Вълшебни коледни песни от цял свят преминават през столетията и ни носят посланията за живот в любов, в който правим добро и това ни изпълва с радост, в концертна програма на вокалистката и вокален педагог Руми Коцева. Превела ги през 2004 г. и издала ги в първия български коледен албум веднага след това, тя ги представи за първи път на живо през тази година с инициативата и подкрепата на Jazz FM. Оркестрациите направи Славил Димитров, дирeктор на Симфониета Шумен, който бе диригент на концертите на 2 декември в зала „Венета Вичева“ в Шумен и на 4 декември в зала „България“ в София.
Румяна Коцева за празничния си албум – „Вечните коледни песни на български език“ (2005 г.) - Jazz FM
Специални участници са Васил Петров – дуетен партньор на вокалистката от „Златният Орфей“, един от първите ѝ ученици Никола Попов – докторант в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, и дъщеря ѝ Таня Апостолова. В концерта пеят и талантите от Младежка хорова капела към Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София, подготвени от диригента Таня Никлева-Владева. Гост музиканти са преподавателите в НМА Цветан Недялков – китара, и Кристиан Илиев – пиано, както и Ивайло Звездомиров, който тук свири на шестструнен бас, също активно ангажиран с обучителна дейност.
И когато във късен час
аз целуна те за лека нощ
и изляза навън в този мраз,
ще ме топли твойта нежна любов.
„Нека сняг да вали“ (Let It Snow! Let It Snow! Let It Snow!)
Влизаме в празнично украсена зала и заемаме местата си в сладко предчувствие, обгърнати в уютна коледна атмосфера. Тези два концерта са сред първите специални събития за годината и задават тона на празненствата за многобройна публика. По Jazz FM излъчваме изпълненията от зала „България“. „Този концерт, тази зала, вашето присъствие тук сбъдват моя 20-годишна мечта. Благодаря ви!“ – обърна се към публиката Руми Коцева. И благодари на продуцентите Таня Апостолова и Крис Поповски, определили годината, в която събитието да се проведе. „Един от най-ревностно настоявалите за концерта е програмният директор на Jazz FM Светослав Николов.“ – сподели тя. „Защо коледни песни и защо на български език? Защото коледните песни са толкова прекрасни, имат толкова хубави мелодии, имат такава богата хармония, разказват такива чудни истории, поучителни, и така топлят душата. Когато бях в чужбина, пеех много от тях и виждах хората колко много ги харесват, както аз самата. Като се върнах в България тогава, не се пееха коледни песни, защото нямахме Коледа. След това имахме, обаче трябваше време да се напишат и да се изпеят коледни песни. Още тогава си помислих, че е хубаво и българският слушател да чуе тези песни на своя роден език. Защо не?! Те са преведени и се пеят на всички езици по земята. Прослушах повече от 100 коледни песни, избрах 20 от тях, написах текстове за 10, записах ги със симфонични аранжименти на Румен Бояджиев – син и ги издадох. От тогава досега все си мисля кой ден ще ги изпълним на живо с оркестър, с маестро, на сцена... И ето че едва днес този ден дойде. Благодаря на вас, на маестро Славил Димитров, на целия оркестър – Симфониета Шумен!“ – обърна се Руми Коцева към музикантите и публиката.
Оркестрациите на Славил Димитров използват пълните възможности за емоционално изразяване чрез големия, свирещ съпричастно със случващото се оркестър, който съвършено дирижира. Групите си партнират, всеки път – по различен и винаги удачен начин, в изграждането на единна силно въздействаща звучност от тембри в много багри. Известен с отношението си към гласа, Славил Димитров го поставя удобно върху пъстра канава, за да заблести изпяването мощно и с органична лекота. Румяна Коцева сияе в сребърна рокля, изящна в изпълненията. Подходът ѝ към песента с пълноценна изява на специфичните нюанси на всяка свидетелстват за 45 години в постоянен контакт с публиката и умение за владеене на нейните емоции. Сцената ѝ дава свобода, тя е пространство за артистично пресъздаване на безкраен набор от чисти чувства.
Вечерта ще си шепнем пред камината светла
за наш’та мечта, родена в снега
в чудна зимна приказна страна.
