С песните на Мими Николова можем да научим много за живота. Написани от големи композитори и поети, те са изпълнени от нея по много чувствен начин. Затова, записани преди десетилетия, те винаги са били обичани и се пеят и до днес.
С тези прекрасни песни срещнахме учениците от класовете по поп и джаз пеене, водени от Доротея Люцканова и Венелин Андреев, в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. Съвместната инициатива с Jazz FM включваше работилница, последвана от концерт в Общинска зала „Катя Попова“, на който ученици, учители и самата Мими Николова бяха заедно на сцената. Събитието се проведе с подкрепата на Община Плевен.
На 17 април следобед се събрахме в една от залите на НУИ „Панайот Пипков“ за среща с младите таланти, въвеждайки ги във вселената на всяка една песен.
Първо се обърнахме към провъзгласената за Химн на любовта „Когато луната изплува“ от композитора Йосиф Цанков и текстописеца Димитър Точев.
През февруари ученичката на Доротея Люцканова Паолена Бънджева я поднесе на конкурса от фестивала Evergreen Fest Sofia, организиран от вокалистката и вокален педагог Румяна Коцева. Нейното изпълнение заплени журито – Камелия Тодорова, Васил Петров и мен като програмен директор на Jazz FM – и Паолена убедително излезе на първо място в класирането в своята възрастова група.
Сега ѝ предстоеше да я представи в дует с Мими Николова. „За мен това е много съкровена песен, тъй като тя е химн на всички влюбени. В нея е топлината на двама души, които се обичат, но и знанието, че тази любов с една грешка можеш да я изпуснеш и изгубиш. Затова трябва да правиш всичко възможно да я запазиш.“ – сподели своето усещане за песента Паолена Бънджева.
Трябва да сме внимателни към любовта и когато тя дойде при нас, да я приемем и оценим, ни призовава третата емблематична песен на Мими Николова. Вокалистката разказа: „Тя е написана на морето. Йосиф Цанков е бил в Созопол и се разхождал по брега. Наблюдавал влюбените двойки и му хрумнало да напише тази песен, обявена за Химн на любовта. Младежки компании по целия плаж на Созопол след това са я пеели с китари.“
Говорим за това в деня, в който е родена дъщерята на композитора Анастасия Цанкова, много близка приятелка на Мими Николова, която от няколко месеца вече не е сред нас. Аранжорът и акомпанятор Милен Македонски спомена, че „Когато луната изплува“ през 1962 г. е била брачната песен на неговите родители и после е останала като сигнал във фамилията. „Така че за мен е голям сантимент.“ – сподели чувството си той.
Виктор Девенски ще изпее „Шахмат“: „Много сладка песен, много ми харесва. Текста го разбирам все едно се показва незаинтересоваността на един от двамата във връзката.“
„Това е една от така наречените филмирани песни. Тогава търсеха някой да участва във видеото. Намериха едно момче в коридора и се оказа, че това е Иван Андонов – големият ни режисьор.“ – разказа Мими Николова.
Шеговито видео има и „Телефонен разговор“. „Тази песен много ми харесва, още откакто я чух за първи път. Тя създава усещане и специална атмосфера. Много е хубава!“ – сподели Дивна Петрова, която предстои да я изпее.
Този хит е за любовта без граници. Във видеото влюбеният младеж говори ли, говори по телефона, докато отвън много хора гневно чукат по кабината.
Подобна е темата на „Влюбеният телефон“, която ще изпее Доротея Люцканова. „Изслушах много неща и съм впечатлена от всичко, което сте изпели. Това е останало във времето като едно богатство. Тази песен носи много радост. Любовта преминава през телефона, но това е без значение. Трепетите дали любимият човек ще се обади, ги има и досега.“ – разказа за своето отношение към песента вокалният педагог.
Това е една от първите песни, които Мими Николова получава след „Замълчи, замълчи“. За първия си хит вокалистката разказа: „Песента се появи в резултат на случайна среща. Пеех в триото към Хора на софийските девойки, ръководено от Джеки Леви. Той получаваше много ноти от Америка. Пеехме малко „вражеска музика“ на английски език. Петър Ступел го среща и споделя: „Написал съм песен за филма „Любимец 13“, но няма кой да я изпее. Пробвах оперни и оперетни певици, но искам да ми се изпее съвсем естествено.“ Джеки му отвърнал: „Имам едно момиче, ще ти свърши работа.“ Научих я веднага. Направихме запис на сцената на зала „България“ с голям симфоничен оркестър. Като ме видя, диригентът Васил Стефанов каза: „О, Хорът на софийските девойки! Спокоен съм!“ Със Симфоничния оркестър на радиото ходехме заедно на фестивали. Хорът бе на много професионално ниво, беше малка Консерватория. Всеки месец се правеха изпити, имахме солфеж, знаехме всички песни наизуст. Направихме един-два записа и песента стана. Бяха ме покачили на четири маси една върху друга, за да не се влияе гласът от звука на оркестъра. Гледах да не падна, защото бях нависоко. Но благополучно свърши всичко! Песента я издадоха на плоча, пускаха я много по радиото и тя се популяризира.“ – разказа за тази прочута песен Мими Николова. След това Петър Ступел пише за нея „Малката креолка“. „Толкова често я пускаха по радиото, че Радой Ралин написа епиграма: „Малката креолка от Венецуела още ли не си е песента изпела.“ – цитира забавното стихче вокалистката.
Тези шлагери са така популярни, че когато изпълнителите им изнасят концерти, програмата им е с италианска музика. „Тогава тя бе на мода – Модуньо, Марино Марини, пеехме Ciao Bambina и малко английски песни.“ Мими Николова е посветена на изкуството. Когато през лятото работи в „Златни пясъци“ и трябва да запише музиката за първия български филмов мюзикъл „Бягство в Ропотамо“, не се колебае: „Хващам самолета за София, записвам 12 песни в Киноцентъра и се връщам обратно.“ И вечерта отново е на сцената.
