С оформянето на изящния си музикален почерк Живко Петров запозна учениците от паралелките по музика в СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен в четвъртата среща от съвместната инициатива на училището и Jazz FM „Джаз на четвъртия етаж“. Събитията са отворени за всички деца в града и техните преподаватели. Живко Петров разказа за пътя в професионалното развитие, за превръщането на вълнението от сцената в енергия за изпълнението, за изразяването пред публика. Възхитен от изпълненията на трима от учениците, той ги насърчи в пътя им в изкуството. След това седна пред пианото и засвири… Директорът на училището д-р Албена Иванова-Неделчева представи госта и водещия на разговора с него – програмния директор на Jazz FM Светослав Николов.
Живко Петров е с шуменски корени от род на музиканти, допринесли за културното развитие на града – майка му е от тук, дядо му е свирил в Шуменската филхармония. „Аз съм четвърто поколение музикант и съм изключително щастлив, че съм имал късмета да се родя в такова семейство. Винаги съм знаел какво искам от живота – това е музиката. Разбира се, имаше малко футбол и рисуване – нормалните неща за всяко дете. Но музиката ме прави щастлив вече много години.“ – сподели едно от най-големите си вълнения той.
Посвещението на музиката като професия трябва да бъде съзнателно взето решение, в което сме честни със себе си, постави отправната точка той и даде ориентир сред множеството възможности пред нас: „Много е хубаво преподавателите да помагат в тази посока. Първият въпрос, който да зададат на детето, да бъде дали наистина иска да се занимава с музика. Иначе е много хубаво всяко да свири за обща култура.“
И когато изборът е да превърнеш музиката в професия, започва вълнуващо пътешествие. При Живко Петров основата поставя преподавателят му в Музикалната школа във Велико Търново Тодор Кисьов: когато разучава ново произведение да свири бавно, за да се почувства комфортно, и да използва метроном. „Нотите оживяват само когато са в темпо.“ – подчертава Живко Петров. След това заживяваш с изкуството: „Завършването на музикално образование е само една добра основа. Всеки ден е изпълнен с музика, музика, музика. Музиката трябва да е част от нас. Който иска да бъде музикант, трябва изцяло да е в нея. Това важи за всяка професия – обичай я, за да осмислиш живота си.“
Живко Петров създава прелестни мелодии – образна музика на преживяното и почувстваното, която изразява неговия красив вътрешен свят. Как се оформя изискан музикален почерк? „Всеки намира своя начин. Моят е да се записвам, когато свиря. Когато човек е честен и искрен към себе си, слушайки се, може да коригира изсвиреното и да избира това, което му харесва. Много е важно да харесваш музиката, която създаваш. Тогава излиза това, което усещаш, тогава си ти. Много е важно да бъдем себе си, а не някой, когото харесваме. Харесвам Уитни Хюстън и Оскар Питърсън – да, те оформят личността. Но най-важното е да си влюбен в това, което правиш.“
Отвориш ли сърцето си за музиката, тя ти дава всичко. „Тя е необятен свят, в нея граници няма.“ – прикани Живко Петров учениците да се отправят към тези простори и любознателно да ги изследват. Той специално избра да развие пред учениците темата за това как да превърнеш вълнението от сцената в енергия за изпълнението: „Доста съм мислил в тази посока. Всеки се вълнува преди да излезе на сцена и иска да овладее емоцията – това е много важно. Но трябва не да се притесняваш, а да приемаш моментното си състояние. Ако не сте научили идеално произведението – използвайте наученото. Винаги си казвайте: „Много е важно да се насладя на това, което правя в момента.“ И се наслаждавайте на всяка фраза, на всеки тон. Правете динамика, както я усещате – нито повече, нито по-малко.“
Гостуването на Живко Петров в СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен започна с подписване на автографи и разглеждане на материалната база в СТЕМ центъра, оборудван с кабинети по изкуства, включително по музика, и дори със звукозаписно студио. Преди да застане пред учениците Живко Петров разговаря с техните преподаватели. В изпълнения пред госта се представиха трима възпитаници на училището. С внимание чухме изявата на клавирно дуо Елия Узунова и Константина Радева с преподаватели Жанета Кацарова и Евридика Вълчева и на Ангела Димитрова с преподавател Ралица Крумова. Представянето им той високо оцени.