„Чудна зимна приказна страна“ (Winter Wonderland)
И между песните опознаваме празника, неговото съдържание и отношението му към живота ни днес. Това е и целта на превеждането на вечните коледни песни на български език. В програмата Руми Коцева поднася шарен букет от теми, които разкриват различните страни на празника. „Една част от коледните песни разказват за самото събитие – Рождество Христово, раждането на Божия син Иисус Христос на земята. Те възпяват нощта, звездата в небето, Божията майка – Пресветата Дева Мария. Втората група песни разказват за обичаите, които с течение на вековете са се установили в човешкото общество при отбелязването на този празник – да украсим елхата и дома си, да се събере цялото семейство вкъщи около празничната трапеза, да си разменим подаръци. И третата група – най-веселите, разбира се – са тези за децата, които най-много се радват на Дядо Коледа и на песните за зимата и за красотата ѝ.“ След това тя изпя най-старата от програмата – немската Stille Nacht, heilige Nacht от австрийския композитор Франц Грубер и изпълнена за първи път през 1818 г. „И е била толкова успешна, че е завладяла за няколко години целия свят, била е преведена на повече от 320 езика и диалекта и всички са я знаели и пеели по Коледа. За нея се казва, че по време на Първата световна война са обявили коледно примирие, спрели са войната и войниците от двете страни на Западния фронт са я изпели заедно – едните – на немски, другите – на английски език. Ето как една песен може дори воюващи страни да обедини.“ – подчерта силата на музиката Румяна Коцева. И запя…
Господ Спасител ни прати,
с вяра и дух ни дари. (…)
Нека стихнат страстите зли,
нека всички да бъдем добри!
„Тиха нощ, свята нощ“ (Silent Night, Joly Night)
Освен ярък изпълнител на националната и световната сцена, Румяна Коцева е и вокален педагог, който въвежда младите в света на музиката и им разкрива неговата прелест. Тя води клас по поп и джаз пеене в НЧ „Д-р Петър Берон – 1926“ в София, организира концерти с български и световни евъргрийни и създаде Evergreen Fest Sofia, на който е директор. На сцената тук тя представи своя голяма гордост – вокалистът Никола Попов.
„Има още една песен, която възпява нощта на Рождество Христово. Тя е френска, нейното оригинално заглавие е Cantique de Noël. Написана от френския композитор Адолф Адам в средата на XIX в., тя също възпява Коледната нощ, но в целия англоезичен свят е известна като O Holy Night, затова на български я нарекохме „О, свята нощ“. За нея ще поканя на сцената един млад оперен певец. Той е един от първите ми ученици, започна да учи при мен поп и джаз пеене, но след това се влюби в операта, завърши Музикалната академия с оперно пеене и сега шества из оперните сцени в България. Да не пропусна да кажа, че той също като мен е възпитаник на Немската гимназия в София. Тя обединява много, много таланти. Може би някои от вас вече са го гледали в главната роля в мюзикъла „Спондж Боб“ в Кукления театър в София. Дами и господа, посрещнете на сцената Никола Попов!“ – покани ни да го приветстваме Румяна Коцева. „Но той е толкова млад!“ – възкликва някой до мен, докато Никола се отправя към мястото си на сцената. Той хваща ръката на своята скъпа първа учителка, целува я и ѝ благодари.
Той ни научи на обич помежду ни
и как да бъдем добри към света,
как да простим и как да се покаем,
смирено как да отхвърлим греха. (…)
Бог се роди, Спасител на човека,
в нощ, Божествена нощ, на Рождество.
„О свята нощ“ (O Holy Night)
И когато запява – стабилен и развълнуван, ни носи на ръце с топъл глас и красиви жестове. Извайва фразата в градация, издига ни до кулминация, задържа тона на върха – в Божествените висини, и ни прегръща на финала в спокойствието на Рождествената нощ. Нещо, случило се в мига, бележи вечността със силната си емоция.
От едната страна чувам „Брей!“, от другата – „Браво!“, още преди възхитените аплодисменти на финала. Никола Попов започва да учи при Румяна Коцева, привлечен от музиката. С нея опознава музикалния необят, намира собствен път в него. Овладял изказа на жанровете поп и джаз, завършва оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, където сега е докторант към катедра „Музикално-сценично изкуство“.
