Дигитализираните от национални институции обекти от българското културно наследство ще бъдат публикувани на единна дигитална платформа и ще се влеят в европейската мрежа Europeana в проект, по който България получава финансиране от Европейския съюз. В инициативата, ръководена от Министерството на културата, участват Държавна агенция „Архиви“, Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската национална филмотека, като предстои да се присъединят и други. Инвестицията „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ е по Плана за възстановяване и устойчивост с финансиране от Европейския съюз. Ръководител на екипа е Нели Неделчева от Министерството на културата. В подготовка на изграждането на единна национална платформа за дигитализирано културно съдържание в министерството се състоя първа среща на представители на участващите организации. „Днес коментирахме на първата работилница кои са потребителите на каченото национално културно наследство. Идеята е платформата да разширява и участниците, и потребителите.“ – посочи пред Jazz FM Нели Неделчева след приключването на обсъждането на 12 декември.
Паралелно, чрез мрежата Europeana имаме свободен достъп до цялото европейско културно наследство. По този проект се работи от 15 години, вече са качени над 56 милиона дигитализирани обекта – около 20 % от всичките. „Това изнася целия ни поглед към културното наследство в друга плоскост. Освен че можем да изследваме отделни обекти, можем и да проследим процеси и тенцендиции, да откриваме прилики и разлики между отделните страни.“ – коментира в интервю за Jazz FM доц. д-р Милена Добрева от екипа на инвестицията „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви“, консултант по дигитализация и член на Управителния съвет на Europeana. Така виждаме културите в цялост и във взаимодействието им една с друга. В Europeana България присъства вече от 13 години чрез подаване на съдържание от различни структури. Нацонален агрегатор е Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, която показва на други институции как да съхраняват в дигитален вид своите колекции. България активно участва в разнообразни европейски проекти в областта и чрез Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и библиотеката на БАН.
Заместник-министърът на културата Виктор Стоянов отбеляза необходимостта от цялостно реформиране на политиките на държавата по дигитализиране, опазване, съхранение и популяризиране на културното наследство, както и от осигуряването на свободен достъп до него на всички заинтересовани страни на национално и международно ниво: „Възможността за съхраняване и представяне на исторически, художествени, научни и културни артефакти в онлайн формат не само осигурява по-широк достъп до тези богатства, но и ги представя пред публиката по начин, който съчетава традиционните ценности с иновациите на дигиталната епоха.“ Той посочи, че дигиталната трансформация в сферата на културното наследство носи икономически и социални ползи, а улесняването на достъпа подобрява обмена и дава нови възможности за творчество и иновации.
Създаването на единна национална платформа е стимул за дигитализиране на ценни материали и споделянето им в общността. „Дълго време много институции са играли ролята на пазители на своите сбирки и е било голяма привилегия човек да отиде и да се докосне до нещо. Сега излизаме в друга ситуация, в която те се опитват да покажат в контекст най-интересното, което имат, така че един човек да не ходи да търси на много места, а на едно да получи тази информация. Създаването на обща платформа е явление от национална значимост, защото дава шанса съдържанието да се събере и потребителите да имат място, от което лесно да получават достъп до това, което ги интересува.“ – отбеляза д-р Милена Добрева.
Така се формира нова култура и на собствениците на съдържание, и на потребителите, които ще имат още възможности да разширяват своя кръгозор и ще разполагат с ресурси, с които да работят. С тази инвестиция се поставя ново начало, подчерта и Нели Неделчева от Министерството на културата: „В дългосрочен план проектът приключва през 2026 г. Следващата календарна година е много тежка – технически трябва да се изпълнят много неща. Ще се състави консултативен съвет с водещи български и европейски експерти, така че да се преодолеят липсите от последното десетилетие и да бъдат уеднаквени спорадичните достижения на национално ниво. Очакваме този съвет да разработи дигитална стратегия за развитие на националната платформа, което дава устойчивост след приключването на проекта.“
Единодействието между институциите в предоставянето на лесен и свободен достъп до българското културно наследство тепърва се изгражда. „Наследството е разпределено, много организации се грижат за него, но то има общонароднаи общочовешка стойност.“ – отбелязва доц. д-р Милена Добрева. От самото начало на работата по инвестицията като ръководител на екипа Нели Неделчева търси диалога, комуникацията и споделянето между участниците. „Това е формулата на успеха да се случат нещата.“ – убедена е тя.
В своята дейност Jazz FM поставяме във фокус опазването и популяризирането на националното културно наследство, както и създаването на разбиране за него. Постигаме го чрез дигитализиране на снимки и записи от личните архиви на музиканти и документиране на техните разкази в проектите „Джаз истории“ и „Филми за джаза“, чрез описване на творческите продукти през десетилетията в „За албумите от техните създатели“, както и чрез издирване и излъчване на звукозаписи от ранните години на джаза у нас в рубриката „Не е само спомен“. Една от големите ни инициативи бе записването и публикуването на първи албум на първата българската професионална джаз певица Лени Вълкова, когато тя бе на 92 и 93-годишна възраст.
Чрез мен като програмен директор на Jazz FM радиото участва в редактирането, отпечатването и представянето на автобиографията на Димитър Симеонов „Живея за музиката“.
Обекти от културното наследство са в центъра на обучението на млади таланти в множеството фестивали, които Jazz FM организираме и в които сме участващ партньор като „Джаз в цялата страна“, „Деца на джаза“ в Шумен, „Jazz Велинград“, „Банско джаз фестивал“ и „Банско джаз академия“, а също и в постоянната експозиция „Джазът в България“ в Банско. Jazz FM пое ангажимент да съдейства на Държавна агенция „Архиви“ в опазването чрез дигитализиране на личните архиви на български джаз творци.
