В „За албумите от техните създатели“ слушаме албума на първата българска джаз певица „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“. Той е продуциран от „Радиокомпания Си.Джей“ и ще ви разкажа за него като изпълнителен продуцент.
На прослушването за солистка на оркестъра на Асен Овчаров студентката в Консерваторията Елена Вълкова омайва музикантите. „Това е гласът, който отдавна ни трябваше!“ – възкликват те и я вдигат на ръце. Заради нежността на пеенето й я наричат Лени. Лени Вълкова става първата професионална джаз певица в България, а скоро публиката я провъзгласява за Кралицата на джаза. Тя препълва залите и заведенията в цялата страна, почитателите я слушат от тротоара, а гласът й се носи и от плочи, които радиото свири и с които се озвучават площадите. Нейната професионална подготовка, радостта от музиката, любовта към живота са в изпълненията й, които вълнуват и пленяват завинаги. Името на Лени бързо се превръща в легенда, славата й се разпростира извън пределите на страната. И след многобройни записи и хиляди концерти за десетилетия гласът й спира да се чува. До момента, в който тя се отзова на поканата ми да разкаже за своя живот с музика в поредицата „Джаз истории“.
Тъй като за Лени знаехме незаслужено малко, а на 91 години тя бе в превъзходна гласова форма, й предложихме да се срещне отново със своята публика и да запишем предаванията на живо на среща-разговор и концерт съвместно с НДК в Литературен клуб „Перото“. Събитието се състоя през септември 2018 г. Възторгът на стотиците дошли да срещнат отново своята любимка или пък да се запознаят с едно от величията в музиката ни, прерасна в идеята за записване на албум. На предложението ми за това Лени отговори с въпрос: „Ще допринесем ли?“ След утвърдителния ми отговор убедено каза: „Тогава ще го направим“.
Нужни бяха няколко часа на подготовка с музикантите и четири звукозаписни сесии от по един час, за да можем днес да слушаме албума „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“, продуциран от „Радиокомпания Си.Джей“. Записахме го през декември 2019 г. и август 2020 г. малко преди и след 93-ия рожден ден на певицата. С него предаваме десетилетната й история на безгранична любов към музиката, приета като съдба и поднесена с отговорност.
Албумът съдържа четири оригинални записа от преди 1949 г. и десет нови. Той започва с една от емблемите на Лени Вълкова. С измислен от нея текст на български език, тя пее за хилядите свои почитатели с „Джаз Овчаров“ I’ve Got a Gal in Kalamazoo – голям хит на Andrews Sisters по онова време. Аранжиментът на всички нови записи е на Вили Стоянов, който в някои песни свири на тромбон, а музикантите от основния квартет са: Димитър Благоев – китара, Калин Жечев – пиано, Даниеле Феббо – бас, и Николай Данев – ударни. Това бе първата песен, която подготвихме за албума. Лени се впусна в начинанието с такава енергия, че записа направихме още на саундчека.
Музиката на света е част от българската поп култура с изпълненията на Лени Вълкова и „Джаз Овчаров“ във втората половина на 40-те. Като вокалистка на първия професионален джаз оркестър, тя е първата професионална джаз певица на България. Но още от дете Лени Вълкова пее, танцува и участва в постановки и оперети в училище и в местното читалище. Вкусът й към музиката е възпитан у дома. Баща й води цялото семейство на спектаклите в театър „Одеон“. Следва вечеря в ресторант, където оркестър изпълнява салонна музика и музика за танци. На път за дома малкото момиче танцува по софийските улици.
Майка й пее всичките шлагери, а когато ги чува по закупеното от баща й радио, Лени приглася и озвучава целия квартал със своя меден глас. Поетесата Евгения Марс често я кани в дома си да украси светските приеми със своите песни. Мильо Басан разпознава таланта й и я насърчава да го развива. Лени Вълкова учи балет при Николай Фол и пеене при Дора Мамберг. Евгения Марс и синът й Павел Елмазов я подготвят за Консерваторията, където е приета в класа на проф. Иван Попов. На сцената на Народния театър тя излиза в постановки на Мария Димова.
Да се яви на конкурса за солист на първия ни професионален джазов оркестър я убеждава Мици Добрич. Сред над 50 кандидатки, представила се последна, Лени е избрана единодушно. Следва първи концерт, а микрофонът се поврежда. Тогава гласът на Лени изпълва акустично залата. Изгрява ярка звезда. Тя пее шлагери и джаз стандарти, а една от обичаните от нея песни е Night and Day, която изпълнява в разширената с интродукция версия на Ела Фицджералд. И България е част от световната музикална сцена.