Живко Петров бе в Шумен за концерт, поставящ началото на национално турне с новия албум On the Way на триото му с Димитър Карамфилов и Димитър Семов. В него той пресъздава усещанията си от пътуванията по света за представянето на своя предходен албум Change the Way. Композициите са изпълнени с преживявания, гледки, впечатления. Как светът около него се превръща в музика? На първо място – трябва да си спонтанен: „Много е важно да изхождаме от сърцето – разбира се, трябва да го култивираме, то да бъде чисто – енергията да бъде концентрирана и да полетиш. Първо си записвам моментната емоция. Когато имаш хармонични познания, започваш да търсиш средствата за изразяване. Точния вариант усещам с вътрешното си чувство. И си казвам: „Това е!“ Всеки трябва да намери своя начин. Симпатизираме на много хора, но всеки трябва да бъде себе си.“
В края на срещата с учениците Живко Петров направи обобщение на най-важното, което те трябва да знаят за предизвикателствата и преодоляването им. „Да контактуваш с други музиканти е велико, защото тогава се срещат енергиите и действаш на съвсем друго ниво. Егото е най-големият враг. Разбира се, всеки от нас го има – за да се качиш на сцената, ти трябва малко самочувствие. Но когато правите заедно музика, трябва да се съобразявате с другия артист до теб. За един музикант са най-важни усетът и вкусът. Това се формира в семейството и в училище. Тук вие сте в прекрасни ръце! Много е важно да обичате това, което правите.“
И време за въпроси. „Като дете по колко часа сте свирили и искали ли сте?“ – дойде първият. „Като дете съм свирил по 7 – 8 часа. Но имаше период, точно преди седми клас, в който се увличах по футбола, и тогава и 20 минути на ден нямаше. Самоцелното свирене също е вредно. Инструментът трябва да стане част от вас, за да можете да комуникирате по най-добрия начин, да се свържете с него и да извличате всичко най-хубаво, за да можете да изразите всички чувства. За да оживее пианото – с което не можеш лесно да правиш динамика и дълбочина – и то да въздейства, ръката трябва да стане продължение на струните и клавишите. Най-важното е да си създадете комфорт на свирене. Когато седнете, да не се притеснявате от инструмента, а да си го прегърнете и да засвирите.“
И отново аплодисменти, след което Живко Петров изсвири Understandable от първия си албум, появил се с желанието джазът да достигне до най-широки аудитории със своята благозвучност и благотворно влияние. А след общата снимка ученици, вдъхновени от чутото и преживяното, се втурнаха към пианото и засвириха, други зададоха лично въпросите си на Живко Петров, трети се снимаха с него. И вълнението от случилото се остана като заряд за тях. Подарък за Живко Петров бе картина, нарисувана от ученик от училището.
След края на срещата останахме заедно. Участниците бяха поканени като специални гости при свободен вход на концерта на триото на Живко Петров JP3 в Шумен – първи от национално турне, осъществено с подкрепата на Министерството на културата.
В инициативата „Джаз на четвъртия етаж“ от април досега учениците от СУ „Сава Доброплодни“ и други шуменски деца с интерес към музиката се срещнаха с Велислав Стоянов, който им разказа за своя дядо – Патриарха песента Йосиф Цанков, с Мирослава Кацарова и Павел Терзийски, които ги запознаха с вокалното майсторство, и с Николай Карагеоргиев – представил им изкуството на джаз китарата.
Репортаж за събитието от Телевизия „Шумен“:
