Легендата на барабаните Питър Ърскин е известен със своята гъвкавост и изявите си в разнообразен музикален контекст. Дискографията му като лидер и ко-лидер наброява 50 заглавия и участва в над 700 албума, работейки с култови формации като Weather Report и Steps Ahead, оркестрите на Стан Кентън и Мейнард Фъргюсън, Steely Dan, Джони Мичъл и мн. др. Сред сътрудничествата му е и това с големия Милчо Левиев. Именно по негова покана Ърскин посещава страната ни за първи път преди почти 20 години. Оттогава пази много хубави и топли спомени, за които разказва в интервю на Таня Иванова за Jazz FM. На 15 октомври барабанистът се завръща у нас за концерт със своя квартет в Sofia Live Club от 21 ч. В групата ще чуем още Боб Минцър (саксофон), Алан Паскуа (пиано) и Дарек Олес (бас). По-долу може да прочетете споделеното от Питър Ърскин и да го чуете чрез плейъра под основната снимка.
За първото си гостуване у нас
Бях много щастлив да посетя България за първи път през 2006 г. заедно с един джентълмен, който е добре познат както на почитателите на джаза, така и на почитателите на свободата. Неговото име е Милчо Левиев. Той ме доведе в Европа за кратко турне и кулминацията беше концертът ни по време на четвъртото издание на международния фестивал Sofia Jazz Peak, както и един концерт в Американското посолство. Беше много вълнуващо.
За влиянието на Милчо Левиев
Нека да ви разкажа една забавна история. Пътувахме с колата от границата, пристигайки за първи път в България и по едно време Милчо Левиев каза по-скоро небрежно: „Не се изненадвайте. Всеки знае моето име тук. Всеки знае кой съм.“ Тогава се засмяхме, но се оказа самата истина. И когато се прибирах за САЩ, бях на летището в София и имах малък проблем. Една част от багажа с инструментите ми тежеше малко повече и докато обсъждахме това с жената, която извършваше проверката, споменах, че съм музикант. Тя не се държеше неприятно, напротив, личеше си, че иска да бъде полезна в случая. По едно време споменах името на Милчо. Жената спря всичко, с което се занимаваше до момента и отвори широко очи. Това, което се случи после, е, че лично бях отведен до самолета, настанен в първа класа и се държаха с мен сякаш бях крал. И това само от споменаването на името на Милчо Левиев и заради неговото наследство. Много се радвам, че се завръщам в София, почти 19 години по-късно. Искам предварително да посветя нашия концерт в памет на Милчо Левиев.
Питър Ърскин и Милчо Левиев в Русе
За останалите си връзки с България
Имам още две връзки с България. Всъщност са три. Преди време написах композиция, която се нарича Bulgaria и със сигурност ще я изпълним по време на концерта. Аз съм голям почитател на музиката на Дон Елис и покрай него научих за Милчо Левиев, защото те са работили заедно. Преди няколко години бях на едно парти и една жена ми даде касетка със записи на женски радио хор, но не Мистерията на българските гласове, а струва ми се, че беше Женският хор на Българското национално радио. С Мистерията на българските гласове са близки като звучене, със сходен репертоар, в чиято основа е българският фолклор. Никога не бях чувал нещо, което да звучи по този начин. Нали ви е познато усещането, когато чуете нещо и то ви проговори. Такъв беше случаят с тази музика, изпитах много силна връзка. Когато бях в София първия път, срещнах един джентълмен, който се свърза с мен чрез Милчо. Думите му бяха: „Той е художник и ще се радва да се запознаете.“ Името му беше Едмонд Демирджиян. Той също така беше барабанист и затова искаше да се запознаем и ми показа всичките си барабани, а той имаше доста. После говорихме за картините му, обясни ми изкуството си и аз използвах три негови произведения за обложки на мои албуми за лейбъла ми Fuzzy Music. Това се случи благодарение на неговата щедрост и тази на сина му. А другата ми връзка с България е Русе. Трябваше да наема комплект барабани, когато бях там и ме свързаха с един джентълмен. С него поехме на път далече извън града и в един момент пристигнахме пред голяма сграда. Охраната ни отвори вратата. Слънцето залязваше и всичко изглеждаше някак загадъчно. Въведоха ме в стая, пълна с ударни инструменти. Нещо подобно на колекцията на Едмонд. Имаше не само барабани, но бонгоси и какво ли още не. Човекът изглеждаше малко неспокоен, докато не му казах, че ще използвам само тези 4 барабана, разположени в средата на стаята. Имах нужда само от тях. Тези барабани бяха стояли дълго време и бяха станали прашни и мръсни. Аз ги почистих, полирах ги, нагласих ги много хубаво за сцената и този човек беше толкова щастлив, когато ги видя. Забравих да ви кажа, че го попитах каква е тази сграда, в която се намирахме. А той ми отговори: „Това е моята фабрика.“ „Фабрика? Каква фабрика?“ – полюбопитствах аз. „Произвеждам чорапи.“ – беше отговорът. Тогава го попитах колко чорапи произвежда и тонът на гласа му се промени малко, сякаш разговаряше с банкер. „Всъщност ние произвеждаме милиони чифтове.“ Оказа се, че прави чорапи за фирми като Nike, Marks and Spencer, ставаше дума за голяма фабрика, вероятно най-голямата в Европа. От това помещение човекът ме покани в много красива стая за бизнес срещи и видях изложени всички чорапи, които произвежда. Така… той беше много щастлив на следващия ден, когато видя барабаните си и ме помоли да му изпратя снимка и аз му изпратих. Месец или два по-късно пред входната ми врата беше доставен голям кашон, а вътре бяха може би 100 чифта чорапи с моето лице върху тях. Беше невероятен подарък. Ще ви покажа снимка, като се видим след гига. Всъщност ако успея да намеря някой резервен чифт, ще ви донеса. Имам толкова хубави спомени от България и много се радвам, че идвам отново.
Питър Ърскин със своето трио с участието на пианиста Алан Паскуа и басиста Дарек Олес. През 2022 г. групата издаде албума Live in Italy, който беше номиниран за награда „Грами“.
За квартета, с който предстои да свири в Sofia Live Club
Срещнах Алан Паскуа преди точно 53 г. по време на джем сешън в Университета в Индиана. С Боб Минцър учехме в училище по изкуствата. Запознахме се през 1969 г., това означава преди цели 55 г. В групата е и Дарек Олешкевич или Дарек Олес, както му казваме тук в Калифорния, невероятен басист, роден в Полша. Свирим забавна музика, интимна и суингираме като луди. Преди всичко мисля, че хората ще усетят доверието, което имаме помежду си. А когато музикантите изпитват взаимно доверие, струва ми се, че те също така вярват в самите себе си, доверяват се на музиката и това от своя страна означава, че изпитваме доверие и уважение към публиката. Въпреки известното закъснение, това завръщане в София ще бъде чудесно. Аз разгледах уебсайта на клуба, в който ще свирим и съм много впечатлен. Всичко изглежда фантастично.