Когато оркестърът има вече вокалистка, ръководителят Асен Овчаров се обръща към Йосиф Цанков, който по-късно ще бъде провъзгласен за Патриарх на песента, да напише песни за певицата на състава. Музиката им е свързана с традиционната градска култура. Текстовете са на известната поетеса, виден преводач, дългогодишен драматург на Столичния куклен театър Надя Трендафилова. Те са в стилистиката на новата епоха от втората половина на 40-те – за сърдечната връзка между младите строители на новото бъдеще и изразяващи идеята за задружност в днешния и утрешния ден. Лени обаче ги изпява с такава отдаденост към музиката, че ги превръща в квинтесенция на любовта между хората и към живота.
Така се раждат хитове, от които до нас достигат четири записа. Един – на „Тихо гасне тая вечер“ – Лени Вълкова пази в своя архив, а откриването на другите три бе резултат на дълго търсене. Нямаше записи на Лени на нито едно от очевидните места, където те биха се съхранявали. Отговорът „няма“ винаги бе последван от убедеността, че някъде нещо ще бъде намерено. Открих три в Националния политехнически музей – на песните „Пролет“, „Пролетна песен“ и „Бригадирска мечта“.
Да потърся записи на Лени Вълкова в Националния политехнически музей ми хрумна заради носителя, върху който те са били записани – шеллак. Изненадата бе голяма, но някак си очаквана, а радостта – огромна, когато няколко часа след поредните телефонни разговори и имейли получих утвърдителен отговор: „Открихме три записа, които отговарят на Вашето запитване.“ За дигитализиране се обърнах към Института за изследване на изкуствата при БАН. Там Алекс Нушев, който има дългогодишна дейност в опазване на културното ни наследство и богат опит в боравенето със звука, почисти звуконосителите и дълго работи по прехвърлянето им.
Сред пукането на амортизираната от времето и от просвирване плоча магически се понасяше вълшебна музика. Наложи се да се използват различни типове иглички, сектори от плочите да се презаписват неколкократно, докато получим цялостния образ. След това Алекс Нушев майсторски ремастерира записите в своето студио. Така големия скок от втората половина на 40-те в съвремието ни направиха общо три записа на Лени Вълкова.
Дигитализирани и ремастерирани от Алекс Нушев, тези песни са отново в общественото пространство, за да разказват истории от изминали години, за да свидетелстват за част от музикалната ни култура, която до момента бе абсолютно непозната, за да вдъхновят с музикално майсторството и чистота на чувствата. Да звучат тези записи в ефира на Джаз ФМ е сбъдната мечта и ето че сега те излизат в албума „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“.
Единственият оригинален запис, който Лени Вълкова пази в своя архив, е на песента „Тихо гасне тая вечер“. Тя отново е по музика на Йосиф Цанков и текст на Надя Трендафилова, а обработката направи Алекс Нушев в ANP Music Production. И тъй като това е една от значимите песни в дискографията на Лени Вълкова, й предложих да я изпее на съвместно организираната от Джаз ФМ и НДК среща разговор с концерт в Литературен клуб „Перото“. Там поканих за солист в това изпълнение внука на Йосиф Цанков – тромбониста Вили Стоянов. Албумът „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“ завършва със записана сега нова версия на тази песен. Като шесто изпълнение звучи оригиналът.
Лени Вълкова има и други записани песни, които не са запазени в публично достъпен фонд сред всички, където би било възможно звуконосители да се съхраняват. По снимки знаем за два записа – „Знаеш ли, кажи ми“ и „В планината“. Авторът на музиката и на двете е неназован, а текстът е отново на Надя Трендафилова. Изпълненията са с оркестъра на Асен Овчаров. И тъй като оригиналите не успяхме да открием, в албума „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“ върнахме песните към живот в нови техни изпълнения в аранжимент на Вили Стоянов. В „Знаеш ли, кажи ми“ солист е тромпетистът Мишо Йосифов.
Първата записана на плоча от Лени Вълкова песен е аржентинска. Знаем и за още един неин запис, който е на преводна песен – джаз стандарта You Belong to My Heart Лени изпява като „Хей, другарю, запей“. Тя става такъв огромен хит, че и до днес се пее от нейните почитатели. А навремето винаги се е намирал продавач на книги на „Славейков“, който, когато види Лени, да зареди плочата на грамофона и да огласи с нея площада. „В планината“ е другата от двете записани от Лени песни, които възстановихме в ново изпълнение. Солист е Вили Стоянов – тромбон.
В пика на своята кариера Лени Вълкова записва на плочи песни на Йосиф Цанков и други шлагери, пее в цялата страна с оркестър „Овчаров“ и с отделилия се от него „Джаз на Оптимистите“, както и с техния обединен състав. Софийският хайлайф я нарича „Сладката Лени“, а всяка нейна поява в обществото е посрещана с възторг. Любовта й към песента и публиката обясняват нейния успех. Лени е музикална, усмихната и винаги вълнуваща. Тя пише свои текстове към най-популярните в САЩ мелодии и ги пее на почитателите тук. Освен I’ve Got a Gal in Kalamazoo, тя прави това и с The Nickel Serenade, също от репертоара на Andrews Sisters. Когато Лени я изпя отново с младите ни джаз музиканти днес, възкресихме още едно късче от музикалната история и градската култура.