В навечерието на концертите той публикува пътеводител сред предстоящите си изяви по маршрута София, Плевен, Шумен, Варна, София с опера на Моцарт, мюзикъла „Спондж Боб“ в Столичния куклен театър, срещите с Руми Коцева. „О, свята нощ“ идва и с ангелогласните изпълнения на Младежката хорова капела към НМУ „Любомир Пипков“ – София, подготвена за концерта от диригента Таня Никлева-Владева. Никола Попов остава на сцената за още едно изпълнение с Румяна Коцева – на Ave Maria от Шуберт, една от песните, които не са включени в албума от 2005 г.
Богоизбрана сред жените,
Пречиста и Преблагословена,
Нескверна, Неопетнена,
Ти чрез твоето Преславно раждане
Бог с човека събра.
„Аве Мария“ (Ave Maria)
И виждаш как, за да разцъфне талантът, е било нужно вътрешният порив да бъде изваден на повърхността от умеещ, обичащ преподавател. В това е призванието на учителя – да разбере детската душа и да се погрижи за нейното израстване. Чуваме го не само в пеенето на Никола Попов, но и в признателността и уважението, с които произнася името на Румяна Коцева в края на изпълнението. Музиката е неговата същност. За да я реализира, е имал в първите стъпки до себе си всеотдаен учител.
„Кой се радва най-много на Коледа? Разбира се – децата. Естествено! Защото Дядо Коледа ще им донесе подаръци. Обаче какво? Само ако слушат, ако си ги заслужат. Затова много от майките използват това, за да ги накарат да бъдат по-послушни. Дядо Коледа ще дойде в града, внимавайте, деца!“ – анонсира Руми Коцева следващото изпълнение.
Внимавай дете, бъди по-добро,
внимавай добре, ще ти кажа защо –
Дядо Коледа ще доде в града.
Той вижда добре кой как се държи
и мисли кого с какво дари (…)
„Дядо Коледа ще дойде в града“ (Santa Claus Is Coming To Town)
„Сега следва най-известната песен в целия свят. Коя е тя? Е, Jingle Bells, разбира се. Тя при нас се казва „Пей, звънче!“ Надявам се, че и вие ще се включите в тази весела детска песничка.“ – обявява следващото изпълнение Румяна Коцева. Публиката още от началото започва да отмерва ритъма с ръце, включвайки се в песента. Отдавна сме се почувствали участници в разгръщащото се пред нас вълшебство.
Пей звънче, пей звънче с весело гласче!
Ех, че радост е това да се возиш на шейна!
„Пей, звънче!“ (Jingle Bells)
Тези вечни коледни песни, изпети на български език, ни предават по най-непосредствен начин същината на празника. Те имат тази важна задача, станали част от установяването на традицията за отбелязване на Коледа у нас.
„Следва една сериозна песен, много стара също, която ми направи впечатление с историята, която разказва. Това е историята на едно малко момченце, което било много бедно, притежавало само своето барабанче и нямало какво да подари на новородения Иисус Христос. Затова му подарило едно свое изпълнение. Тази история толкова ме трогна! От нея научаваме, че най-скъпият подарък не е този, който струва най-много пари, а този, в който влагаш сърцето си.“ От следващата песен преоткриваме размяната на подаръци в символиката на Божия дар за хората, изпратил ни Спасителя, сближаваме се с Твореца.
От сърце засвирих ра-па-па-пам
и Той дари с усмивка мен и моя барабан.
„Малкият барабанчик“ (The Little Drummer Boy)
Дар за семейството на Румяна Коцева и Апостол Апостолов е тяхната дъщеря Таня Апостолова. „За следващата песен ще отстъпя микрофона на моята най-голяма радост в живота, на моето щастие в живота, на моята единствена дъщеря.“ – представи я Румяна Коцева.
Вокалист и продуцент на концерта, Таня Апостолова добави своите думи на благодарност: „Като главен инициатор този концерт да се осъществи точно през тази година ще кажа, че за Румяна Коцева и за нас, нейните близки, това е една сбъдната мечта. Благодаря, че сте с нас тази вечер и споделяте нашата емоция! За мен, за нас наистина е чест и огромно удоволствие да бъдем тук всички заедно. Ще изпълня една от моите най-любими коледни песни, която е изключително емоционална за мен. От една страна я свързвам с тържествеността на празника, със сцени като тази, със събития, тържества. А от друга – с интимността на Коледа, когато си вкъщи с най-любимите хора и е време за неприкосновена от външния забързан свят тишина. Повечето от моите Коледи в детството бяха тихи и самотни, защото семейството бе призовано от поредната далечна сцена. В тези моменти мой верен приятел и слушател на най-искрените ми желания и мечти беше елхичката.“ И Таня запява „Елхичката“ с детските трепет и невинност, с които като малка е танцувала около украсеното дърво вкъщи.