Само няколко часа по-късно предстои да чуем „Мостчето на влюбените“, поднесена от Андреа Георгиева. „Снимахме видеото в един парк до Грамофонната фабрика. Намериха мостче, но нямаше поточе, за което се пее в песента. Сложиха един леген и правеха вълнички с пръчка, а моят образ се оглежда отгоре. От нищо нещо. Песента бе голям шлагер!“ – разказа за перипетиите, през които минават творците, Мими Николова.
Много от най-популярните ѝ песни са написани от Иван Стайков – ученик на Димитър Ненов, основател на аранжорската професия в България. Имал е забележителен слух, чувал е всеки отделен инструмент в оркестъра с неговата точност и разполагането му в общия звук. „Той късно започва да се занимава с музика. Майка му е завършила пиано в Дрезден с Димитър Ненов. Той за три години започва да свири, за да влезе в Консерваторията, и така да ходи войник само два месеца, а не две години.“ – разказа Мими Николова невероятната история за това на какво дължим появата на един от най-големите ни музиканти.
Дивна Петрова ще изпее и „Слънчеви лъчи“. „От Емил Георгиев. Много я харесват тази песен, защото е забравена, не се пуска и не е популярна. Но хората винаги искат да я слушат. Емил Георгиев е най-добрият композитор и диригент. Голям педант. Имам една любима негова песен – „Помни, че те чакам.“ – започва да разказва Мими Николова.
Говорим за Емил Георгиев в присъствието на родственика му Владимир Мастиков, който с екипа си снима филм като дипломна работа в „Нов български университет“. Поканил съм го в Плевен, за да снима изпълнението на „Синьо“, която Мими поднесе с ученици. „За финала исках точно „Синьо“, изпята от млади вокалисти, на които Мими предава професията.“ – удивен посреща предложението ми той.
С „Вървим по улицата двама“ Паолена Бънджева ще открие концерта с Милен Македонски на пианото. „Тя е издадена и като ноти. Предложиха ми я, научих я и стана една от любимите ми песни. Тя е в по-лежерен и сантиментален стил.“ – описва чувството си към нея Мими Николова.
В изпълнението ѝ са лекотата и нежността, с които тя извиква силни чувства. Милен Македонски насочва вниманието ни към факта, че вечерта ще я чуем в нов аранжимент.
„Закъснялото писмо“ ясно, конкретно и категорично казва, че на любовта трябва да обърнеш внимание, а не гръб. Поучителна песен. „Като я записах, имаше обсъждане в БНР, бяха се събрали много хора. В нея има един форшлак и ми казаха, че съм на границата на „упадъчното пеене.“ – на милиметри от забрана се разминава Мими Николова. Подобно заключение би означавало песента да не се пуска по радиото и изобщо да не се издаде.
През 1965 г. в нейно изпълнение „Калиакра“ става първата песен с награда „Златен Орфей“ (тогава „Песни за българското Черноморие“.) „Генко Генов направи този конкурс, за да популяризира нашите курорти. Обади се на най-големите композитори да напишат фестивални песни за морето. Конкурсът се проведе в Слънчев бряг с голям симфоничен оркестър с диригент Емил Георгиев. Изпях песента, отпуснах се… Но в 12 ч. през нощта съобщават, че тя печели първа награда. И аз трябва да я повторя, а я бях забравила. Толкова се изплаших… Изведнъж започнах и благополучно я завърших.“ – споделя още едно от предизвикателствата на професията Мими Николова. Тя разказа как си е написала за кураж първите думи от всеки куплет на дланта. Но в 1 ч. сутринта няма и следа от тях…
В този конкурс са важни композиторът и текстописецът, които търсят най-подходящия изпълнител за песента си, за да вземе тя награда. Години по-късно автор става и аранжорът. Във времето тези песни остават като „Хит на…“ и се казва името на вокалиста. Това често е приемано враждебно от авторите на музиката, текста и аранжимента. „Песента е поднесена от този артист с неговото чувство, затова наистина е негова песен. Вие като артисти имате много голяма роля, за да заживее песента. Чрез вашата емоция тя стига до публиката.“ – обърнах се към учениците.
Доротея Люцканова зададе на Мими Николова въпрос за това как е съхранила гласа си през годините. Ученичка добавя, че точно това е щяла да попита. Отговора започвам аз. Мими Николова много обича песента. Когато ѝ предложих да направим концертната програма „Непреходните песни претворени“, тя бе безкрайно щастлива. „Никога не съм си представяла, че тези хубави песни ей така ще си отидат.“ – сподели страха от забравата на прекрасни творби тя. Мими Николова проявява обич и отговорност към песента, любов към живота, казвам на учениците и разказвам истории от преживелиците ни на път. Мими Николова споделя поредна поучителна история: „Тайната – нищо не правя. Помня един концерт в зала „България“ от началото на кариерата ми. Там бяха открили барче, в което имаше кренвирши и лимонада. Изяждам един кренвирш, изпивам една лимонада и се качвам горе да пея. Сега никога не бих направила това нещо…“
С това работилницата ни приключи и се пренасяме в Общинска концертна зала „Катя Попова“, където предстои концерт на Мими Николова с учениците при вход свободен и с подкрепата на Община Плевен.
На 23 юни 2024 г. го пренасяме в София на „Един джаз ден“ от 19:30 ч. на Лятната естрада в Борисовата градина.
По-рано тази година в Националното училище по изкуствата в Плевен в съвместна инициатива с Jazz FM срещнахме учениците с възпитаника на училището Константин Костов и неговата преподавателка там Елеонора Карамишева.
