Да изпълнява пиеси на Милчо Левиев избира като музикална посока младият квартет Suspended Fourth – формация от музиканти, свързани с родния град на маестрото Пловдив. Те се събраха като състав на Младежкия джаз фестивал в София миналата година, когато Красимир Гълъбов – бас, Борис Гроздев – китара, и Ясен Димитров – барабани, поканиха в триото си пианиста Борис Петков. И четиримата са учили или в Националното училище по музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“, или в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, или и в двете. Групата вече изпълнява авторска музика на свои членове, но за останалата част от програмата за концертите си търси репертоар, по-различен от стандартния. „С групата обсъдихме, че трябва да направим нещо, с което се чувстваме близки. Името на Милчо Левиев веднага дойде.“ – разказа Борис Петков в интервю по Jazz FM.
Той цени маестрото като един от темелите на музиката. „Важно е да държим живо творчеството на личностите от нашата музикална история.“ – посочва пианистът. В избора на пиеси от Милчо Левиев се спират на Questions, Blue Levis и Remembrances of Tomorrow, която първа записаха и публикуваха в дигиталните канали. „Тя много ми допадна точно заради поезията в идеята за спомена за утре, за носталгията по нещо, което още не се е случило.“ – посочи Борис Петков. Китаристът Борис Гроздев, на когото е поверено солото, чувства тази музика много близка: „За мен също Милчо Левиев е голямо вдъхновение. Преди да започна да свиря джаз, имах леко „залитане“ по фолклора. Свирех на джемсешъни с акордеонисти от школата, а за кандидатстудентски изпит в Грац – понеже исках да включа в програмата си българско произведение – се явих с аранжимент на „Криво садовско хоро“, направен от австрийски тромпетист.“ Събитията от тогава са първият му досег до творчеството на Милчо Левиев. „Той е икона. Много съм доволен от пиесите, които избрахме да свирим, защото музиката е невероятна, а по този начин и отдаваме почит към един голям музикант.“
Remembrances of Tomorrow е пиеса на Милчо Левиев към едноименния германски филм, на който цензурата в България сменя заглавието на „Малки тайни“. Шпионският трилър не достига до широка публика, но с пиесата са свързани важни събития от живота на Милчо Левиев. Както разказа той в „Джаз истории“, записът ѝ с „Джаз фокус’65“ е направен с австрийския басист Ханс Ретенбахер. С него се срещат за последното турне на квартета в Германия, когато Милчо Левиев решава да прекрати работата си с Любомир Мицов. Ретенбахер познава Дон Елис и насърчава българския пианист да остави колебанията си и да се свърже с него. Тогава Милчо Левиев пише на Дон Елис и му изпраща прочутата плоча с „Криво садовско хоро“. Това отваря пътя му към САЩ. В издадения миналата година албум с филмова музика на Милчо Левиев „Понеделник сутрин“ Вики Алмазиду също включи темата от Remembrances of Tomorrow, към която написа стихове, като използва другото заглавие на филма – „Малки тайни“. Изпълнението си тя поднесе в дуо с автора на аранжимента Валери Костов.
Самата композиция носи в себе си абстракцията на филмовия разказ и е в отворена форма, като позволява широта в интерпретацията и много гледни точки към нея. Пианистът Борис Петков внимателно изследва композицията преди да направи аранжимента. Това е стилът му на работа – разучава произведението по ноти преди да чуе негово изпълнение. „Първото усещане бе за смес между госпъл, блус, лиричност, песенност.“ – прави той аранжимента в тази посока. Изпълнението започва със соло пиано и след това барабаните се включват с четки, за да се създаде баладично и романтично чувство. С импровизацията си Борис Гроздев завършва общата музикална мисъл. В Remembrances of Tomorrow има усещане за загадка, предчувствие за нещо, което не се е случило, но като че вече е изживяно. Китарата пресъздава това усещане за преминаване през преплитащи се времеви пластове. Така Борис Гроздев си дава пълна свобода в солото, предизвикан от замисъла на композицията и пресъздаващ отношението на автора към музиката и живота: „Започнах с първите два тона от темата и се пуснах по течението. Опитах се да вляза във филма, да си направя густото, почесах си пръстите.“
Това е вторият запис на Suspended Fourth, който те публикуват в дигиталните си канали. Събрали се през миналата година, музикантите вече изнесоха няколко концерта в Пловдив, но не работят активно заради следването на Борис Петков в Германия. За момента след завръщането му у нас всички се готвят за поредица от музикални приключения – концерти в София и из страната, участие в „Банско джаз академия“, надпревара в конкурс. Те работят и по следващата си идея – създаването на цяла концертна програма с творби на Милчо Левиев в почит към маестрото.
Във Facebook групата можете да откриете тук.
