Пианистът Живко Петров основава JP3 през 2007 г. с Димитър Семов – барабани, и Веселин Веселинов – Еко – бас. През същата година на DVD излиза техният първи албум – Understandable. През 2012 г. It's a Dream със специалното участие на Васко Василев става най-продаваният дигитален джаз албум за Източна Европа, а триото е поканено да участва на джаз фестивала в Лондон. През 2015 г. след турне в Канада JP3 записва третия си албум – Between the Worlds. Change the Way e с премиера през септември 2020 г. Триото е с нов член – басистът Димитър Карамфилов.
Change the Way на JP3 - дълбоко, красиво и смислено музикално преживяване
Change the Way е създаден в едно време, когато животът на всички изведнъж се промени. Време, в което си дадохме сметка какви сме, защо сме на този свят. Мисля, че се появи в точното време – време за промяна. Промяната е не само в света. В нашата формация се появи нов член в лицето на Димитър Карамфилов.
Change the Way съдържа 12 пиеси, лишени от агресията на нашето време. Албумът е спокоен. Той е медитация. Написах за него 15 пиеси, но три от тях отпаднаха, за да е хомогенно и всичко да се получи по естествен път. Албумът е доста цветен – има класическо звучене, джаз, суинг, фънк, дори на моменти леко усещане за джаз-рок. Но накрая той се успокоява. Change the Way разказва за нашия живот – как се появяваш на този свят в чистата форма, после имаш желания, повече енергия – даваш я, раздаваш я – и накрая се успокояваш и оставаш щастлив от живота.
Първата пиеса Change the Way е началото. Написах я още през 2016 г. Тя е с абсолютно класическо звучене. Реших с нея да открия албума, защото освен че я написах с идеята да е първа, с нея искам да подготвя слушателя за моя разказ, който предстои, в най-чистия вид.
FairyTales също е родена през 2016 г. Тогава тя имаше друго заглавие – Beautiful. Изсвирих я на софийската премиера на After 4 в театър „Азарян“. Тя се изля. Посветена е на Васил Пармаков. Промених заглавието на FairyTales, защото така започва приказката, така започва духовният разказ, след като си отидеш от този свят.
One More е последната пиеса, която написах малко преди да влезем в студиото в Радио Варна през май. Затова и я озаглавих така. Тя е по-сложна, има четири части. Това е другата идея за „one more“ – още една част, и още една част.
The Cool Guy е суинг. Умерен суинг, за да е cool. Представям си мъж с шапка, пура и уиски как отпива бавно. Създадена е през 2019 г.
Sign е една от любимите ми пиеси. Тя също се появи през 2020 г., когато ни затвориха. Нарича се така, защото е много минималистична и според мен грабва от самото начало. Мелодията е изчистена, басът е конкретен, остинатен. Барабаните са много интересни. Има и луп, който придава това звучене, тази магичност.
Berlin е една от най-силните ми пиеси. Написах я през 2017 г. и сме я свирили на доста концерти, дори имахме идея така да се казва и албумът – Berlin, 1944. Това е епоха, която се характеризира с размирици. Самата пиеса се появи във време на напрежение. В солото дори съм цитирал Шопен. Препратката е заради това, че той е полски композитор. В пиесата имя вътрешен конфликт, тежка е за слушане, но е любима.
Memories of a Summer with You я записах за втория си поред солов албум Ten. Винаги правя такива препратки – от соловите албуми оставям една пиеса за триото, разбира се, в друг аранжимент, за да стане по-цветна. Memories of a Summer with You я написах в Созопол, докато гледам морето. Тя е ефирна, нежна, затова е и това заглавие.
Don’t Forget Anything е различната пиеса. Тя е фънки, джаз-рок в умерено олдскуул звучене, повлияна от любимите ми изпълнители – Хърби Хенкок, Били Кобъм. Дори този риф в началото напомня за Били Кобъм. Чрез нея показвам любовта си към 70-те години. Любими!
It’s a Thrill е поривът за танц. Всичко в албума върви във възходяща градация, постепенно, без да бързаме. It’s a Thrill е щастието от живота, тръпката, танцът. В нея човек разбира, че животът е прекрасен!
Spinning Wheels е с медитативно усещане – този цикъл, който започва от самото начало. Тя също е много спокойна и е в ми минор – много красива тоналност като цвят.
Now I See е също създадена през 2020 г. мислех да бъде първата или последната пиеса в албума. Тя също е цикъл „Медитация“. Тя е пълното спокойствие. Има много красива мелодия, барабаните се свирят като луп, те са остинатни. Има хубав бас с много красиво соло на Димитър Карамфилов, който го е изсвирил прекрасно. Оставих я предпоследна, за да остане място за последната пиеса – A Song.
A Song я написах още през 2018 г. и исках да влезе в албума Ten, но не знам по каква причина я оставих. Явно за финал на Change the Way. (Смее се.) Тя е с много красива мелодия. На мен лично ми звучи сякаш си си свършил работата и си пускаш A Song, за да ти стане хубаво, за да завършиш. И затова тя е последната пиеса. Нарича се така заради красивата мелодия, но всъщонст няма певец. Песен без певец.
През тази година разбрах какъв е смисълът да продължаваш да живееш. Говорих с мой приятел, който е адвокат и бивш цигулар, завършил Консерватория, Боян Жеков. Попитах го: „Приятелю, знаеш ли какъв е смисълът да продължаваш?“ „Много пъти съм се питал и разбрах. Смисълът на нашето съществуване е в срещата.“ – отговори той. Да се срещнеш с човека, да научиш нещо от него и да продължиш... Затова много е важна срещата на артиста с публиката. Така че – подкрепяйте ни. За да продължим да ви радваме сърцата.
