя на стените в къщата и в двора. Всичко това илюстрира как всеки член на общността се грижи за израстването и за щастието на всички останали. Както Богдан Богдев тази година излага свои творби в изложбата „Опит за летене“ в обора, в който хората слушат музика и гледат театър, седнали на пейки, закупени и дарени от него.
Маестра Константина Петкова продължава да поддържа дома в с. Пчеларово като културен център в памет на дядо си. Тук идват хора от селото и от близки и далечни градове. „От Русе, от Ямбол и Сливен, от Каварна и Балчик.“ – изрежда маестра Константина Петкова: „Това е селекционирана публика, която има отношение към това, което слуша и приема.“ Това е грижа за изкуството и духа на хората.
Маестра Петкова цял живот пее и режисира, а сега организира събития. „И съм щастлива, че успявам да ги правя тук. Виждам, че артистите са много доволни.“ И публиката също е възхитена, получила преживяване от най-високо качество с опита на маестра Петкова в Европа и САЩ. „Най-вече в Америка правех това. Преди това в Италия една голяма група напуснахме големите зали и започнахме да правим спектакли в ъндърграунд пространства – подземия, фургони, на площади. Когато отидох в Америка, бях готова за едно подобно изкуство. Това искам да продължа тук. Не отричам традиционното, но конвенционалното – да. Интересува ме всичко, което е възможно екстремно и интересно.“
Тя казва, че и досега с удоволствие би създавала постановки. Плакат в оперната студия припомня една от нейните творби – „Самовили – самодиви“ в Ню Йорк. Когато пристига в метрополиса, маестра Петкова е поканена в пространство, в което в малки сепарета жени се усамотяват, за да бъдат със себе си в свободното време, далеч от другите и от задачите на деня. Това ѝ напомня за бягството на самодивите в гората и тя решава да направи такъв спектакъл.
„Върнах се в България, Емилиян Станев ме окуражи и ми даде целия материал. Написах сценария, намерих жени, които се вдъхновиха от тази идея, и започнахме репетиции. Замислих сложна сценография – по стените тече вода, има дървета в пръст, използвах истински животни – агнета, коне. Спектакълът привлече многобройна публика, а критик написа: „Тичайте да видите това представление!“ Американките рецитираха текстовете на български и пееха „Полегнала е Тудора“. Беше впечатляващо, беше изумяващо. Те пееха многогласно, покачени по водопроводните тръби в помещението.“ – жива е картината в спомените на маестра Константина Петкова.
Афиши в оперната студия
Тя подготвя изпълнителите с разработена от нея вокална техника. „Искам тялото да е абсолютно освободено, за да може да се пее във всички възможни позиции. Участничките падат от голяма височина без травми, което като техника взех от йогата.“ – разказва режисьорката. Методиката си не публикува, но завещава на своите ученици да я предават нататък. Един от тях е изпратен лично от Милош Форман от класа му в университета „Колумбия“ в Ню Йорк.
Оперната студия
Маестра Петкова е последовател на Питър Щайн и неговия „натурален функционализъм“. Така за малко нестинари да танцуват на жарава под лунните лъчи върху покрива на сграда в Ню Йорк. С проекта се заема Христо Явашев. „Той толкова се ангажира, консултира се с пожарникари, с инженери как да направи жаравата на покрива да е почти истинска.“ – разказва маестра Константина Петкова. Но спектакълът не се реализира, тъй като две семейства на обитатели на сградата отказват да дадат съгласие.
Тези и още много истории от своя богат творчески път маестра Константина Петкова разказва в автобиографичната книга „Това, което чух, видях и преживях“, издадена току-що от издателство „Фама“. По молба на издателя Игор Шемтов рецензия за книгата пише Матей Стоянов. Пред Jazz FM поетът разказа за своите впечатления от книгата и от личността на маестра Константина Петкова: „След като вижда толкова много свят и толкова много шедьоври минават пред погледа й на професионалиста, основното, което остава, е нейната личност, непрекъснатата й отвореност към западната култура, желанието й да се радва, да сподели, което е особено типично за нашето Възраждане. Тя има доста широк диапазон във вкусовете си в това желание да обхване колкото се може повече от видяното. След като минава от античността и Ренесанса, стига до авангарда и намира своето място там, готова е на творчески риск. Това би трябвало да заинтригува много нашия читател. Защото това е пътеводител на възприемане на културния свят. Има какво да се научи от Константина Петкова. Тя съчетава своята склонност към съзерцание с действие. Тя е човек на действието, също присъщо на нашето Възраждане, което създаде такива личности. Би трябвало да се радваме на такива явления като Константина Петкова.“
Артистичният дом на маестра Константина Петкова в с. Пчеларово ни очаква с отворени обятия, пазещ традицията и вдъхновяващ за бъдещето.
Стаята на Стоянка Мутафова
Преди и след концертите публиката може да разгледа и етнографска сбирка, да влезе в детска къща, да чете в библиотеката, да се преклони пред силата на изкуството в оперната студия, да си спомни за Стоянка Мутафова в нейната лична стая, да разгледа изложби на Богдан Богдев и на живеещия в Германия Господин Цветков, както и да види много картини и афиши от личната колекция на маестра Константина Петкова.
Изложбата на Господин Цветков