Historia de un amor е най-любимата песен на Лени, която тя никога не е пяла на живо пред публика и не е записвала. Освен веднъж, у дома, когато и натиска копчето за запис на касетофона. Тогава Лени импровизира и си акомпанира на китара. Използвахме началото на този домашен запис като въведение в новото изпълнение. В него с вокалистката на живо на китара в друга кабина свири Димитър Благоев без тя да го чува.
Лени Вълкова е първата българска певица, която пее джаз версии на оперни арии. На 8 януари 1946 г. „Джаз Овчаров“ изнася голямо музикално утро в кино „Димитър Благоев“ – в скоби на флаера е изписано старото му име – „Европа палас“, солисти са Лени Вълкова и Сашо Николов – Сашо Сладура. Лени ще изпее за първи път в България, както прокламира рекламният материал, „Палячи“ и други изненади“. Това известие е толкова необичайно, че е поднесено с четири редуващи се въпросителни и удивителни. На 10 февруари същата година в Художествен театър следва друг концерт, на който „Джаз Овчаров“ е в увеличен състав, а Лени Вълкова ще изпее за първи път в България джаз версия на „Трубадур“ – и тук пак са четири, но се редуват удивителни и въпросителни. Можете да видите тези и други документи от архива на Лени Вълкова на сайта ни – линк ще откриете в края на публикацията. От разказите на вокалистката научихме, че тя е пяла и песни на Шуберт с български текстове, както с български текст е изпълнена арията от „Трубадур“. Но за албума „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“ я помолих да се върне към най-първото си джаз изпълнение на оперна класика. Това е арията на Канио от „Палячи“ на Руджиеро Леонкавало – Vesti la giubba. Лени я изпя в един тейк. Обърнете внимание как се подготвя за вземането на най- високия и дълъг тон. След акапелното изпълнение на певицата Калин Жечев записа пианото.
Лени Вълкова е първата българска джаз певица, но е и най-популярната звезда на музикалната ни сцена. Зали и заведения на София и в страната живеят с нейния глас, хората празнуват с нейната музика, танцуват безспир. За да върнем песните й в центъра на градското забавление, се обърнах към колегата от ефира на Джаз ФМ, водещ на предаването за клубен джаз Jazztronica, DJ Mr. Moon – Младен Димитров, да направи ремикс на I’m Beginning to See the Light. Това е джаз стандарт, който Лени пее на живо с оркестъра на Асен Овчаров със свой текст за любовта.
Популярността на Лени Вълкова е толкова голяма, че залите и заведенията не могат да поберат всички почитатели, които искат да са близо до нея, да слушат песните й, изпети с ангелски глас и с широка усмивка, с любов към музиката и към публиката. Разказват се легенди за струпали се на „Царя“ слушатели, които не са можели да влязат в ресторант „България“, но са слушали в захлас навън. Когато зала „България“ се препълвала, изнасяли колони, за да слушат музиката на Лени хората, останали навън. Към тях тя специално се е обръщала с Over the Rainbow. С рефрен от песента Лени изразява своето щастие и го споделя с всеки близък на сърцето й. С импровизация по тази тема започнахме и завършихме работата по албума „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“.
И след разформироването на оркестъра на Асен Овчаров Лени Вълкова е винаги с най-знаменитите формации. Концертите й са в цялата страна, както и в чужбина: Виена, Будапеща, Белград, Лондон... През цялата си кариера тя следва съвета на Аспарух Лешников: „Можеш много да дадеш на публиката, остани си такава непринудена.“ Продуцираният от „Радиокомпания Си.Джей“ албум „Лени Вълкова е Кралицата на джаза“ завършва с нова версия на „Тихо гасне тая вечер“. На нейния финал китаристът Димитър Благоев прави превъзходно соло, което отеква с посланието, че всяка житейска посока е вярна, стига да е зададена от любовта. Както цял живот прави Лени Вълкова и както с музиката си ни призовава да живеем. От корицата на албума тя се обърна с послание към своите почитатели: „Музиката е младостта на нашата душа и с нея животът е прекрасен.“
Участието на Лени Вълкова в проекта „Джаз истории“ с много документи за нейния живот можете да откриете тук:
- Галерия от срещата разговор и концерт, организирани от Джаз ФМ и НДК в Литературен клуб „Перото“
- „Джаз истории“ първа част
- „Джаз истории“ втора част