Със своята вечнозелена дреха елхичката ни учи,
че постоянството и верността ни носят утеха и сила по всяко време.
„Елхичката“ (O Tannenbaum)
В тази необикновена вечер предстои на сцената да излезе пореден специален участник. „Сега дойде време да ви представя следващия гост в нашата програма. Вие всички го познавате, аз – от около 40 години. В началото сме пели заедно дуети, дори през 1992 г. представихме на „Златният Орфей“ песен по музика на Александър Миладинов – „Пътеки“. След това имахме други записи. Но когато дойде време за албума с коледните песни, го поканих да изпеем два дуета заедно. Сега ще го поканя на сцената, за да ви ги представим и на живо.“ – с тези думи на Румяна Коцева посрещаме Васил Петров.
В диалог между двамата узнаваме историята на написването на White Christmas: „Ървинг Бърлин е дете на емигранти от Сибир, където има много, много сняг. Отиват в Калифорния, където сняг няма. Той само си спомня и си мечтае за него. Детските си спомени е въплътил в най-популярната американска коледна песен.“
С пожелание за светли дни
нека Коледа в бяло да блести.
„Бяла Коледа“ (White Christmas)
Кадифеният глас на Васил Петров се разлива в залата с усещане за безвремие и безпределност. В динамика на настроението със следващата песен се завръщаме към Коледа днес, когато бързаме да смогнем с купуването на подаръци. Но вече знаем, че ценността е в отношението, което влагаме в тях.
„Следва моята най-любима сред коледните песни. Тя говори за коледната хектика през декември, когато всички бързат напред-назад да купят подаръци, да ги приготвят, а непрекъснато във въздуха се чуват хубави сребърни камбанки.“ – описва атмосферата между избледняваща поезия и засилваща се прагматичност на празниците днес Руми Коцева. Това е поредна покана да се обърнем към същността им.
Режисира, дирижира в нощта
Дядо Коледа своя спектакъл.
Като сцена осветена оживява градът,
скоро е Коледа пак.
„Сребърни камбанки“ (Silver Bells)
Ето, това е нашият безценен празник! Усещаме душите напоени, осезаемо по-благородни, признателни сме и благодарни. „Следва по-сериозна песен, която приканва вярващите да се поклонят на мястото, на което се е родил Иисус Христос – „Елате, блажени“ – Adeste fideles. Дълго време мислех кои са тези блажени. Блажени са вярващите.“ – укрепва с думи и с песен Румяна Коцева.
Ликувайте, блажени, и името славете
сега и завинаги, во веки веков.
„Елате, блажени“ (Adeste fideles)
Въодушевени се събираме в празника с финалното изпълнение на всички артисти и цялата публика с пожелание: „Честита да ни е Коледа!“ Бяхме и оставаме заедно.
От все сърце и с благослов
желаем успехи и много любов
за мен, за теб и за всички нас!
Да греят много усмивки на празника свят!
„Честита да ни е Коледа“ (We Wish You a Merry Christmas)
Снимка:
Марияна Гугалова
„Това бе за мен празник, надявам се, че и вие сте се чувствали добре, благодарим ви от все, от все сърце!“ – обръща се към публиката Румяна Коцева. И поемаме по софийските улици със стоплени сърца, пеещи славни песни, вечни песни на родния език. И като се настигаме, се обръщаме един към друг за още една усмивка след многото в залата.
Концертът „Вечните коледни песни на български език“ излъчваме ексклузивно в радио ефира по Jazz FM в две части в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ на 24-и и на 26-и декември от 21 ч. с повторение на 28-и и на 29-и декември от 19 ч.
И още в навечерието на концерта: Вечните коледни песни звучат на български език в преводите и изпълненията на Руми Коцева - bTV Radio
